Георги Димитров

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Георги Димитров
Георги Димитров
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия


Георги Михайлов Димитров (1882-1949) е основна фигура на международното комунистическо движение, също и министър председател на България (1946-1949). Генерален секретар на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945).


  • Дружбата със СССР е нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество.



  • Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук.
из "Чук или наковалня"


Из заключителната реч по време на Лайпцигския процес 1933 г.
Димитров:   Aз се отнасям сериозно към съда и не мога да оставя без възражение всичко което се каза тук. Мен ме обиждаха как ли не, това за мен е безразлично, но във връзка с мен наричаха и българския народ "див и варварски". Наричаха ме "тъмен балкански субект", "див българин". Вярно е че българския фашизъм е див и варварски. Но българския народ, който е бил 500 години под чуждо иго, без да загуби своя език и националност, нашата работническа класа и селячество, които се борят против фашизма, за комунизъм – такъв народ не може да бъде див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам господин председател: в коя страна фашистите не са диваци и варвари?
Председателят (прекъсва Димитров):   Вие не намеквате за политическите отношения в Германия, нали?
Димитров (с ироническа усмивка):   Разбира се не, господин председателю. Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска" България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин, аз се гордея, че съм син на българската работническа класа.