Сара Уотърс

Сара Уотърс (Sarah Waters) (1966) е уелска писателка романистка.

• Татко казваше, че всяка история може да се превърне в приказка, въпроса е само в това, с какво започва и къде свършва.
• ... мечтаете за лист хартия, само за да напишете името си и по този начин да се чувствате наистина съществуващи...
• Тези, които търсят истината, са много по-предпочитани от тези, които мислят, че са я намерили.
• Видимо, има предел на мъката, която може да се събере в човешката душа. Това е като солен разтвор: настъпва момент, когато вече не може да се погълне сол.
• ... живота ме научи, кое е най-страшното нещо - търпението...
• Чудя се защо най-разглезените читатели неизменно поръчват такива жестоки книги?
• Не искам да бъда добра. Искам да бъда умна.
• Винаги съм казвал: в затвора се проявява всичко най-добро и най-лошо което има в човек.
• Свят без различия е свят без любов.
• По-добре честен садист, отколкото лицемер.
• В затвора един месец е като улица в мъгла: виждате само наблизо, а всичко останало е сиво, размазано, бездънно.
• Небето беше като вода, в която се изсипваше мастило: тъмнината пълзеше, едни след други се появиха звездите.
• Разкошната дреха не означава нищо, понеже съдят не по нея, а по човека, който я носи.
• На мен ми е нужен не възлюбен - на мен му е нужна свобода.
• Мъжката истина се различава от женската.
• Повярвайте ми: от собствения си опит знам как да убивате най-добрите си години, ако вярвате на приказките и ги вземате за истината.
• ...понякога да бъдеш добър към непознатите е по-лесно, отколкото към най-близките хора.
• Не искам да съм добър. Искам да бъда умен.
• Най-краткият път понякога е най-дългият, нали?
• От думите "умно момиче" кръвта на всеки мъж изстива.
• ...човек който иска да види, ще види.
• Понеже светът толкова явно е склонен да се самоунищожи, че аз отдавна съм решила да стоя настрана и да не се бъркам.
• Лятото почти свърши, а вече ни липсваше.
• У дома обикновено се смеехме на онези, които си лягаха преди полунощ.
• Обичах те! Ако любовта е смешна на някого, тогава човекът има идиотско чувство за хумор.
• Досадата е прекалено тежко бреме, за да го носите със себе си.
• Защото мъжете не се различават повече от Небето и Земята, но най-добрите и най-лошите жени са различни, като Рая и Ада.
• Толкова често виждате легла, възглавници и нощници, че отдавна са загубили заряда си за интимност и сексуалност.
• Твоята беда е в това, че ти имаш комплекс за благородство.
• Тя работи в гаража само защото е едно от малкото места, където една жена може да носи панталони.
• Тя разбираше, че всичко около нея е несъвършено. И хората също.
• В началото ме държеше страхът, после срам. А сега майка ми.
• Наближаващата зима и се виждаше като дълъг и тъмен железопътен тунел.
• ...тя беше бяла, като статуя в парка. Изглеждаше така сякаш ще блесне.
• Проблемът е, че понякога е по-лесно да се разбере, отколкото да се действа по съответния начин...
• Тя беше като счупено цвете, което избледнява, преминавайки от ръка на ръка.
• Аз съм книга за нея: тя ме гледа с безпомощни очи, не може да чете, вижда само формата, но не разбира текста.
• - Но кротките и беззащитните винаги страдат в този свят - кажете ми, не е ли така?
• - Значи, според теб любовта сама по себе си е благо? - А по твоему иначе ли е?
• Къде е готовността да се помогне да се сложи край и да се започне като мания?
• Мислех, че знам всичко за нея. И разбира се, не знаех абсолютно нищо за нея.
• Изглежда, че светът се управлява от учени и генерали, които играят с бомби, като момчета.
• Само не забравяйте: не трябва да вярвате, а да учите.
• Като бременна жена развих странна зависимост: исках само сладки хлебчета.
• Повече, отколкото аз сама мога да навредя на себе си, никой не може да ми навреди.
• Как мога да се успокоя, когато светът е толкова жесток и може да бъде толкова прекрасен... Моята работа е една от онези, които, независимо дали са успешни или не, все пак носят удовлетворение.
• - Това би означавало хаос. - Не, свобода.
• Няма безизходно положение...
• Да се съблече дама не е лесна работа.
• По някаква причина, само черното е оставено извън целия градски пейзаж на вятъра, а светлината - светлината е изчезнала, разтворена в мъглата.
• Не знам от какво повече се страхуват роднините ми: че е спиритуалистка, че е осъдена или че е жена.
• Какво казват войниците? Ако ти си сит и пиян, ти си щастлив човек.
• Вероятно в това се състои и тайната на щастието - да не очакваш нищо от живота.
• Искаха да ви направят просто момиче, но това е като съхраняване на диамант в калта. Калта изсъхва и пада...
• Няма да излъжеш така лесно съдбата. Трябва да действаме срещу нея.
• Какво се е случило и не може да бъде върнато. Не говори за това, скъпа. Помислете по-добре какво предстои.
• Яростта отстъпва на отчаянието, смирението на обреченият.
• Или ще продължа - или мен повече няма да ме има.
• Самите ние установяваме правилата - и вие, и аз.
• Няма бог. Иначе той би прекратил войната! Няма нито рай, нито ад - нищо такова. Адът е тук на земята. Ако има нещо там, ще бъдем заедно.
• Вярно е, не е ли прекрасно, когато сте влюбена, а отвън е пролет?
• Тук съвсем няма книги. Само живот в целият му див хаос.
• Дори съдиите на мъртвите не могат да се борят със съдбата.
• Понякога е по-просто да молиш другите за помощ, отколкото за себе си.