Български пословици и поговорки

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Български език
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за България

Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество. Те съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност. Чрез тях в синтезиран вид се предава народната мъдрост — придобитият житейски опит и поуките от него.

Има много варианти на една и съща пословица или поговорка, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде установен — съществуват по цял свят в различни преводи.

Пословиците са кратки народни умотворения, които обикновено изразяват завършена мисъл, но често когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което им предава уникален контекст.

В тази статия ще се стремим да цитираме тези пословици и поговорки, които са типично български или традиционно утвърдени в българския бит.

А - Б - В - Г - Д - Е - Ж - З - И - Й - К - Л - М - Н - О - П - Р - С - Т - У - Ф - Х - Ц - Ч - Ш - Щ - Ъ - Ю - Я

А

  • Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
  • Агне в чувал не се купува.
  • Адет не е закон, ама закон става.
  • Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша?
  • Аз го оставям, тютюна, ама той нe ме оставя.
  • Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
  • Аз може да съм дребен, ама като си седна на портфейла и ставам по-висок от всички.
  • Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
  • Айран няма за пиене, а с кон ходи да пикае.
  • Ако би имала баба мустаци, не би прела шестаци.
  • Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял.
  • Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
  • Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
  • Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
  • Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
  • Ако вървиш след бръмбар ще стигнеш до лайно.
  • Ако денят е къс, годината е дълга.
  • Ако е гарга, да е рошава!
  • Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
  • Ако живеем на село, трева не пасем.
  • Ако има грешка, има и прошка.
  • Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
  • Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
  • Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
  • Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
  • Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
  • Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
  • Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
  • Ако не съмва рано, ти подрани.
  • Ако не щеш мира, на ти секира!
  • Ако няма ум, крака няма ли?
  • Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
  • Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
  • Ако работата имаше край, още дядо ти да я беше свършил.
  • Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
  • Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
  • Ако си богат, всякому си сват.
  • Ако си мома, стой си дома.
  • Ако си овца, вълци все ще се намерят.
  • Ако ти даде яйце назаем, и то е без жълтък. (стиснат)
  • Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
  • Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
  • Акъл — море, глава — шамандура.
  • Акъл до коляно, ум до глезени.
  • Апетитът идва с яденето.

Б

  • Бабини деветини.
  • Балък лозе копа, юнак вино пие.
  • Бащина поука — синова сполука.
  • Без захмет не се яде мед.
  • Без мокри гащи раци се не хващат.
  • Без наука няма сполука.
  • Без труд почивката не е сладка.
  • Бели кахъри.
  • Бели пари за черни дни.
  • Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
  • Бистра водица, мирна главица.
  • Бий самара, да се сеща магарето.
  • Блага дума железни врата отваря.
  • Благословено вино, проклето пиянство.
  • Бог високо, цар далеко.
  • Бог помага, ала в кошара не вкарва.
  • Бог търпи, ама не спи.
  • Богат е, който е здрав.
  • Боднеш пръчка, пиеш вино.
  • Болен здрав носи.
  • Бостанджията иска дъжд, а керемидчията — слънце.
  • Брат брата не храни, но тежко му който го няма.
  • Буря в чаша вода.
  • Бърза като теле пред майка си.
  • Бързата работа — срам за майстора.
  • Бяга като дявол от тамян.

В

  • В механата бил, вино не помирисал.
  • В него хляба, в него ножа.
  • В нужда се другар познава.
  • В окото ти да бръкнат, пак няма да видиш.
  • В отворена ръка голяма пара не се пуска.на просещия дават съвсем малко
  • В царството на слепите едноокият е цар.
  • В чужда манджа сол не туряй.
  • Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
  • Вечерната работа не оставай за сутринта.
  • Взетото назаем брашно, тъпкано се връща.
  • Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак.
  • Виното влиза, думите излизат.
  • Виното и баба подмладява.
  • Виното и дядо разиграва.
  • Виното седи кротко само в бъчвата; излезе ли оттам - големи поразии прави.
  • Власите накрай Дунава се давят.
  • Вместо вежди да изпише, очи извади.
  • Вода гази, жаден ходи.
  • Водата изпира всичко освен позора.
  • Времето е пари.
  • Всеки си хвàли своето, а не чуждото.
  • Всичко хубаво си има и край.
  • Всяка жаба да си знае гьола.
  • Всяка лястовица своето гнездо най-много хвали.
  • Всяка работа си хвали майстора.
  • Всяка циганка си хвали своите метли.
  • Всяко дърво си има червей да го яде.
  • Всяко зло за добро.
  • Всяко чудо за три дни.
  • Вчера ни грош, днеска цял кош.
  • Вълк в овча кожа.
  • Вълкът козината си мени, но нрава — никога
  • Върви му като на бито куче тояга.
  • Вържи попа, да е мирно селото.
  • Върти се като муха без глава.
  • Вятър го вее на бял кон.
  • Времето е най големият критик, то ще покаже кой е прав кой е крив.

