Епиктет

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Епиктет
Епиктет
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Епиктет от Фригия (гр. Έπίκτητος, лат. Epictetus; ок. 50 — ок. 140) е гръцки философ-стоик, чиито последователи стават двама римски императори: Адриан и Марк Аврелий.


  • Ако видиш, че някой иска да се разпорежда не със самия себе си, а с други, знай, че той не е свободен: той е станал роб на желанието си да властва над хората.


  • Ако говорят зле за теб и ако е вярно – поправи се; ако не е вярно – смей се.


  • Ако искаш да си безпристрастен съдия, гледай делото, а не обвинителя.


  • Ако искаш да бъдеш добър, преди всичко считай себе си за лош.


  • Ако някой е сам, не значи, че е самотен, също както ако някой е сред тълпата, пак не значи, че не е самотен.


  • Ако някой ме упражнява в нераздразнителност, нима той не ми носи полза? Съседът е лош? За себе си. За мене е добър: той упражнява моята доброжелателност и кротост. Ето това вълшебният жезъл на Хермес – каквото и да ми даваш, аз ще го превърна в благо.


  • Ако те беше осиновил цар, твоето високомерие не би знаело предели. А защо не се гордееш със съзнанието, че си Божи син?


  • Ако човек има възможност да разсъждава и може да съзерцава слънцето, луната и звездите и да се наслаждава на даровете на земята морето – той не е самотен и не е безпомощен.


  • Ако щастието ти се намира във властта на други хора, то ти непременно ще се боиш от хората.


  • Богат е доволният от себе си.


  • В борбата със съблазнителните мисли е полезно да търсиш обществото на по-добродетелните от тебе или да си спомняш поученията на мъдрите хора.


  • Винаги предпочитай краткия, но честен живот пред дългия, но позорен.


  • Виното има в себе си три грозда: първият е на удоволствието, вторият – на опиянението, третият на оскърблението.


Друг вариант: "Управлявай страстта си, за да не може тя да ти отмъсти."


  • Вместо с разум да осветяваме и направляваме своя живот, ние се нагърбваме с множество странични грижи.


  • Въпреки, че познавам много богаташи, аз въобще не съм богат.изречено по повод един млад човек, говорел в театъра, че е умен, защото е беседвал с много философи


  • Да правиш всичко сàмо за себе си съвсем не означава да постъпваш против общото благо.


  • Да се сърдиш и спориш е неучтиво, но особено е неприлично по време на почерпка. Пияният все едно няма да убеди трезвия, както и трезвия няма да уговори пияния, а където всички убеждения са напразни, няма смисъл да се пуска в ход цялото красноречие.


  • Да умееш да отстъпваш пред необходимостта означава да бъдеш допуснат в кръга на боговете.


  • За богатите е също така трудно да добият мъдрост, както за мъдрите да добият богатство.


  • За да бъде свободен, човек не бива напразно да желае всичко онова, което му мине през главата. Напротив, свободният човек трябва да се научи да желае и приема всичко онова, което се случва с него.



  • Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.


  • Именно в нещастието се познава приятелят и се изобличава врагът.



  • Истинската мъдрост не е нещо друго, а умението да се изяснява и да се установява истинската мяра за добро и зло; и задачата на всеки разумен човек е да прилага тази мяра към всички житейски дела.


  • Истински борец е този, който се бори именно със своите порочни помисли.


  • Истинското добро се заключава в правилните понятия и добрите желания. Истинското зло – в неправилните понятия и порочните желания.


  • Както лекарите са закрилници на болните, така законите са закрилници за оскърбените.


  • Както добрите участници в трагедийния хор не могат да пеят сами, а могат само с другите, така и някои хора не могат да се разхождат сами. Човеко, ако си някой, то сам се разхождай, и сам със себе си беседвай, и не се крий в хора. Нека дори и някога над теб да се надсмиват, нека те оглеждат, нека те раздрусват – това е, за да разбереш, кой си.


  • Когато на събеседник в разговора искаш да покажеш някаква истина, най-важното е: да не се дразниш и да не казваш при това нито една недобра или обидна дума.


  • Което не е редно да се прави, не го правѝ и в мислите си даже.


  • Който е здрав телесно, може да изтърпи и пек, и студ. Така и този, който е здрав душевно, е в състояние да понесе и гняв, и радост, и печал и всички останали чувства.


  • Който не умее да владее себе си, той е роб, дори ако е владетел и на целия свят.


  • Колкото повече твоят събеседник се заблуждава, толкова по-важно и желателно е той да разбере и оцени онова, което ти искаш да му докажеш.



  • Където се противи човек, там е неговият затвор.


  • Към свободата води само един път: презрение към онова, което не зависи от нас.


  • Любовта е присъща единствено на здравомислещия човек.


  • Мъдрецът се предпазва от самия себе си така, както се предпазва от неприятеля и разузнавача.


  • На тези, които тълкуват стоически разсъждения, по-добре им посочете направо тъмнината. Че нима и в епикурейските не се ориентират с подобна обстоятелственост? … Покажете ми някой, който боледува и въпреки всичко е щастлив, който е в опасност, и пак е щастлив, който загива, и продължава да е щастлив. Покажете ми. Жадувам, в боговете се кълна, да видя истински стоик.


  • Не е толкова жалко, ако човек се лиши от пари, дом и имение – всичко това не принадлежи на човека. Но е жалко, когато човек загуби истинската си собственост – своето човешко достойнство.


  • Не забравяй, че ще е трудно да се въздържиш, ако веднъж престъпиш границата.


  • Не можем да бъдем щастливи, ако търсим щастието в неща, които не зависят от нас.


  • Не се захващай другите да съдиш, преди в душата си да се сметнеш достоен за съдийско място.


  • Нощните сънища са отклик от дневните помисли: да видиш в съня си въжделеното, с което да се утешиш.


  • Няма насилие, което би могло да ни лиши от свободата на избора.


  • Обстоятелствата не създават човека. Те само го разкриват пред самия него.


  • Осъждай делата си. И когато ги осъдиш, не се отчайвай.в смисъл на самокритичност


  • От всички творения най-хубавото е – получилият прекрасно възпитание човек.


  • От самотата се избавят не толкова при вида на някой човек, колкото при вида на честен, свестен и отзивчив човек.


  • Пияният все едно няма да убеди трезвия, както и трезвият няма да се разбере с пияния.


  • Поддаващият се на някакъв порок има склонност да порицава другите.


  • По-добре да спиш свит на малък креват и да бъдеш здрав, отколкото да лежиш болен на просторна постеля. По-добре е също така да се нуждаеш и да бъдеш весел, отколкото да живееш в разкош, без да познаваш чувството радост.


  • По-добре е да знаеш как да практикуваш добродетелта, отколкото как да я описваш.


  • Природата е дала на хората един език и две уши, за да могат повече да слушат другите, отколкото да говорят сами.


  • Работата на умния човек е да прилага своите мисли на дело съобразно законите на природата…, да се придържа към истината, да отстранява заблужденията и да не разсъждава за това, което е неизвестно.


  • Разбойници по отношение на свободата на волята няма, и тирани също няма.


  • Роб е този, който не умее да владее себе си.


  • С какво можеш да отмъстиш на врага си? Старай се да му направиш колкото се може повече добро.


  • С простите хора по-малко говорѝ за теории, а повече постъпвай съобразно с тях.


  • Самотата е особено състояние на лишения от помощ. Защото ако някой е сам, то това все още не означава, че е и самотен, също както ако е в тълпата, това не означава, че не е самотен.



  • Свободен е този, у когото всичко произтича в съответствие със свободната му воля и комуто никой не може да попречи. А лудостта дали е свобода? В никакъв случай. Безумието и свободата са несъвместими.


  • Свободният човек се разпорежда само с това, с което може да се разпорежда безпрепятствено. А да се разпорежда безпрепятствено той може само със самия себе си. И затова, ако видиш, че някой човек иска да се разпорежда не със самия себе си, а с други, то знай, че той не е свободен – той е станал роб на своето желание да властва над хората.


  • Следва винаги да се помни, че ние не можем да управляваме събитията, а трябва да се приспособяваме към тях.


  • Слънцето не чака да го помолят да отдели от своята светлина и топлина. Така правѝ и ти с цялото зависещо от тебе добро – без да чакаш да те молят.


  • Смелата, но несвързана реч е като тъп меч.


  • Стремиш ли се да се понравиш, си близко до падението.


  • Строгостта на бащата е превъзходно лекарство – в него има повече сладост, отколкото горчивина.


  • Твоята работа е добре да изпълниш възложената ти роля. Изборът на ролята – е вече дело на друг.


  • Ти имаш милост към слепите и хромите. Защо, прочее, нямаш милост и към лошите: те са лоши, без да искат, както другите са слепи и хроми също без да искат.


  • Трябва да си позволяваме не всички удоволствия, а само тези, в които няма нищо глупаво.


  • Търпи и се въздържай. — «лат. Sustine et abstine»девиз на стоиците, чийто смисъл е: търпи житейските неправди и се въздържай от удоволствия, за да съхраниш вътрешната си свобода; друг превод: "Издържай и се въздържай."


  • Умният се бори със страстта, а глупавият й става роб.


  • Хората биват мъчени не от вещите, от представите за тях.


  • Цялата философия се състои от две думи: търпи и се пази.



  • Човек със свободна воля не може да бъде наричан роб.


  • Ще си непобедим навярно, ако не встъпваш в никакъв бой, в който победата не зависи от тебе.


  • Щом сме поканени на обяд, ядем това, което ни поднесат.


Източници
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.» Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006