Български пословици и поговорки

Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество. Те съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност. Чрез тях в синтезиран вид се предава народната мъдрост — придобитият житейски опит и поуките от него.

Има много варианти на една и съща пословица или поговорка, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде установен — съществуват по цял свят в различни преводи.

Пословиците са кратки народни умотворения, които обикновено изразяват завършена мисъл, но често когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което им предава уникален контекст.

В тази статия ще се стремим да цитираме тези пословици и поговорки, които са типично български или традиционно утвърдени в българския бит.

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я

А

• Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
• Агне в чувал не се купува.
• Агнето го гледай по опашката, а ярето по гърдите.
• Агнешките кожи са по-много на пазар от овчите.
• Адет не е закон, ама закон става.
• Аз баща си не вярвам, че тебе ли?
• Аз бога мъчно вярвам, та че дявола ли ще ти вярвам?.
• Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша?
• Аз го карам на чаиря, а то бяга по баиря.
• Аз го кръщавам, то пърди.
• Аз го оставям, тютюна, ама той нe ме оставя.
• Аз го тегля към озата, то се тегли към гората.
• Аз го уча на ум, а то си трън вади.
• Аз да те питам, ти да не знаеш.
• Аз да ти казвам, ти да не вярваш.
• Аз ѝ казвам дюгеню, тя дозема иргеню.
• Аз казувам на дякона и той на клисаря.
• Аз казувам на котката, а тя на опашката си.
• Аз ми са космите свиват на главата, а той му кефат иде.
• Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
• Аз може да съм дребен, ама като си седна на портфейла и ставам по-висок от всички.
• Аз му казвам: добр' утро, а той - що ма попържаш? Казва се за опак и неразбран човек.
• Аз му казвам: "Скопен съм", а той пита колко деца имам. - Кога някой не разбира или не раче да вникне в положението на другиго.
• Аз му са разправям, а то ма и не керти.
• Аз на теб заповядвам, а ти на комуто мож'.
• Аз на хайваните хака не зимам - т.е. вода не пия, а все вино.
• Аз не ща попа, че тропа.
• Аз от зеле бягам, те ми зелник полагат.
• Аз пия, тебе хваща (виното).
• Аз са отмичам, то са намича.
• Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
• Айран няма за пиене, а с кон ходи да пикае.
• Ако би имала баба мустаци, не би прела шестаци.
• Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял.
• Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
• Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
• Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
• Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
• Ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно.
• Ако денят е къс, годината е дълга.
• Ако е гарга, да е рошава!
• Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
• Ако живеем на село, трева не пасем.
• Ако има грешка, има и прошка.
• Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
• Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
• Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
• Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
• Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
• Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
• Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
• Ако не съмва рано, ти подрани.
• Ако не щеш мира, на ти секира!
• Ако няма ум, крака няма ли?
• Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
• Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
• Ако работата имаше край, още дядо ти да я беше свършил.
• Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
• Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
• Ако си богат, всякому си сват.
• Ако си мома, стой си дома.
• Ако си овца, вълци все ще се намерят.
• Ако ти даде яйце назаем, и то е без жълтък. (стиснат)
• Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
• Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
• Акъл — море, глава — шамандура.
• Акъл до коляно, ум до глезени.
• Апетитът идва с яденето.
• Ахо-ихо гладно ляга.

Б

• Бабини деветини.
• Балък лозе копа, юнак вино пие.
• Бащина поука — синова сполука.
• Без захмет не се яде мед.
• Без мокри гащи раци се не хващат.
• Без наука няма сполука.
• Без труд почивката не е сладка.
• Бели кахъри.
• Бели пари за черни дни.
• Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
• Бистра водица, мирна главица.
• Бий самара, да се сеща магарето.
• Блага дума железни врата отваря.
• Благословено вино, проклето пиянство.
• Бог високо, цар далеко.
• Бог помага, ала в кошара не вкарва.
• Бог търпи, ама не спи.
• Богат е, който е здрав.
• Боднеш пръчка, пиеш вино.
• Болен здрав носи.
• Бостанджията иска дъжд, а керемидчията — слънце.
• Брат брата не храни, но тежко му който го няма.
• Буря в чаша вода.
• Бърза като теле пред майка си.
• Бързата работа — срам за майстора.
• Бяга като дявол от тамян.