Г

  • Гарван гарвану око не вади.
  • Глава има, ама в главата няма.
  • Главата не е само за калпак.
  • Глад не види нищо освен хляб.
  • Гладна кокошка просо сънува.
  • Гладна мечка хоро не играе, ама като се нахрани и ляга да спи.
  • Гладни очи не заспиват.
  • Гладно куче и гол кокал гризе.
  • Глас народен — глас божи.
  • Гледа като теле в железница.
  • Гледа, ама не вижда.
  • Гневен става, бит сяда.
  • Големи хвалби, ама малки творби.
  • Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
  • Госта гощавай, на врага си прощавай.
  • Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
  • Гузен негонен бяга.
  • Гъз глава затрива.
  • Гъз дъно няма.
  • Гътнала му се е циганката, та за това се хвали сам.

Д

  • Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
  • Да би се яло, не би стояло.
  • Да е учено — добро, да е умно — по-добро.
  • Да запретнем ръкави!
  • Да имаше сирене, щях да надробя попара, ама няма хляб.
  • Дай ми пари да си купя кесия, та да си слагам в нея парите.
  • Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
  • Да ти е обеца на ухото!
  • Да хванеш бика за рогата.
  • Дава колкото за Бог да прости.
  • Дават ли ти — еж, гонят ли те — беж!
  • Дави се, но не умира.
  • Два бика и една каруца зад тях.
  • Ден година храни.
  • Денят се познава от сутринта.
  • Дето гърми големият тъпан, малкият се не чува.
  • Дето комин, там и дим.
  • Дим да го няма.
  • Днес трябва да го купим, та да го живеем.
  • Днешната работа не оставяй за утре.
  • Добра дума железни врата отваря.
  • Добрият кон сам си изкарва зобта.
  • Дойде гост, развали пост.
  • Докарва го откъм хвалби.
  • Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
  • Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
  • Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
  • Донеси си, да ти сложа да ядеш!
  • Дума дупка не прави,само хабер праща!
  • Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
  • Дървото се превива докато е младо.
  • Доброто се забравя, злото — никога.
  • Добър кон и под съдран чул се познава.
  • До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
  • Дойде умът, ала пойде кумът.
  • Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
  • Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
  • Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват — тежко ти.
  • Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.
  • Дърт пръч млада върба кърши.
  • Дума Дупка не прави, но за дума се гони до дупка.

Е

  • Евтин на брашното, скъп на триците.
  • Един грош да имаш, ама като чорбаджия да го дадеш.
  • Един камък триста гарги пропъжда.
  • Една птичка пролет не прави.
  • Езикът кости няма, ама кости троши.
  • Евтиното месо и кучетата не го ядат.
  • Едвам се научил да вдява и надминал майстора си.
  • Един гледа сватба, друг — брадва.
  • Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
  • Един държи рогата, друг дои кравата.
  • Един зяпа, друг лапа.
  • Един пие, а друг плаща.
  • Един сее, друг жъне.
  • Един се родил да сее, друг да пее.
  • Един ум — за зиме ли, за лете ли?
  • Един яде лимон, на друг текат лигите.
  • Една лястовица пролет не прави.
  • Едни копаят и режат, а други се нарязват.
  • Едно мисли, друго казва, трето върши.
  • Едно си баба знае, едно си баба бае.

