Жан Расин
Облик
Жан Расин | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
Жан Расѝн (фр. Jean Racine, 1639–1699) е френски поет и драматург, представител на класицизма, автор на множество трагедии.
- Аз прегръщам своя съперник, но само с цел да го задуша.
- Всички, родени на белия свят, всички те на Афродита се покланят.
- Който живее праведно, той е вече враг на нечестивия.
- Може ли неверен да е този, когото не обичаме?
- Можеш да плачеш в неделя, без да си се смял в петък.
- Най-голямата самота може да бъде намерена в най-населените градове.
- C'est dans les villes les plus peuplées que l'on peut trouver la plus grande solitude.
- Най-ясно виждат недостатъците ни тези хора, който най-охотно си затварят очите за тях.
- Не бива да се прави всичко, което може да се прави безнаказано.
- Неприязънта към бащата ляга и върху сина.
- Няма вяра без дела – защото те са нейното мерило.
- Твърде слабото отмъщение води до второ престъпление.
- La vengeance trop faible attire un second crime.
- У човека с посредствени качества дори и умереността му е посредствена добродетел.
- Щастието явно е създадено, за да бъде споделяно.
- Източници
- "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
- «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006