В

• В механата бил, вино не помирисал.
• В него хляба, в него ножа.
• В нужда се другар познава.
• В окото ти да бръкнат, пак няма да видиш.
• В отворена ръка голяма пара не се пуска. — на просещия дават съвсем малко
• В царството на слепите едноокият е цар.
• В чужда манджа сол не туряй.
• Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
• Вечерната работа не оставай за сутринта.
• Взетото назаем брашно, тъпкано се връща.
• Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак.
• Виното влиза, думите излизат.
• Виното и баба подмладява.
• Виното и дядо разиграва.
• Виното седи кротко само в бъчвата; излезе ли оттам - големи поразии прави.
• Власите накрай Дунава се давят.
• Вместо вежди да изпише, очи извади.
• Вода гази, жаден ходи.
• Водата изпира всичко освен позора.
• Времето е пари.
• Всеки си хвàли своето, а не чуждото.
• Всичко хубаво си има и край.
• Всяка жаба да си знае гьола.
• Всяка лястовица своето гнездо най-много хвали.
• Всяка работа си хвали майстора.
• Всяка циганка си хвали своите метли.
• Всяко дърво си има червей да го яде.
• Всяко зло за добро.
• Всяко чудо за три дни.
• Вчера ни грош, днеска цял кош.
• Вълк в овча кожа.
• Вълкът козината си мени, но нрава — никога
• Върви му като на бито куче тояга.
• Вържи попа, да е мирно селото.
• Върти се като муха без глава.
• Вятър го вее на бял кон.
• Времето е най големият критик, то ще покаже кой е прав кой е крив.

Г

• Гарван гарвану око не вади.
• Гайда къща не храни.
• Глава има, ама в главата няма.
• Главата не е само за калпак.
• Глад не види нищо освен хляб.
• Гладна кокошка просо сънува.
• Гладна мечка хоро не играе, ама като се нахрани и ляга да спи.
• Гладни очи не заспиват.
• Гладно куче и гол кокал гризе.
• Глас народен — глас божи.
• Гледа като теле в железница.
• Гледа, ама не вижда.
• Гневен става, бит сяда.
• Големи хвалби, ама малки торби.
• Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
• Госта гощавай, на врага си прощавай.
• Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
• Гузен негонен бяга.
• Гъз глава затрива.
• Гъз дъно няма.
• Гътнала му се е циганката, та за това се хвали сам.

Д

• Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
• Да би се яло, не би стояло.
• Да е учено — добро, да е умно — по-добро.
• Да запретнем ръкави!
• Да имаше сирене, щях да надробя попара, ама няма хляб.
• Дай ми пари да си купя кесия, та да си слагам в нея парите.
• Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
• Да ти е обеца на ухото!
• Да хванеш бика за рогата.
• Дава колкото за Бог да прости.
• Дават ли ти — еж, гонят ли те — беж!
• Дави се, но не умира.
• Два бика и една каруца зад тях.
• Двама се карат, третият печели.
• Ден година храни.
• Ден да мине друг да дойде.
• Денят се познава от сутринта.
• Дето гърми големият тъпан, малкият се не чува.
• Дето комин, там и дим.
• Дим да го няма.
• Днес трябва да го купим, та да го живеем.
• Днешната работа не оставяй за утре.
• Добра дума железни врата отваря.
• Добрият кон сам си изкарва зобта.
• Дойде гост, развали пост.
• Докарва го откъм хвалби.
• Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
• Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
• Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
• Донеси си, да ти сложа да ядеш!
• Дума дупка не прави,само хабер праща!
• Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
• Дървото се превива докато е младо.
• Доброто се забравя, злото — никога.
• Добър кон и под съдран чул се познава.
• До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
• Дойде умът, ала пойде кумът.
• Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
• Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
• Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват — тежко ти.
• Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.
• Дърт пръч млада върба кърши.
• Дума Дупка не прави, но за дума се гони до дупка.
• Дявол от тамян не се плаши.

