Георги Димитров

Георги Димитров
Вижте също:
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Георги Димитров (1882-1949) е български политик.

• Дружбата със СССР е нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество.

На Лайпцигския процес

• • Димитров: аз се отнасям сериозно към съда и не мога да оставя без възражение всичко което се каза тук . Мен ме обиждаха как ли не, това за мен е безразлично, но във връзка с мен наричаха и българския народ "див и варварски". Наричаха ме "тъмен балкански субект", "див българин" .Вярно е че българския фашизъм е див и варварски. Но Българския народ който е бил 500 години под чуждо иго,без да загуби своя език и националност, нашата работническа класа и селячество, които се борят против фашизма, за комунизъм - такъв народ не може да бъде див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам господин председател: в коя страна фашистите не са диваци и варвари?
  • Председателя (прекъсва Димитров): Вие не намеквате за политическите отношения в Германия, нали?
  • Димитров: (с ироническа усмивка): Разбира се не, господин председателю. Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска" България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин, аз се гордея, че съм син на българската работническа класа. — Цитат от заключителната реч

• Питам Ви, господин Председателю, в коя страна фашистите не са диваци и варвари?! — по същия повод.

• Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма.

• Из Европа броди един призрак - призракът на комунизма.

Из произведения

• Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук. — из "Чук или наковалня".

За него

• Димитров е една от малкото български личности, за които човек може да прочете във всяка световна енциклопедия, той е от тези, които непрестанно са търсели пътя и начина за изграждане на по-справедливо и хуманно общество. Самобитността и националната ни идентичност, богатата ни многовековна история и хилядолетната ни култура са и ще бъдат българският духовен принос в европейското семейство, а Георги Димитров, една от големите личности на миналия век, отдавна е дал своя. — Сергей Станишев в писмо до международна конференция по повод 125 години от рождението на Георги Димитров, Дневник, 14 юни 2007
• Личността на големия българин ще заблести въпреки буболечките, които се упражняват в очернянето му — Андрей Пантев на същата конференция, Дневник, 14 юни 2007
• Пред министър-председателя Георги Димитров дефилираше безкраен поток от хора. На две-три крачки разстояние от него минаваха работници, чиновници, юнкери, мъже, жени, някои от които носеха деца на раменете си. Сто хиляди, триста хиляди, половин милион. Димитров със своя заместник Коларов и с чуждите делегати стоеше пред Народния театър, в който се състоя вторият конгрес на Отечествения фронт. Милиони очи бяха отправени към него - светнали, радостни очи. Половин милион гърла викаха: „Да живее Георги Димитров!“... — от „В България на Георги Димитров - милиони светнали очи" от Андре Симон; Прага, 7 март 1948; „РУДЕ ПРАВО"

• Когато говорим за Георги Димитров, независимо от каква гледна точка, трябва да имаме предвид, че той е един сложен образ. Но не поради някаква вътрешна сложност, а защото е двусъставен: образът на истинския Димитров е напъхан в калъфа на официалния, митологизиран образ на национално комунистическо божество, на места дори надхвърлящ националните граници с претенции за световно величие. Също както в “Магьосникът от Оз” - ако ритнем този величествен образ, от него ще изскочи едно човече, само че не толкова безобидно, като това от приказката.
  Този митологизиран образ е по-широко разпространеният. Като срещнем изказване на страничен непредубеден наблюдател - да речем, Айнщайн или Андре Жид - за Георги Димитров, трябва да имаме предвид, че то е оформено от мита, а не от истинското лице, което те най-вероятно не познават. В масовото съзнание, особено в България, най-често образът му е смесица от елементи на този мит и черти на действителния Димитров. Разните официални чествания на негови годишнини имат за цел да извадят на бял свят и да изтупат от праха именно този митологичен образ.
  Естествено, че за нас е интересен повече другият образ - този на амбициозния и хитър хищник, решил да прави политическа кариера. За възстановката на този образ има достатъчно източници - нека споменем само два от тях: собствените му дневници и сведенията на Милован Джилас в неговите “Разговори със Сталин”. През първата част на тази кариера - до 1934 г., преобладава хищникът, след това - хитрецът, използвал ума си, за да оцелее петнадесет години като заложник на Сталин. Трябва да му отдадем дължимото признание - малцина са тези, които са постигнали такъв успех. Но това оцеляване му струва здравето - когато му разрешават да се завърне в България, той вече е болен и алкохолизиран старец, комуто остава малко живот. Ето едно слабо известно свидетелство - споменът от 1946 г. на френския писател Ромен Гари, дипломат в София по онова време:
  „Той беше вече жив мъртвец, тежко болен от атеросклероза и диабет, с лице на лъв, което гримираха в червено, за да скрият смъртната му бледност, преди да го показват на публиката; балсамираха го така още приживе, малко по малко, всеки ден, в прекия и преносния смисъл на думата.“
  Макар и прекарал активния си политически живот повече извън България, отколкото в нея, Георги Димитров оставя значителен отпечатък върху българската история. Не можем да отречем заслугите му за решителното накланяне на везните у нас в полза на гражданската война през 1923 г., разцеплението на българската нация посредством македонизма или установяването на пълно съветско господство в България. Това има дългосрочни последствия, продължаващи и днес, чието значение все още трудно можем да оценим. Наистина, той е само изпълнител на идеите на Коминтерна и в крайна сметка на самия Сталин, но хвърля всичките си сили за техническото им осъществяване.
  Ако сравним последствията от действията на неговия кремълски господар върху съдбата на Третото българско царство с тези на Василий Българоубиец или на султан Баязид върху Първото и Второто, то на Георги Димитров се пада неблаговидното място на някой от техните пълководци - може би на най-първия.

  — Веселин Кандимиров