Ж

  • Желязото се кове, дорде е горещо.
  • Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
  • Живее на широка нога.
  • Живот се с пари не купува.
  • Животът е като стълба — едни се качват, други слизат.
  • Жабата на сухо не кряка.
  • Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
  • Жадна мечка и росата лиже.
  • Жадният кон и мътна вода пие.
  • Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
  • Жената знае „дай мъжо“, а не „дай боже“.
  • Жена и кокошка синор нямат.
  • Жена и съдран калпак лесно се добиват.
  • Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
  • Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
  • Жената е най-скъпата покъщнина.
  • Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
  • Жената не казва сал което не знай.
  • Жената си крие злината като котка ноктите.
  • Жени ли се на шега, той ще носи рога.
  • Жени мързеливи — деца въшливи.
  • Женски език от турска сабя по-остър.
  • Живее кат бълха в тъпан.
  • Живее като сврака на драка.
  • Живеем, колкото да не е светът без хора.
  • Живее само да яде, а не и да работи.
  • Живеят като котката и кучето.
  • Живеят като снаха и свекърва.

З

  • За всеки влак си има пътници.
  • За вълка приказват, и вълкът в кошарата.
  • За да изкопаеш кладенец, копай на едно място.
  • За две пари яйце ще снесе, пък за сто гюрултия ще вдигне.
  • За дявола тамян не дава.
  • За една бълха не изгаряй цялата черга!
  • За прехвалена стока с каруца не ходят.
  • За прехвалени ягоди с големи кошници не се ходи.
  • Загладил косъма.
  • Заедно с мръсната вода изхвърля и бебето.
  • Зайци плаши.
  • Законът е врата през полето: будалите минават през вратата, тарикатите цепят през полето.
  • Законът е за коня, не е за лъва.
  • Залудо работи, залудо не стой.
  • Залудо ходи, залудо не седи.
  • Занаят да се учеше с гледане, кучето щеше да е касапин.
  • Занаят не тегли глад.
  • Запънал се като магаре на мост.
  • Заради бълхата изгаря юргана.
  • Заръчал да го закопаят под бъчвата.
  • Затънат ли ти колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.
  • За умрелите или добро, или нищо.
  • Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
  • Здрав като камък.
  • Зина, та продума, рече та отсече.
  • Знае Господ чие масло гори в кандилото.
  • Знанието е сила — силата е успех.

И

  • И без петли съмва.
  • И вълкът сит, и агнето цяло.
  • И гробарите имат своите гробари.
  • И да бягаш, на пътя ори, сей.
  • И да паднем, пак ще станем - да не сме грънци да се счупим.
  • И лудият бяга от пияния.
  • И на гърба си има очи.
  • И сам воинът е воин.
  • И стените имат уши.
  • Игла в купа сено.
  • Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
  • Измъкна се като пръдня из гащи.
  • Изниза се като мокра връв.
  • Изплю камъчето.
  • Изскочи като дявол от шише.
  • Имане без труд лесно се пилей.
  • Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!
  • Истината излезе на бял свят.