Е

• Евтин на брашното, скъп на триците.
• Един грош да имаш, ама като чорбаджия да го дадеш.
• Един камък триста гарги пропъжда.
• Една птичка пролет не прави.
• Езикът кости няма, ама кости троши.
• Евтиното месо и кучетата не го ядат.
• Едвам се научил да вдява и надминал майстора си.
• Един гледа сватба, друг — брадва.
• Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
• Един държи рогата, друг дои кравата.
• Един зяпа, друг лапа.
• Един пие, а друг плаща.
• Един сее, друг жъне.
• Един се родил да сее, друг да пее.
• Един ум — за зиме ли, за лете ли?
• Един яде лимон, на друг текат лигите.
• Една лястовица пролет не прави.
• Едни копаят и режат, а други се нарязват.
• Едно мисли, друго казва, трето върши.
• Едно си баба знае, едно си баба бае.

Ж

• Желязото се кове, дорде е горещо.
• Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
• Живее на широка нога.
• Живот се с пари не купува.
• Животът е като стълба — едни се качват, други слизат.
• Жабата на сухо не кряка.
• Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
• Жадна мечка и росата лиже.
• Жадният кон и мътна вода пие.
• Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
• Жената знае „дай мъжо“, а не „дай боже“.
• Жена и кокошка синор нямат.
• Жена и съдран калпак лесно се добиват.
• Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
• Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
• Жената е най-скъпата покъщнина.
• Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
• Жената не казва сал което не знай.
• Жената си крие злината като котка ноктите.
• Жени ли се на шега, той ще носи рога.
• Жени мързеливи — деца въшливи.
• Женски език от турска сабя по-остър.
• Живее кат бълха в тъпан.
• Живее като сврака на драка.
• Живеем, колкото да не е светът без хора.
• Живее само да яде, а не и да работи.
• Живеят като котката и кучето.
• Живеят като снаха и свекърва.

З

• За всеки влак си има пътници.
• За всяка болка си има билка.
• За вълка приказват, и вълкът в кошарата.
• За да изкопаеш кладенец, копай на едно място.
• За две пари яйце ще снесе, пък за сто гюрултия ще вдигне.
• За дявола тамян не дава.
• За една бълха не изгаряй цялата черга!
• За прехвалена стока с каруца не ходят.
• За прехвалени ягоди с големи кошници не се ходи.
• Загладил косъма.
• Заедно с мръсната вода изхвърля и бебето.
• Зайци плаши.
• Законът е врата през полето: будалите минават през вратата, тарикатите цепят през полето.
• Законът е за коня, не е за лъва.
• Залудо работи, залудо не стой.
• Залудо ходи, залудо не седи.
• Занаят да се учеше с гледане, кучето щеше да е касапин.
• Занаят не тегли глад.
• Запънал се като магаре на мост.
• Заради бълхата изгаря юргана.
• Заръчал да го закопаят под бъчвата.
• Затънат ли ти колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.
• За умрелите или добро, или нищо.
• Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
• Здрав като камък.
• Зина, та продума, рече та отсече.
• Знае Господ чие масло гори в кандилото.

{{Цитат|Знанието е сила — силата е успех.|||} {{Цитат|Златна кокошка просо сънува.|||}

И

• И без петел се съмва.
• И вълкът сит, и агнето цяло.
• И гробарите имат своите гробари.
• И да бягаш, на пътя ори, сей.
• И да паднем, пак ще станем - да не сме грънци да се счупим.
• И лудият бяга от пияния.
• И на гърба си има очи.
• И сам войнът е войн.
• И стените имат уши.
• Игла в купа сено.
• Игра гърне не пълни.
• Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
• Измъкна се като пръдня из гащи.
• Изниза се като мокра връв.
• Изплю камъчето.
• Изскочи като дявол от шише.
• Имане без труд лесно се пилей.
• Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!
• Истината излезе на бял свят.

К

• Кажи истината и бягай.
• Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
• Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
• Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
• Казана дума, хвърлен камък.
• Каквото мислят мишките, котката го разваля.
• Каквото повикало, такова се и обадило.
• Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
• Каквото селото, такъв и кмета.
• Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
• Каквото ти е на върлина, такова ти е на гърбина.
• Както и да сядате, не ставате за музиканти.
• Както ръчица пипала, тъй гърбица носила.
• Камъкът на мястото си тежи.
• Канили магарето на сватба, но му заръчали да вземе и самара.
• Капка в морето.
• Капка катран бъчва мед разваля.
• Капка по капка вир става.
• Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
• Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
• Като две и две — четири.
• Като две капки вода.
• Като дупе и гащи.
• Като не щеш мира — на ти секира. — предполагаеми думи на хан Крум към Никифор II
• Като те удари горният таван ще се наведеш та да видиш и долния.
• Като се обърне каруцата — пътища много.
• Кефът цена няма.
• Клин клин избива.

