Едгар Алън По

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Едгар Алън По
Едгар Алън По
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Wikisource-logo.svg Творби в Уикиизточник
Gutenberg ico.png Творби в Edgar Alan Проект Гутенберг

Едгар Алън По (1809 - 1849) е американски писател, поет, разказвач, редактор и литературен критик, известен като един от водачите на американския романтизъм.

Литературата е най-благородната професия. Всъщност тя е почти единствената, достойна за един човек. За мен няма съблазън, който да ме изкара от правия път.

Проза[редактиране]

  • В литературата е като в закона или империята - утвърдено име е собствено имение или завладян трон. — Писма до г-н Б.
  • Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото? — Преждевременното погребение
  • Музиката, комбинирана с приятна идея, е поезия; идеята без музика е проза заради самата си окончателност. — Писма до г-н Б.

Стихове[редактиране]

  • Морета бурни бродих аз невредим,
    но върна ме ти, с лице на Наяда
    и коси хиацинт[1], към дом обозрим,
    към блясъка на антична Елада
    и славното твое величие, Рим.
На Елена
  • Ти бе радост за мене мечтана,
    ти бе всичко за мене в скръбта -
    като остров зелен в океана,
    като ручей звънтящ в самота!
    Ти бе храм сред цветя в ранна пролет-
    и за мен бяха тези цветя!
На една в рая
  • И нощите ми – призрак кошмарен -
    и – без теб! – мойте тягостни дни
    ме зоват в онзи край легендарен,
    дето твойта походка звъни.
    О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
    Над какви ли въздушни вълни!
— На една в рая
  • Отдавна, преди много, тъй много лета,
    в едно царство в приморски земи,
    девойка живя, нека знаете това,
    тя казваше се Анабел Ли.
    Живя там тази девойка с мисъл една -
    с любов вечна мене да дари.
Анабел Ли
  • О, как силна беше обичта ни тогаз!
    Нечувана по тези земи!
    Така други не биха могли.
    И нито ангелите райски в този час,

    нито земните демони зли,
    ще разделят нашите души.
    Ах, моя свидна Анабел Ли!
  • Щом изгрее луна, все бленувам с тъга
    за прекрасната Анабел Ли
    и живея с мечта за таз нежна снага
    на богинята Анабел Ли.
    А щом падне нощта, лягам аз до гръдта
    на моята любов, невеста и съдба,
    и пак сме заедно както преди
    там в гроба й до морските вълни.
— Анабел Ли

За него[редактиране]

  • Той беше авантюрист в подземията, мазетата и ужасните подземни проходи на човешката душа. Той произнасяше ужаса и предупреждението за собствената си участ. — Дейвид Хърбърт Лорънс


Източници[редактиране]

  1. Хиацинт(ов) (от гр. huakinthos) - зюмбюл(eн)