Джордж Патън

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Джордж Смит Патън
Джордж Смит Патън
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Генерал Джордж Смит Патън е американски военен деец от Първата и Втората световна война, командвал последователно Седма американска армия в Северна Африка, Трета американска армия на Европейския военен театър и Петнайста американска армия.

От него[редактиране]


Из негови мнения и изказвания[редактиране]


  • Ако човек прави най-доброто, то какво повече може да се иска от това?
    If a man does his best, what else is there?


  • Винаги прави повече, отколкото се изисква от теб.
    Always do more than is required of you.


  • Възможностите не идват при този, който чака. Те се пленяват от онзи, който атакува.
    Opportunities do not come to those who wait. They are captured by those who attack.


  • Когато се съмнявате, атакувайте.
    In case of doubt, attack.


  • Командирът трябва да командва.
    A commander has to command.


  • За успеха на един човек съдя не по това колко високо е стигнал, а по това как отскача, когато се удари в дъното.
    I don't measure a man's success by how high he climbs but how high he bounces when he hits bottom.


  • Успехът е докъде ще отскочиш след като си ударил дъното.
    Success is how high you bounce when you hit bottom.


  • Изпитанието за успеха е не какво правиш, когато си на върха. Успехът е колко високо отскачаш, когато удариш дъното.
    The test of success is not what you do when you are on top. Success is how high you bounce when you hit bottom.


  • В нашата велика страна почти всеки глупак може да постигне успех в нещо. Вижте само катерачите по пилони със знамена или онези, които ядат златни рибки! Проблемът с успеха е, че той води до провал. Когато си на върха, вече няма накъде да вървиш, освен надолу. … Успехът означава колкото високо можете да се издигнете, когато достигнете дъното.


  • Не се страхувам от провала. Страхувам се от забавянето хода на двигателя вътре в мене, който бие здраво, призовавайки: "Продължавай да действаш, някой трябва да е на върха, а защо не ти?"
    I do not fear failure. I only fear the "slowing up" of the engine inside of me which is pounding, saying, "Keep going, someone must be on top, why not you?"


  • Работата, както я виждам аз, е да се направи бързо един точен и прост план, който да се спечели с изпълнение и внимателно, детайлно проучване на тактическите операции на по-малките военни части. Изпълнението е толкова важно, колкото и лидерството.
относно плановете за инвазия в Сицилия, 1943 г.


  • Плановете трябва да бъдат прости и гъвкави.


  • Победата в следващата война ще зависи от "действията", а не от "плановете"!
бележка в тетрадката на Патън, около 1925 г.


  • Човек не може да прави план и след това да се опитва да накара обстоятелствата да съответстват на този план. Той трябва да направи план според обстоятелствата. Мисля, че разликата между успеха и провала … зависи от способността или от липсата на такава способност да се направи точно това.


  • Един добър план, изпълнен на момента, е много по-добър от перфектен план, изпълнен следващата седмица.
    A good plan violently executed now is better than a perfect plan executed next week.


  • Един добър план днес е по-добър от перфектен план утре.
    A good plan today is better than a perfect plan tomorrow.


  • Едно добро решение, приложено енергично на момента е по-добро от перфектно решение, приложено след десет минути.
    A good solution applied with vigor now is better than a perfect solution applied ten minutes later.


  • За вземането на всяко решение си има подходящо време. Стремежът да се намери подходящото време е най-важният фактор за решението. Грешка е да се вземе едно решение прекалено рано, както е и грешка да се вземе твърде късно. Най-голямата грешка е обаче никога да не се вземе решение! Всяка стара мома ще се съгласи с мен.


  • Най-добрата политика е да се отлага решението колкото се може повече, за да могат да се съберат възможно най-много факти. … Но щом решението вече бъде взето, никога не бива да се колебаем.
из дневника на ген.Патън


  • Не е трудно да се вземе решение, ако имате всички факти.


  • Когато трябва да вземете решение, направете го. Няма абсолютно подходящо време за всяко нещо.


  • Животът на един пилот на самолет зависи от способността му да взема бързи решения на живот и на погибел. В края на засилването, преди излитането, пилотът прави проверка на системите, за да се увери, че самолетът е готов за полет. Всяка грешка при тази проверка и подготовка може да доведе до фатален край. Когато самолетът набира скорост, пилотът трябва да вземе второ бързо решение и то е дали самолетът е набрал достатъчно скорост да полети или клапаните на двигателя ще го накарат да остане на земята. Времето за вземане на това решение е по-малко от стотна от секундата. След като премине моментът на половината засилване, пилотът не може да промени решението си.


  • След като вземете решение, изпълнете го добре – и никога не се поддавайте на страховете си.


  • Никакво добро решение не е било взето на въртящ се стол.
    No good decision was ever made in a swivel chair.


  • На всеки човек е присъща вродена съпротива към подчинението. Дисциплината премахва тази съпротива и след известна тренировка прави подчинението навик и подсъзнателно действие. Докъде може да стигне един недисциплиниран футболен отбор? Играчите реагират подсъзнателно на сигналите. Това трябва да е именно така, защото секунда за размисъл може да даде възможност на противника да скочи.

    Войната е много по-сложна от футбола. Няма човек, който да не изпитва страх по време на сражение, но дисциплината създава у него форма на заместващ кураж, който заедно с мъжеството му води до победа. Самоуважението идва директно от дисциплината. Поговорката в армията: "Някой да е виждал мръсен войник с медал?" е вярна в много голяма степен.


  • И преди и сега много се говори за дисциплина, но малко хора в армията и извън нея знаят какво представлява тя и защо е необходима.


  • Има само един вид дисциплина – перфектната дисциплина.
    There is only one sort of discipline, perfect discipline.


  • Най-доброто е враг на доброто. С това искам да кажа, че един добър план, изпълнен сега, е по-добър от един перфектен план, изпълнен следващата седмица. Войната е много просто нещо и определящите й характеристики са самоувереност, скорост и смелост. Тези неща не могат винаги да бъдат идеални, но могат да бъдат добри.


  • По време на война нищо не е невъзможно, стига да имате смелост.


  • Войната е проста, директна и безмилостна.
    War is simple, direct, and ruthless.


  • Успехът в една война зависи от златното правило на войната: "скорост — простота — смелост"!
записка из дневникa на Патън


  • Битката е най-изумителното състезание, на което едно човешко същество може да се отдаде. Тя изважда всичко най-добро и отстранява всичко най-ниско. Всички хора се боят по време на битка. Но страхливец е онзи, който позволява на страха да вземе надмощие над чувството за дълг. Дългът е същността на мъжеството.
    Battle is the most magnificent competition in which a human being can indulge. It brings out all that is best; it removes all that is base. All men are afraid in battle. The coward is the one who lets his fear overcome his sense of duty. Duty is the essence of manhood.


  • Войната е върховно изпитание за човека, през което той израства до висоти, никога недостигани при каквато и да е друга дейност.
    War is the supreme test of man in which he rises to heights never approached in any other activity.


  • Войната развива дух в бойната единица и дори когато не са останали много от старите бойци, много малко мая трябва, за да се замеси тестото.


  • Всяка (военна) операция, сведена до началната си характеристика, се състои в движение само напред, докато не се сблъскате с врага.


  • Войната е изкуство и като такова не се поддава на обяснение по установени формули.
    War is an art and as such is not susceptible of explanation by fixed formula.


  • По време на война единствената сигурна защита е офанзивата, а ефективността на офанзивата зависи от войнствеността в душите на тези, които я провеждат.
    In war the only sure defense is offense, and the efficiency of the offense depends on the warlike souls of those conducting it.


  • Войникът е армията. Никоя армия не е по-добра от войниците си.
    The soldier is the army.


  • Човек не може да прави нещо, без да знае какво точно прави … Не генералите и щабните офицери печелят войните! Войниците печелят войните. Войниците винаги трябва да знаят какво правят. Те трябва да знаят каква е целта.


  • Аз съм войник – бия се, където ми е казано, и побеждавам, където се бия.
    I am a soldier, I fight where I am told, and I win where I fight.


  • Трябва да преодолеете отпора на хората срещу вас, ако сте се устремили към високи цели.
    You need to overcome the tug of people against you as you reach for high goals.


  • Води ме, следвай ме – или се махни от пътя ми.
    Lead me, follow me, or get out of my way.


  • Лидерът трябва да бъде актьор.
    The leader must be an actor.


  • Лидерът е човек, който може да приспособи принципите към обстоятелствата.
    A leader is a man who can adapt principles to circumstances.


  • Всички успешни командири са примадони и с тях трябва да се отнасят като такива.
    All very successful commanders are prima donnas and must be so treated.


  • Винаги правете всичко, което изисквате от тези, които командвате.
    Always do everything you ask of those you command.


  • Не казвайте на хората как да вършат нещата – кажете им какво да направят и ги оставете да ви изненадат със своите резултати.
    Don't tell people how to do things, tell them what to do and let them surprise you with their results.


  • Ако кажеш на хората къде да отидат, но не им кажеш как да стигнат дотам, ще се изненадаш от резултата.
    If you tell people where to go, but not how to get there, you'll be amazed at the results.


  • Казвай, каквото имаш предвид, и имай предвид, каквото казваш.
    Say what you mean and mean what you say.


  • Ако аз изпълнявам докрай моите задължения, то останалото самò ще се погрижи за себе си.
    If I do my full duty, the rest will take care of itself.


  • Като се опитвате да ръководите хората си в гръб, вие се превръщате в човек, който ги бута, а не който ги води. По-лесно е да водите хората, както по-лесно е и да издърпате верига изсечени трупи. Не можете да бутате верига трупи и не можете да бутате войските. Войските ви ще се връщат обратно при вас за инструкции - и то от страх. Лидерът трябва да бъде начело на хората си. Вие трябва да знаете какво става през цялото време. Човек не може да започне да плува, ако не е във водата! Не може да започнете да се пързаляте, ако не сте на леда. Никой досега не е успял да се научи да се пързаля върху картата на стената. Вземете картата със себе си и отидете най-отпред!


  • Неоспорим факт е, че малцина командири – и нито един политик – разбират индивидуалността на отделните части и необходимостта да се държи сметка за човешките емоции. Като говоря за това си спомням как веднъж (генерал Уилард С.) Пол ми каза съвсем честно, че най-великият момент в живота му е бил в битката при Булге, когато аз съм сложил ръка на рамото му и съм казал: "Как е моят малък сражаващ се кучи син днес?" Той каза, че тези думи били вдъхновили не само него, но и всички останали в дивизията и напълно вероятно е това да е било наистина така.


  • По мое мнение всички успешни командири са примадони и към тях трябва да се отнасяме точно по този начин. Някои офицери имат нужда от подтикване, други от предложения и много малко – да бъдат обуздавани.


  • Моята теория е, че командирът на една армия прави това, което е необходимо, за да изпълни мисията си, а близо 80 процента от мисията му е да повдига духа на хората си.


  • Офицерите не трябва да се колебаят да ръководят. Преди една атака да се обяви за безнадеждна, главният офицер трябва да поведе атаката лично.


  • Офицерите трябва да отстояват правото си чрез пример и слово.


  • Предпочитам един лоялен щабен офицер пред един брилянтен.


  • Щабните офицери с нехармоничен нрав, без значение какви са им способностите, трябва да бъдат премествани. Щабът не може да функционира правилно, ако не е единно семейство.


  • Много е говорено за лоялността отдолу нагоре. Лоялността обаче отгоре надолу е още по-необходима, но много по-малко срещана.


  • Заповядвам ти да го направиш. Ако нещо се обърка, аз поемам вината.
към майор Джордж Мърнан, комуто била възложена деликатна задача


  • Винаги можем да научим нещо един от друг.
към по-нискостоящ офицер


  • Всеки, който не може да вземе едно решение за по-малко от 48 часа, не е подходящ да командва войски в сражение.


  • Всеки, който си избира пионки, … не е лидер. Изберете (в екипа си) човек, който може да свърши работата!


  • Генералите никога не трябва да показват съмнение, страх или умора.


  • Избирайте лидерите по делата им, а не според отношението си.


  • Лидерът е човек, който може да приспособи принципите към обстоятелствата.


  • Най-добрият генерал е този, който прави най-малко грешки – тоест този, който нито пренебрегва дадена възможност, нито предлага такава.
перефраза по Наполеон Бонапарт в записките на Патън


  • Помнете, че основната ви цел като лидер е да виждате със собствените си очи и да бъдете виждан от войската, когато правите лично разузнаване (инспекция).


  • За да стане един командир добър, му трябва точната комбинация от здрав разум и безумие.


  • Аз съм най-острият проклет остен в цялата Американска армия!


  • Студеният блясък в очите на атакуващия, а не върхът на щика му пресичат фронта. Решителността на танкиста да се приближи до врага, а не маханичното състояние на танка превзема окопа. Разрушителният екстаз от конфликта у пилота, а не оръдието му оставя врага в пламтящи развалини. Въпреки това, тонове книги са посветени на въоръжените сили, а само страници на вдъхновението.


  • Именно непреклонната човешка душа, а не естеството на оръжията, които използва, осигуряват победата.
    It’s the unconquerable soul of man, not the nature of the weapon he uses, that insures victory.


  • Войните се водят с оръжия, но се печелят от хора. Именно духът на хората, които следват и които ръководят, е този, който печели победата.Cavalry Journal, September 1933
    Wars may be fought with weapons, but they are won by men. It is the spirit of men who follow and of the man who leads that gains the victory.


  • Никой никога не е "защитавал" успешно каквото и да било – има само атаки, атаки и пак атаки.
    Nobody ever defended anything successfully, there is only attack and attack and attack some more.


  • Добрата тактика може да спаси дори най-лошата стратегия. Лошата тактика ще съсипе и най-добрата стратегия.
    Good tactics can save even the worst strategy. Bad tactics will destroy even the best strategy.


  • Има само един тактически принцип, който не подлежи на изменение – да използваш всички налични средства, за да нанесеш максимално количество наранявания, вреди и разрушения на враговете си за минимално количество време.
    There is only one tactical principle which is not subject to change. It is to use the means at hand to inflict the maximum amount of wound, death, and destruction on the enemy in the minimum amount of time.


  • Дайте на всеки проста инструкция за водене на войната. Използвайте стратегията на настъплението, тоест определете целта и посоката на действие и я следвайте. Но когато използвате тактика, не бъдете настъпателни. Атакувайте слабите места.


  • Стратегията и тактиката не се променят. Само възможностите за прилагането им са различни.


  • Хванете врага за носа и го ритайте отзад.
    Hold the enemy by the nose and kick him in the ass.


  • Никога не позволявайте на врага да избира мястото на битката.
    Never let the enemy pick the battle site.


  • Не бива да подценяваш врага – това е също толкова фатално, колкото и да го надценяваш.
    You shouldn't underestimate an enemy, but it is just as fatal to overestimate him.



  • Дано Всевишният има милост към моите врагове, защото аз със сигурност няма да имам.
    May God have mercy upon my enemies, because I sure as hell won't.


  • Подгответе се за непознатото, изучавайки как хората в миналото са се справяли с непредвидимото и непредсказуемото.
    Prepare for the unknown by studying how others in the past have coped with the unforeseeable and the unpredictable.


  • Тъй като неизбежното ограничаване в упражнение върху карта пречи на обучавания да предвиди ефекта от глада, емоциите, личните качества, умората, лидерството и много други абстрактни, но жизненоважни фактори, той първо ги отхвърля, а след това ги забравя.


  • Наблюдавайки спрямо какво хората се отнасят черногледо, човек често открива какво им липсва.
    Watch what people are cynical about, and one can often discover what they lack.


  • В дългосрочен план това, което правим, а не това, което казваме, може да ни унищожи.


  • Винаги помнете, че е по-добре да изгубите муниции, отколкото човешки живот. … Трябват най-малко 18 години, за да се създаде един войник, и само няколко месеца, за да се произведат муниции.


  • Всеки човек трябва да иска да даде живота си за изпълнение на мисията, но не и да изгуби живота си без преди това да е накарал врага да изгуби няколко от своите хора. Никога не загивайте сами! Вземете и няколко от враговете си със себе си!


  • На война всеки е заменим. Включително и аз! Всеки, който си помисли, че е незаменим, не става за нищо. Бих сменил този офицер веднага. … Всеки, който започне да си мисли, че е незаменим, ще започне да стои настрана от сраженията и фронта. Ще започне да прекарва повече време в тилните ешелони и да си мисли, че е твърде важен, за да рискува да бъде там, където свистят куршуми и загиват хора. Този човек е двоен страхливец. Той се страхува и от себе си и от врага. На война всеки един е заменим.


  • Можем да очакваме, че някои от нас ще бъдат убити. Но ние не искаме загубата и на един от нас да ни принуди да спрем да унищожаваме врага. Винаги имайте човек, обучен и готов да поеме работата ви вместо вас, в случай че вие бъдете убити. Проверката за вашите (лидерски – бел.цит.) способности е: дали е възможно да бъдете убити и въпреки това нищо да не бъде изгубено!


  • Моралната смелост е най-ценната и обикновено най-отсъстващото качество у хората.
    Moral courage is the most valuable and usually the most absent characteristic in men.


  • Смелостта е мъдрост. Тя е най-възвишената част от войната.


  • Куражът е страх, удържан минута повече.
    Courage is fear holding on a minute longer.


  • Куражът, най-общо казано, е навик и самоувереност.


  • Ако вземем общоприетата дефиниция за храброст като качество, което не познава страха, аз никога не съм виждал храбър човек. Всички хора се страхуват. И колкото са по-интелигентни, толкова повече се страхуват.
    If we take the generally accepted definition of bravery as a quality which knows no fear, I have never seen a brave man. All men are frightened. The more intelligent they are, the more they are frightened.


  • Всеки човек се страхува. Колкото е по-интелигентен, толкова повече се страхува. Смел човек е този, който полага всички усилия, въпреки страха да продължи напред. Дисциплината, гордостта, самоуважението, самоувереността и любовта към славата са качества, които могат да направят един човек смел, дори когато се страхува.


  • Времето да потърсите съвет от страховете си е преди да вземете решението за важна битка. Това е времето да се вслушате във всеки страх, който можете да се сетите. Но когато съберете всички факти и страхове и оформите своето решение, разкарайте всичките си страхове и давайте напред.
    The time to take counsel of your fears is before you make an important battle decision. That's the time to listen to every fear you can imagine! When you have collected all the facts and fears and made your decision, turn off all your fears and go ahead!


  • Има време, когато трябва да вземете съвет от страховете си, има време, когато не трябва да слушате нито един страх.
    There is a time to take counsel of your fears, and there is a time to never listen to any fear.


  • Никога не се доверявам на страховете си.


  • Не се поддавайте на страха си.


  • Не искайте съвет от страхове си.


  • Човек, който не може да посрещне страха, винаги ще бяга от него.


  • Поемайте премерени рискове. Доста по-различно е отколкото да бъдете прибързани.
    Take calculated risks. That is quite different from being rash.


  • Приеми предизвикателството и само така ще почувстваш тръпката на славата.
    Accept the challenges so that you can feel the exhilaration of victory.


  • По-добре да се биете за нещо, отколкото да живеете за нищо.
    Better to fight for something than live for nothing.


  • Човек трябва да знае съдбата си. Ако не я разпознае, той е изгубен. Считам, че веднъж, два пъти, дори най-много три пъти съдбата ще посегне и ще потупа човека по рамото. И ако той има въображение, ще се обърне и тя ще му посочи кое разклонение на пътя да поеме; а ако има и смелостта – ще го поеме.
    A man must know his destiny. if he does not recognize it, then he is lost. By this I mean, once, twice, or at the very most, three times, fate will reach out and tap a man on the shoulder. if he has the imagination, he will turn around and fate will point out to him what fork in the road he should take, if he has the guts, he will take it.


  • С постоянство, учение и нескончаемо желание всеки човек може да стане велик.
    By perseverance, study, and eternal desire, any man can become great.


  • Великите неща, които прави човек, изглеждат велики едва след като вече са направени. В процеса на извършването им те са нормални решения и се вършат без да се подозира, че са велики.


  • Всяка слава е бързопреходна.
    All glory is a fleeting.


  • Ако трябва да премина в защита, ще трябва да поискам да бъда освободен от поста ми. ... Трябва да бъда освободен, освен ако не продължа да атакувам.


  • Ние трябва да си създадем комплекс за превъзходство. Винаги атакувайте. Никога не се предавайте.


  • Искам моите хора да стигнат където трябва първи и да бъдат най-добрите. Но те няма да го направят, ако просто ги помоля любезно.


  • Ние трябва да тренираме войниците си, за да побеждават.


  • Успешната армия: Първо, тя трябва да се бие. Второ, трябва да яде. Трето, трябва да може да се движи бързо.


  • Ще се движим и то бързо.


  • Реагирайте бързо … Развийте максималната си сила веднага, преди врагът да е развил своята.
из писмена инструкция


  • По дяволите, да загубим три дена за прегрупиране?! Ще се прегрупирваме в движение!


  • Поддържам твърдението, че е по-добре да се атакува с малка военна сила внезапно и изненадващо, отколкото да се чака и да се пропусне изненадата.
за бързите си действия в битката при Булге


  • Никога не отстъпвайте земя. По-лесно е да задържите това, което имате, отколкото да се опитвате да си върнете нещо, което сте загубили.
из писмена инструкция


  • Ще бъдем там, където врагът изобщо не ни очаква.


  • Никога няма да позволя на врага да определя мястото на битката.


  • Никога не атакувайте там, където врагът очаква да дойдете. … По-добре е да минете през труден терен, където не ви очакват, отколкото през добър терен, където ви чакат.


  • Когато врагът ви се колебае, насочете вниманието си към уязвимото му място. Той може да има подкрепление, което ще спре преследването ви, но няма да може да спечели битката. Жестокото преследване ще доведе до края на шоуто. Предпазливостта води до нова битка.


  • Когато вече сме стигнали врага, ние трябва да бъдем точно зад него. Трябва да се движим по-бързо, отколкото се движи той. Не ни трябва храна, когато печелим. Ще изядем врага!


  • Трябва да избирате враговете си също толкова внимателно, колкото и приятелите си.


  • Войните се губят първо мислено, а след това на практика.


  • В една война нищо не е толкова лошо или толкова добро, колкото се докладва на главното командване.


  • Войните не се печелят с отбранителни тактики.


  • Не може да си защитен, ако отказваш да поемеш защита.


  • Никога една нация не е била защитавана, ако хората са отказвали да поемат защитата й.


  • Липсата на заповеди не е извинение за бездействие.


  • Наточете брадвите, кирките и лопатите сега и ги дръжте наточени.


  • Пинта пот ще спести галон кръв.
    A pint of sweat will save a gallon of blood.


  • Ние използваме около една десета от наличната сила на телата си и още по-малко от тази на умовете си.


  • Трябва да експлоатирате тялото си до последната капка енергия и след това да продължите. Няма да спечелите нищо, ако стигнете само дотам, докъдето тялото ви казва, че сте уморени и изтощени. Тялото ще се изгради и израстне, за да отговаря на изискванията, които умът поставя на мързеливото тяло. Ако просто правите нещо, докато тялото ви се умори, то ще стане мързеливо и всеки път ще ви позволява все по-малко и по-малко. Трябва да достигнете до точката на изтощение и да продължите по-нататък. Така тялото ще си помисли: "Трябва да създам повече телесна сила, ако този луд ум изисква толкова много." Ако винаги се предавате, когато просто сте уморени, никога няма да постигнете много. Ако оставите на тялото да казва на ума кога да спира, вие със сигурност ще бъдете победени. Можем да станем много по-силни, ако натоварваме тялото си. Използваме около една десета от наличната сила на тялото си и още по-малко от тази на ума си.


  • Освен ако не дадете най-доброто от себе си, ще дойде ден, когато – уморени и гладни – ще спрете точно преди да изпълните целта си, която са ви наредили да постигнете, и по този начин ще обезсмислите усилията и жертвите на хиляди.


  • Ако искате да бъдете Наполеон, винаги мислете първо за мисията! Забравете за военния правилник. Той е написан от хора, които никога не са участвали в битка. Те са писали за нещо, което им е било казано от другите.


  • Винаги трябва да знаем какво точно знаем и какво не знаем. Никога не бъркайте тези две неща! Ако не сме сигурни точно какво знаем, можем да причиним загуба (или вреда) на много хора.


  • Има само едно подходящо време да се направи нещо и то е да се направи първия път.


  • Не се утешавайте с мисълта: "Мога да сбъркам сега, но следващият път ще го направя по-добре." Няма следващ път!
из записките в кадетската му тетрадка от Уест Поинт


  • Толкова много битки се провеждат в една война или в цивилния живот, а нищо не се печели от победата. Всяка битка, която водим, трябва да има резултат за нас, иначе няма да се бием … Няма кой знае каква полза в това човек просто да бъде прав. Да бъдеш прав по някой маловажен въпрос не е важно.


  • Не си победен, докато не го признаеш. Затова не се признавай за победен.
    You’re never beaten until you admit it.


  • Великите неща, които прави човек, изглеждат велики едва след като вече са направени. В процеса на извършването им те са нормални решения и се вършат без да се подозира, че са велики.


Из негови речи и обръщения[редактиране]


  • Ние сме най-добрите, никога не забравяйте това. Никога не оставяйте другите да забравят, че ние сме най-добрите!


  • Колкото повече се сражаваме, толкова по-добри ще ставаме. Битките ще направят всички ни по-добри войници.
из реч, цитирана от л-т Портър Б. Уилямсън, юрист към щаба на ген.Патън


  • Искам от вас да запомните, че никое копеле не печели войната като загива за родината си. Печели я като накара другото нещастно копеле да загине за своята.
    Now I want you to remember that no bastard ever won a war by dying for his country. He won it by making the other poor dumb bastard die for his country.
из реч към Трета американска армия през пролетта на 1944 г.


  • Американците обичат да се бият. Всички истински американци обичат възбудата на битката.
    Americans love to fight. All real Americans love the sting of battle.
из реч към Трета американска армия през пролетта на 1944 г.


  • Американците винаги играят, за да спечелят. Пет пари не давам за човек, който е загубил и се е усмихнал. Ето защо американците никога не са губили и няма да изгубят война.
    Americans play to win at all times. I wouldn't give a hoot and hell for a man who lost and laughed. That's why Americans have never lost nor ever lose a war.
из реч към Трета американска армия през пролетта на 1944 г.


  • Америка обича победителите и няма да толерира губещите – ето защо Америка няма и никога няма да изгуби война.
    America loves a winner, and will not tolerate a loser, this is why America has never, and will never, lose a war.
из реч към Трета американска армия през пролетта на 1944 г.


  • Искам един ден проклетите врагове да ни видят и да извикат: "Аа, това е отново проклетата Трета армия и онзи кучи син Патън!"
    Some day I want to see the Goddamned Germans raise up on their piss-soaked hind legs and howl: "Jesus Christ, it's the Goddamned Third Army again and that son-of-a-fucking-bitch Patton".
из реч към Трета американска армия през пролетта на 1944 г.


  • Добре, кучи синове, знаете как се чувствам. Ще бъда горд да ръководя вас, чудесни момчета, във всяка битка и по всяко време.
из реч към Трета американска армия през пролетта на 1944 г.


  • Някои от вас сигурно се чудят дали ще се справят на бойното поле. Не се безпокойте за това. Мога да ви уверя, че вие всички ще изпълните дълга си.
из реч към Трета американска армия през пролетта на 1944 г.


  • Искам от вас да запомните, че никое копеле не печели война като загине за страната си. Човек може да направи това като накара друго копеле да загине за своята. Всичко, което сте чули за това, че Америка не иска да се сражава, че иска да остане извън тази война, са пълни глупости. Американците обичат да се бият. Всеки истински американец обича битките. Когато сте били деца, всички вие сте се възхищавали на стрелеца-шампион, на най-бързия спринтьор, на играчите от голямата лига и на най-добрите боксьори. Американците обичат победителите и не толерират губещите. Американците винаги играят за победа. За мен не значи нищо човекът, който е изгубил и се е усмихнал. Ето защо американците никога не са губили война и няма да я изгубят. Самата мисъл за загуба е омразна за американците.

    Армията е отбор. Тя живее, храни се, спи и се бие като отбор. Въпросът за индивидуалността е пълна глупост. Копелетата, които пишат за това в "Сатърдей поуст" не знаят нищо за истинската битка. Ние имаме най-добрата храна и оборудване, най-добрия дух и най-добрите хора по света. Жал ми е за горките копелета, срещу които ще се бием. Ние не само ще убием тези копелета, но и ще извадим проклетите им черва и ще ги използваме, за да смажем веригите на танковете си. Ще избием въшливите германски копелета до крак.

    Някои от вас сигурно се чудят дали ще се справят на бойното поле. Не се тревожете за това. Мога да ви уверя, че всички вие ще изпълните дълга си. Нацистите са врагът. Избийте ги. Пролейте кръвта им. Застреляйте ги в корема. И когато сложите ръка върху лигавото нещо, което допреди миг е било лицето на най-добрия ви приятел, тогава ще знаете какво да направите.

    Не искам да чувам думите, че ние държим позициите си. Ние постоянно напредваме и не искаме да държим нищо друго, освен врага. Ще го държим здраво за носа и ще го побъркваме през цялото време. Ще минем през него без никакви проблеми.

    Когато се върнете вкъщи, трябва да можете да кажете нещо. След 30 години, когато седите край камината и държите внучето си на коленете, а то ви попита: "Ти какво прави през Втората световна война?", вие няма да го преместите на другото коляно, да се изкашляте и да кажете: "Ами…, ринах тор в Луизиана."

    Не аз трябваше да командвам тази армия. Дори не трябваше да съм в Англия. Нека първите копелета, които ще разберат това, бъдат проклетите германци. Искам да ни видят и да извикат: "Това пак е проклетата Трета армия и онзи кучи син Патън!"

    Добре, кучи синове, знаете как се чувствам. Ще бъда горд да ръководя вас, чудесни момчета във всяка битка по всяко време. Това е всичко.
реч произнасяна пред подразделенията на Трета американска армия през пролетта на 1944 г., цитирана от Джордж Форти във "Армиите на Джордж Патън"


  • Има още нещо, което искам да запомните. Забравете проклетите си тревоги за нашите флангове, но не чак толкова, че да скръстим ръце. Някакъв проклет тъпак на времето е казал, че фланговете трябва да се защитават и оттогава всички кучи синове са луднали да отбраняват фланговете си. Ние в Трета армия не искаме това. Фланговете са нещо, за което трябва да се тревожи врагът, а не ние.

    Не искам да чувам думите: "Ние защитаваме позициите си." Ние нищо не защитаваме! Нека противниците правят това. Ние непрекъснато напредваме и не искам да хващаме нищо друго освен врага. Ще го хванем за носа и ще го сритаме отзад; ще го побъркваме през цялото време и ще преминем през него без никакви проблеми. ... Нашето мото е: "L'audace, l'audace, toujours l'audace!" Запомнете това, господа.
из реч пред Трета американска армия, в която цитира прословутата фраза на пруския крал Фридрих II Велики "Смелост, смелост и винаги смелост!"


  • Ние постоянно напредваме и не се интересуваме от захващането на нищо друго, освен на врага.
из реч пред Трета американска армия


  • Достигнахме такова ниво на пустинно обучение, че вече няма извинение за нито един войник да бъде в пълна и чиста униформа. … Военният правилник ще бъде спазван. Нито един човек, офицер или войник, не може да напуска този лагер, ако не е в пълна униформа. И по-добре униформата да е чиста! Той трябва да носи отличителния знак на Първи брониран корпус на ръката си под лявото рамо. Всеки, който е без униформа или неподстриган и мръсен, остава в лагера. Не може да се чувства горд някой, който не е виждал баня или току-що е влязъл там!
из изказване пред щабно събрание в Пустинния тренировъчен лагер Индио, Калифорния, 1942 г.


  • Щом рицарите от 14-ти век можаха да свикнат с барута, ние няма какво да се плашим от бензин, грес и мотори.
из реч пред Националната гвардия в Пенсилвания, 1930 г. по въпроса за адаптирането на пехотата и артилерията към механизираната война.


  • Американците са най-добрите механици в света. Америка, като нация, има най-големите способности за масово производство на машини. Следователно наш дълг е да създаваме военна техника, в която да вложим вроденото си превъзходство. Ние трябва да се сражаваме във войната с машини по суша и небе…


  • Щом сте получили най-добрата бойна подготовка и имате най-доброто оборудване, вие сте готови да убивате врага. Можете да забравите страховете си и да изпълните задачата си. Може от време на време куршумите да минават твърде близо до вас, но няма от какво да се притеснявате. Битката е като женитбата. Куршумите от време на време са като скарване с жена ви – могат да направят брака още по-добър.
из реч, цитирана от л-т Портър Б. Уилямсън, юрист към щаба на ген.Патън


  • Всички тези приказки за супер оръжия и война с едно натискане на копчето са боклук. Единствената военна машина е човекът … Винаги помнете, че човекът е единствената военна машина, която може да спечели войната … Да имаш добро оборудване е хубаво нещо, но хората са по-важни. Помните ли Френската революция? Тази битка е била спечелена с метли, тояги и камъни – от група разярени жени.


  • Когато се приземим, ние ще се срещнем с германски и италиански войници и за нас е чест и привилегия да ги атакуваме и победим. … Славата на Американската армия, честта на страната ни, бъдещето на света е в ръцете на всеки един от вас.
из послание към войниците преди дебаркирането в Сицилия, юли 1943 г.


  • Горд съм да бъда тук и да се бия редом с вас. Сега нека изкормим тези германци и да направим от Берлин ад. А когато стигнем в Берлин, лично аз ще застрелям този книжен кучи син точно така както бих застрелял змия.


  • Помислете: войните се печелят като се убиват хора. Колкото повече хора убием, толкова по-бързо ще излезем от тази война. Войните не се печелят като се защитава земя. Нека врагът вземе която иска земя, стига да можем да го хванем в позиция, където да го убием.


  • Истинските герои не са като юнаците от приказките. Всеки един човек в армията играе важна роля. Всяка малка работа е важна за общия план. Какво ще стане , ако всеки шофьор на камион изведнъж реши, че не му харесва свистенето на куршумите, изплаши се и зареже камиона в канавката? Той сигурно би си казал: "Няма да им липсвам - аз съм само един от хилядите." Какво ще стане, ако всеки си каже така? Къде по дяволите щяхме да бъдем сега?

    Не, слава Богу, американците не си казват така. Всеки си върши работата. Всеки работи за всички. Всеки отдел, всяка единица е важна за общия план. Снабдителят е необходим, за да ни доставя оръжие. Интендантът е необходим, за да ни доставя дрехи и храна - защото там, където отиваме, няма какво да откраднем! Всеки проклет човек от общата маса, дори и този, който преварява водата, за да не хванем разстройство, има важна работа. Дори и свещеникът е важен, защото ако ни убият и той не е там, за да ни изпрати, всички ще отидем в ада.

    Всеки трябва да мисли не само за себе си, но и за своя другар, който се бие рамо до рамо с него. Не ни трябват страхливци в армията. Те трябва да бъдат избити като мухи. Иначе проклетите страхливци ще се върнат вкъщи след войната и ще създадат още страхливци. Смелите мъже ще създадат смели мъже.

    Един от най-смелите мъже, които съм виждал през кампанията в Африка беше един човек, когато видях покатерен на един телеграфен стълб в разгара на ожесточен огън … Спрях и го попитах какво, по дяволите, прави там в този момент. Той отговори: "Поправям жицата, сър." "Не е ли малко опасно там горе, точно сега?" "Да, сър, но проклетата жица трябва да бъде поправена." Той беше истински войник.

    …А трябва да сте видели и камионите по пътя за Габес. Шофьорите бяха невероятни. По цял ден те пълзяха по проклетите пътища без да спрат и без да се отклоняват от курса си, а около тях избухваха мини. Много от хората шофираха повече от 40 часа без прекъсване.
из реч пред войската преди десанта в Нормандия на т.нар "ден-Д"


  • До офицерите и войниците от Трета армия и до нашите другари от 19-та тактическа военновъздушна команда.

    В периода от 29 януари до 22 март 1945 г. вие сте отнели от врага 6 484 кв.мили територия. Превзели сте 3 072 градове и села, сред които: Тирер, Кобленц, Бинген, Майнц, Кайзерслаутерн и Лудвигшафен.

    Вие сте пленили 140 112 вражески войници и сте убили и ранил още 99 000, като по този начин вие практически сте елиминирали целите 7-ма и 1-ва германски армии. В историята няма по-велики постижения за толкова кратко време.

    Тази велика кампания беше възможна само благодарение на вашата дисциплинирана смелост, твърда преданост към дълга, заедно с невероятната храброст и скорост на вашето настъпление по суша, докато по въздуха несравнимите пилоти на бомбардировачите ни осигуриха безпощадна атака над дезорганизирания враг.

    Славата ви се носи по целия свят; генерал Маршал, генерал Айзенхауер и генерал Брадли ви изказват личната си похвала. Най-голямата чест, която някога ми е била оказвана, е моето име да бъде свързано с вашите имена в тези велики събития.

    Моля приемете моето искрено възхищения и благодарност за това, което направихте и помнете, че вашето атакуващо прекосяване нa река Рейн в 22:00 часа миналата нощ ви осигурява дори още по-голяма бъдеща слава.
генералска заповед № 70 от 23 март 1945 г.


  • По време на тази операция (вдигането на обсадата при Бастон и битката при Булге – бел.прев.) Трета армия се придвижи по-далеч и по-бързо и използва повече дивизии за най-малко време, отколкото всяка друга армия в историята на САЩ – вероятни и в световната история. Постигнатите резултати станаха възможни само поради високото качество на американските офицери и американското оборудване. Никоя страна не може да победи такава армия.


  • Сега, съвместно с британската 8-ма армия, вие приближавате края на войната. Вашата безмилостна офанзива ще продължи да бъде неудържима. Краят е сигурен и е много близо. Месина е нашата следваща цел.
генералска заповед № 10, след превземането на Палермо, Сицилия, през есента на 1943 г.


  • Искам да изкажа на всички вас искреното си възхищение от изключителната ви работа. Когато срещнете врага, същият дух на преданост ще ви направи страшни и известни. Ще бъда много горд с вас.
из реч към 2-ра бронирана дивизия, след като Патън е издигнат в чин главен командир през 1943 г.


  • По време на тази война аз получих повишения и отличия много над и под индивидуалните ми заслуги. Вие ги спечелихте, а аз като ваш представител, ги нося. Единствената чест, която е моя и само моя, е да командвам такава несравнима група американци, чиято сила на духа, смелост и храброст ще съществуват докато съществува самата история.
из генералска заповед за т.нар. "ден V-Е"


  • Историята на нашите постоянно побеждаващи армии показва, че ние сме най-добрите войници на света. Това трябва да прави хората ви горди. Това трябва и вас да ви прави горди. Това трябва да изпълни подразделенията ви с непоколебима самоувереност и гордост от показаните способности.
из писмена инструкция на ген.Патън


  • Ние ще победим, защото никога няма да загубим! Не може да си защитен, ако отказваш да поемеш защита. Войните се губят първо мислено, а след това на практика. Никога една нация не е била защитавана, ако хората не са пожелавали да поемат защитата й.


Из негови инструкции и наставления[редактиране]


  • Политиката да се хване врага за носа с огън и да се ритне отзад с вървене напред е също толкова вярна, колкото и когато я написах преди около 20 години (около 1925 г. – бел.ред.); тя е вярна и през цялото време, откакто е започнала войната (Втората световна война – бел.цит.). Всяка операция, сведена до началната си характеристика, се състои в движение напред, докато не се сблъскате с врага. Това може да стане по един или по повече начини. Когато стигнете врага, започнете да го обстрелвате с около една трета от хората си. Разгърнете останалите в двете посоки така, че да можете да го атакувате откъм тила. Първо трябва да започнете атаката на обкръжението. След това директната атака може да премине лесно и бързо.


  • Бързане и скорост – има голяма разлика между тези две понятия.

    Бързане е, когато войската действа без допълнително разузнаване, без допълнителни подкрепления и преди всички войници да са пристигнали. Резултатът от една такава атака ще бъдат бойните действия да започнат рано, но да завършат много бавно.

    Скорост има, когато е направено необходимото разузнаване, налице е подходяща артилерия и друга тактическа подкрепа, включително и въздушна подкрепа, всички хора са на мястото си и атаката се проведе според предварително определен плана, така че времето под огън да бъде сведено до минимум. На ниво батальон четири часа подготовка за една атака по принцип ще осигурят време за не повече от 30 минути под противников огън. Един час подготовка за атака със сигурност води до часове под обстрел с много жертви.


  • Дисциплината се базира на гордостта от професията на войника, педантичното отношение към детайлите и взаимното уважение и доверие. Дисциплината трябва да бъде навик; толкова дълбоко вкоренен, че да е по-силен от вълнението от битката или от страха от гибелта.
из Поверителна писмена инструкция № 2


  • Един генерал, който неизменно поема отговорността за провал, независимо дали го заслужава или не, и постоянно признава заслугите на другите за успеха, независимо дали го заслужават или не, ще постигне невероятен успех. Във всеки случай писмата-похвали и генералските заповеди, представящи на командването славата и величието на техните постижения, имат голямо въздействие върху духа.


  • Задължително кажете на командира на частта публично, че частта му е добра, ако наистина е така. Ако е лоша, кажете му това насаме и то директно. Задължително говорете с офицерите, които са получили отличия или са били ранени и ги попитайте как са получили отличията си или как са били ранени.


  • Всички офицери, особено генералите, трябва да се интересуват живо от всичко, което интересува войниците. Обикновено бихте събрали много информация, ако се интересувахте, но дори това да не стане, фактът, че проявявате интерес, има огромно въздействие върху духа на войниците.


  • Във флота има правило, че новият капитан не може да прави никакви промени в курса, преди да е изминал поне половин час от встъпването му на вахта. Това правило е много подходящо за командири и щабни офицери, които поемат командването по време на война. Те би трябвало да изчакат поне една седмица, преди да направят някакви радикални промени, освен ако не са поставени там да оправят ситуация, която вече е тръгнала в лоша посока.


  • Всъщност генералът трябва да командва един ешелон (ниво) надолу и да знае позицията на частите две нива надолу. Например, командирът на армия трябва да командва корпуса и да посочва на бойната си карта разположението на корпуса и дивизиите, но не той трябва да командва дивизията. Командирът на корпуса трябва да командва дивизиите и да посочва на карта си разположението на бойните екипи. Дивизионният командир трябва да командва бойните екипи и да посочва на картата си разположението на батальоните. … По мое наблюдение всеки главен офицер, който нарушава това правило и – да речем – на ниво армия изтъква разположението на батальоните, започва да ги командва и да губи ефективността си.


  • По мое мнение генералите – поне командващият генерал – трябва да вдигат лично телефоните си през деня. … (Вдигането на телефона) не е особено отегчително, защото много малко хора се обаждат на генерала, освен в случаи на спешност, а тогава те искат да го намерят веднага.