• Когато атовете се ритат, магаретата теглят.
• Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
• Когато нещо много го хвалят, не бързай да се радваш отрано; когато нещо много го чернят - не бързай да го отричаш предварително.
• Когато си видиш ушите.
• Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
• Когато фактите говорят и боговете мълчат.
• Когато хвалиш, нищо не губиш; когато проклинаш, нищо не печелиш.
• Когато цъфнат налъмите.
• Което дяволът не може, вика жената да го направи.
• Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
• Който бърза бавно - далеч не стига.
• Който бърка в меда, той си облизва пръстите.
• Който бърка в меда, често забравя лъжицата.
• Който видял вълка — вика, който не видял — дваж вика.
• Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб.
• Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
• Който е работен, ще бъде имотен.
• Който завижда-не вижда.
• Който има крава пие мляко.
• Който копае гроб другиму, сам пада в него.
• Който купува това, което не му е трябва, продава това, което му трябва.
• Който много чете, той и много знае.
• Който много се хвали, той бавни пали.
• Който не работи, не трябва да яде.
• Който не се е родил, той няма да умре.
• Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
• Който нож вади, от нож умира.
• Който няма воля, всичко му е неволя.
• Който няма, не му е свидно.
• Който пее, зло не мисли.
• Който плаща зле, плаща два пъти.
• Който плаща, той поръчва музиката.
• Който работи честно, ще живее по-лесно.
• Който сам се хвали, все едно сам се кори.
• Който се мъчи, той се и пъчи.
• Който се смее последен, най-добре се смее.
• Който се труди, не губи.
• Който се учи, той ще сполучи.
• Който се хвали, не пали; който мълчи, той върши работата.
• Който се цапа, той лапа.
• Който седи на воденицата, той си смила брашното.
• Който си върви полека, той отива надалеко.
• Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.
• Който шъта в двора, той играе на сбора.
• Кокошка, дето най-много кудкудяка, най-малко снася.
• Колко мъки вижда хурката, дор напълни вретеното!
• Колкото да не е без хич.
• Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече.
• Колкото толкова.
• Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.
• Котка по гърб не пада.
• Краставите магарета през девет земи се подушват.
• Краставото куче всички го лаят.
• Крушата не пада по-далеч от дървото.
• Кръвта вода не става.
• Кръвта на всички е червена.
• Куче от грозде не умира.
• Кучетата лаят, керванът си върви.
• Кучето лае, за да опази не селото, а себе си.
• Кучето скача според тоягата.
• Къде си тръгнал и ти с мечките мед да ядеш?!
• Където не го сееш, там никне.
• Където не достига лъвска кожа, пришиват лисича.
• Където те мразят - не ходѝ, където те обичат - не честѝ. — не ходѝ често

Л

• Лае песът да си брани комата.
• Лакардия довършек няма.
• Лежешката не можеш си хапна ябълка.
• Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
• Лете без аба, зиме без торба не ходи.
• Лете измекяр, зиме господар.
• Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
• Лесно е да кажеш, мъчно е да докажеш.
• Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
• Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
• Лесно се обещава, мъчно се дава.
• Лете под сенки, зиме по седенки.
• Лице невиждано, скоро се забравя.
• Либи либе с кусура му.
• Лисица на пазар не ходи.
• Лисица два пъти в капан не влиза.
• Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
• Лисицата обича не курника, а кокошките.
• Лицето жени момата.
• Лозе не ще дядо попа, иска чичо пота.
• Лозето не ще молитва, а мотика.
• Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
• Лошото време се оправя, лошият човек никога.
• Лошата дума от лошо сърце излиза.
• Лоши сме си, ама наши сме си.
• Лошите се лесно сдружават.
• Лоши уста всичко могат да кажат.
• Лошият и нощем види, ама и от сянката си се плаши.
• Лошият и от дявола не се страхува.
• Лошият човек и хаджия да е, пак е лош.
• Лошо правил, па добро никога не видял.
• Лошото иде с колата, а се отнема с иглата.
• Лошо се с лошо изпъжда.
• Лош човек ако се хване за дрехата ти, отрежи я и я остави в ръката му.
• Луд умора няма — само се поти.
• Луда мома по голямата китка се познава, а луд овчар — по голямата тояга.
• Луди направили, мъдри развалили.
• Лудите и несеяни никнат.
• Лудите нямат чорбаджия.
• Лудост се на пазар не продава.
• Лудостта е сват с белята.
• Луд свири, луд играе; който гледа, ум няма.
• Лъжа без катинар.
• Лъжа вода не гази.
• Лъжа се с лъжица не сърба.
• Лъжата върви по-напред, а истината — след нея.
• Лъжата върви по-напред, ама далеч не стига.
• Лъжата корен не хваща.
• Любов и кашлица не се крият.
• Лют човек приятел не държи.
• Любов хубост не гледа.
• Лятно време без аба, зимно време без храна не ходи!
• Ляга с кокошките, ама става с петлите.
• Лятоска царува, зимъска гладува.

М

• Магаре мътна вода не гази.
• Магаре от прякор не умира.
• Магаре от срам не мре.
• Магаре от срам не разбира.
• Магаре от тимар не проумява.
• Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
• Магарето, колкото да е кескини, ат не става.
• Магарето си продадох, от да карма магарета не се отървах.
• Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
• Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
• Магаре яхай, кон хвали.
• Магаре яха, магаре търси.
• Майка ми е веща, знае как се вари леща.
• Майка на чедо зло не мисли.
• Майка обича и келяв син.
• Майски дъждове плащат дългове.
• Малка е Янка за копане, а е голяма за тропане.
• Малко хитрувай, по-малко хортувай.
• Мара води хорото, котка яде брашното.
• Маха си опашката като котка за мръвка.
• Маха си пес опашката, дорде да грабне джигера.
• Маймуни с трици не се ловят.
• Малко говори, а много слушай.
• Малкото камъче колата обръща.
• Младост без любов — пролет без цвете.
• Много думи малко пари струват.
• Много приказки — на пазара.
• Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
• Мокър в бъчва влиза, ала сух излиза.
• Мокър от дъжд се не бои.
• Момата не е стока за пазене.
• Морето не е до колене.
• Мотика молитва не иска.
• Мъж под чехъл.
• Муж ко най-добра бабичка.
• Муж ко печурка — ритнеш га разлети се.
• Мъжка мръвка на женско не тежи.
• Мълчи като риба.
• Мълчи като блъснат.
• Мълчи като гроб.
• Мълчи като ибрик.
• Мълчи като кос на яйца.
• Мълчи като пукал.
• Мълчи като пън.
• Мълчи като фит.
• Мърдат му ръцете като на млада невяста краката.
• Мързеливата булка срещу празник преде.
• Мързеливата булка срещу празник се познава.
• Мързеливата жена по комшиите преспива.
• Мързеливите вечер се разработват.
• Мързеливият два пъти работи, а скъперникът два пъти плаща.
• Махни се, страшно, юнак ще мине!
• Механата е капан за пияниците.
• Мечка с мравки не се насища.
• Мижи да те лажем.
• Мий колкото щеш катраника, той все си е катраник.
• Мий магаре да ти плати с удари.
• Мий магаре със сапун, да загубиш и сапуна и труда.
• Миналото не се връща, само се прегръща.
• Мисли като кон на празни ясли.
• Много е лош; докато не го набият не му минава.
• Много за думане, нищо за ядене.
• Много занаяти, празни му ръце.
• Много думи пари не струват.
• Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
• Мнозина се раждат хора, а умират магарета.
• Мнозина философи пасат говеда.
• Молете се хора, дано Рада излезе мома.
• Мома гиздава, глава гнидава.
• Мома гиздосия, булка поразия.
• Мома наглед като тиква на плет.
• Морето с лъжица не се изчерпва.
• Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
• Музикант къща не храни.
• Мъж — като лайно на дъжд.
• Мъжът се познава по жената.
• Мързеливите жени в събота вечер се разработват.
• Мързи го да гледа.
• Мързи го, та го боли.
• Мъчи се да изкара от две баби мома.
• Мъчи се като грешен дявол.
• Мъчно е да напълниш съдран чувал.
• Мята се като заклана кокошка.
• Мята се като риба на сухо.

