Турски пословици и поговорки

От Уикицитат
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Турски език
  • Времето е пари.
  • Времето учи на всичко.
  • Всеки чака своя сезон: сладоледаджиите - лятото, а въглищарите - зимата.
  • В село с много петли късно съмва.
  • Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази.
  • Да дойдеш зависи от теб, да си идеш - от домакина.
  • Ден на ден не прилича.
  • Днешното яйце е по-добро от утрешната кокошка.
  • Докато не падне нощта, звездите не се виждат.
  • Душата не старее.
  • Жената си който бие, главата си бие.
  • За петел, който пее не навреме, казват, че носи нещастие.
  • Изгубеното време не можеш да върнеш.
  • Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.
  • Има и от лошото по-лошо.
  • Интересът клати феса.
  • Качил се глупакът на кон и се помислил за господар.
  • Когато готвиш месо, не трябва да спиш.
  • Когато дъджът е отминал, корито не се подлага.
  • Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.
  • Криво да седим, право да съдим.
  • Летен дъжд бързо минава.
  • Майката се познава, а бащите са 50.
  • Мързеливият гяур става монах, мързеливият мюсюлманин — дервиш.
  • Лудият и богатият каквото си щат, това правят.
  • На богаташа и петелът му снася.
  • На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат.
  • На самотната птица Аллах сам вие гнездо.
  • Не разчитай на съдбата. — в смисъл съдбата е изменчива и непостоянна
  • Неканения гост кучетата го посрещат.
  • Огънят изгаря ръката ти, жената — живота ти.
  • От стар враг приятел не става.
  • Парите пари печелят, юнакът лозе копа.
  • Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг.
  • Рано пиле рано пее.
  • Роза, цъфнала не навреме, бързо увяхва.
  • Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.
  • Сряда предвещава идването на четвъртък.
  • Този, който яде, когато стомахът му е пълен, сам си яде здравето.
  • Умряло магаре от вълци се не плаши.