Георг Хегел

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Георг Вилхелм Фридрих Хегел
Георг Вилхелм Фридрих Хегел
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (17701831) е немски философ, един от основните представители на класическия немски идеализъм.


  • Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна.


  • …Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдържателни неща, то тя се превръща в твърдоглавие. Това последното има само форма на характер, но не и такова съдържание.


  • Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия успех, то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за работата, а за да я свършат.


  • Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите.така Хегел отвърнал веднъж на забележката, че неговите теории не се съгласуват с фактите.


  • Ако човекът прави своя цел нещо суетно, тоест несъществено и дребно, то в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си…



  • Благоразумието предполага, че собствената полза не се разглежда като цел на моралното поведение, въпреки че може да бъде и негово следствие.


  • …Благоразумието се изразява в това да не се разрушава благоразположението на другите и да се съхранява заради него самото.


  • Бракът е правова любов; при такова определение от последната се изключва всичко, което е преходно в нея, капризно и субективно.


  • В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.


  • В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.


  • В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.


  • Вдъхновението… не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство.


  • Вежливостта е знак за благосклонност и готовност към услуги, особено по отношение към тези, с които все още не сме в близки отношения на запознанство или дружба.


  • Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.


  • Връзката между две лица от различен пол, наричана брак, не е просто естествено, животинско свързване, нито просто граждански договор, а преди всичко морален съюз, който възниква на основата на взаимната любов и доверие и превръща съпрузите в едно лице.


  • Всеки иска да бъде по-добър от обкръжаващия го свят и дори счита себе си за по-добър от него. Този, който в действителност е по-добър, просто изразява този свят по-добре от другите.


  • Всяка идея е обобщение и като такава е част от мисленето. Като цяло означава да правиш нещо, да мислиш за това.Grundlinien der Philosophie des Rechts (1821)
    Jede Vorstellung ist eine Verallgemeinerung, und diese gehört dem Denken an. Etwas allgemein machen, heißt, es denken.


  • Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.


  • Всяко художествено произведение принадлежи на своето време, на своя народ, на своята среда.


  • Възпитанието има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.


  • Да бъдеш свой собствен господар и роб изглежда предимство в сравнение с това състояние, в което човек е роб на някой друг.



  • Дружбата се основава на сходства в характерите и интересите в общото съвместно дело, а не на удоволствието, което получаваш от личността на другия.


  • Държавата е реалността на моралната идея.Grundlinien der Philosophie des Rechts (1821)
    Der Staat ist die Wirklichkeit der sittlichen Idee.


  • Едно от основните определения на принципа на честта е, че никой не трябва със своите постъпки да дава на когото и да било предимство над себе си.



  • За да има моята постъпка морална ценност, тя трябва да е свързана с моето убеждение. Аморално е да се прави нещо от страх пред наказанието или за придобиване от другите на добро мнение за себе си


  • За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива, дали е добра или лоша.


  • За този, който сам не е свободен, не са свободни и другите.


  • Задълженията на човека се делят на четири вида: 1) задължения към самия себе си; 2) пред семейството; 3) пред държавата и 4) пред другите хора въобще.


  • Злото не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.


  • Идеал е всяка действителност в своята най-висша истина.


  • Идеята е абсолютът, а цялата действителност е само реализация на идеята.
    Die Idee ist das Absolute, und alles Wirkliche ist nur Realisierung der Idee.


  • Изкуството има за задача да разкрива истината в чувствена форма.


  • Иронията е синтез от абсолютни антитези и затова чрез нея най-сигурно се познава истината.


  • Истината е казана на място и на време, когато е послужила за осъществяване на делото.


  • Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.


  • Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.


  • Истинската вежливост трябва да се разглежда именно като дълг, понеже ние като цяло сме длъжни да храним благосклонност към другите.


  • Истинската собствена полза се достига само чрез нравствено поведение.


  • Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.


  • Истински вечните произведения на изкуството остават… достъпни и доставят наслада във всички времена и народи.


  • Истинското мъжество на просветените народи се състои в готовността към саможертва в името на родината.


  • История е само онова, което представлява значителна епоха в развитието на духа.Vorlesungen über die Philosophie der Geschichte
    Geschichte ist nur das, was in der Entwicklung des Geistes eine wesentliche Epoche ausmacht.


  • Каквото човек прави, такъв е и самият той.