Н

• На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
• На гол тумбак чифте пищови.
• На дрът гъз зелен бъз.
• На лъжата краката са къси.
• На сила хубост не става.
• На чужд гръб и сто тояги са малко.
• Нахалост труд, кога няма ред.
• Нашето гардже е винаги най-хубаво, нашата къща е най-подредена.
• Не се хвалѝ какъв си бил, а какъв си сега.
• Нов ден - нов късмет.5
• На краставичар, краставици да продаваш.

О

• Обикаля като простудена магарица.
• Обичат се като куче и котка.
• Обущарят бос ходи.
• Обущарят ходи със скъсани обувки.
• Обърна петалата.
• Озърта се като обран евреин.
• Ойде коньо у реката.
• Око да види и ръка да пипне.
• Око за око, зъб за зъб. — с библейски произход
• Омазал се като халваджийска тесла.
• Опекъл си работата.
• Оплел конците и хвърлил топа.
• Оплескал се като аджамия акушерка.
• Оплескал се като халваджийска тесла.
• Ори и сей, догдето спи мързеливият.
• Ори, копай, храни се, с грабене не богати се.
• Орташката работа вълци я яли.
• Орташка кобила псета я яли.
• Ослушва се като шопар в царевица.
• От всяка трънка заек не излиза.
• От всяко дърво свирка не става.
• От дъжд на вятър.
• От едно гърне боб ядат и все се мислят за по-умни един от друг.
• От инат няма по-лош занаят.
• От кон, та на магаре.
• От лош длъжник и кош плява е добре.
• От мен да мине.
• От много работа богат не се става - гърбав се става.
• От потури фрак не става.
• От работа не се хубавее, а се гърбавее.
• От работа тежко, без работа по-тежко.
• От ситни парици стават жълтици.
• От стара коза яре е.
• От студ кове клинци.
• От тиквени семки алабаш (брюкселско зеле) няма да поникне.
• От трън, та на глог.
• Отива му — като на свинче звънче.
• Отидеш ли в Рим, прави като римляните.
• Открил Америка.
• Открил накрая колелото.
• Открил най-сетне топлата вода.
• Откъдето дошло, там отишло.
• Откъдето мине, там трева не никне.
• Откъсна му се от сърцето.
• Откъснаха ми се ръцете.
• Очи пълни, ръце празни.
• Очи, които не се виждат, се забравят.
• Очите всичко виждат, ала себе си — не.

П

• Парен каша духа.
• Пари при пари отиват.
• Парите излъгват жената, а жената — мъжа.
• Пачавра леке не хваща.
• Песът лае, за да си пази кома̀та.
• Петима Петко не чакат!
• Пила коза вино, че търси вълка да се борят.
• Пили — пели, плащали — плакали.
• Пилците се броят наесен.
• Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша работата.
• Плюй си на ръцете!
• По дрехите посрещат, по ума изпращат.
• По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
• По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед.
• По-напред да добием, че тогаз да попием.
• Повлече крак.
• Под вола теле търси.
• Под голям камък — голяма риба.
• Под път и над път.
• Подадеш ли си кутрето — ще ти отхапе ръката.
• Поканил ме на гости, да ме учи на пости.
• Покритото мляко котките не го лочат.
• Помъчил се да лапне бивол, че лапнал муха.
• Пораснала му работата.
• Последна дупка на кавала.
• Посмали малко. — към някой, който много се хвали, обещава или преувеличава
• Потопи си езика в мозъка, тогава акъл давай!
• Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи.
• Почнало магарето да реве и да се хвали как се е въргаляло в праха насред мегдана.
• Прав си кривчо.
• Празна хвалà кесия не пълни.
• Прати го за зелен хайвер.
• Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
• Пременил се Илия, погледнал се — пак у тия.
• Прескочи, пък тогаз викай „хоп“.
• Присмял се хърбел на щърбел.
• Пришива на копчето балтон.
• Приятел в нужда се познава.
• Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
• Пролетната песен не звучи наесен.
• Пуснали Тарльо под одъра, той се качил на одъра.
• Пусни го да пасе.
• По добре късно, отколкото никога.
• Под стари дрехи, често добър пияница ще познаеш.

