Александър Суворов

От Уикицитат

Генералисимус Александър Суворов (рус.Александр Васильевич Суворов, 1748 — 1800) е прочут руски военачалник и един от основоположниците на руското военно изкуство, който през цялата си кариера не е претърпял нито едно поражение.

Изказвания на Суворов[редактиране]


  • Аз нямам бързи или бавни маршове. Напред! И орлите политат!
    У меня нет быстрых или медленных маршей. Вперёд! И орлы полетели!


  • Ако обичаш по-топло, бъди готов и за по-студено.
    Если любишь горячее, будь способен и к холодному.


  • Бий врага, не го щади, нито себе си дори – побеждава този, който по-малко се жали.
    Бей врага, не щадя ни его, ни себя самого, побеждает тот, кто меньше себя жалеет.


  • Веднъж късмет, два пъти късмет – пази Боже! Трябва все пак и някакво умение.
    Раз счастье, два раза счастье – помилуй Бог! Надо же когда-нибудь и немножко умения.


  • Вежлив може да е и палачът.
    Вежлив бывает и палач.


  • Великите приключения се случват поради дребни прични.
    Великие приключения происходят от малых причин.


  • Воюва се не с бройка, а с умение.
    Воевать не числом, а умением.


  • Вървейки напред, знай и как да се върнеш.
    Идя вперед, знай, как воротиться.



  • Гордея се, че съм руснак.
    Горжусь, что я русский.


  • Града със стоене няма да го превземат.
    Стоянием города не берут.


  • Гребящият от жараватa с чужди ръце после своите ще прогори.
    Загребающий жар чужими руками после свои пережжет.



  • Една минута решава изходът на битката; един час – успехът на кампанията; един ден – съдбата на империята.
    Одна минута решает исход баталии; один час — успех кампании; один день — судьбу империи.


  • Който е добър за първата роля, е негоден за втората.
    Кто хорош для первой роли, не годен для второй.


  • Който е изплашен, е наполовина победен.
    Кто напуган — наполовину побит.


  • Който е храбър, е жив. Който е смел, той е цял.
    Кто храбр — тот жив. Кто смел — тот цел.


  • Куршумът е глупак, а щикът – юнак
    Пуля – дура, штык – молодец.


  • Мъжествените подвизи са по-достоверни и от думите.
    Мужественные подвиги достовернее слов.


  • Най-близката до действието цел е по-добра от отдалечената.
    Ближайшая к действию цель лучше дальней.


  • Не мъкнете със себе си големи обози – главното е бързина и натиск; вашият хляб е в обоза и раниците на врага.
    Не таскайте за собой больших обозов, главное быстрота и натиск, ваш хлеб в обозе и ранцах врагов.


  • Не трябва да мислим, че сляпата храброст ще ни донесе победа над неприятеля. А единствено съчетаното с нея военно изкуство.
    Не надлежит мыслить, что слепая храбрость даёт над неприятелем победу. Но единственное, смешанное с оною — военное искусство.



  • Ние сме руснаци и затова ще победим.
    Мы русские и поэтому мы победим.


  • Ние сме руснаци! Какъв възторг!
    Мы — русские! Какой восторг!


  • От най-ранни години се приучавай да прощаваш постъпките не ближния си, но никога не прощавай собствените си.
    С юных лет приучайся прощать проступки ближнего и никогда не прощай своих собственных.


  • Парите са скъпи, животът човешки е още по-скъп, но времето [на война] е най-скъпо.
    Деньги дороги, жизнь человеческая ещё дороже, а время дороже всего.


  • Повече пот в учението – по-малко кръв в боя.


  • По-добре е да вървиш срещу опасностите, отколкото да ги очакваш на място.
    Опасности лучше идти навстречу, чем ожидать на месте.



  • Пристъпваме към дело важно и решително. Като християни, като руснаци ще се помолим на Господа Бога за помощи ще се помирим един с друг. Така ще е както трябва – така е по руски, така е необходимо.
    Мы приступаем к делу важному и решительному. Как христиане, как русские люди помолимся Господу Богу о помощи и примиримся друг с другом. Это будет хорошо, это по-русски, это необходимо.


