Артър Милър

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Милър.

Артър Милър
Артър Милър
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Артър Милър (англ. Arthur Miller, 1915–2005) е американски драматург и есеист от полско-еврейски произход. Неговите пиеси са печелили множество престижни награди, а той самият е удоестоен с Пулицър за драма през 1949 г.


  • Аз считам театъра за сериозна професия, която прави или би трябвало да направи човека по-човечен, което значи по-малко самотен.
    I regard the theater as a serious business, one that makes or should make man more human, which is to say, less alone.
— Събрани пиеси (Collected Plays, 1958), Въведение, част 2


  • Аз съм фаталист. … И предполагам, че по принцип съм отхвърлен. Или моята работа, или чрез моята работа аз самият. А ако е приета, това е чудо… или резултат на недоразумение.
    I'm a fatalist. ... I consider I am rejected in principle. My work is and, through my work, I am. If it's accepted, it's miraculous or the result of a misunderstanding.
— цитирано в "Arthur Miller, Moral Voice of American Stage, Dies at 89" от Мерлин Бъргър в The New York Times (11 февр. 2005)


  • Ако видя края, мога да работя и отзад напред.
    If I see an ending, I can work backward.
— The New York Times (9 февр. 1986)


  • Ако вярвате, че животът си струва да се живее, вашата вяра ще превърне това във факт.
    If you believe that life is worth living then your belief will create the fact.


  • Без отчуждение не може да има никаква политика.
    Without alienation, there can be no politics.
— Marxism Today (ян. 1988)


  • В трагедията трябва да съществува възможността за победа.
    The possibility of victory must be there in tragedy.
— из "Tragedy and the Common Man" (1949)


  • Вие специализирате в нещо, докато един ден не откриете, че и то се специализира във вас.
    You specialize in something until one day you find it is specializing in you.
— из "The Price" (1967)


  • Виждах ясно само когато виждах с любов.
    I saw clearly only when I saw with love.
— Куентин в "After the Fall" (1964)


  • Всичко, което сме, във всеки един момент живее в нас.
    Everything we are is at every moment alive in us.


  • Джунглата е тъмна, но пълна с диаманти…
    The jungle is dark but full of diamonds…
— из "Търговския пътник" (1949)


  • Драматургът ... е ... лакмусовата хартия в изкуството. И трябва да бъде такъв, защото ако той не оперира на същата дължина на вълната като публиката, никой няма да разбере за какво по дяволите говори той. Той е един вид психически журналист – дори когато е вече велик.
    A playwright … is … the litmus paper of the arts. He's got to be, because if he isn't working on the same wave length as the audience, no one would know what in hell he was talking about. He is a kind of psychic journalist, even when he's great.
— Paris Review (лятото на 1966)


  • Драматургът живее в окупирана територия… И ако не можеш да живееш по този начин, не оставаш там.
    A playwright lives in an occupied country… And if you can't live that way you don't stay.
— The New York Times (9 февр. 1986)


  • Един добър вестник, според мене, е една нация, която говори за себе си.
    A good newspaper, I suppose, is a nation talking to itself.
— The Observer [London] (26 ноем. 1961)


  • За една ера може да се каже, че е към края си, когато са изчерпани основните й илюзии.
    An era can be said to end when its basic illusions are exhausted.
— "The Year it Came Apart", New York magazine, том. 8, No.1 (30 дек 1974 – 6 ян. 1975), с. 30


  • Задачата на истинския интелектуалец се крие в анализ на илюзиите, за да открие техните причини.
    The task of the real intellectual consists of analyzing illusions in order to discover their causes.
— цитирано във Federalism and the French Canadians (1968) от Пиер Елиът Трюдо, с. 175


  • Мисля, че е грешка винаги да търсим надеждата извън себе си.
    I think it's a mistake to ever look for hope outside of one's self.
— из "After the Fall" (1964)


  • Мисля, че трагичното усещане се поражда у нас, когато сме в присъствие на герой, който е готов да се раздели с живота си, ако е необходимо, но да запази едно определено нещо – усещането за лично достойнство.
    I think the tragic feeling is evoked in us when we are in the presence of a character who is ready to lay down his life, if need be, to secure one thing — his sense of personal dignity.
— из "Tragedy and the Common Man" (1949)


  • Може би всичко, което човек прави е… да се надява да се окаже с правилните съжаления.
    Maybe all one can do is hope to end up with the right regrets.
— "The Ride Down Mount Morgan" (1991)


  • Може ли някой да си спомни любовта? Това е като да се опитвате да съберете мириса на розите в една изба. Вие можете да видите розата, но не и аромата й.
    Can anyone remember love? It's like trying to summon up the smell of roses in a cellar. You might see a rose, but never the perfume.
— из "After the Fall" (1964)


  • На хората рядко биват задавани въпроси, които ги поставят директно срещу самите тях.
    It is rare for people to be asked the question which puts them squarely in front of themselves.
— из "The Crucible" (1953)


  • Най-добрата работа, която някой някога е писал, е тази, която го поставя в неудобно положение – винаги.
    The best work that anybody ever writes is the work that is on the verge of embarrassing him, always.


