Георги Димитров
от Уикицитат
| Георги Димитров | |
|---|---|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Георги Димитров (1882-1949) е български политик.
- Дружбата със СССР е нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество.
[редактиране] На Лайпцигския процес
- Моят народ е имал своя писменост и култура, когато Карл Велики е говорел на немски само с конете си — в отговор на обвинението, в което си споменава че българският народ е дивашки и варварски.
- Питам Ви, господин Председателю, в коя страна фашистите не са диваци и варвари?! — по същия повод.
- Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма.
- Из Европа броди един призрак - призракът на комунизма.
[редактиране] Из произведения
- Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук. — из "Чук или наковалня".
[редактиране] За него
- Димитров е една от малкото български личности, за които човек може да прочете във всяка световна енциклопедия, той е от тези, които непрестанно са търсели пътя и начина за изграждане на по-справедливо и хуманно общество. Самобитността и националната ни идентичност, богатата ни многовековна история и хилядолетната ни култура са и ще бъдат българският духовен принос в европейското семейство, а Георги Димитров, една от големите личности на миналия век, отдавна е дал своя. — Сергей Станишев в писмо до международна конференция по повод 125 години от рождението на Георги Димитров, Дневник, 14 юни 2007
- Личността на големия българин ще заблести въпреки буболечките, които се упражняват в очернянето му — Андрей Пантев на същата конференция, Дневник, 14 юни 2007
- Пред министър-председателя Георги Димитров дефилираше безкраен поток от хора. На две-три крачки разстояние от него минаваха работници, чиновници, юнкери, мъже, жени, някои от които носеха деца на раменете си. Сто хиляди, триста хиляди, половин милион. Димитров със своя заместник Коларов и с чуждите делегати стоеше пред Народния театър, в който се състоя вторият конгрес на Отечествения фронт. Милиони очи бяха отправени към него - светнали, радостни очи. Половин милион гърла викаха: „Да живее Георги Димитров!“... — от „В България на Георги Димитров - милиони светнали очи" от Андре Симон; Прага, 7 март 1948; „РУДЕ ПРАВО"
- Когато говорим за Георги Димитров, независимо от каква гледна точка, трябва да имаме предвид, че той е един сложен образ. Но не поради някаква вътрешна сложност, а защото е двусъставен: образът на истинския Димитров е напъхан в калъфа на официалния, митологизиран образ на национално комунистическо божество, на места дори надхвърлящ националните граници с претенции за световно величие. Също както в “Магьосникът от Оз” - ако ритнем този величествен образ, от него ще изскочи едно човече, само че не толкова безобидно, като това от приказката.
Този митологизиран образ е по-широко разпространеният. Като срещнем изказване на страничен непредубеден наблюдател - да речем, Айнщайн или Андре Жид - за Георги Димитров, трябва да имаме предвид, че то е оформено от мита, а не от истинското лице, което те най-вероятно не познават. В масовото съзнание, особено в България, най-често образът му е смесица от елементи на този мит и черти на действителния Димитров. Разните официални чествания на негови годишнини имат за цел да извадят на бял свят и да изтупат от праха именно този митологичен образ.
Естествено, че за нас е интересен повече другият образ - този на амбициозния и хитър хищник, решил да прави политическа кариера. За възстановката на този образ има достатъчно източници - нека споменем само два от тях: собствените му дневници и сведенията на Милован Джилас в неговите “Разговори със Сталин”. През първата част на тази кариера - до 1934 г., преобладава хищникът, след това - хитрецът, използвал ума си, за да оцелее петнадесет години като заложник на Сталин. Трябва да му отдадем дължимото признание - малцина са тези, които са постигнали такъв успех. Но това оцеляване му струва здравето - когато му разрешават да се завърне в България, той вече е болен и алкохолизиран старец, комуто остава малко живот. Ето едно слабо известно свидетелство - споменът от 1946 г. на френския писател Ромен Гари, дипломат в София по онова време:
„Той беше вече жив мъртвец, тежко болен от атеросклероза и диабет, с лице на лъв, което гримираха в червено, за да скрият смъртната му бледност, преди да го показват на публиката; балсамираха го така още приживе, малко по малко, всеки ден, в прекия и преносния смисъл на думата.“
Макар и прекарал активния си политически живот повече извън България, отколкото в нея, Георги Димитров оставя значителен отпечатък върху българската история. Не можем да отречем заслугите му за решителното накланяне на везните у нас в полза на гражданската война през 1923 г., разцеплението на българската нация посредством македонизма или установяването на пълно съветско господство в България. Това има дългосрочни последствия, продължаващи и днес, чието значение все още трудно можем да оценим. Наистина, той е само изпълнител на идеите на Коминтерна и в крайна сметка на самия Сталин, но хвърля всичките си сили за техническото им осъществяване.
Ако сравним последствията от действията на неговия кремълски господар върху съдбата на Третото българско царство с тези на Василий Българоубиец или на султан Баязид върху Първото и Второто, то на Георги Димитров се пада неблаговидното място на някой от техните пълководци - може би на най-първия.