  • Колкото по-висш е офицерът, толкова повече време има. Затова висшият офицер трябва да отива на посещения при подчинените си, а не да ги вика те да идват при него. … Но когато трябва да се съберат няколко командири, за да се формулира координиран план, … подчинените трябва да дойдат в главния щаб.


  • Когато говорите на по-младите си подчинени за врага, с когото ще се бие, винаги представяйте с по-слаба светлина силата му. Това се налага защото в контакт с врага човек винаги надценява силата му и затова, ако вие я омаловажите, може би ще улучите истината, а и ще увеличите самоувереността на подчинените си.


  • Когато една военна част бъде вдигната по тревога за проверка, не пропускайте да я инспектирате и то добре. Освен това не карайте да ви чака. Щом на войниците е било причинено безпокойството да се вдигнат и приведат в ред, за да бъдат инспектирани, те заслужават любезността да ги посетите.


  • Пехотните войски могат да атакуват без прекъсване в продължение на 60 часа. Почти винаги се спестяват много време и усилия, ако това се прави в тези граници. След 60 часа е по-скоро загуба на време, тъй като хората се изморяват много от липсата на сън.


  • Ако в една военна част с размерите на дивизия атаката не протича добре 4 часа след като е започнала, трябва да направите внимателно лично разузнаване (проверка, инспекция) и да проверите дали не е необходимо да промените започнатото.


  • Отделете достатъчно време за обмисляне на атаката. Нужни са поне два часа, за да се подготви един пехотен батальон за изпълнение на една правилно координирана атака. Да се карат хората да я правят преждевременно води до безсмислени жертви.


  • (1) Пълна отговорност
    Всеки ще ръководи лично в своята сфера на действие. Ако някой командир не успее да постигне целта си и не е убит или тежко ранен, то той не е изпълнил напълно дълга си.

    (2) Посещения на фронта
    Командващият генерал или неговият началник-щаб (никога и двамата едновременно) и по един член от всеки отдел на генералния щаб – свързочен, медицински, инженерен и снабдителен - трябва да посещават фронта всекидневно. … Функцията на тези офицери е да наблюдават, а не да се намесват. Освен специалните си задачи, те трябва да наблюдават и да докладват за всичко, което е от военна важност. Помнете, че похвалата е по-ценна от обвинението. Помнете също така, че вашата основна мисия като лидери е да гледате със собствените си очи и да бъдете виждани от войската, когато правите лично проучване.
из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел II.Командване, 1.Лидерство


  • При провеждане на мисия огласяването на заповедта представлява не повече от 10% от отговорността ви. Останалите 90% се състоят от уверяване чрез лично наблюдение от вас или от вашия персонал, че изпълнението е точно и енергично.

    Щабният персонал – и офицерите, и войниците, които не са в почивка, трябва да работят. Всички отдели трябва да имат дневен списък на дежурните и да следят изпълнението му. Интензивността на щабните операции по време на сражение е периодична. На ниво армия и корпус най-натовареното време е в периодите от 1 до 3 часа през деня и от 3 до 5 през нощта. В по-ниските ешелони и в административните и снабдителни отдели тези периоди са различни, но също толкова определени. Когато се налага, всеки трябва да работи през цялото време, но такива спешни случаи не са чести: отпочиналите хора работят по-дълго и по-усилено при високо напрежение.
из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел II.Командване, 2.Изпълнение


  • Склонни сме да вярваме, че можем да получим знания чрез проучването на карти в спокойното уединение на командния пост. Това е грешка.
из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 1.Карти


  • Плановете трябва да бъдат прости и гъвкави. Всъщност те само оформят основата от факти, която използвате според нуждите и възможностите. Те трябва да се правят от хората, които ще ги изпълняват.
из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 2.Планове


  • Разузнаването никога не е достатъчно. Използвайте всички налични средства преди, по време и след сражение. Докладите трябва да съдържат факти, а не мнения – както отрицателни, така и положителни. … Информацията е като яйцата – колкото по-прясна, толкова по-добре.
из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури, 3.Разузнаване


  • …Да се използва всяка възможност преди и след битка , за да се казва на бойците какво точно ще правят и какво са направили.
из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел III.Бойни процедури


  • Отговорността за доставките принадлежи еднакво както на този, който ги изисква, така и на този, който ги осигурява. Подразделенията трябва да предвиждат нуждите си и да заявяват доставките на време. Трябва да бъдат готови да използват средствата си, за да помогнат при транспортирането им. …Чрез разузнаване те (отделите по доставка) могат да предвидят нуждите и да започнат доставянето преди да бъдат помолени за това.
из писмена инструкция № 1 от 6 март 1944 г., раздел IV.Администрация, 1.Снабдяване


  • Трябва да знаем точно от какво имаме нужда всеки ден. Ако се опитаме да вземем в сражение повече гориво, резервни части или нещо, което не ни е необходимо, ще изгубим войната толкова бързо, колкото ако накараме един войник да носи на гърба си един килограм повече, отколкото трябва. Ние трябва да знаем всичко с голяма точност, защото трябва да вървим много бързо.


  • Използване на мерника: мерникът (на пушката) не е пригоден за война, защото не може да се използва в тъмното или на слаба светлина. Срещам съм само трима или четирима офицери, от стотици запитани, които са виждали войник да използва мерника си в сражение.

    Ремъкът на пушката: същите офицери, които разпитвах за мерника на пушката ми казаха, че никога не са виждали да се използва ремъкът на пушката (освен в два случая от снайперисти) в помощ на стрелба. Следователно тежките и скъпи кожени ремъци на пушките би трябвало да се заменят с такива от плат, защото се използват главно за носене на пушката.


  • Офицерите и войниците трябва добре да познават оборудването си. Те трябва да тренират с оборудването, което ще използват в битката. Оборудването трябва да бъде в най-добро оперативно състояние, когато го насочите към бойното поле.


  • Когато времето е с превалявания, жизненоважно е всеки ден с провизиите да пристигат и сухи чорапи за войниците.


  • Офицерите са отговорни не само за ръководенето на хората в сражение, но и за тяхното здраве и благополучие, когато не се сражават. Офицерът трябва да е последният човек, който да потърси защита от вражеския огън, и първият, който да тръгне напред. Съответно той трябва да е последният, който да си почива след дълъг преход. Той трябва да вижда, че за хората му се полагат грижи. Офицерът постоянно трябва да се интересува от дневната дажба на хората си. Той е длъжен да познава хората си толкова добре, че всеки признак на болест или нервна преумора трябва да бъде очевиден за него и той да може да вземе необходимите мерки.


  • Офицерите трябва да се доказват чрез пример и думи. Те трябва да имат високо ниво на смелост, поведение и външен вид.


  • Главната цел на генерала и щабните офицери е да се уверят, че войската има всичко, което й е необходимо, навреме. В битка войниците стават темпераментни и искат неща, от които всъщност нямат нужда. Когато обаче е възможно, техните молби, колкото и нелепи да изглеждат, трябва да бъдат удовлетворени.


  • Административните и снабдителни подразделения и отдели често са пренебрегвани от бойните командири. Много важно за техния дух и ефективност е всяко едно от тях да бъде посещавано то главния генерал на частта, с която те работят.


  • Военните отличия … са с цел повишаване боеспособността на войската; затова трябва да бъдат давани незабавно. Назначете един офицер от персонала си, обучен да пише почетни грамоти, и следете дали те стигат до получателите си.


  • Военният опит е доказал, че церемониите като например формалните караули и зарята много допринасят, а в някои случаи са и много важни за подготовката на хората за сражение и им показват перфектната дисциплина, добрият външен вид и желанието, без които никоя битка не може да бъде спечелена.


  • Посланията и заповедите трябва да съдържат точен и ясен военен език.


  • Командирите трябва да помнят, че издаването на заповед или предлагането на план е само около 5% от отговорността на един командир. Останалите 95% се състоят в това да се увери, чрез лично наблюдение или чрез изпращането на щабни офицери, че заповедите му се изпълняват.


  • Широко разпространена е грешката да не се повтарят устните заповеди. Тази грешка със сигурност може да доведе до фатални последици.


  • Съществува тенденция за натрупване на команди, които натоварват по-ниско стоящите офицери с прекалени изисквания в хода на подготовката и докладването. Можете да облекчите този товар, като елиминирате маловажните изисквания.


  • Най-добрият начин да се издават заповеди е устно, от един генерал на друг. Следващият начин е чрез телефонен разговор, който трябва да бъде записван и от двете страни. За да има потвърждаващ документ обаче, всички устни заповеди трябва да бъдат придружавани от писмена заповед, която не е задължително да се представи по същото време, но трябва да достигне до подчинения преди да започне изпълняването й, за да могат те, ако забравят нещо, да си го припомнят и да са сигурни, че ръководителите им са поели отговорността за операцията, предприета след устната заповед.


  • По мое мнение заповедите в армията не трябва да превишават страница и половина печатен текст и моя практика е да не издавам по-дълги заповеди.


  • Заповедите трябва да се дават достатъчно рано, за да има време да се разпространяват.


  • Аз използвам езика на бойците. Те знаят какво им говоря! И още нещо: аз винаги имам военно лице. Не смейте да се усмихвате, когато давате заповеди. Войната не е смешно нещо. Ще застрелям всеки един от вас, който се снима с усмивка на лицето си.


  • Мога да позная един командир по начина, по който говори. Той не трябва да ругае толкова много, колкото мен, а да говори така, че никой да не откаже да следва заповедите му. Определени думи могат да ви помогнат да звучите като щабен офицер, но и като командир. Добрият командир никога не изразява мнение! Командирът знае! Никой не се интересува от мнението ви. Никога не използвайте думи като "по мое мнение", "според мене", "аз мисля" или "предполагам, че" и никога не казвайте "не мисля, че"! Всеки, който ви слуша, трябва да знае точно какво искате. Може и да грешите, но никога не се колебайте, когато говорите! Всяко съмнение или страх в гласа ви ще бъде усетено от войската. И още нещо. Никога не командвайте седнали, освен ако не сте на кон или върху танк!


  • Поддържайте бърза комуникация.


  • Всеки екип трябва да има екипна среща или обсъждане веднъж дневно, толкова рано, колкото по-рано може да получи информацията за деня.


  • Офицерите от разузнавателните подразделения трябва да бъдат много любознателни. Докладите им трябва да са много точни и фактологични. Негативната информация е също толкова важна, колкото и положителната. Всички, ангажирани с разузнаването, трябва да знаят какво точно се опитват да направят. Резултатите от всички проучвания, направени в рамките на една дивизия, трябва да бъдат изпратени и на най-близките подразделения.


  • Решението дали да се използва чиста (нешифрована) или кодирана радио или кабелна комуникация е много лесно да се вземе, ако се има предвид следното: ако времето за действие е по-малко от времето за противодействие, използвайте чиста, а в противен случай – кодирана. Под това имам предвид, че ако кажете на един боен екип да атакува в 10:00 и вашият опит показва, че врагът не може да реагира на информацията до 11:00, използвайте чиста; и т.н. за следващите подразделения.


  • В щаба може да има най-много 450 офицери и до 1000 войници и Патън винаги се е стремял тези цифри никога да не бъдат превишаван, защото смятал, че ръководство с голям персонал намалява мобилността на щаба и лишава следващите подразделения от важен персонал.
Джордж Форти "Армиите на Джордж С. Патън"


  • Всички щабове – от главния до полковия – трябва да бъдат подредени по един и същ военен план, така че всеки, който влезе в командния център, да знае в коя посока да отиде, за да намери определена секция.


  • Искам всеки един член на този щаб да "хваща фронта" (да посещават фронтовата линия – бел.ред.)поне веднъж дневно. Никога няма да знаете какво става, докато не чуете свистенето на куршумите. Вие трябва да ръководите хората. По-лесно е да дърпате, отколкото да бутате. Освен това присъствието на висши офицери на фронта е голям стимул и вълнение за младите офицери. Нищо чудно, като не сте на бюрото си, да спечелите повишение.


  • Има повече изморени командири на дивизии, отколкото изморени дивизии. Изморените офицери винаги са песимисти. Помнете това, когато оценявате докладите им. … Всички доклади, които се изпращат от дадена военна част след мръкване – тоест когато информацията е събрана в края на деня (когато умората е най-голяма) – трябва да бъдат приемани със скептицизъм от следващата по-главна военна част. Докладите на ранените (военнослужещи) винаги са преувеличени и надценяват врага.


  • Понякога може да се случи да попаднем в капан, поставен от врага. Но не и ако сме нащрек. Тогава винаги ще знаем повече за това какво ще направи врагът, отколкото неговите собствени командири. Тайната е в това да се движим бързо по посока, където неприятелят никога не би ни очаквал. Възможността да претърпим загуба е по-голяма, ако се бием на мястото, което врагът определи. Това може да доведе до загуба на живота на стотици чудесни американци. Ние трябва да определяме къде и кога ще избием врага.


  • Никога не спирайте на близката страна на река или планинска верига. Подсигурете си предмостово укрепление и в двата случая, защото дори ако не възнамерявате да използвате прохода или да владеете моста и от другата страна, това ограничава възможностите на неприятеля.


  • Да се напредва нощем в близост до врага не е ефективно. По-добре е да спрете два часа преди да се стъмни, да проверите дали хората са нахранени, дали чорапите им са сухи, ако времето е дъждовно, и дали транспортните средства са поправени и готови за следващия ден. След това продължете след зазоряване.


  • "Мъглата на войника" важи и за двете страни. Врагът е в същото неведение, в каквото сте и вие. Бъдете смели!
записка в дневника на ген.Патън


  • Изразът: "Копай или си загинал" е доста използван и много погрешно интерпретиран. Войните не се печелят с отбранителни тактики. Окопаването по принцип е отбранително. Единственият момент, когато за войника е добре да копае окоп, е когато е достигнал крайната си цел в една атака или когато обстоятелствата, при които лагерува, предполагат, че може да бъде обстрелван от въздуха, или пък е в артилерийския обхват на врага. Лично аз съм против окопаването и при тези обстоятелства, защото шансът човек да бъде убит, докато спи нормално на земята е доста малък, а и се избягва умората от копаенето на многобройни малки окопи. Освен това психологическият ефект върху войника е лош, защото той си мисли, че щом трябва да копае окопи, то врагът трябва да е опасен, което обикновено не е така.

    "Залегни" е друг израз, който причинява увеличаване на броя на жертвите. При сражения с германците, а вероятно и с други войски в бъдещи войни, ще проумеем, че те знаят за нашия обичай да залягаме на земята. Затова те изчакват да пристигнем в точно определена точка, дето са поставили ракети, минохвъргачки или оръдия и след това започват да стрелят с изненадващ и силен огън – често пъти нагоре във въздуха. Войниците залягат и изчакват куршумите в легнало положение … Обикновено не трябва да чакат дълго.

    … Продължавайте да вървите напред. Стрелбата може да с прави и от рамо, но е по-ефективна, ако се прави с приклад на пушката между колана и подмишницата. На всеки две или три крачки трябва да бъде произвеждан по един изстрел. Свистенето на куршумите, звукът на рикошетите, прахът и счупените клони от дърветата по земята имат такъв ефект върху неприятеля, че огънят от неговите собствени оръдия започва да му изглежда незначителен. … Продължавайте да вървите напред. Освен това фактът, че вие самите стреляте, увеличава вашата самоувереност, защото чувствате, че правите нещо, а не стоите и не чакате просто да бъдете застреляни.


  • Няма да копаем окопи и да чакаме врага да дойде и да стреля по нас. Ние първи ще започнем да стреляме срещу неприятеля.


  • Когато се движите, неприятелят не може да ви уцели. Когато копаете окоп, вие копаете могилата си.


  • За да определите правилно ефективността на вражеския огън е необходимо повече информация от броя на жертвите. В момента знаем само броя на жертвите и вида рани на достигналите до болниците, но дори и в този случай не знаем в коя част на бойното поле са били ранени те. Не знаем също така как и къде са били намерени убитите. Когато се спасяват ранените, трябва да има метод за отбелязване, че даден човек е бил уцелен около тази и тази точка. Хората от погребалната служба трябва да установят точно какъв вид оръжие е причинило фаталния край. Всеки, който е виждал няколко рани, може да различи рана от малокалибрено оръжие и рана от разкъсвания. Тази информация трябва да бъде записвана. Намирането и на двата вида жертви трябва да бъде съобщавано чрез план-скица на хората от болниците и погребалните служби. Целта на събирането на тази информация е в това, че ако знаем вида и мястото на раняването на жертвите ни, можем да предприемем стъпки, за да ги избегнем.


Из негови спомени и записки[редактиране]


  • Аз имам врагове и искам те да си останат такива. Те никога не могат да бъдат лоялни приятели никому и в нищо. Аз насочвам ударите си срещу тях при всеки удобен случай. По-добре е да изгубиш битка заедно с верен приятел, отколкото да я спечелиш с враг. Човек не губи битката, щом се бори заедно с верни приятели, защото заедно могат отново да се борят за същите неща. Това е причината, поради която аз никога не съм обичал политиката и политиците. Те винаги си сменят позицията – разменят си лоши партньори в политиката си.


  • Трябва да дръзнем да не сме прекалено доверчиви към приятелството на войската, независимо дали наша собствена или на чужда страна. Не трябва да се държим и така, както се държим към враг, но винаги трябва да изчакаме да видим как ще се бие тя под вражески огън. Това е изпитанието и за един приятел, и за един войник. Нито една друга военна организация не може да се сражава по-добре и по-бързо от нас. Трябва да сме подготвени да оставим фланговете си открити, защото приятелските войски не могат да се движат толкова бързо, колкото нас. Докато не разберем как се сражават те, не можем да разчитаме на тях за нещо повече освен да ни носят пощата.


  • Приятелите са чудесни. Да имаш приятели е чудесно. Приятелите са като виното – с годините стават още по-добри. Но човек се нуждае от добри врагове също толкова, колкото и от добри приятели. Да имаш подходящи врагове е по-важно, отколкото да имаш подходящи приятели. Имайте подходящи врагове и ще имате и подходящи приятели! Винаги можете да знаете къде са враговете ви, но никога няма да сте сигурни за приятелите си. Тъжно, но е истина – много малко приятели могат да бъдат винаги лоялни. Такива равнодушни приятели карат хората да казват: "Боже, пази ме от приятелите, от враговете си мога да се пазя сам!" Бог знае, че тук, в армията имаме доста такива равнодушни приятели, както е в цивилния живот. Опитайте се да се поучите от тези примери. Много военни офицери, които познавам, са такива само при кратки проверки. Ние можем да сме различни и въпреки това да бъдем приятели. Не може да ми бъде приятел човек, който никога не успява да се изравни с мен.


  • Когато се събудих сутринта в 3 часа на 8 ноември 1944 г. валеше много силен дъжд. Опитах се да заспя, но не можах, затова станах и започнах да чета книгата на Ромел "Атаки на пехотата". Случайно попаднах на главата, в която описваше една битка в дъжд през 1914 г. Беше много полезно, защото почувствах, че ако германците са могли да го направят, аз също мога да го направя, затова си легнах отново и бях събуден в 5.15 от артилерийска подготовка.


  • Генерал Мантън С. Еди ми се обади, за да потвърди, че определената му бройка патрони за 18-та дивизия е 9 000, но аз му казах да продължава напред и да използва 20 000, защото не виждам причина да пестя мунициите. Щях да загубя повече хора, ако те три дена стрелят с по 9 000 патрона на ден, отколкото ако изстрелят 20 000 за един ден – и може би нямаше да стигна по-далеч.


  • Веднъж (на полк.Уилям Дарби – бел.ред.) му беше предложено командването на едно подразделение, както и повишение в чин с една степен, но той отказа да го поеме, защото искаше да остане с хората, които беше обучавал. Същият ден генерал (Албърт К.-бел.ред.) Уейдмеър помоли да бъде понижен в чин полковник, за да може да поеме командването на подразделението. Смятам тези две действия за много поучителни.
из писмо от Сицилия, 18 юли 1943 г.


  • …Отидох в щаба на 3-та дивизия, по който от време на време се стреляше, и намерих генерал Траскът, много енергичен и смел офицер, да страда от такава физическа умора, че беше убеден, че операцията няма да успее. Убедих го да я проведе с аргумента, че ако успее, ще получи всички почести, а ако се провали, аз ще поема отговорността. След това се обадих на генерал Брадли по телефона и му казах същото. И пред двамата заявих, че им имам пълно доверие и се върнах в моя щаб, защото ако бях останал там, можеше да не успея да покажа тази моя увереност. Прекарах много напрегната нощ, отчасти защото врагът ни бомбардираше, но не ни улучи. Малко след зазоряване полковник Харкинс, който беше дежурен офицер, дойде да ми каже, че атаката е имала пълен успех. Беше много трудно да наредя на двама офицери, на които имах пълно доверие, да проведат операцията, която и двамта смятаха за невъзможна.


  • Казах на всеки командир на корпус, че очаквам от него да стигне там пръв, за да създам необходимото чувство за състезание.
за препускането на Трета армия към Рейн


  • Веднъж в Сицилия казах на един генерал, който не беше много склонен да атакува, че аз имам пълно доверие в него и че за да го покажа, си отивам вкъщи.


  • Следобеда на 29 юли (1944 г.) , на юг от Контансите (Кутанс, Франция) видях една бронирана дивизия, спряла на пътя, докато главният щаб обмисляше възможността за преминаване на река Сиен с цел настъпление към Гренвил по крайбрежния път. Погледнах картата и видях, че реката е на няколко мили оттам, затова отидох до нея и я проучих. Разбрах, че е дълбока само около 60 см и, доколкото успях да забележа, отбранявана само от една картечница, която за щастие не можа да ме улучи. Окуражен от тази информация, аз се върнах при командващия генерал и го попитах защо не преминава реката. Той каза, че не знае дали предстои прилив или отлив и че е разбрал, че реката е строго защитавана. Казах му – много грубо, – че току-що съм го направил и да вземе да се размърда, което той направи. Оттогава тази дивизия беше една от най-смелите в Трета армия, но за да вземе инициативата за сражение, тя се нуждаеше от подобен шут, за да започне да действа.


  • Като цяло хората бяха неопитни, офицерите лоши, нямаше организация. Видях един лейтенант да оставя хората си да се колебаят дали да скочат във водата. Много се ядосах.
из дневника му за десанта на Силите за западни задачи в Северна Африка


  • Казах на генерал Мидълтън, че … аз поемам нещата на сутринта. той каза, че се радва, че съм пристигнал, защото е постигнал целта си, която била река Селун. Попитах го дали я е преминал и то отговори "Не". Казах му, че според историческите случаи много кампании са били загубени, защото армията е спирала на погрешната страна на реката и му заповядах веднага да отиде от другата страна. Тойказа, че мостът под Авранчите е срутен. Докато обсъждахме начините и средствата за прекосяване, по телефона ни съобщиха че мостът е повреден, но използваем и че 4-та бронирана дивизия е превзела един язовирен бент на изток от Авранчите, през който войските могат да преминат. Заповядах 8-ми корпус да започне форсирането още същата нощ, което и стана. Това не е критика към генерал Мидълтън, който е много добър боец, а показва, че малко допълнителен подтик в критичен момент понякога е много полезен. Ако не бяхме подсигурили безопасността на моста онази нощ, цялата ни операция щеше да се провали.


  • На 25 (март 1945 г.) 87-ма дивизия успя да премине реката и до сутринта имаше две подразделения на отсрещния бряг, въпреки факта, че всички исторически изследвания, които прочетохме за преминаването й, твърдяха, че преминаването на река Рейн между Бинген и Кобленц е невъзможно. Тук ние отново имахме предимството на собствената си теория, че недостъпното място обикновено е най-слабо охранявано.


  • Сутринта на 9 ноември 1942 г. (по време на американския десант в Северна Африка – бел.ред.) отидох на брега на Федхала заедно с лейтенант Стилър, моят адютант. Ситуацията, която заварихме, беше много лоша. Лодките стигаха до брега, но не бяха връщани оттам след разтоварването им. Имаше артилерийски обстрел, а френските авиатори бомбардираха бреговата ивица. Въпреки че поради значителното разстояние яростната стрелба не ги улучваше, нашите войници щяха да се укрият и да отложат разтоварването на лодките и особено разтоварването на мунициите, което беше жизнено необходимо, тъй като имахме тежки сражения на не повече от 150 км на юг. Като останах на брега и лично помогнах да върнем лодките, а хората да не се укриват, аз вярвах, че оказвам значително влияние за успокояването на нервите на хората и за успешното приключване на десанта. Останах на брега почти 18 часа и бях потен през цялото време. Хората казват, че командирите на армии не трябва да участват в подобни неща. Моята теория е, че командирът на армия прави това, което е необходимо, за да изпълни мисията си, а близо 80% от мисията му е да повдига духа на хората си.

    Отговорностите на един офицер са доста сходни с тези на един полицай или пожарникар. Колкото по-добре изпълнява всекидневните си задачи, толкова по-рядко ще трябва да предприема директни действия.
    Когато погледна назад през моята доста дълга военна кариера, се учудвам, че няколко пъти ми се е налагало – така да се каже – да си изкарвам заплатата. Фактът обаче, че много рядко ми се е налагало да предприемам драстични действия, показва, че през останалото време съм си изпълнявал задълженията.
    Епизодите (като описания горе) остават в главата ми като случаи, в които личната ми намеса е била от голямо значение.
из мемоарните му записки, от главата "Как си изкарвах заплатата"


  • Няма значение в какъв чин ще е повишението. Може в полковник или ефрейтор. Избирането на подходящия лидер е най-важната задача на всеки командир. Когато трябва да правя повишение, аз събирам всички кандидати и им поставям задача, която трябва да решат. Например им казвам: "Искам да изкопаете окоп зад склада. Нека бъде 2.5 м дълъг, 1 м широк и 15 см дълбок" Това е всичко, което казвам. Избирам някой склад, който има прозорци или голяма дупка. Докато кандидатите си избират инструментите, с които ще работят, аз влизам в сградата и започвам да ги наблюдавам през прозореца или дупката. Мъжете хвърлят всички кирки и лопати на земята зад склада. След като си починат няколко минути, започват да говорят за това защо искам от тях да направят толкова плитък окоп. Някои твърдят, че 15 см не са достатъчни за поставяне на картечно гнездо. Други казват, че е твърде горещо или студено, за да копаят. Ако са офицери, се жалват, че не би трябвало да вършат такава мизерна работа като копаенето на окоп. И накрая един от тях заповядва на останалите: "Хайде да изкопаем окопа и да се махаме оттук. Няма значение какво иска да прави с окопа този кучи син."
    Ето този човек получава повишението. Никога не избирайте някого, защото ви се подмазва с мили думи. Повечето командири си избират пионки, които да служат в щаба им. Подобни чучела не знаят да правят нищо друго, освен да казват "Да". Това не са лидери. Всеки, който си избира пионки, също не е лидер. Изберете човек, който може да свърши работата!


  • Един генерал, който беше освободен от поста си, дойде при мен по собствено желание и се опита да ми обясни защо не е успял да се справи. Предложих му едно по-малко командване в друга дивизия, но той ми каза, че трябва да помисли 48 часа, за да реши. Не му го казах направо, но разбрах, че всеки, който не може да вземе едно решение за по-малко от 48 часа, не е подходящ да командва войски в сражение.


  • На 19 декември 1944 г. генерал Айзенхауер се срещна във Вердюн с генерал Брадли, генерал Дъглас, мен и членовете на щаба си. Беше взето решение Трета армия да атакува южния фланг на Булге. Попитаха ме кога мога да проведа атаката. Отговорих, че мога да го направя с три дивизии сутринта на 23 декември. Бях пресметнал това още преди да отида във Вердюн и ми беше отнело точно 18 минути. Генерал Айзенхауер каза, че трябва да изчакам, докато събера поне 6 дивизии. Отговорих му, че по мое мнение, една бърза атака с 3 дивизии е по-добро решение, отколкото да се изчакват шест – особено когато не знам откъде да намеря останалите три. Всъщност атаката на Трети корпус с 80-та, 26-та и 4-та бронирани дивизии се проведе сутринта на 22 декември, един ден по-рано от предвиденото. Когато провеждахме тази атака, ние не знаехме какво има пред нас, но бяхме напълно решени да достигнем до Бастон, което направихме на 26-ти. Сигурен съм, че тази ранна атака беше съществена помощ за постигане на победата ни.


  • На 14 юли (1943 г. по време на съюзническата инвазия в Сицилия – бел.ред.), получих телеграма от (британския) генерал (Харолд) Алекзандър (командир на 15-то армейско крило, на което е било подчинено командването на Патън), че трябва да заема отбранителна позиция в околностите на Калтанисета, за да покривам левия фланг на Осма британска армия. Да се придържам към тази заповед щеше да е пагубно за американската армия. С помощта на генерал Кейс, генерал Уейдмеър и генерал Гай, развих идеята за разгърната атака през Агридженто и Кастелветрано към Палермо. След това заедно с генерал Уейдмеър отлетях за Африка и представх идеята пред генерал Алекзандър, като му казах, че съм убеден, че той е искал да направи точно това и не трябва да оставам в отбранителна позиция. Помолих го да издаде заповед и той го направи, но искаше да не атакуваме Агридженто, освен ако не мога да го направя с един разузнавателен отряд (малка военна част – бел.ред.). Направих разузнавателна акция с всички войски, които имах на разположение, и по-точно: 3-та дивизия, част от 82-въздушна дивизия, два батальона рейнджъри и един отряд за специални задачи от 2-ра бронирана дивизия. Ако се бях провалил, трябваше да се оттегля от поста си. Превзехме Палермо на двадесетата секунда.


  • По време на операцията ни в Тунис бяхме под строгото ръководство на британците и в моя генерален щаб имаше британски бригаден командир. Някъде в началото на втората седмица от април аз правех невероятни усилия да превзема планината Джебел Берда. Същата тази вечер, след вечеря, генерал Еди, командващ 9-та дивизия, която провеждаше атаката, дойде в щаба им и в присъствието на английския бригаден генерал заяви, че докато изпълнявал заповедите ми да продължа атаката, той усетил, че тя е безсмислена поради факта, че пехотните полкове, участващи в нея, вече имали 26% жертви.


  • Бях изправен пред необходимостта да взема решение – или да продължа безсмислената атака, или да се изправя пред британците и да наруша собствените си принципи за войната, като се съглася атаката да спре. Почувствах, че при тези обстоятелства нямам право да изисквам повече жертви. Затова наредих на генерал Еди да не продължава повече атаката. Мисля, че това беше едно от най-трудните решения, които някога съм вземал.


  • За щастие на следващия ден 1-ва дивизия зае отвъд долината наблюдателен пост, на който можехме да разположим много ефективно артилерията си срещу тази част на планината, която се опитвахме да щурмуваме. Поставихме срещу мишената всички оръдия на корпусите и двете дивизии и им наредих по залез слънце да започнат силен огън с бял фосфор и по 25 изстрела на оръдие с идеята да заблудим неприятеля, че се готвим да атакуваме и войниците да влязат в окопите си. След като изчакахме 10 минути със силен експлозив дадохме още по 25 залпа на оръдие. В резултат на тази операция ние превзехме позицията без жертви, за разлика от германците.


  • Преминах моста на реката (Саар - бел.ред.), който беше под предполагаем обстрел. Това беше просто желание от моя страна да покажа на войниците, че генералите също могат да бъдат застреляни. Не са стреляли по мен много често.


  • Все още нямахме нито един мост над реките Ауър и Сауър и атаката беше много рискована. Направих неуспешни опити да отложи отстъплението (което беше наредено от главното командване) на 17-та въздушна дивизия. Вярвам, че голяма част от моя успех и голяма част от моята непопулярност се дължат на факта, че се противопоставям на всяка заповед да се отделят войските ми от мен и в повечето случаи съм успявал да ги задържа или да ги заменя с други.


  • Генерал Омар Брадли ми се обади да ме попита колко бързо мога да заема отбранителна позиция. Казах му, че аз съм най-възрастният и с най-голям военен опит лидер от армията на САЩ в Европа и че ако трябва да премина към защита, ще трябва да поискам да бъда освободен от поста ми. Той отговори, че означавам твърде много за войската и трябва да остана. Аз казах, че много неща са станали благодарение на мен и че трябва да бъда освободен, освен ако не продължа да атакувам.


  • Времето (декември 1944 г.) беше толкова лошо, че аз заповядах на военните свещеници да се молят за сухо време. Освен това отпечатах молитва с коледно пожелание на гърба и я изпратих на всеки член на командването. Молитвата беше за сухо време по време на битките.
преди тежката битка при Булге, дек.1944 г.


  • Разбрах, че след нашето влизане в Бастон с германците е свършено и че не е необходимо да пестим усилията си, а да атакуваме с всичко, което имаме.


  • Отидох в Майнц (за да открия тържествено един военен) железопътен мост над река Рейн … Бях помолен да прережа червената лента, поставена вместо червена панделка, за да открия моста, и ми подадоха ножица. Романтичният ми инстинкт обаче ми подсказа да поискам сабя, с която разрязах лентата.


Относно руснаците[редактиране]


  • …Трудността в разбирателството с руснаците се състои в това, че ние не осъзнаваме факта за тяхната принадлежност не към Европа, а към Азия и за това, че те мислят по друг начин. Ние не сме способни да разберем руснаците, както не можем да разберем китайците или японците, и имайки богат опит от общуването с тях, съм длъжен да кажа, че нямам особено желание да ги разбирам, освен ако не приемете за разбиране това, колко олово и желязо са необходими за тяхното изтребване. В допълнение към другите азиатски качества на характера, руснаците не уважават човешкият живот, всички са кучи синове, варвари и хронични алкохолици…
    The difficulty in understanding the Russian is that we do not take cognizance of the fact that he is not a European, but an Asiatic, and therefore thinks deviously. We can no more understand a Russian than a Chinese or a Japanese, and from what I have seen of them, I have no particular desire to understand them except to ascertain how much lead or iron it takes to kill them. In addition to his other amiable characteristics, the Russian has no regard for human life and they are all out sons-of-bitches, barbarians, and chronic drunks.


  • …Само ми наредете, и аз ще изхвърля руснаците зад Висла…


За него[редактиране]


Мнения за него[редактиране]


  • Чувството на Патън за това, какво е възможно да се направи, нямало равно на бойното поле. Фиаско като атаката на Пета армия край река Рапидо или атаката на Първа армия в гората Хуртген никога не би се случило, ако бяха проведени под негово ръководство. В Трета армия ние знаехме какво очаква от нас генерал Патън и знаехме, че ако го направим, ще спечелим. Ето това се казва генералство.из мемоарите "Историята на един войник"
    ген.Омар Брадли


  • Генерал Патън е може би най-колоритният и най-виден военен лидер през Втората световна война.из мемоарите му "Command Missions"
    ген.Люшън Траскът


  • Често съм разговарял с мои приятели, които са участвали във Втората световна война. Чувал съм да казват, че са служили в Пета армия или в Първа армия, или във Филипините, или в Европа. Но ако са били от хората на Патън, те винаги казват: "Служих при Патън." "Хората на Патън" си остават такива завинаги, защото са служили с един от най-великите генерали на своята страна.
    Джордж Стайнбренър


  • Неговото (на Патън) неизмено послание обединява: подготовка, екипна работа, гордост, мотивация и дисциплина – никога не би накарал хората си да направят нещо, което той самият не би направил. Тези принципи създават силна основа за ръководство на една успешна армия или на всяка друга форма на предизвикателство.
    Джордж Стайнбренър


  • Увереността, която Патън е внушавал на войниците си, е била легендарна. Хората под негово командване са се смятали за "хората на Патън". Често казвали, че неговата армия може да постигне и невъзможното, а след това да продължи и да го прави отново.
    Джордж Стайнбренър


  • Патън е имал големи изисквания към хората си, но е знаел и възможностите им. Той никога не би ги накарал да направят нещо, което не е по силите им, защото това би било глупаво разхищение на усилията и би довело до неуспех.
    Джордж Стайнбренър


  • Патън е умеел да направи сложните задачи по-конкретни, а след това да насочи всички усилия към тези по-конкретни задачи. Той е обръщал внимание на всеки детайл.
    Джордж Стайнбренър


  • След като Патън е вземел решение, никога не е проявявал съмнение или колебание пред другите.
    Джордж Стайнбренър


  • Въпреки че много от противниците на Патън го наричат "щур", той всъщност е бил много внимателен и старателен организатор. Учил се е от враговете си и от тяхното лидерство. Преди да вземе решение, той е събирал всички възможни факти и е търсил мнението на верни съветници. Разглеждал е предстоящите задачи от различни ъгли, като се е опитвал да предвиди както опасностите, така и предимствата на различните стратегии.
    Джордж Стайнбренър


  • Няма съмнение, че Патън, въпреки многобройните му противници, е човек, когото на спортен жаргон наричаме "избранник". Когато се провежда игра или битка и когато нещата са сякаш неопределими, човекът, на когото разчитате, е вашият "избранник". Със сигурност може да се каже, че Джордж С. Патън е "избранникът" на съюзниците във Втората световна война и може би един от най-великите в историята на военното дело.
    Джордж Стайнбренър


  • Най-важната черта на Патън като военен лидер – и ефективността му като мениджър на хората – е дръзката му готовност да приеме, че неговата кариера, неговият живот, животът на хората му, благополучието на нацията, всичко всъщност зависи от способността му да бъде вдъхновен и да вдъхновява другите.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"



  • Той (Патън) е бил суров. Войната е сурова. Лидерите трябва да са сурови. Отнасял се е с хората си сурово и е имал много врагове сред колегите и подчинените си, но е постигнал и големи резултати. Наистина е бил арогантен. Но понякога добрият лидер трябва да вземе всичко в свои ръце. … Факт е обаче – и това също е типично, – че нито почитателите на Патън се ограничават в похвалите си, нито критиците му – в критиките си.
    He (Patton) was tough. War is tough. Leaders hve to be tough. He drove his army hard, ues, and he made amne enemies among colleagues and subordinates, but he also producet results. He was indeed arogant, bu sometimes a good leader has to be larger than life. … But the fact is: again typically, Patton's admirers are no more specific in their praise than are his disparagers in their criticism.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството", с.xi [1]


  • …(Патън) наистина вдъхваше у всички идеята, че когато човек стигне толкова далеч, колкото може, той все още е способен да отиде още малко по-далеч … Може да не сме го обичали, но го уважавахме, възхищавахме му се и искахме да го следваме … Всяка част в дивизията разви силна гордост от постиженията си.
Майор Айзък Д. Уайт, съратник на Патън


  • Той никога не използваше звездите на пагоните си, за да покрива грешките си.
ст.сержант Джон Л. Мимс, личен шофьор на Патън от септ. 1940 г. до май 1945 г.


  • Тези, които смятат Патън за деен човек с ограничено мислене, винаги остават изненадани от дълбочината и широтата на образованието му. Той е изучавал общата и военна история задълбочено и през целия си живот. Той не е четял пасивно. Както всички преуспели ученици Патън събирал собствени знания, които допълвал с обширни бележки и коментарен диалог с авторите, които четял.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Патън е бил известен с това, че стигал с армията си по-далече отколкото средностатистическият командир би сметнал за благоразумно. Когато започвал битка, някои го наричали безразсъден. Въпреки това той доказал, че нападение, осъществено внезапно, докрай и уместно, води до жестоки, но краткотрайни битки. Общият резултат: много по-малко жертви.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Той доминираше, но никога не се налагаше. Патън винаги ръководеше хората си. Той не ги управляваше.
Робърт Алън (Robert Allen), американски журналист, из книгата "Пътят към победата" ("Drive to Victory")


  • Генерал Патън въплъщава националния гений, издигнал САЩ от слаба държава в световна сила: с нетърпението да получи възможност и да я използва максимално, безмилостно да побеждава противника, любов към оригиналното, остроумното и необщоприетото, с желание да се спечели на всяка цена и, най-важното, по най-бързия възможен начин.
Х.Есам (H.Essame), британски военен биограф


  • Командирът трябва да може да мисли като военната част, която ръководи: всички нейни оръжия и съоръжения, теренът на който е разположена, състоянието наснабдяването й и нейното обучение и дух - накратко всичко, което тя може да бъде накарана да изпълни, ...всичко да бъде в ума му ... Патън е можел да мисли като цяла армия.
Ерик Ларабий, ам.историк


  • Патън се е познавал добре и е знаел, че е примадона. (Разбира се никой от последователите му не е отричал това.) Но той също така е имал и ясна представа как да приложи тази самооценка към другите офицери и да приема същото трудно и задължаващо качество у тях.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Без солидните успехи, действията на Патън биха били чиста палячовщина. Дизи Дийн обичал да казва, че: "Ако сте постигнали нещо, не трябва да се хвалите с това." Патън "го е постигнал" и то многократно. Освен това той никога не е жертвал живота на хората си напразно.из "Историята на един войник"
    ген.Омар Брадли


  • Критиците на Патън винаги са бързали да обвинят генерала, че е прекалено взискателен към войската си и че не само безжалостно ги води в бой, но че дори винаги изисква от тях да носят пълна бойна униформа. Истината е, че Патън наистина е изисквал максмума от войските си – и е получавал това, което е искал. Получавал го е, защото никога не е отправял ненужни искания. Но е изисквал. Например в сражение (противно на някои легенди) той не е настоявал униформите да са чисти и спретнати, нито пък непременно да се носят вратовръзки! Но е бил непреклонен за това, че всички войници трябва да носят каските си винаги. Това не е само част от "същинската военна униформа", а е предпазна мярка. Травмите на главата са често срещани в сражение. Носенето на каска по всяко време е животоспасяващо.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • …Брутален и истеричен, груб и надут, жесток и коравосърдечен…
Дуайт Макдоналд, ам.културен критик, за Патън


  • …Мразя Патън и всичко, свързано с него. … Спечелихме войната, защото нямахме много войници като него. … Патън е офицер, от който всеки един войник е бил по-умен. Отделните действия на обикновените войници са направили нашата армия толкова велика, … а не резултатите от сляпата безсмислена преданост към висшестоящите, която е изисквал Патън.
Анди Рууни, ам.журналист, водещ на предаването "60 минути"


Спомени за него[редактиране]


  • Бяхме свършили представлението си и вече ни викаха пред завесата, когато някой от публиката извика: "Генеал Патън е тук!" Светлината в залата беше слаба и аз не можех да виждам публиката. Отидох до микрофона и попитах: "Генерал Патън, бихте ли дошли на сцената, ако сте тук, моля?"
    …Забелязах го да идва от дясната страна на сцената. Той беше висок, а с униформата и медалите изглеждаше още по-висок – сякаш трябва да се наведе, за да влезе през вратата. Носеше лъскава каска, която свали, когато се качи на сцената. Стори ми се, че покривът на залата ще хвръкне от аплодисментите на публиката, когато той застана пред нея. Направих крачка назад, за да му отстъпя микрофона. Той ми намигна и ми кимна с глава. Никога няма да го забравя! Тръгна с маршова стъпка към мен, спря, удари токовете на ботушите си отдаде чест на публиката като държеше с лявата си ръка каската върху сърцето си. Виковете на публиката ескалираха. Той отдаде чест за част от секундата и когато свали ръката, с която козируваше, се обърна рязко и слезе от сцената. Не каза нито дума – никаква усмивка, никакво любезно помахване с ръка! От актьорска гледна точка изпълнението му беше перфектно. Отдаването на чест беше идеалната "реч", която би могъл да отправи към такава публика … Без съмнение това козируване на генерал Патън беше най-голямото ми преживяване на сцената!
Лин Фонтàн (Lynn Fontanne), известна британска актриса, помолена в едно интервю да опише най-голямото си преживяване на сцената, тя не разказва за участието си в някоя известна пиеса със съпруга си Алфред Лънт, а за пребиваването си в Париж в края на Втората световна война


  • В частта пристигна лъскава военна командирска кола – открита, с две седалки и рамка на предната седалка, която да служи за опора, когато човек се вози прав отзад. Прав, с ръка върху рамката, се возеше генерал Патън! Колата спря пред войниците от 2 бронирана дивизия. Генерал Патън не ни обърна никакво внимание, дори не погледна към нас, нито пък се усмихна. Когато слезе от колата, един от нашите офицери се усмихна: "Ще има сърцераздерателна реч!"
    Но реч няма. Вместо това Патън безмълвно наблюдава церемонията по вдигането на "ярките нови флагове". След това, точно в 11 часа, когато трябваше да поеме командването, той изведнъж ни поздрави. Ние отвърнахме на поздрава му и той започна да говори: "Приемам командването на 1-ви брониран корпус! Свободно!"
    Генерал Патън не каза нищо от рода на: "Радвам се, че съм тук!", "Щастлив съм да се присъединя към вас!" или "Ще направим един велик отбор!" Той не каза нищо подобно, докато го чакахме да продължи речта си.
    Застанал мирно, генерал Патън започна: "Ние сме в една дълга война срещу брутален враг. Трябва да обучим милиони мъже да бъдат войници! Трябва да ги направим силни духом и тялом; те трябва да бъдат обучени да убиват. Като офицери ние трябва да дадем пример как се става силен психически и физически. Всеки човек тук ще бъде в състояние да пробяга в пълно бойно снаряжение, включително с пушка, една миля за 15 минути!"
    Един от нашите пълнички висши офицери се засмя.
    "По дяволите!" извика генерал Патън. "Имам предвид всеки един под това командване! Всеки офицер и войник – щабен или командващ; всеки ще трябва да бъде в състояние да го прави. Ще започнем да бягаме от тук точно след 30 минути! Аз ще ви водя!"
л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • Всяка вечер генерал Патън предприемаше един вид общуване, което обединяваше всички войници. Тази "комуникация" ни обединяваше с войниците от историята! Генерал Патън караше тръбачите да свирят сигнал! Всяка военна част до 200 души си имаше свой собствен тръбач. Бяхме 20 000 души, спящи на земята в един 50 километров участък от пустинната долина и имахме стотици тръбачи.
    Денем сигнал за внимание в една танкова част на практика е абсолютно безполезен. Невъзможно е да се чуе сигнал сред шума на движещи се танкове и камиони, но във вечерната тишина този сигнал може да се чуе на километри. Въпреки, че звукът се движи бързо, не е възможно всички тръбачи да свирят сигнал по едно и също време. Минават повече от пет секунди преди първата нота, изсвирена от тръбача на нашия генерален щаб, да достигне тръбач намиращ се на километър оттам. Така, със стотици тръбачи, свирещи сигнала на различни места с разлика във времето, и с ехото, носещо се от планините, се създаваше звук, който караше всеки човек да спре и да се помоли за миг.
    Сигналите от тръбите ни караха да се чувстваме така, сякаш сме част от една организация, която притежава силата на всички армии през вековете.
л-т Портър Б.Уилямсън, юрист в щаба на Патън, за живота в Пустинния тренировъчен център Индио в Калифорния, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • Генерал Патън (инсталира в базата радиосистема, която той) използваше, за да изказва похвали за постиженията в армията. Обикновено той обявяваше: "Открих един дяволски добър войник днес!" След това продължаваше като даваше името на човек и организацията му.
л-т Портър Б.Уилямсън, юрист в щаба на Патън, относно една лидерска техника на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • Патън разбрал, че когато войниците излизат (от военния лагер), свалят вратовръзките и рубашките си (горната част на униформата) след като преминат поста на главния вход. Вследствие на това Патън добавя (към изискванията за добър външен вид) и условието за вратовръзките. Премислете го внимателно, преди да опишете Патън единствено като "тежък случай", който обича да се налага във всичко.
    В заповедта се казвало, че всеки офицер или подофицер, който види войник без униформа където и да е, трябва да го спре и да го попита за името и работата му. Ако ротен командир има двама от хората си, за които е докладвано, той трябва да напише подробно писмо, обясняващо защо хората му са без униформа. Ако трима войници от същата рота са били хванати без униформи, на ротния командир ще му бъде наредено да напусне или да отиде на военен съд.
    По този начин Патън налага истински натиск върху командирите, а не върху войниците. Като използва въпроса за униформата, той принуждава командирите си да упражняват "дистанционно управление" над хората си. Така дисциплината се постига не само в лагера, но и извън него.
    Но как са се отнасяли хората към това?
    Учудващо, но те не са се оплаквали. Вместо това започнали да се чувстват много горди с лъскавия си вид, който ги различавал от другите войници в другите военни организации. Те се чувствали като "хората на Патън". Изглеждали по-добре от другите войници. Всъщност те се чувствали така, сякаш са най-добрите.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • На 6 март 1943 г. Патън беше назначен за командващ генерал на Втори корпус и то се държа като "Мойсей слиза от планината". Но вместо десетте Божи заповеди той наложи свой собствен текст от суровата и жестока дисциплина. Обиколи с колата си всички подразделения чак до ниво батальон, съпроводен от бронирани коли и джипове с натиснати клаксони, отрупани с оръжие и покрити с най-големите звезди, които бяха успели да направят помощниците му. Нито една част не беше пожалена от неговите отегчителни речи, а такива правила като носенето на вратовръзки, гамаши, каски и саби и бръснене всеки ден се спазваха възможно най-строго. "По този въпрос (според един биограф на Патън – Алдън Хач), Патън е може би най-известният командир в американската история. Но нещо се случи с Втори корпус. Той се превърна в "армията на Патън" – първата – смела, твърда и горда; способна да направи невъзможното и след това да продължи да го прави отново."
Джордж Форти, из "Армиите на Джордж С. Патън"


  • Ако познавате добре работата си (в Трета армия на Патън), на вас ви е позволено да я вършите по свой собствен начин и никога не ви се казва как да правите нещо, а само ви се отправя вежлива молба да го направите. Останалото зависи от вас… Ако не го направите, или доведете до някакъв провал, бързо и тихо ще ви отстранят от това място, "търкулват" ви, както казваме ние – изпращат ви в някоя друга организация.
полк.Брентън Г.Уолис, из "Патън и неговата Трета армия"


  • В Нормандия Патън беше информиран, че Айзенхауер е назначил някакъв генерал да командва една дивизия от Трета армия и веднага протестира (напразно), че не иска този некомпетентен еди-кой-си да служи под негово ръководство. Малко след това най-лошите страхове на Патън се сбъднаха, когато офицерът така обърка нещата, че Айзенхауер нареди освобождаването му. "Няма начин", каза Патън на озадачения си приятел. който му напомни, че отначало той не е искал генерала. "Вярно е, но тогава той беше един от твоите резервни генерали. Сега е един от моите генерали. Сам ще се оправя с него," заяви Патън и наистина го направи.
Карло Десте, цитирано в "Патън: гений на войната"


  • Щабните офицери на Патън често пъти са били недоволни от това, което са смятали за несправедливо отношение спрямо шефа си от страна на Айзехауер, но когато Патън чуел такава критика, "той много ни се ядосваше. Той просто наистина не понасяше такива разговори в нашата част. Разбира се, той също не харесваше някои неща у Айк, но това беше съвсем различно нещо."
Карло Десте, цитирано в "Патън: гений на войната"


  • Веднъж съпругата на Патън, Беатрис, видяла съпруга си да се моли на колене преди един мач по поло. "След това тя го попитала за какво се е молил. "За помощ в играта на поло," отговорил той. "За победа ли се моли?" заразпитвала тя. "Не, по дяволите!" отговорил той. "Молих се да дам най-доброто от себе си."
Карло Десте, цитирано в "Патън: гений на войната"


  • През октомври (генерал Джордж К.) Маршал посети Трета армия и награди един войник със Сребърна звезда за това, че е спрял една германска контраатака, като е унищожил с базука три противникови танка. След като Маршал свърши Патън попита дали ще му бъде разрешено да каже нещо от свое име. "Току-що Джорджи държа една вдъхновяваща реч и награди войника с Кръст за изключителни заслуги, който неговият помощник незабавно донесе. Съмнявате ли се, че хората от Трета армия биха последвали Джорджи до края на света?"
ген.Уилям Х. Хобсън, цитиран от Карло Десете в "Патън: гений на войната"


  • Генерал Патън винаги започваше да говори с тих глас след няколко дълги паузи мълчание.
л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • Генерал Патън никога не четеше речите си, нито използваше някакви писмени бележки или дори записки.
л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • В щаба може да има най-много 450 офицери и до 1000 войници и Патън винаги се е стремял тези цифри никога да не бъдат превишаван, защото смятал, че ръководство с голям персонал намалява мобилността на щаба и лишава следващите подразделения от важен персонал.
Джордж Форти, из "Армиите на Джордж С. Патън"


  • Някои щабове са като въртележки. Чувствате се сякаш се въртите в кръг, а толкова много движения са излишни. В щаба (на Трета армия) всичко беше практично и целенасочено. "Старият" не обичаше представленията и преструвките. Той се интересуваше само от едно нещо – от ефективността; и неговият дух се предаваше на цялата организация.
полк. Брентън Г. Уолъс, из "Патън и неговата Трета армия"


  • "Когато по време на война се правят грешки, наказанието е гибел! Проблемът е, че вашите грешки могат да причинят гибелта на много войници. На война врагът не предупреждава кога ще стреля! Във войната не става така. Ако врагът те види пръв, той стреля пръв!" На щабните събрания генерал Патън съветваше за бързо наказание за всяка грешка. Че сто се случваше някой от членовете на щаба да застане в защита на свой приятел и да предложи по-леко наказание. Ако някой офицер със степен в управлението изкаже нови идеи за лидерството, генерал Патън избухваше: "Убитият няма его! Колко време е необходимо, за да се изгорите, ако докоснете горяща клечка кибрит! Получавате наказанието си веднага, след като докоснете клечката. Ето как действа майката-природа, а така става и във войната. Какво става с дървото, което не е пуснало корените си? Такова дърво ще загине, поради липса на вода или ще бъде отнесено при първия силен вятър. Всяка грешка си има своето наказание. Колко време е нужно едно гребло да ви удари в лицето, когато настъпите зъбците, обърнати към вас? Никога ли не сте наранявали пръста на крака си в камък? Колко време минава от момента, когато ударите пръстта си, докато почувствате болката?"
л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • Генерал Патън проведе разговор пред целия щаб. Ние успяхме да чуем една част от разговора: "Отнема най-малко 6 седмици, за да се подготви един войник за бой в пустинята. Ако нямаме необходимите 6 седмици, ще изгубим много повече хора от горещината, отколкото от действията на неприятеля. Джордж, трябва да тренираме хората по-дълго!"
    За генерал Патън не съществуваха, нито пък щеше да приеме каквито и да било половинчати мерки. Войникът не може да бъде "наполовина" готов да убива врага. Генералът искаше войската да бъде напълно подготвена физически и психически. …
    "Погубване на най-чудесните мъже на Америка е да се хвърлят в сражения "зелени" войски, преди да са готови за това. Ние трябва да ги тренираме да побеждават."
л-т Портър Б. Уилямс, юрист в щаба на Патън, за обаждането на ген. Джордж К. Маршал от Вашингтон до ген. Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • "Можем ли да сме сигурни?" е често задаван от генерал Патън въпрос. … Патън изискваше от нас да обмисляме добре известните и неизвестни факти, за да знаем какво точно наистина знаем. …
    Например, ако имаме пратка нови танкове от Детройт, някои офицери могат да кажат, че танковете са натоварени на определена дата, защото на товарителницата пише кога са били натоварени. Генерал Патън би обяснил: "Това само хартия, която някой чиновник в някой офис е напечатал. Този чиновник не би могъл със сигурност да знае, че танковете дори са били качени в товарните вагони! Или може да са натоварени и вагоните още да се намират в някой склад и да чакат да ги прикачат към влака."
    Ако никой не знае къде са танковете, генерал Патън би накарал някой от нас да стои на телефона и да следи танковете всеки ден. Накрая ще каже: "Реагирайте веднага, ако нещо не е наред."
л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • Ако на въпроса на Патън "Можем ли да сме сигурни?" някой офицер отговори, че "информацията идва от Вашингтон", Патън би подхванал някоя от кратките си лекции, че "Вашингтон е най-ненадеждният източник на информация, който можете да използвате! Един офицер на въртящ се стол в Пентагона всъщност не знае нищо. Всичко, което знае идва от войниците на бойното поле. Не искам да критикувам тези бедни души в Пентагона, но те не знаят почти нищо от първа ръка. Всичко, което знаят, е информация от втора ръка. Те просто събират на хартия фактите от полевите организации."
л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • Веднъж генерал Патън накара един полковник да вземе решение, базирано на това какво ще бъде времето. Полковникът каза: "Генерале, не можем да предвидим времето. Трябва да вземем средните климатични условия и да планираме според тях." "Ние никога не вземаме нищо средно, " каза генерал Патън. "Ако ще правим предположения, то винаги трябва да предположим най-лошото време."
л-т Портър Б. Уилямсън, юрист в щаба на Патън, из "General Patton's Principles for Life and Leadership"


  • Патън никога не е провеждал кампания без преди това внимателно да я е проучил заедно със старшите си командири. Никога не ги е притискал да участват в дадена операция насила. Обикновено той събирал командирите на корпуси във "военната стая", карал групите за планиране да очертаят операцията и след това карал командирите да я "проиграят". Той насърчавал свободата и честната дискусия.
Робърт Алън (Robert Allen), американски журналист, из "Пътят към победата" ("Drive to Victory")


  • За него (ген.Патън) плановете не са били нищо повече от модел за действие, определен от обстоятелствата. Той не е вярвал, че една битка може да бъде предварително репетирана, а вместо това е ценял спонтанността. Въпреки че сражението според него не е плод на случайност, той също така не искал да бъде и ограничаван.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Щабът на командването е еквивалентен на екипа на мениджъра – хората, които следят за изпълнението на решенията и политиката. Патън строго е следял за създаването на затворен екипен дух във вътрешния кръг на командването.Така наречените от него "офицери с нехармоничен нрав" са били премествани, дори ако иначе са били много способни. Въпреки че Патън не е искал да се заобикаля с винаги съгласни с него хора, той е искал офицери, които поставят мисията над личните си желания и личното издигане.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Патън е влагал много енергия в избирането на персонал, който да познава толкова добре работата си, че да му е нужно съвсем малко или изобщо да не му е необходимо време за наблюдения. Продължителното оценяване на резултатите или подкрепяло избора на Патън, или го карало да избира отново.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Дали го разбират или не, но всички мениджъри сключват "договор" с хората, които ръководят. Още от първия ден Патън налага договор, който е толкова безкомпромисен, колкото и драматичен. Той създава дисциплина във всяко едно отношение, като обръща голямо внимание на детайлите, заставящи хората от командването му винаги да действат като войници. В същото време винаги е следил хората, от които толкова много изисква, винаги да получават справедливо отношение, оправдана похвала и адекватни доставки на всичко, което е необходимо за изпълнението на заповедите му.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Повечето бизнес организации правят излишни събрания, но много малко използват тези събрания, за да обменят наистина полезна информация. Обикновено се разменят идеи, дават се предложения, осъждат се теории, но информацията е рядко срещано явление на тези оперативки. Ето какъв е бил подходът на Патън: 1) Основната цел на едно събрание е обмяна на информация. 2) За да бъде една информация полезна, тя трябва да се получи навреме – за да може да се използва. Ефективните мениджъри използват събранията, за да координират организацията, а не просто да разменят идеи или да обсъждат миналото.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Патън често пъти е "подсолявал" речите си с "войнишки език" и ругатни, но когато искал да представи детайлите на нещо наистина важно, той правел това, което всички добри учители и проповедници са се научили да правят или правят естествено. Той използвал мълчанието и тишината (и снижаването на гласа).
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Патън никога не е отричал, че се страхува в битка. Точно обратното: той признавал страха си. Признавал страха си и съветвал другите да правят същото; но след като веднъж разберат от какво ги е страх, никога да не му се "поддават". Патън вярвал, че добър командир е този, който се е научил да живее със страха си, да го контролира така, че страхът никога да не може да контролира него.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Като повечето войници Патън различавал два вида кураж: физически, който кара хората да се изправят срещу куршумите в сражение, и морален, който кара хората да отстояват това, в което вярват и за което мислят, че е правилно.
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • …Патън е бил твърде необикновен човек. Той не би могъл да остане незабелязан. Обичал е да шокира хората. Наслаждавал се е на противоречията на собствената си личност. Когато един репортер, добре запознат с репутацията на Патън и неприличния му език, попитал генерала вярно ли е, че чете Библията, Патън отговорил: "Чета я всеки прокелт ден."
    Алън Акселрод, из книгата "Патън за лидерството"


  • Вечерта преди тежката битка при Булге, на 14 декември 1944 г., Патън повикал капелана (армейския свещеник – бел.ред.) на Трета армия:

    Генерал Патън: Господин капелан, искам да публикувам молитва за хубаво време. Уморих се да гледам как нашите войници се сражават в кал и порой, а и германците също. Вижте дали не моем да накараме Господ да застане на наша страна.
    Капелан О'Нийл: Сър, ще трябва да имаме доста дебел килим за такава молитва.
    Генерал Патън: Не ме интересува, дори и да трябва да имаме летящо килимче. Искам да отправя молитва!
    Капелан О'Нийл: Да, сър. Бих искал да кажа, господин генерал, че не е обичайно сред хората от моята професия да се молят за сухо време, за да се убиват хора.
    Генерал Патън: Господин капелан, вие на теология ли ще ме учите, или сте капелан на Трета армия? Искам молитва.
    Капелан О'Нийл: Да, сър.

    Навън капеланът казва: О-о, опасен човек! Какво си мислите, че иска?"
    За мен всичко беше напълно ясно. Генералът искаше молитва – и то веднага – и искаше тя да бъде напечатана за командването.
    Военният инженер също беше повикан и накрая решихме топографската рота да напечата молитвата на малки картички в достатъчно копия за цялата армия.
    Понеже наближаваше Коледа, ние също така решихме да попитаме генерала дали не може да включим и коледно поздравление към войската на картичката с молитвата. Генералът се съгласи, написа кратко поздравление и картичката бе подготвена, напечатана и разпространена сред войската на 22 декември.
    Всъщност молитвата беше отправена със закъснение да донесе ясно време за планираното преминаване на Трета армия през река Рейн, тогава планирано за 21-ви декември.
    Булге провали тези планове. Случи се така, че когато всъщност беше пусната молитвата, Трета армия се премести на север, за да атакува южния фланг на Булге.

    Молитва

    Всемогъщи и всемилостиви Боже, смирено Те умоляваме, с безграничната си доброта да спреш тези непрестанни дъждове, при които трябва да се сражаваме. Дай ни хубаво време за битка. Милостиво се вслушай в нас като във войници, които Те призовават, защото въоръжени с Твоята сила, ние можем да постигаме победа след победа, да разбием потисничеството и злината на враговете си и да наложим справедливостта ти сред хората и народите.
    Амин

    На обратната страна

    На всички офицери и войници от Трета американска армия пожелавам Весела Коледа. Напълно съм уверен във вашата смелост, отдаденост на дълга и бойни умения. С нашата сила ние ще постигнем победа. Нека всеки от вас получи Божията благословия в този коледен ден.
    Дж. С. Патън младши, генерал-лейтенант, командващ Трета американска армия

    Дъждовете спрели още на следващия ден, след като била отправена молитвата. Патън връчил на капелана Бронзова звезда: "Господин капелан, вие те най-известняит човек в този щаб. Можете да бъдете сигурен, че Господ и войниците ви обичат."
полк. Пол Д.Харкинс, н-к щаб на Патън


Из филма "Патън"[редактиране]


Американският игрален филм "Патън" от 1970 г. е спечелил седем награди "Оскар" и се запомня с впечатляващото изпълнение на Джордж Скот в главната роля.


  • Искам да запомните, че никое копеле не е спечило война, загивайки за своята страна. А я е спечелило като е накарало другото бедно тъпо копеле да загине за своятаначални фрази, из реч към войската
    I want you to remember that no bastard ever won a war by dying for his country. He won it by making the other poor, dumb bastard die for his country.


  • Ние имаме най-добрата храна и снаряжение, най-високия дух и най-добрите мъже в света. Ей Богу, аз наистина съжалявам бедните копелета, които застанат срещу нас. Ей Богу, наистина.из реч към войската
    We have the finest food, the finest equipment, the best spirit, and the best men in the world. Why, by God, I actually pity those poor sons-of-bitches we're going up against. By God, I do.


  • Ние не просто ще ги разстрелвам, ние ще пролеем техните жизнени течности и ще ги използваме за смазка на нашите танкове. Ще ги изтребваме на килограми.из реч към войската
    We're not going just to shut the bustards, we're going to cut out their living guts, and use them to grease our tanks. We're going to murder them by the bushels.


  • Някои от вас знам, че се чудят, дали няма да побягнат под огъня. Не се безпокойте за това. Мога да ви уверя, че вие ще изпълните дълга си.из реч към войската
    Some of you, boys, I know, are wondering wheather not to … out on the fire. Don't worry about it. I can asure you that you will do your duty.


  • Нацистите са враговете! Прегазете ги. Пролейте кръвта им. Огърмете ги в шкембетата.из реч към войската
    The Nazis are the enemy. Wade into them. Spill their blood. Shoot them in the belly.


  • Сега… има още нещо, което държа да запомните. Не искам да получавам съобщения, че ние "удържаме позициите си". Ние нищо не удържаме. Нека швабите си ги държат. Ние напредваме непрекъснато и не ни интересува да държим каквото и да било освен врага. Ще го държим за носа и ще го сритаме в задника. Ще го ритаме здраво през цялото време и ще преминем през него като мръсен боклук през канала!из реч към войската
    Now there's another thing I want you to remember. I don't want to get any messages saying that "we are holding our position." We're not holding anything. Let the Hun do that. We are advancing constantly and we're not interested in holding onto anything except the enemy. We're going to hold onto him by the nose and we're going to kick him in the ass. We're going to kick the hell out of him all the time and we're going to go through him like crap through a goose!


  • И когато след тридесет години седите до камината с внука на коленете си и той ви запита "А какво си правил през великата Втора световна война?", вие няма да му кажете: "Ами... ринах тор в Луизиана…"из реч към войската
    Thirty years from now, when you're sitting around your fireside with your grandson on your knee and he asks you, "What did you do in the great World War II," you won't have to say, "Well… I shoveled shit in Louisiana."


  • Искаш ли да знаеш, защо тази военна част е била така наритана? И слепец би го видял веднага! Те не приличат на войници, не действат като войници... Защо да се бият като войници?към ген.Омар Брадли
    You want to know why this outfit got the hell kicked out of it? A blind man could spot it. They don't act like soldiers; they don't look like soldiers; why should they be expected to fight like soldiers?


  • След петнайсет минути ще започнем да превръщаме тези момчета във фанатици, в главорези. Те ще изгубят всякакъв страх от германците. Дай Боже никога да не изгубят страха си от мене.към ген.Омар Брадли
    In about fifteen minutes, we're going to start turning these boys into fanatics – razors. They'll lose their fear of the Germans. I only hope to God they never lose their fear of me.


  • Ромел, ах ти, изумително копеле! Прочел съм книгата ти!имайки предвид книгата на Ервин Ромел "Щурмът на пехотата"
    Rommel… you magnificent bastard, I read your book!


  • Ако можех, щях да срещна Ромел лице в лице – той в неговия танк, аз с моя. Ще се срещнем някъде, ще се поздравим, може би ще вдигнем тост, ще се приготвим и ще започнем битката. И победителят ще реши изхода на цялата война.към своя адютант кап.Ричард Дженсън
    You know, Dick, if I had my way, I'd meet Rommel face to face; him in his tank and me in mine. We'd meet out there somewhere… salute each other, maybe drink a toast, then we'd button up and do battle. The winner would decide the outcome of the entire war.


  • — Все още не са разкрили позициите ни.
— След десетина секунди ще си научат урока, когато си получат дозата артилерийски огън. диалог между ген.Патън и неговия адютант кап.Ричард Дженсън
— They haven't spotted our positions yet.
— They will get some education in about 10 seconds when they get a dose of our artillery fire.


  • Има една голяма разлика между теб и мен, Джордж. Аз си върша работата, защото така съм обучен. А ти я вършиш, защото я обичаш.ген.Омар Брадли към ген.Патън
    There's one big difference between you and me, George. I do this job because I've been trained to do it. You do it because you LOVE it.


  • Питай ги дали искат да го върна обратно.когато му съобщават, че съюзническите командири не желаят той да влиза в Месина… след като вече я е завзел.
    Ask them if they want me to give it back.


  • Помислих си, че като застана тук [пред вас] ще можете да видите дали съм наистина такъв кучи син, за какъвто ме мислите.ген.Патън дава своите извинения по повод инцидента с шамаросания войник
    I thought I would stand here like this so you could see if I was really as big a son of a bitch as you think I am.


  • Уверявам ви, че нямах намерение да бъда груб и жесток в обноските си към войник с проблем. Моят ритник бе опит да възвърне у него преценката за задълженията му като мъж и като войник. "Ако някой се е опозорил като страхливец, – мислех си – по този начин ще възвърна неговото самоуважение." Това си мислех аз. Сега напълно приемам, че моят метод е бил погрешен, но се надявам да разберете мотива ми и да приемете това обяснение… и това извинение.ген.Патън дава своите извинения по повод инцидента с шамаросания войник
    I can assure you that I had no intention of being either harsh or cruel in my treatment of the… soldier in question. My sole purpose was to try to restore in him some sense of appreciation of his obligations as a man and as a soldier. "If one could shame a coward," I felt, "one might help him to regain his self-respect." This was on my mind. Now, I freely admit that my method was wrong, but I hope you can understand my motive. And that you will accept this explanation… and this… apology.


  • Последната голяма възможност през живота ми – целият свят е във война, а аз я напускам. Господ няма да допусне това! Ще ми позволят да се изпълни съдбата ми. Ще бъде Неговата воля.ген.Патън въздиша, че е временно отстранен от военните действия
    The last great opportunity of a lifetime – an entire world at war, and I'm left out of it? God will not permit this to happen! I will be allowed to fulfill my destiny! His will be done.


  •   — Знаете ли генерале… понякога хората не могат да разберат дали говорите сериозно или преигравате.
— Не е важно за тях да го знаят. Важното е, че аз го знам. диалог между ген.Патън и адютанта му полк.Чарлз Кодман
— You know General, sometimes the men don't know when you're acting.
— It's not important for them to know. It's only important for me to know.


  • Има само един начин за професионалния войник да загине – от последния куршум през последната война.към ген.Омар Брадли
    There's only one proper way for a professional soldier to die: the last bullet of the last battle of the last war.


  • Повече от 1000 години римските завоеватели, връщайки се от войни се наслаждавали на честта на тримуфа на един шумен парад. В процесията, заедно с каруците, натоварени със съкровище и пленено оръжие, се движели музиканти и странни животни от завоюваните територии. Завоевателят яздел триумфална колесница, а замаяни пленници вървели във вериги пред него. Понякога децата му, облечени в бяло сотели с него в колесницата или яздели коне зад него. Но един роб винаги стоял зад императора, държал златна корона и шепнел в ухото му предупрежденеи, че цялата слава е преходна…финални думи
    For over a thousand years, Roman conquerors returning from the wars enjoyed the honor of a triumph – a tumultuous parade. In the procession came trumpeters and musicians and strange animals from the conquered territories, together with carts laden with treasure and captured armaments. The conqueror rode in a triumphal chariot, the dazed prisoners walking in chains before him. Sometimes his children, robed in white, stood with him in the chariot, or rode the trace horses. A slave stood behind the conqueror, holding a golden crown, and whispering in his ear a warning: that all glory is fleeting.


Източници[редактиране]