Й

К

  • Който завижда - не вижда
  • Кажи истината и бягай.
  • Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
  • Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
  • Казали на лисицата, а тя си казала на опашката.
  • Казана дума, хвърлен камък.
  • Каквото мислят мишките, котката го разваля.
  • Каквото повикало, такова се и обадило.
  • Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
  • Каквото селото, такъв и кмета.
  • Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
  • Каквото ти е на върлина, такова ти е на гърбина.
  • Както и да сядате, не ставате за музиканти.
  • Както ръчица пипала, тъй гърбица носила.
  • Камъкът на мястото си тежи.
  • Канили магарето на сватба, но му заръчали да вземе и самара.
  • Капка в морето.
  • Капка катран бъчва мед разваля.
  • Капка по капка вир става.
  • Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
  • Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
  • Като две и две — четири.
  • Като две капки вода.
  • Като дупе и гащи.
  • Като не щеш мира — на ти секира.предполагаеми думи на хан Крум към Никифор II
  • Като те удари горният таван ще се наведеш та да видиш и долния.
  • Като се обърне каруцата — пътища много.
  • Кефът цена няма.
  • Клин клин избива.
  • Кога човек умре, тогаз добър става.
  • Когато атовете се ритат, магаретата теглят.
  • Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
  • Когато нещо много го хвалят, не бързай да се радваш отрано; когато нещо много го чернят - не бързай да го отричаш предварително.
  • Когато си видиш ушите.
  • Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
  • Когато фактите говорят и боговете мълчат.
  • Когато хвалиш, нищо не губиш; когато проклинаш, нищо не печелиш.
  • Когато цъфнат налъмите.
  • Което дяволът не може, вика жената да го направи.
  • Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
  • Който бърка в меда, той си облизва пръстите.
  • Който бърка в меда, често забравя лъжицата.
  • Който видял вълка — вика, който не видял — дваж вика.
  • Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб.
  • Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
  • Който е работен, ще бъде имотен.
  • Който завижда-не вижда.
  • Който има крава пие мляко.
  • Който копае гроб другиму, сам пада в него.
  • Който купува това, което не му е трябва, продава това, което му трябва.
  • Който много чете, той и много знае.
  • Който много се хвали, той бавни пали.
  • Който не работи, не трябва да яде.
  • Който не се е родил, той няма да умре.
  • Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
  • Който нож вади, от нож умира.
  • Който няма воля, всичко му е неволя.
  • Който няма, не му е свидно.
  • Който пее, зло не мисли.
  • Който плаща зле, плаща два пъти.
  • Който плаща, той поръчва музиката.
  • Който работи честно, ще живее по-лесно.
  • Който сам се хвали, все едно сам се кори.
  • Който се мъчи, той се и пъчи.
  • Който се смее последен, най-добре се смее.
  • Който се труди, не губи.
  • Който се учи, той ще сполучи.
  • Който се хвали, не пали; който мълчи, той върши работата.
  • Който се цапа, той лапа.
  • Който седи на воденицата, той си смила брашното.
  • Който си върви полека, той отива надалеко.
  • Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.
  • Който шъта в двора, той играе на сбора.
  • Кокошка, дето най-много кудкудяка, най-малко снася.
  • Колко мъки вижда хурката, дор напълни вретеното!
  • Колкото да не е без хич.
  • Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече.
  • Колкото толкова.
  • Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.
  • Котка по гърб не пада.
  • Краставите магарета през девет земи се подушват.
  • Краставото куче всички го лаят.
  • Крушата не пада по-далеч от дървото.
  • Кръвта вода не става.
  • Кръвта на всички е червена.
  • Куче от грозде не умира.
  • Кучетата лаят, керванът си върви.
  • Кучето лае, за да опази не селото, а себе си.
  • Кучето скача според тоягата.
  • Къде си тръгнал и ти с мечките мед да ядеш?!
  • Където не го сееш, там никне.
  • Където не достига лъвска кожа, пришиват лисича.
  • Където те мразят - не ходѝ, където те обичат - не честѝ.не ходѝ често

Л

  • Лае песът да си брани комата.
  • Лакардия довършек няма.
  • Лежешката не можеш си хапна ябълка.
  • Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
  • Лете без аба, зиме без торба не ходи.
  • Лете измекяр, зиме господар.
  • Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
  • Лесно е да кажеш, мъчно е да докажеш.
  • Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
  • Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
  • Лесно се обещава, мъчно се дава.
  • Лете под сенки, зиме по седенки.
  • Лице невиждано, скоро се забравя.
  • Либи либе с кусура му.
  • Лисица на пазар не ходи.
  • Лисица два пъти в капан не влиза.
  • Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
  • Лисицата обича не курника, а кокошките.
  • Лицето жени момата.
  • Лозе не ще дядо попа, иска чичо пота.
  • Лозето не ще молитва, а мотика.
  • Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
  • Лошото време се оправя, лошият човек никога.
  • Лошата дума от лошо сърце излиза.
  • Лоши сме си, ама наши сме си.
  • Лошите се лесно сдружават.
  • Лоши уста всичко могат да кажат.
  • Лошият и нощем види, ама и от сянката си се плаши.
  • Лошият и от дявола не се страхува.
  • Лошият човек и хаджия да е, пак е лош.
  • Лошо правил, па добро никога не видял.
  • Лошото иде с колата, а се отнема с иглата.
  • Лошо се с лошо изпъжда.
  • Лош човек ако се хване за дрехата ти, отрежи я и я остави в ръката му.
  • Луд умора няма — само се поти.
  • Луда мома по голямата китка се познава, а луд овчар — по голямата тояга.
  • Луди направили, мъдри развалили.
  • Лудите и несеяни никнат.
  • Лудите нямат чорбаджия.
  • Лудост се на пазар не продава.
  • Лудостта е сват с белята.
  • Луд свири, луд играе; който гледа, ум няма.
  • Лъжа без катинар.
  • Лъжа вода не гази.
  • Лъжа се с лъжица не сърба.
  • Лъжата върви по-напред, а истината — след нея.
  • Лъжата върви по-напред, ама далеч не стига.
  • Лъжата корен не хваща.
  • Любов и кашлица не се крият.
  • Лют човек приятел не държи.
  • Любов хубост не гледа.
  • Лятно време без аба, зимно време без храна не ходи!
  • Ляга с кокошките, ама става с петлите.
  • Лятоска царува, зимъска гладува.