  • Сам загивай, но приятеля спаси.
    Сам погибай – товарища выручай.


  • Слушай, слушай: субординация, упражнения, послушание, обучение, дисциплина, воински ред, чистота, здраве, опрятност, бодрост, смелост, храброст, победа, слава, слава, слава! — из една от заповедите на Суворов
    Слушай, слушай: субординація, экзерциція, послушаніе, обученіе, дисциплина, ордеръ воинскій, чистота, здоровье, опрятность, бодрость, смѣлость, храбрость, побѣда, слава, слава, слава!


  • Скоростта е нужна, а прибързаността – вредна.
    Скорость нужна, а поспешность вредна.


  • Стреляй рядко, но точно; с щика коли яко.
    Стреляй редко, да метко, штыком коли крепко.


  • Там, където премине елен, ще преминие и руски войник. Там, където не премине елен, все едно – руският войник пак ще премине.
    Там, где пройдет олень, там пройдет и русский солдат. Там, где не пройдет олень, все равно пройдет русский солдат.


  • Тежко в учението – леко на поход! Леко в учението – тежко на поход!
    Тяжело в учении – легко в походе! Легко в учении – тяжело в походе!


  • Теорията без практика е направо загинала.
    Теория без практики мертва.



  • Цялата земя не струва дори една капка безполезно пролята кръв.
    Вся земля не стоит даже одной капли бесполезно пролитой крови.


  • Ти си човек военен, изучавай подвизите на великите пълководци, чети история, чети Евангелието и познавай богословието, нравствеността и физиката; учи езици; приучвай тялото си към движение и заради това се учи да танцуваш, да се фехтуваш и да яздиш (…) Същността на военните добродетели е такава: храброст за войника, неустрашимост за офицера, мъжество за пълководеца, те всички трябва да се ръководят от ред, дицсиплина, да са неуморни и прозорливи. Бъди чистосърдечен с приятелите си, умерен в нуждите си и безкористен; храни пламенен устрем за служба на Царя; обичай истинската слава, отличавай благородното честолюбие от надменността и гордостта, научи се отрано да прощаващ грешките на другите, но никога не си прощавай своите; сам обучавай войниците си и да си им за всичко пример; старай се непрекъснато да имаш поглед върху нещата — само така ще станеш велик пълководец; умей да се възползваш от положението; бъди търпелив във воинския труд, бодър в нещастието; бъди готов за истински, съмнителни или дори лъжливи препятствия; никога не бъди избухлив; помни имената на великите хора — следвай с благоразумна внимателност техните походи и дела; не презирай неприятеля, какъвто и да е той и познавайки неговото оръжие, способите му за управление и как се сражава, познавай неговите сили и недостатъци; приучи се към неуморна деятелност. Управлявай съдбата — една минута може да ти даде победата; управлявай я с бързината на Цезар, който изкусно умеел изненадващо да напада неприятеля, даже през деня да го заобикаля и да го удря по това време и място, където и когато пожелаел, не се спирай за да му пресечеш транспорта с провизии и фураж, но се научи на изкуството твоите войски никога да не търпят недостиг на продоволствие. — из писмо на Суворов до сина му


Стратегията на Суворов[редактиране]


Деветте правила за водене на война срещу Наполеон Бонапарт, които Суворов диктува на генерал-майор Прево де Люмина през 1798 г.:


  • Нищо друго, освен настъпление
    Ничего, кромѣ наступательнаго.


  • Бързина при походите, натиск в настъплението, хладно оръжие.
    Быстрота въ походахъ, натискъ въ нападеніяхъ, холодное ружье.


  • Няма нужда от методика, да се действа според ситуацията.
    Не нужна методика; глазомѣръ.


  • Всички пълномощия за главнокомандващия.
    Полная мочь Главнокомандующему.


