Стефан Данаилов

Стефан Данаилов
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Стефан Ламбов Данаилов (1942-2019) е български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), дългогодишен народен представител, политик от БКП/БСП (1975-2019), министър на културата от 16 август 2005 до 27 юли 2009 г.

• В живота винаги ще има някой, който ще иска да се смачка, но много повече хора ще срещнеш, които ще ти подадат ръка. Запомни от мен - всички сме грешни, но достойните хора ходят изправени. — „Романът на моя живот“

• На тези години е смешно да говоря за бъдещето. Разтоварвам и подреждам багажа на миналото, за да разбера къде съм в настоящето. И като че ли все пак мечтая за бъдещето, скришом ...

• Да си спомняш, сигурно е удоволствие, но и проклятие. Безброй образи, думи и случки нахлуват в мен.

• Отдавна ме канят да напиша книга за моя живот. Дълго отлагах, защото смятах, че има достатъчно време пред мен.

• Обръщам се назад едва днес, на 75 години - за да подредя мислите си. Виждам, че не мога да се сърдя на живота си. Той ме е радвал и натъжавал, карал ме е да се усмихвам.

• Може да звучи като клише, но мисля, че съм успешен човек. Честен, открит и весел.

• Благодарен съм и не скривам радостта си от добрата дума.

• Не съм плейбой, макар че и така ме наричаха. Аз просто харесвам и обичам жените.

• Понякога нарочно дразня тези, които ме предизвикват. Правя го майсторски, все пак съм добър актьор.

• Никога не съм живял с мисълта, че света е мой.

• С годините все повече заприличвам на баща ми. Станах кротък, а бях буен като майка ми. Може би защото напоследък все по-често съм сам. Все по-рядко мога да изпадна в онези будни състояния на младостта.

• Направиш ли парите свой Бог, той ще те прати по дяволите.

• Ако една жена има акъл, може да те провокира всеки три минути. Всеки миг!

• Женското тяло е хубаво нещо. Зависи на кого е и какво има вътре. Може да е изящно и фино, но празно и тогава е по-добре да си гледаш някоя скулптура.

• Някак естествено Мери дойде вкъщи и заживяхме заедно, като семейство. Животът ни не беше лек, но пък имахме толкова много любов!

• Мери беше умна и разбрана жена. Кой знае какви глупости щях да направя, ако не бях я срещнал. По онова време мнозина се чудеха какво прави с мен - един обикновен келеш. Това не съм го чувал, но го усещах. Характерът ми е такъв, лесно се хващам с нещо и после го зарязвам. Какво щеше да стане с мен, ако не я бях срещнал? Дали нямаше да се проваля след първия успех?

• Страх ме е от смъртта! Не го крия. Аз съм егоист и не мога да си представя света без мен. Не че тук имам да свърша неща, без които не може. Не... Не знам другите хора как са, но аз се страхувам. Дано да съм кодиран за по-дълъг живот.

• Мъжът е лабилно същество. Ранимо, уязвимо. Той е по-слабият. Да, в него е семката, но родът, плодът е там, на друго място. Затова жената е по-силната. Тя е тази, която решава. Една жена може да даде много на един мъж, може и да го срине. И не само в поезията, това е реалността.

• Киното ме направи популярен и стана може би най-хубавата част от живота ми. Показа ме на публиката още преди да реша, че ще ставам артист.

• Имам много приятели. С някои от тях не се виждаме по две-три години, но приятелството си остава. Допусна ли те до себе си, чувството е трайно.

• В театъра се убедих, че добрата роля е съвкупност от много фактори: драматургия, режисьор, сценограф, композитор, партньори. В киното може да се спасиш, да минеш метър с чар, но на сцената няма как да стане. Затова разбрах, че театърът ми е важен. Апостол Карамитев ми каза: ,,Само театърът ще те крепи. Там можеш да бъдеш себе си, да търсиш, да се развиваш като актьор, да създаваш публика. А киното ще те използва заради младостта, заради външните дадености и после - айде, стига толкоз. Да дойде следващият!"

• 10 ноември 1989 г. ме свари в София. Беше работен ден, но аз нямах представление. Получих съобщение от Градския комитет на БКП, че ще има събитие. Провеждаше се важен пленум, а аз бях партиен секретар на Народния театър. Подготвих се да отида отново в големия салон на ЦДНА (Централен дом на народната армия). Там вече ни бяха събирали два пъти, без да съобщят какво се случва по върховете на партията. Не си спомням дали на третия път ни поканиха вътре, или разбрахме от телевизията, че Тодор Живков е подал оставка. - ,,Романът на моя живот"

• Сещам се за историческия момент с репликата на президента Петър Младенов за танковете и последвалите събития. Като депутат тогава бях в парламента. Народът се трупаше пред сградата, а аз все още възприемах всичко на шега. Не можех да повярвам, че ще се стигне до сблъсъци. Дори се обадих от един стационарен телефон на Мери: ,,Донеси пушката, че тук става голям майтап!". Един познат от УБО мина и ме предупреди: ,,Ламбе, работите са много сериозни!". Помислих си: ,,Егати, дотам ли се докарахме...". В това време Младенов казал: ,,Най-добре е танковете да дойдат". Ние бяхме в заседание. Нешка Робева стана и се обърна към всички: ,,Занимавате се със щуротии, а вижте какво става навън!" - ,,Романът на моя живот"

• Така се случи, че поради различни обстоятелства нямах възможност да отгледам свои деца. Но пък се посветих на студентите. С тях винаги съм бил безцеремонно честен. И те го знаят. Моите деца, моята надежда.

• Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи! - от филма ,,Дами канят" (1980 г.)

• - На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва.
  - И на инструктор не се отказва. - диалог между Стефан Данаилов и Невена Коканова

• Спрете междуличностните противопоставяния и да се залавяме за работа! - призив към депутатите от БСП относно разногласията в партията

• Сами се нацепиха. Уплашени са от нас! - коментар към основните политически опоненти на левицата преди парламентарните избори през март 2017 г.

• Какви Цецки, какви Мецки, Радев говори три езика - коментар на Ламбо за избора на Румен Радев за президент на България през 2016 г.

• Не забравям, че доверието е най-непостоянният капитал, който човек може да е трупал с десетилетия, а после само с един жест да го срине за дълго време. — пред в. „24 часа“

• Животът ми не мина в преследване на цели. Аз съм артист и умея да давам, затова и получавам.

• Общо взето генералите винаги са се съобразявали с майорите. Това е стара практика и историята го доказва. Капитаните и майорите са доста опасни. — пред bТВ в предаването „Тази сутрин“

• В Трудовец се правеше много джанкова ракия, а всички къщи бяха непрекъснато гостоприемно отворени. — пред в. "24 часа", 01.2006

• Не приемам 24 май да стане национален празник, макар че той е любимият ми празник. 3 март има своето безспорно място, и той е националният празник на България. — 3.03.2006