М

  • Магаре мътна вода не гази.
  • Магаре от прякор не умира.
  • Магаре от срам не мре.
  • Магаре от срам не разбира.
  • Магаре от тимар не проумява.
  • Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
  • Магарето, колкото да е кескини, ат не става.
  • Магарето си продадох, от да карма магарета не се отървах.
  • Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
  • Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
  • Магаре яхай, кон хвали.
  • Магаре яха, магаре търси.
  • Майка ми е веща, знае как се вари леща.
  • Майка на чедо зло не мисли.
  • Майка обича и келяв син.
  • Майски дъждове плащат дългове.
  • Малка е Янка за копане, а е голяма за тропане.
  • Малко хитрувай, по-малко хортувай.
  • Мара води хорото, котка яде брашното.
  • Маха си опашката като котка за мръвка.
  • Маха си пес опашката, дорде да грабне джигера.
  • Маймуни с трици не се ловят.
  • Малко говори, а много слушай.
  • Малкото камъче колата обръща.
  • Младост без любов — пролет без цвете.
  • Много думи малко пари струват.
  • Много приказки — на пазара.
  • Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
  • Мокър в бъчва влиза, ала сух излиза.
  • Мокър от дъжд се не бои.
  • Момата не е стока за пазене.
  • Морето не е до колене.
  • Мотика молитва не иска.
  • Мъж под чехъл.
  • Муж ко най-добра бабичка.
  • Муж ко печурка — ритнеш га разлети се.
  • Мъжка мръвка на женско не тежи.
  • Мълчи като риба.
  • Мълчи като блъснат.
  • Мълчи като гроб.
  • Мълчи като ибрик.
  • Мълчи като кос на яйца.
  • Мълчи като пукал.
  • Мълчи като пън.
  • Мълчи като фит.
  • Мърдат му ръцете като на млада невяста краката.
  • Мързеливата булка срещу празник преде.
  • Мързеливата булка срещу празник се познава.
  • Мързеливата жена по комшиите преспива.
  • Мързеливите вечер се разработват.
  • Мързеливият два пъти работи, а скъперникът два пъти плаща.
  • Махни се, страшно, юнак ще мине!
  • Механата е капан за пияниците.
  • Мечка с мравки не се насища.
  • Мижи да те лажем.
  • Мий колкото щеш катраника, той все си е катраник.
  • Мий магаре да ти плати с удари.
  • Мий магаре със сапун, да загубиш и сапуна и труда.
  • Миналото не се връща, само се прегръща.
  • Мисли като кон на празни ясли.
  • Много е лош; докато не го набият не му минава.
  • Много за думане, нищо за ядене.
  • Много занаяти, празни му ръце.
  • Много думи пари не струват.
  • Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
  • Мнозина се раждат хора, а умират магарета.
  • Мнозина философи пасат говеда.
  • Молете се хора, дано Рада излезе мома.
  • Мома гиздава, глава гнидава.
  • Мома гиздосия, булка поразия.
  • Мома наглед като тиква на плет.
  • Морето с лъжица не се изчерпва.
  • Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
  • Мъж — като лайно на дъжд.
  • Мъжът се познава по жената.
  • Мързеливите жени в събота вечер се разработват.
  • Мързи го да гледа.
  • Мързи го, та го боли.
  • Мъчи се да изкара от две баби мома.
  • Мъчи се като грешен дявол.
  • Мъчно е да напълниш съдран чувал.
  • Мята се като заклана кокошка.
  • Мята се като риба на сухо.

Н

  • На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата.
  • На гол тумбак чифте пищови.
  • На дрът гъз зелен бъз.
  • На лъжата краката са къси.
  • Нахалост труд, кога няма ред.
  • Нашето гардже е винаги най-хубаво, нашата къща е най-подредена.
  • Не се хвалѝ какъв си бил, а какъв си сега.