Р

• Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
• Работата му работи.
• Работата му сама го хвали.
• Работата на ум учи.
• Работата не грози човека, мързелът го грози.
• Работи без плата, че не ходи без работа.
• Работи като буболечка, яде като мечка.
• Работи като хала.
• Работи от тъмно до тъмно.
• Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
• Разлайва кучетата само. — т.е. вдига шум, разтръбява и предизвиква емоции, негодувание, възмущение за нещо несъществено, несериозно
• Разпасал се като ахиевски читак.
• Рано пиле рано пее.
• Рове ко црно магаре у падину.
• Рибата в морето, а ний туряме котлето.
• Рибата още в морето, той приготвил тигана.
• Рибата се вмирисва откъм главата.
• Ритна камбаната.
• Ръждясали му парите в кесията.
• Ръка ръка мие, за да бъдат и двете бели.

С

• С вълците вий като вълк.
• С единия крак в гроба.
• С една ръка дава, с две взема.
• С игла геран не се копае.
• С какъвто се събереш, такъв ставаш.
• С кървава пот.
• С мечките мед да яде е тръгнал и той.
• С пари в рая, без пари по края.
• С песен трудът е лесен.
• С питане и до Цариград се стига.
• С решето вятър ловят.
• С трън да се завъртиш, няма що да закачиш.
• С чужда пита помен прави.
• С чужди ръце горещо желязо да пипаш — не е трудно.
• Сабя се на война назаем не дава.
• Свърши работата като кучето на нивата.
• Свърши се ракията, прекъсна се лакардията.
• Сговорна дружина планина повдига.
• Силният мъж преполовява дните.
• Симидчията, ако сам не си хвали симидите, няма да ги продаде.
• Сирoмах човек — жив дявол.
• Сиромашията се бои да влезе у работлива жена.
• Сит на гладен не вярва.
• Ситият гостенин трудно се гощава.
• Скарали се врабчетата за чуждото просо.
• След добра работа — добро ядене.
• След дъжд качулка.
• Слòжи му рога.
• Смирена главичка сабя не я сече.
• Снесла кокошката яйце и окудкудякала цялата махала.
• Собствен товар не тежи.
• Сол се слага, но не се вади.
• Срамът се с вода не измива.
• Стана за смях на кокошките.
• Стара дъска боя не хваща.
• Старата любов ръжда не хваща.
• Стигнал е до под кривата круша.
• Стрелян заек е.
• Сто гледали, един видял и той бил сляп с едното око.
• Сух като чироз.
• Суха пола риба не яде, а мокра.
• Счу̀пи — ку̀пи.
• Слънцето не изгрява за едного.
• Сънуваш ли баница — яж!
• Сърдит Петко, празна му торбата.
• Със свещ да го търсиш.
• Със свой псалтир в чужд манастир недей да ходиш.

Т

• Таман научих магарето да не яде и то умря.
• Тебе лъжа — мене истина.
• Тежко на умния между будалите.
• Ти работи, аз ще ти помагам — рекъл господ.
• Тихата вода е най-дълбока.
• Това, дето го няма и царят не го яде.
• Трай бабо за хубост.
• Трай, коньо, за трева зелена.
• Три пъти мери, един път режи.
• Три пъти режа и все е късо.
• Трудът е здраве и живот.
• Тръгнало море в река да се дави.
• Тънка като топола.
• Тъпанът е голям, но е празен.
• Тъща къща обръща.
• Тафра ме напиня — Голоча ме съпиня.