  • Не знам защо е така, но всеки път, когато постигна нещо, което искам, трябва да се дръпна назад, защото останалите хора ще страдат.
    I don't know why it is, but every time I reach out for something I want, I have to pull back because other people will suffer.
— Крис в "All My Sons" (1947)


  • Не познавам и един критик, който да е достигнал до същността на каквото и да било.
    I don't know a critic who penetrates the center of anything.
— цитирано в "Arthur Miller, Moral Voice of American Stage, Dies at 89" от Мерлин Бъргър в The New York Times (11 февр. 2005)


  • Не можете да уловите духа на детето, тичайки подире му; вие трябва да стоите спокойно на едно място и любовта му скоро ще се възвърне.
    You cannot catch a child's spirit by running after it; you must stand still and for love it will soon itself return.
— из "The Crucible" (1953)


  • Не се поддавайте на мислите, че това, което не носи печалба, няма никаква стойност.
    Don't be seduced into thinking that that which does not make a profit is without value.
— цитирано в "Finding Your Bipolar Muse : How to Master Depressive Droughts and Manic Depression" (2006) от Лана Р. Касъл, с. 258


  • Независимо по какъв начин ще бъде осъществено, но основната задача на пиесата е да събуди страстите на своята аудитория…
    By whatever means it is accomplished, the prime business of a play is to arouse the passions of its audience…
— Събрани пиеси (Collected Plays, 1958), Въведение, част 7


  • Обичам я, но нашите неврози просто не съвпадат.
    I love her too, but our neuroses just don't match.
— из "The Ride Down Mount Morgan" (1991)


  • По-лесно можете да върнете един милион долара, които сте откраднали, отколкото една дума, която сте изтървали.
    You can quicker get back a million dollars that was stolen than a word that you gave away.
— из "A View from the Bridge" (1955)


  • Разбрах каква нелепа лъжа е бил целият ми живот.
    I realized what a ridiculous lie my whole life has been.


  • Според мен е натрупан твърде много опит в мислене как да се контролира човека, вместо как да се освободи. Как да се опише, вместо как да се разкрепости.
    There's too much of an attempt, it seems to me, to think in terms of controlling man, rather than freeing him. Of defining him rather than letting him go.
— The New York Times (9 февр. 1986)


  • Театърът е толкова безкрайно очарователен, защото е толкова неочакван. И толкова много приличащ на живота.
    The theater is so endlessly fascinating because it's so accidental. It's so much like life.
— The New York Times (9 май 1984)


  • Това е добър въпрос. Не знам отговора. Но можете ли да ми кажете името на някой класически гръцки обущар?
    That is a very good question. I don't know the answer. But can you tell me the name of a classical Greek shoemaker?
— негов отговор към производител на обувки, който го запитва защо работата на Милър е субсидирана, а неговата не; по време на пресконференция в Лондон
— The Guardian (25 ян. 1990)


  • Това е моето изкуство. По-добър съм в него откогато и да било. И ще го практикувам толкова дълго, колкото мога. Когато достигнете определена възраст, вече можете да се оттеглите от това, което не ви е необходимо и да се концентрирате само върху това, което е. И защо не?
    It is my art. I am better at it than I ever was. And I will do it as long as I can. When you reach a certain age you can slough off what is unnecessary and concentrate on what is. And why not?


  • Трагедията … е следствие от тоталната принуда човек да оценява справедливо себе си.
    Tragedy, then, is the consequence of a man's total compulsion to evaluate himself justly.
— из "Tragedy and the Common Man" (1949)


  • Успехът, вместо да даде свобода на избор, се превръща в начин на живот. Няма нито една страна, в която да съм бил, където хората, когато влезете в стаята и седнете с тях да не ви питат: "А сега какво правите?"
    Success, instead of giving freedom of choice, becomes a way of life. There's no country I've been to where people, when you come into a room and sit down with them, so often ask you, "What do you do?"
— Paris Review (лятото на 1966)


  • Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.
    The apple cannot be stuck back on the Tree of Knowledge; once we begin to see, we are doomed and challenged to seek the strength to see more, not less.
— National Observer (20 ян. 1964); коментар върху "After the Fall" (1964), The Saturday Evening Post (1 февр. 1964)