О

  • Обикаля като простудена магарица.
  • Обичат се като куче и котка.
  • Обущарят бос ходи.
  • Обущарят ходи със скъсани обувки.
  • Обърна петалата.
  • Озърта се като обран евреин.
  • Ойде коньо у реката.
  • Око да види и ръка да пипне.
  • Око за око, зъб за зъб.с библейски произход
  • Омазал се като халваджийска тесла.
  • Опекъл си работата.
  • Оплел конците и хвърлил топа.
  • Оплескал се като аджамия акушерка.
  • Оплескал се като халваджийска тесла.
  • Ори и сей, догдето спи мързеливият.
  • Ори, копай, храни се, с грабене не богати се.
  • Орташката работа вълци я яли.
  • Орташка кобила псета я яли.
  • Ослушва се като шопар в царевица.
  • От всяка трънка заек не излиза.
  • От всяко дърво свирка не става.
  • От дъжд на вятър.
  • От едно гърне боб ядат и все се мислят за по-умни един от друг.
  • От инат няма по-лош занаят.
  • От кон, та на магаре.
  • От лош длъжник и кош плява е добре.
  • От мен да мине.
  • От много работа богат не се става - гърбав се става.
  • От потури фрак не става.
  • От работа не се хубавее, а се гърбавее.
  • От работа тежко, без работа по-тежко.
  • От ситни парици стават жълтици.
  • От стара коза яре е.
  • От студ кове клинци.
  • От тиквени семки алабаш (брюкселско зеле) няма да поникне.
  • От трън, та на глог.
  • Отива му — като на свинче звънче.
  • Отидеш ли в Рим, прави като римляните.
  • Открил Америка.
  • Открил накрая колелото.
  • Открил най-сетне топлата вода.
  • Откъдето дошло, там отишло.
  • Откъдето мине, там трева не никне.
  • Откъсна му се от сърцето.
  • Откъснаха ми се ръцете.
  • Очи пълни, ръце празни.
  • Очи, които не се виждат, се забравят.
  • Очите всичко виждат, ала себе си — не.

П

  • Парен каша духа.
  • Пари при пари отиват.
  • Парите излъгват жената, а жената — мъжа.
  • Пачавра леке не хваща.
  • Песът лае, за да си пази кома̀та.
  • Петима Петко не чакат!
  • Пила коза вино, че търси вълка да се борят.
  • Пили — пели, плащали — плакали.
  • Пилците се броят наесен.
  • Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша работата.
  • Плюй си на ръцете!
  • По дрехите посрещат, по ума изпращат.
  • По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
  • По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед.
  • По-напред да добием, че тогаз да попием.
  • Повлече крак.
  • Под вола теле търси.
  • Под голям камък — голяма риба.
  • Под път и над път.
  • Подадеш ли си кутрето — ще ти отхапе ръката.
  • Поканил ме на гости, да ме учи на пости.
  • Покритото мляко котките не го лочат.
  • Помъчил се да лапне бивол, че лапнал муха.
  • Пораснала му работата.
  • Последна дупка на кавала.
  • Посмали малко.към някой, който много се хвали, обещава или преувеличава
  • Потопи си езика в мозъка, тогава акъл давай!
  • Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи.
  • Почнало магарето да реве и да се хвали как се е въргаляло в праха насред мегдана.
  • Прав си кривчо.
  • Празна хвалà кесия не пълни.
  • Прати го за зелен хайвер.
  • Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
  • Пременил се Илия, погледнал се — пак у тия.
  • Прескочи, пък тогаз викай „хоп“.
  • Присмял се хърбел на щърбел.
  • Пришива на копчето балтон.
  • Приятел в нужда се познава.
  • Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
  • Пуснали Тарльо под одъра, той се качил на одъра.
  • Пусни го да пасе.
  • По добре късно, отколкото никога.
  • Под стари дрехи, често добър пияница ще познаеш.

Р

  • Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
  • Работата му работи.
  • Работата му сама го хвали.
  • Работата на ум учи.
  • Работата не грози човека, мързелът го грози.
  • Работи без плата, че не ходи без работа.
  • Работи като буболечка, яде като мечка.
  • Работи като хала.
  • Работи от тъмно до тъмно.
  • Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
  • Разлайва кучетата само.т.е. вдига шум, разтръбява и предизвиква емоции, негодувание, възмущение за нещо несъществено, несериозно
  • Разпасал се като ахиевски читак.
  • Рано пиле рано пее.
  • Рове ко црно магаре у падину.
  • Рибата в морето, а ний туряме котлето.
  • Рибата още в морето, той приготвил тигана.
  • Рибата се вмирисва откъм главата.
  • Ритна камбаната.
  • Ръждясали му парите в кесията.
  • Ръка ръка мие, за да бъдат и двете бели.

С

  • С вълците вий като вълк.
  • С единия крак в гроба.
  • С една ръка дава, с две взема.
  • С игла геран не се копае.
  • С какъвто се събереш, такъв ставаш.
  • С кървава пот.
  • С мечките мед да яде е тръгнал и той.
  • С пари в рая, без пари по края.
  • С песен трудът е лесен.
  • С питане и до Цариград се стига.
  • С решето вятър ловят.
  • С трън да се завъртиш, няма що да закачиш.
  • С чужда пита помен прави.
  • С чужди ръце горещо желязо да пипаш — не е трудно.
  • Сабя се на война назаем не дава.
  • Свърши работата като кучето на нивата.
  • Свърши се ракията, прекъсна се лакардията.
  • Сговорна дружина планина повдига.
  • Силният мъж преполовява дните.
  • Симидчията, ако сам не си хвали симидите, няма да ги продаде.
  • Сирoмах човек — жив дявол.
  • Сиромашията се бои да влезе у работлива жена.
  • Сит на гладен не вярва.
  • Ситият гостенин трудно се гощава.
  • Скарали се врабчетата за чуждото просо.
  • След добра работа — добро ядене.
  • След дъжд качулка.
  • Слòжи му рога.
  • Смирена главичка сабя не я сече.
  • Снесла кокошката яйце и окудкудякала цялата махала.
  • Собствен товар не тежи.
  • Сол се слага, но не се вади.
  • Срамът се с вода не измива.
  • Стана за смях на кокошките.
  • Стара дъска боя не хваща.
  • Старата любов ръжда не хваща.
  • Стигнал е до под кривата круша.
  • Стрелян заек е.
  • Сто гледали, един видял и той бил сляп с едното око.
  • Сух като чироз.
  • Суха пола риба не яде, а мокра.
  • Счу̀пи — ку̀пи.
  • Слънцето не изгрява за едного.
  • Сънуваш ли баница — яж!
  • Сърдит Петко, празна му торбата.
  • Със свещ да го търсиш.
  • Със свой псалтир в чужд манастир недей да ходиш.

Т

  • Таман научих магарето да не яде и то умря.
  • Тебе лъжа — мене истина.
  • Тежко на умния между будалите.
  • Ти работи, аз ще ти помагам — рекъл господ.
  • Тихата вода е най-дълбока.
  • Това, дето го няма и царят не го яде.
  • Трай бабо за хубост.
  • Трай, коньо, за трева зелена.
  • Три пъти мери, един път режи.
  • Три пъти режа и все е късо.
  • Трудът е здраве и живот.
  • Тръгнало море в река да се дави.
  • Тънка като топола.
  • Тъпанът е голям, но е празен.
  • Тъща къща обръща.
  • Тафра ме напиня — Голоча ме съпиня.