  • Неприятеля да се напада и бие на полето.
    Нападать и бить непріятеля въ полѣ.


  • Да не се губи време за обсади, освен за Майнц, като снабдителен пункт. Понякога с обсервационни корпуси да се предприема блокада. Крепостите да се превземат с пристъп или щурм — така загубите са по-малки.
    Не терять время въ осадахъ, развѣ Маинцъ, какъ пунктъ для депо. Иногда обсерваціоннымъ корпусомъ предпринять блокаду. Брать крѣпости приступомъ или штурмомъ; менѣе теряешь.


  • Никога не си разделяй силите, за да охраняваш разни обекти. Ако неприятелят ги нападне, още по-добре: той ще се е приближил, за да бъде разбит.
    Никогда не раздѣлять силъ, дабы стеречь разные пункты. Если непріятель ихъ перейдетъ, тѣмъ лучше: онъ приближится, чтобы его разбить.


  • Затова е необходим само един обсервационен корпус за Страсбург и още един бърз за Люксембург. Да се напредва с бой по-нататък право към Париж, като главен пункт, без да се спира в Ландау. Там само да се наблюдава, но не за евентуално отстъпление, за което изобщо не трябва да се мисли, а за да се осигури транспорта. И никога да не се предприемат напразни маневри, контрамаршове и така наречените военни хитрости, които стават само за бедните (теоретици) академици.
    Такимъ образомъ нуженъ только обсерваціонный корпусъ на Страсбургъ; еще одинъ летучій къ Луксенбургу. Идти далѣе, сражаясь, не останавливаясь, прямо до Парижа, какъ главный пунктъ, не останавливаясь въ Ландау; развѣ, чтобы наблюдать оный, а не для ретирадъ, о которыхъ никогда не должно мыслить, но для транспортовъ, и никогда не заниматься пустыми маневрами, контрмаршами, или такъ называемыми военными хитростями, которыя годны только для бѣдныхъ Академиковъ.


  • Италия и Нидерландия лесно ще ни последват към Париж. Сардинският крал и той ще се присъедини. В Италия има достатъчно много буйни глави, а останалите ще се присъединят заради общото благо.
    Италія, Нидерланды послѣдуютъ легко въ Парижъ. Король Сардинскій соединится. Въ Италіи есть еще довольно пылкихъ головъ, а остальныя вступятся за общее благо.


Изказвания за Суворов[редактиране]


  • Чудо-богатир, баща на войниците, непобедим победител, той бил велик винаги, във всичко и навсякъде: съветвайки царете, при руините на Измаил, в пожара на Прага, в снеговете на Алпийските планини, във войнишките лагери, на клироса и кабманарията на селската църква — навсякъде самобитен, своеобразен, странен, винаги руски, народен и велик човек; той бил чудо, слава, гордост и любов за целия народ — от царя до войника и последния славянин.
    — А. Ф. Погосский


  • Походът му в Требия е съвършенство във военното изкуство! — френският генерал Моро, победен от Суворов



  • Крайно решение: Александър В. Суворов е най-великият военен командващ на всички времена. — Сравнение между най-великите пълководци на света в ganesha.org — „Рейтингът на Суворов във военната история“ при сравнение с Александър Велики
    Final choice: Alexander V. Suvorov, greatest military commander of all time.


Анекдоти за Суворов[редактиране]


  • Суворов се хранел в 9 часа и канел при себе си офицери и генерали. Адютантът му четял: "Отче наш". Всеки от гостите трябвало да каже: амин! На този, който забравял да каже амин, не му давали водка.


  • На погребението на Суворов, когато катафалката стигнала до портите на Александро-Невската лавра, се усъмнили, дали високият балдахин ще мине през вратата. Един унтер-офицер, който бил на всичките походи със Суворов възкликнал: "Не махайте балдахина – пълководецът ще мине, както е минавал навсякъде!". Послушали го и наистина всичко минало благополучно.

Източници[редактиране]