Направо към съдържанието

Жан Расин

От Уикицитат

Жан Расѝн (фр. Jean Racine, 1639–1699) е френски поет и драматург, представител на класицизма, автор на множество трагедии.


  • Аз прегръщам своя съперник, но само с цел да го задуша.


  • Всички, родени на белия свят, всички те на Афродита се покланят.






  • Може ли неверен да е този, когото не обичаме?


  • Можеш да плачеш в неделя, без да си се смял в петък.


  • Най-голямата самота може да бъде намерена в най-населените градове.
    C'est dans les villes les plus peuplées que l'on peut trouver la plus grande solitude.


  • Най-ясно виждат недостатъците ни тези хора, който най-охотно си затварят очите за тях.


  • Не бива да се прави всичко, което може да се прави безнаказано.


  • Неприязънта към бащата ляга и върху сина.


  • Няма вяра без дела – защото те са нейното мерило.


  • Твърде слабото отмъщение води до второ престъпление.
    La vengeance trop faible attire un second crime.



  • У човека с посредствени качества дори и умереността му е посредствена добродетел.



  • Щастието явно е създадено, за да бъде споделяно.


Източници
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006