У

  • У всекиго има съвест, ала блазе томува, комуто е чиста.
  • У всекиго има троха чест.
  • У всекиго се намира за една пара ум.
  • У грънчар ново гърне няма.
  • У девет възли вързва една пара.
  • У зетя тъпан бие, а у невястата хабер нямат.
  • У когото е питата, у него е и ножът.
  • У краката лъснат, у главата блъснат.
  • У момата тъпан тупа, у момчето хабер няма.
  • Убиец не е който прави ножове, а който убива с тях.
  • Увира се като конска муха под опашка.
  • Угоил се като дунавска свиня.
  • Угоил се като ялова крава.
  • Удари го на бяг.
  • Удари го на живот.
  • Удари го на молба.
  • Удари го през просото.
  • Удари келепира.
  • Удари кьоравото.
  • Удари му брадва о камък.
  • Ударил яйца на масло.
  • Ударила му косата о камък.
  • Уйдиса му на акъла.
  • Уловил я за опашката.
  • Ум да дават — много, пари — никой.
  • Ум и разум с пари не се купуват.
  • Ум прави, глава тегли.
  • Ум с кола, памет с вила.
  • Ум се с пари не купува, па най-много пари струва.
  • Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
  • Ума му толкоз кескин — разцепва конеца и на бълхата шалвари направя.
  • Умей да пей, не умей да сей.
  • Умен като попово прасе.
  • Умен колкото девет улави.
  • Умий си краката, че ще мине царят!
  • Умила се лъжицата, та станала паница.
  • Умира и в гърне надзира.
  • Умирам от глад.
  • Умирачката оправя всичкото.
  • Умислил се като куче през велики пости.
  • Умислил се, като че ли са му потънали гемиите.
  • Умната жена струва повече от елмаз.
  • Умните мъже си почитат жените.
  • Умният и насън си изкарва хляба.
  • Умният навсякъде си изкарва хляба.
  • Умният човек в яда се познава.
  • Умри, но не кради.
  • Умри, но не се минавай; минеш ли се, не се издавай; издадеш ли се, да не ти пука.
  • Умри, тате, да ям жито.
  • Умря волът, развали се ортаклъкът.
  • Умря с отворени очи.
  • Умря тая циганка, що го хвалеше.
  • Умрял кон не рита.
  • Умрял кон от вълци не го е страх.
  • Умрял съм за него.
  • Умряла котката и пак за мишките мислела.
  • Умрялото магаре от вълка не го е страх.
  • Умрях си от смях.
  • Умът ми не го побира.
  • Умът му е в краката.
  • Уплаши ми се окото.
  • Уплашил се като вълк в хиляда овце.
  • Уплел конците и ритнал топа.
  • Урочасал от червеното.
  • Усетила се Мара, че под нея е бара.
  • Услуга за услуга.
  • Уста защо са, ако ме не хвалят?
  • Уста има, език няма.
  • Уста кучешки, разядат се.
  • Устата му като воденица.
  • Устата му още на мляко миришат.
  • Устата си затваряй, очите си отваряй.
  • Утешавай болния, докле му изкочи душата.
  • Утребила булката единия кът, а в другия се наместила.
  • Утрото е по-мъдро от вечерта.
  • Ухапала го пчела за езика — вика фефел.
  • Ухилил се под мустак.
  • Учен да те бие, прост да те не милва.
  • Учен до прага, а умен до века.
  • Учението край няма.
  • Учението не е цяр да го изпиеш, та да станеш учен.
  • Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал.
  • Уж умница,ама с ум на патка.

Ф

Х

  • Хабер няма от света.
  • Хабер си няма, че земята се върти.
  • Хапни си от фасула куме! — Добре ми е и от хайвера!
  • Харчи се като топъл хляб.
  • Хванала се царската дъщеря на работа, та й се изприщили ръцете.
  • Хвани единия, удари другия.
  • Хитрата сврака, с двата крака.
  • Хорските уста не са чувал да ги завържеш.
  • Храната е спасила човечеството от гладна смърт.
  • Храни куче да те лае.
  • Хубава работа, ама циганска.
  • Хубавите ябълки свинете ги ядат.
  • Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
  • Хукнал презглава.

Ц

  • Царят дава, пъдарят не дава.

Ч

  • Чаша пълна, жена гладна.
  • Черен гологан не се губи.
  • Човек знае и две, и двеста.
  • Човек не живее само с хляб.
  • Човек се учи от що му се случи.
  • Чрез нахалство към прогрес.
  • Чуждата кокошка — гъска.
  • Чуждият хляб — зъби кърши.

Ш

  • Шило в торба не седи.
  • Широко му около врата.
  • Шушу-мушу къща разваля.

Щ

  • Ще събере дом, колкото тъпан прах.
  • Ще те гази мечка!
  • Що е в ръка, не е лъжа.
  • Що ми трябваше от мечка ремичка?
  • Що мисли трезвен, пиян го казва.
  • Ще му мине като на куче.
  • Щом има грешка, има и прошка.
  • Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.

Ъ

Ю

  • Юнак без рана не ходи.
  • Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.
  • Юрганът изгорял, той жали конците.

Я

  • Яде като мечка, а работи като с клечка.
  • Ядене върху ядене върви, само бой върху бой не върви.
  • Яйцето учи кокошката.
  • Як като бик.
  • Я камилата, я камиларя.

А - Б - В - Г - Д - Е - Ж - З - И - Й - К - Л - М - Н - О - П - Р - С - Т - У - Ф - Х - Ц - Ч - Ш - Щ - Ъ - Ю - Я