Жозеф Жубер

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Жозеф Жубер

Жозèф Жубèр (фр. Joseph Joubert, 1754-1824) е френски юрист, писател-есеист романтик и моралист, автор на множество афоризми. Близък приятел е с френските енциклопедисти и просветители Дидро, Шатобриан, Даламбер и др., но въпреки това запазва своите религиозни възгледи. Най-известен става със своите афоризми, които обаче приживе никога не е публикувал. След неговия край приятелят му Шатобриан ги събира и издава през 1838 г. в малката книжка "Размисли" ("Pensées"), а племенникът му Пол Рейнал подрежда голяма част от творчеството му и го издава през 1842 г. под заглавието "Размисли, есета, максими и кореспонденция от Ж.Жубер." ("Pensées, Essais, Maximes et Correspondance de J. Joubert").


  • Ако не намираш спокойствие в самия себе си, безполезно е да го търсиш на друго място.


  • Ако отдадем живота си на любовта, няма да ни остане време да се жалваме или да се чувстваме нещастни.



  • Бог – това е мястото, където забравям за всичко останало.



  • Бъди добър и снизходителен към всички, освен към себе си.


  • В изкуството полезното трябва да произтича от приятното, а не приятното от полезното. В основата на прекрасните произведения лежи чарът на ума, а не добрите намерения.



  • Вместимостта на почти всички умове и без това не е голяма, а те са претъпкани с всевъзможни знания.


  • Вместо да се ядосвам, че розата има шипове, аз се радвам на това, че наред с шиповете расте и роза.


  • Всеки ум има своите утайки.


  • Всички градинари живеят на прекрасни места, защото те ги правят такива.


  • Всички правила в живописта, поезията, музиката и дори балета преследват и не могат да не преследват една-единствена цел: да доставят удоволствие на ума, без да го обременяват.


  • Всичко точно е кратко.


  • Всяко излишество разваля или нравите, или вкуса.


  • Възпитавайки детето, трябва да се мисли и за предстоящата му старост.



  • Гениални биват наричани хората, които правят бързо онова, което ние правим бавно.


  • Гениалност – това е способността да се вижда невидимото, да се движи неосезаемото, да се изгражда това, което няма форма.


  • Геният започва прекрасните произведения, но само трудът ги завършва.


  • Говорѝ тихо, за да те чуе и глухата аудитория.



  • Да се възползваш от нечии благодеяния е по-сигурен начин да привържеш човека към себе си, отколкото да му се отплащаш на свой ред.


  • Да се задълбочаваш в мимолетно произшествие е все едно да чертаеш върху пясъка, да пишеш върху водата, да строиш върху крилата на вятъра.


  • Да се представи в смешна светлина онова, което не подлежи на осмиване, в известен смисъл е все едно да се обърне доброто в зло.


  • Да се разбере Бога е лесно, стига само да не се опитваме да го обясним.


  • Да си способен на уважение в наши дни е почти толкова рядко, колкото и да си достоен за него.



  • Добрите времена ни правят по-добри, отколкото сме, а лошите – по-лоши.


  • Добрите закони се раждат от обичаите.


  • Добрите намерения са нищо, ако не се превърнат в добри дела.


  • Дори и недостатъците могат да се харесват, ако в тях се е проявила душата.



  • Едно от най-големите предимства, способстващо точната употреба на думите, е тяхната двусмисленост и изменчивост, тоест тяхната гъвкавостта.


  • Затворѝ очи и ще видиш.


  • Изкуството е способността да се види невидимото, да се усети неосезаемото, да се нарисува онова, което няма облик.


  • Илюзията е съставна част от действителността и неизбежно произтича от нея, както следствието от причината.


  • Има хора, нравствеността на които остава непокътната подобно на парче плат, от който те никога не си шият дрехи.


  • Когато виждам съвременните млади хора, аз си мисля, че небето е пожелало да унищожи земята.


  • Когато твърде много се боиш от това, което може да се случи, изпитваш облекчение, когато накрая опасенията ти се сбъднат.


  • Към историческото повествование трябва да се добавят само такива разсъждения, до които здравомислещият читател не може да достигне сам.



  • Мисълта е нещо толкова реално, колкото и артилерийският снаряд.


  • Можеш да убедиш само в това, в което хората искат да се убедят.



  • На всичко може да се научи, дори и на добродетели.


  • На посредственото произведение му е необходим само сюжет. На прекрасното му е необходимо семе, което подобно на растение самò ще даде урожай в ума на читателя.


  • На ума му е необходим светът на фантазията, къде би могъл да действа и да броди. Умът увлича там не толкова предметите, колкото простора.


  • Насоката на ума е по-важна от неговото развитие.


  • Натъкваме се на най-добрите си мисли, когато търсим най-подходящата дума.


  • Небето съществува само за тези, които мислят за него.


  • Непогрешим е този вкус, който умее да отличи съдържанието от формата, да отличи недостатъците на формата от съвършенството на съдържанието и недостатъците на съдържанието от съвършенството на формата. Непогрешимият вкус умее също така да отличи в литературата доброто от лошото, лошото от по-лошото и доброто от най-доброто.


  • Никога не режи това, което можеш да развържеш.


  • Някои намират енергия само в покоя, а други – покой само в движението.


  • Обичат императора, заради любовта към империята.


  • Онези, които постъпват строго, където не трябва, не могат да постъпят строго, където трябва.


  • Очите, вдигнати към небето, са винаги красиви, каквито и да са те.


  • Питайте младите. Те знаят всичко.



  • Преди светът оказваше въздействие на книгите, а сега – книгите на света.


  • При човека най-хубави са младежките преживявания и зрелите мисли.


  • Разбираме земята само тогава, когато познаваме небето. Без духовния свят материалният е само разочароваща загадка.


  • Разумът може да ни подскаже, какво следва да избегнем, и само сърцето ни казва, какво трябва да правим.


  • Снизхождението е присъщо на справедливостта.



  • Справедливостта е истина в действие



  • Съществува правото на мъдрия, но не съществува правото на силния.


  • Тази част от душата си, която влагаме в нашите произведения, никога не я влагаме в нашия живот.


  • Тези, които никога не оттеглят думите си, обичат повече себе си, отколкото истината.
Друг вариант: Тези, които никога не променят мнението си, обичат повече себе си, отколкото истината.


  • Този, който няма поезия в душата си, няма да я намери и никъде другаде.


  • Този, който се задоволява с полуразбирането, се задоволява и с полуизразяването и пише с голяма лекота.


  • Този, който се смее над злото във всичките му прояви, не притежава много здраво нравствено чувство.



  • Увлеченията на младите са пороци за възрастните.


  • Ударът на палките на барабана прогонва мислите; ето защо барабанът е толкова обичан в армията.


  • Удивителното ни удивлява само веднъж, а възхитителното всеки път ни възхищава все повече и повече.


  • Хартията е безкрайно търпелива, но читателите – не.


  • Хората уважават добродетелите, но обичат качествата на човека.