Жан-Жак Русо

От Уикицитат

Жан-Жак Русо (17121778) е френски философ.

От него[редактиране]

  • Всеки човек, който не работи, е негодник.
  • Мъжете всякога ще бъдат такива, каквито желаят да ги виждат жените, и ако искате от тях душевно величие и добродетел, научете жените да разбират що е добродетел и душевно величие. — из „Разсъждение за науката и изкуствата“
  • Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. — из „Обществения договор“
  • Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.

Емил или за възпитанието (Émile ou De l'éducation)[редактиране]

  • В случая не се касае само да запълним времето им, да заякчим тялото им и да ги направим пъргави и издръжливи, а да ги привикнем отрано към дисциплина, равенство, братство и съревнование, като ги накараме да живеят открито пред очите на съгражданите си, чието одобрение те ще се постараят да заслужат.
  • Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост.
  • Не можем да учим децата за опасността от това да лъжат хората, ако не осъзнаваме от своя страна опасността от казване на лъжи на децата.
  • Никога не бива да позволявате на децата да играят сами, както те си искат. Те трябва да играят винаги заедно, пред очите на всички. Играта им трябва да има обща цел, към която всички да се стремят и която да предизвиква съревнование и съперничество.
  • При условие, че човек не е луд, той може да бъде излекуван глупост освен от суетата.
  • Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.

За него[редактиране]

  • "Русо послужи за претекст на деспотизма, защото имаше чувство за свобода, но нямаше теория за нея." — Бенжамен Констан