У

• У всекиго има съвест, ала блазе томува, комуто е чиста.
• У всекиго има троха чест.
• У всекиго се намира за една пара ум.
• У грънчар ново гърне няма.
• У девет възли вързва една пара.
• У зетя тъпан бие, а у невястата хабер нямат.
• У когото е питата, у него е и ножът.
• У краката лъснат, у главата блъснат.
• У момата тъпан тупа, у момчето хабер няма.
• Убиец не е който прави ножове, а който убива с тях.
• Увира се като конска муха под опашка.
• Угоил се като дунавска свиня.
• Угоил се като ялова крава.
• Удари го на бяг.
• Удари го на живот.
• Удари го на молба.
• Удари го през просото.
• Удари келепира.
• Удари кьоравото.
• Удари му брадва о камък.
• Ударил яйца на масло.
• Ударила му косата о камък.
• Уйдиса му на акъла.
• Уловил я за опашката.
• Ум да дават — много, пари — никой.
• Ум и разум с пари не се купуват.
• Ум прави, глава тегли.
• Ум с кола, памет с вила.
• Ум се с пари не купува, па най-много пари струва.
• Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
• Ума му толкоз кескин — разцепва конеца и на бълхата шалвари направя.
• Умей да пей, не умей да сей.
• Умен като попово прасе.
• Умен колкото девет улави.
• Умий си краката, че ще мине царят!
• Умила се лъжицата, та станала паница.
• Умира и в гърне надзира.
• Умирам от глад.
• Умирачката оправя всичкото.
• Умислил се като куче през велики пости.
• Умислил се, като че ли са му потънали гемиите.
• Умната жена струва повече от елмаз.
• Умните мъже си почитат жените.
• Умният и насън си изкарва хляба.
• Умният навсякъде си изкарва хляба.
• Умният човек в яда се познава.
• Умри, но не кради.
• Умри, но не се минавай; минеш ли се, не се издавай; издадеш ли се, да не ти пука.
• Умри, тате, да ям жито.
• Умря волът, развали се ортаклъкът.
• Умря с отворени очи.
• Умря тая циганка, що го хвалеше.
• Умрял кон не рита.
• Умрял кон от вълци не го е страх.
• Умрял съм за него.
• Умряла котката и пак за мишките мислела.
• Умрялото магаре от вълка не го е страх.
• Умрях си от смях.
• Умът ми не го побира.
• Умът му е в краката.
• Уплаши ми се окото.
• Уплашил се като вълк в хиляда овце.
• Уплел конците и ритнал топа.
• Урочасал от червеното.
• Усетила се Мара, че под нея е бара.
• Услуга за услуга.
• Уста защо са, ако ме не хвалят?
• Уста има, език няма.
• Уста кучешки, разядат се.
• Устата му като воденица.
• Устата му още на мляко миришат.
• Устата си затваряй, очите си отваряй.
• Утешавай болния, докле му изкочи душата.
• Утребила булката единия кът, а в другия се наместила.
• Утрото е по-мъдро от вечерта.
• Ухапала го пчела за езика — вика фефел.
• Ухилил се под мустак.
• Учен да те бие, прост да те не милва.
• Учен до прага, а умен до века.
• Учението край няма.
• Учението не е цяр да го изпиеш, та да станеш учен.
• Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал.
• Уж умница,ама с ум на патка.

Х

• Хабер няма от света.
• Хабер си няма, че земята се върти.
• Хапни си от фасула куме! — Добре ми е и от хайвера!
• Харчи се като топъл хляб.
• Хванала се царската дъщеря на работа, та й се изприщили ръцете.
• Хвани единия, удари другия.
• Хитрата сврака, с двата крака.
• Ходи обяснявай,че нямаш сестра
• Хорските уста не са чувал да ги завържеш.
• Храната е спасила човечеството от гладна смърт.
• Храни куче да те лае.
• Хубава работа, ама циганска.
• Хубавите ябълки свинете ги ядат.
• Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
• Хукнал презглава.

Ц

• Царят дава, пъдарят не дава.

Ч

• Чаша пълна, жена гладна.
• Черен гологан не се губи.
• Човек знае и две, и двеста.
• Човек не живее само с хляб.
• Човек се учи от що му се случи.
• Чрез нахалство към прогрес.
• Чуждата кокошка — гъска.
• Чуждият хляб — зъби кърши.

Ш

• Шило в торба не седи.
• Широко му около врата.
• Шушу-мушу къща разваля.

Щ

• Ще събере дом, колкото тъпан прах.
• Ще те гази мечка!
• Що е в ръка, не е лъжа.
• Що ми трябваше от мечка ремичка?
• Що мисли трезвен, пиян го казва.
• Ще му мине като на куче.
• Щом има грешка, има и прошка.
• Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.

Ю

• Юнак без рана не ходи.
• Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.
• Юрганът изгорял, той жали конците.

Я

• Яде като мечка, а работи като с клечка.
• Ядене върху ядене върви, само бой върху бой не върви.
• Яйцето учи кокошката.
• Як като бик.
• Я камилата, я камиларя.

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я