  • Когато човек извършва една или друга нравствена постъпка, то това все още не го прави добродетелен; той е добродетелен едва когато този начин на поведение стане се проявява като постоянна черта на неговия характер.


  • Което е разумно, съществува, и което съществува, е разумно.
    Alles was vernünftig ist, ist wirklich, und alles was wirklich ist, ist vernünftig.
    • Всичко, което съществува, е разумно.— «Alles was ist, ist vernünftig.» — популярен съкратен вариант на горната фраза


  • Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.
    Wer etwas Großes will, der muß sich zu beschränken wissen. Wer dagegen alles will, der will in der Tat nichts und bringt es zu nichts.


  • Който не гледа на света разумно, и светът на него не гледа разумно.


  • Колкото е по-необходимо да притежава сила на волята този, който упорства в достигането на разумна цел, толкова е по-отвратително твърдоглавието…


  • Към всеки човек трябва… да се предяви искането да проявява характер. Човекът с характер импонира другите, защото те знаят с кого си имат работа в негово лице.


  • Към своите приятели трябва да бъдеш възможно най-малко дотеглив. И най-деликатното – да не искаш от своите приятели услуги.


  • Към характера се отнася преди всичко тази формална страна на енергията, с която човек, не давайки да го отклонят от веднъж избрания път, преследва своите цели и интереси, съхранявайки във всички свои действия съгласието със самия себе си.


  • Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички.


  • Лошият човек следва своите склонности и заради тях забравя своите задължения.


  • Майката е гений на детето.
    Die Mutter ist der Genius des Kindes.


  • Моралният принцип се отнася предимно към умонастроението или намерението. Но тук същественото е не само намерението, но и постъпката да бъде добра.


  • Мъжество спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.


  • На педантичния моралист трябва да се каже, че съвестта е морален светилник, който озарява добрия път; но когато се отклонят по лошия, него го разбиват.


  • Навикът е субективна необходимост.
    Gewohnheit ist eine subjektive Notwendigkeit.


  • Навикът прави невидимо това, на което се основава нашето съществуване.


  • Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.


  • Най-сериозната потребност е потребността от познаването на истината.


  • Не съществува нищо такова, което не би било средно състояние между битието и нищото.


  • Не това, което е, предизвиква у нас чувство за нетърпение и страдание, а това, което не е такова, каквото трябва да бъде.


  • Неблагородно е да не се говориш за правдата, когато е уместно тя да бъде казана, защото това унижава и самия тебе, и другите. Не следва обаче да говориш правдата, ако нямаш за това призвание или права.


  • Нещо престава да бъде това, което е, когато губи своето качество.


  • …Ние сме длъжни да искаме нещо велико, но също така трябва и да умеем да извършим великото; в противен случай това е нищожно желание. Лаврите на едното само желание са сухи листа, които никога не са били зелени.


  • Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е само лакей.


  • Нищо велико на този свят, не се извършва без страст.



  • Нравствеността трябва да се проявява във формата на красота


  • Нравственото – това е подчинение на свободата…


  • Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята…
    Was die Erfahrung aber und die Geschichte lehren, ist dieses, daß Völker und Regierungen niemals etwas aus der Geschichte gelernt…


  • Отговорът на въпросите, които философията оставя без отговор, е, че те трябва да бъдат поставени по друг начин.


  • По отношение на нравствеността са верни единствено следните слова на древните мъдреци: да бъдеш нравствен означава да живееш съгласно нравите на своята страна…


  • По-добре е никога да не си притежавал, отколкото да си загубил.


  • Помощта не бива да се извършва против волята на този, комуто се помага.


  • Понеже бракът включва в себе си елемента на чувствата, то той не е абсолютен, а неустойчив и съдържа възможността за разтрогване. Но законодателствата трябва във висша степен да затрудняват използването на подобна възможност и да опазват правото на нравственост срещу каприза.


  • Постепенната отмяна на робството е по-добра от внезапната.


  • Противоречието е търсене на смисъл отвъд границите на разума.
    Der Widerspruch ist das Erheben der Vernunft über die Beschränkungen des Verstandes.


  • Противоречието е, което движи света напред.
    Was überhaupt die Welt bewegt, das ist der Widerspruch.
    • Противоречието води напред.популярен вариант на горната фраза


  • Първите отношения, в които по необходимост индивидът влиза с другите, това са семейните отношения. Тези отношения наистина имат и правна страна, но тя е изцяло подчинена на моралната страна, на принципа на любовта и доверието.


  • Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.


  • Речта е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.


  • Само един човек ме разбра; а и той честно казано не ме разбра както трябва.


  • Само чрез осъществяването на велики цели човек намира в себе си великия характер, правещ го за другите мек…


  • Самото време е вечно в своето понятие… Няма вечност. Не е имало вечност, вечността е.


  • Световната история е напредък в осъзнаването на свободата.Vorlesungen über die Philosophie der Geschichte
    Die Weltgeschichte ist der Fortschritt im Bewußtsein der Freiheit.


  • Световната история не е територия на щастието. Периодите на щастие са празни страници в нея.Vorlesungen über die Philosophie der Geschichte
    Die Weltgeschichte ist nicht der Boden des Glücks. Die Perioden des Glücks sind leere Blätter in ihr.


  • Свободният човек не е завистлив – той охотно признава великото и възвишеното и се радва, че го има.
    Ein freier Mensch ist nicht neidisch.


  • Своята съдба трябва да я избираме свободно, а също да я понасяме и да я осъществяваме.


  • Скуката у нас се чувства като у дома си.


  • Совата на Минерва излита едва с настъпването на здрача.


  • Срамът… е начало на гнева срещу това, което не би трябвало да бъде.


  • …Срамът… представлява зачатъчен, не рязко изразен гняв на човека срещу самия себе си, понеже той (гневът) съдържа в себе си реакция на съпротивата на моето собствено проявление срещу това, което съм длъжен и искам да бъда…


  • Сред всички задължения към другите най-първото е правдивостта и в думите, и в делата.


  • Сред всички като цяло безнравствени отношения – отношенията към децата като към роби е най-безнравствено.


  • Страстната любов и бракът са две различни неща.Grundlinien der Philosophie des Rechts (1821)
    Leidenschaftliche Liebe und Ehe ist zweierlei.


  • Страхът от грешка е сам по себе си грешка.Phänomenologie des Geistes (1841)
    …Daß diese Furcht zu irren schon der Irrtum selbst ist.


  • Сутрешното четене на вестници е своего рода реалистична сутрешна молитва.
    Das Zeitungslesen des Morgens ist eine Art von realistischem Morgensegen.


  • Тайната на щастието се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".


  • …Такава празнина, като добро заради самото добро, въобще няма място в живата дейност.


  • Тактичността и деликатността се изразяват в това да не говориш за неща, каквито обкръжаващите условия не позволяват.


  • Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е неговата воля; той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо всеобща ценност.


  • У скритата и затворена в началото същност на вселената няма сила, която би могла да противостои на дерзанието на познанието; тя трябва да се разкрие пред нас, да покаже своите богатства и своите глъбини и да му позволи да им се наслаждава.


  • Хубавото е проявление на идеята чрез чувствено среда (камък, цвят, звук, свързан говор), реалността на идеята под формата на ограничен вид.
    Das Schöne ist das Scheinen der Idee durch ein sinnliches Medium (Stein, Farbe, Ton, gebundene Rede), die Wirklichkeit der Idee in der Form begrenzter Erscheinung.


  • Честта на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.


  • Човек е това, което трябва да бъде едно човешко същество чрез образование.
    Der Mensch ist, was er als Mensch sein soll, erst durch Bildung.


  • Човек не е станал все още добродетелен с това, че е извършил една или друга, нравствена постъпка; той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му.


  • Човек с истински характер е този, който от една страна си поставя съществено съдържателни цели, а от друга твърдо се придържа към тези цели, понеже неговата индивидуалност би загубила своята същност, ако той бъде принуден да се откаже от тях.


  • Човек се възпитава за свобода.


  • Човек трябва да уважава самия себе си и да счита себе си достоен за най-висшето. Той не бива в своите помисли да преувеличава величието и мъжеството на духа.


  • Човекът е историческо животно.


  • Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.


  • Човекът няма да стане господар на природата, докато не стане господар на самия себе си.


  • Човекът… е принуден да се бори с необходимостта, установена от природата. Негов нравствен дълг е да си отвоюва независимост чрез своята дейност и своя разум.


  • …Човекът с характер е разсъдителен човек, който има пред себе си определена цел и твърдо я преследва.


  • Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер…