Джералд Даръл

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Джералд Даръл
Джералд Даръл
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Джèралд Мàлкълм Дàръл (англ. Gerald "Gerry" Malcolm Durrell, 1925-1995) е anглийски естествоизпитател, природозащитник, основател Зоологическа градина в Джърси, телевизионен презентатор и автор на популярни книги, сред които са "Шепнещата земя" (1961), "Пияната гора" (1956), "Двама в степта" (1961) и др.


  • Казах, че ми харесва да бъда полуграмотен – щяхте да бъдете много по-изумени от всичко, ако сте били в неведение.
    I said I liked being half-educated; you were so much more surprised at everything when you were ignorant.
"Моето семейство и другие животни", (My Family and Other Animals, 1956)


  • Няма първи свят и трети свят. Има само един свят за всички нас да живеем и да се наслаждаваме в него.
    There is no first world and third world. There is only one world, for all of us to live and delight in.
отхвърляйки термина "Третия свят", във въведението към State of the Ark (1986) от Лий Макджордж Даръл


  • Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в ​​не много далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение.
    We have inherited an incredibly beautiful and complex garden, but the trouble is that we have been appallingly bad gardeners. We have not bothered to acquaint ourselves with the simplest principles of gardening. By neglecting our garden, we are storing up for ourselves, in the not very distant future, a world catastrophe as bad as any atomic war, and we are doing it with all the bland complacency of an idiot child chopping up a Rembrandt with a pair of scissors. We go on, year after year, all over the world, creating dust bowls and erosion, cutting down forests and overgrazing our grasslands, polluting one of our most vital commodities — water — with industrial filth and all the time we are breeding with the ferocity of the Brown Rat, and wondering why there is not enough food to go round. We now stand so aloof from nature that we think we are God. This has always been a dangerous supposition.
"Двама в степта", (Two in the Bush, 1966)


  • Постепенно магията на острова се спуска над нас, леко и полепващо като цветен прашец. Всеки ден имаше своето спокойствие и безвремие, и ти се приисква никога да не свърши. Тъмната кожа на нощта се отлепва и нас ни очаква нов ден – бляскав и цветен – като детска рисунка и със същия оттенък на нереалност.
    Gradually the magic of the island settled over us as gently and clingingly as pollen. Each day had a tranquillity, a timelessness, about it so that you wished it would never end. But then the dark skin of night would peel off and there would be a fresh day waiting for us, glossy and colourful as a child's transfer and with the same tinge of unreality.
"Моето семейство и другие животни", (My Family and Other Animals, 1956)


  • Погледнете го по този начин. Всеки, който е получил никакво удоволствие от живота, трябва да се опита да даде нещо от себе си. Животът е като превъзходна храна и светът е метр д'отел. … Радвам се да се дам нещо в замяна, защото съм бил така изключително щастлив и съм получил такова голямо удоволствие от него.
    Look at it this way. Anyone who has got any pleasure at all from living should try to put something back. Life is like a superlative meal and the world is the maître d'hôtel. What I am doing is the equivalent of leaving a reasonable tip. ... I'm glad to be giving something back because I've been so extraordinarily lucky and had such great pleasure from it.
цитирано от Дългас Ботинг в неговата книга "Джерълд Даръл: Авторизирана биография"