Нарине Абгарян: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rumensz (беседа | приноси)
https://www.crossroadbg.com/nariene-abgarqn.html
 
Rumensz (беседа | приноси)
Редакция без резюме
 
Ред 1: Ред 1:
[[Фьйл:Narine Abgaryan 04.jpg|250px|right|Нарине Абгарян, 2012 г.]]
[[Файл:Narine Abgaryan 04.jpg|250px|right|Нарине Абгарян, 2012 г.]]
'''Нарине Юриевна Абгарян''' (1971) е арменско-руска писателка.
'''Нарине Юриевна Абгарян''' (1971) е арменско-руска писателка.



Текуща версия към 14:19, 10 май 2020

Нарине Абгарян, 2012 г.
Нарине Абгарян, 2012 г.

Нарине Юриевна Абгарян (1971) е арменско-руска писателка.

  • Моля ви да спрете за минута и да си спомните колко прекрасно е да имаш приятели.
  • Наистина, всички щастливи семейства си приличат едно на друго. Но универсална рецепта за щастие, както не е съществувала, така и няма.
  • Това е голямо щастие - да се запознаваш с нови хора, да се усмихваш, да ги държиш за ръце, гледайки ги в очите. Но колко е болезнено да се разделяш с тях.
  • Колко по-прости са думите, толкова по-важен е техният смисъл.
  • Детството е най-съвършеното състояние на душата - обичаш всички, на никого не мислиш зло.
  • Животът е мястото, където ни обичат. Живота е там, където ни чакат.
  • Докато живее името, живее човек.
  • Твърде сложно е да се наслаждаваш на пълноценен скромен живот, когато пред очите ви мига живото въплъщение на десетте заповеди.
  • Женската солидарност е страшна сила!
  • Няма мъчение, по-лошо от самотата.
  • Няма мъчение за човек, който да е по-страшно от презрението от неговото собствено дете.
  • Любовта е най-безпомощното от всички чувства, защото не знае как да се изправи пред себе си.
  • Като си на толкова години, как не знаеш сама, че разкаянията са безсмислени.
  • ...светът е малък, а ние сме големи, макар че чрез наивност и глупост през целия си живот си мислим обратното.
  • В старостта е тежко да бъдеш самотен.
  • - Няма нищо по-разрушително от безделието, - обичаше да повтаря баща ми. - Безделие и празнотата лишават живота от смисъл.
  • При всеки има свой смисъл на живот и своя война.
  • Хуманността на децата не познава граници - те ще обичат всеки до смърт.
  • Леля Валя мразеше хората. Хората и отговаряха с взаимност.
  • Като цяло, без значение къде работите. Животът е навсякъде.
  • ...в края на краищата, небето е еднакво синьо навсякъде, а вятърът духа точно както е направил в земята, където сте имали късмет да се родите.
  • Децата са упорити, като хлебарки.
  • Струваше му се, че колкото по-силно вика, толкова по-умни ще са мислите му.
  • Трудът не само облагородява, но и сближава...
  • Всяка жена истински обича - това е завинаги.
  • Не трябва да обиждаш живата природа, понеже обиждайки я ти обиждаш себе си.
  • Децата са малки възрастни. Те не търпят снизходително отношение към себе си.
  • Женският оргазъм е като чудовището от Лох Нес. Всички знаят, че го има, но никой не го е виждал.
  • Първата вълна на емиграция е изгубено племе.
  • Има неща, които трябва да се приемат за даденост. По-просто е да се смириш.
  • Отвън е едно, а отвътре е точно обратното.
  • ...глупак във властта - два пъти глупак.
  • В мен има толкова много любов, че тя е достатъчна за всички.
  • Толкова е чудесно, да не бъдеш такъв, като всички останали...
  • Животът губи смисъл в момента, в който човек спира да носи полза на останалите.
  • Главното е да вярваш и да се надяваш. Бог има много врати. Ако той затвори една, то задължително ще отвори друга.
  • Децата въобще лесно прощават и бързо забравят обидите.
  • Единственото нещо, което всички свидетели на грабежа се съгласиха, беше полът на крадецът. Но само на пола е много трудно да се намери престъпник.
  • Не е необходимо да разбираме бащата, а да го обичаме.
  • Възрастните са много наивни. Те мислят, че децата не умеят да четат между редовете. Те мислят, че децата не чувстват, когато не им се каже.
  • Мъжът затова е и мъж, за да се съмнява, но да не отстъпва.
  • Бог не е на мястото където хората са му определили. Бог е навсякъде.
  • ...заради младостта и глупостта никой не вярва в Бога и само към старостта хората осъзнават, че целият им живот, дори без да го знаят, непрекъснато са имали вътрешни разговори с Него.
  • За да се създаде ожесточена приятелство между две момичета до края на живота им, понякога е необходимо само едно да опише другото.
  • Истинските герои имат много прости лица.
  • Въпросът е не в самите традиции, а в тяхната утешителна и даже целителна сила.
  • ...любовта е всичко. Това е заради което си струва да живееш.
  • Ако човекът не познаеше скръбта, той вероятно нямаше да остарее.
  • Детството завършва в този миг, когато животът престане да ти изглежда безкраен.
  • Няма рай и няма ад. Щастието е раят, тъгата е адът.
  • Наоколо има много чужденци, а и проститутките също са много. Затова пък екипът е добър.
  • Ако аз бях на твое място, напротив, щях да съм щастлива. Толкова е хубаво да бъдеш да не бъдеш като всички, - ми каза тя.
  • ...животът ще пробие път навсякъде.
  • ...всеки в този свят иска да яде и нищо не може да се направи.
  • Хората са различни. При някои има сърце, а при други няма.
  • Всяка, дори най-нечовешката война все някога задължително свършва.
  • Моята красота е там, където мен вече ме няма.
  • Войната прави гората атеисти или неистово вярващи. Няма трети вариант. Войната прави добри или лоши. Няма трети вариант/
  • Всички семейства са едни и същи в своята странност, но всяко семейство се побърква по свой собствен начин.
  • При насекомите също се случват беди.
  • Животът продължава, докато някой измерва неговият поток.
  • Когато Бог лишава човек от едно качество, той задължително с лихва облагодетелства друг.
  • Светкавиците не удря онези, които не се страхуват от тях.
  • В очакването на неминуемият край хората стават добри едни към други.
  • Колко многолико може да бъде човешкото щастие, многолико и милосърдно - във всяко едно от проявленията му.
  • Бабата три пъти гледа филма Властелинът на пръстените и сега знае наизуст всички нечовешки раси.
  • Ако Бог иска да накаже човек, първо взима неговият ум.
  • Всичко има свое място и предназначение. И време.
  • И през зимата въздухът мирише, така че да не искате да пораснете.
  • Унизителна е невъзможността да промениш неизменното.
  • Който рано се събужда на него Бог се усмихва!
  • Аз съм щастлив човек, за какво ми е гордост?
  • Войната на всеки поставя своето клеймо и не дава на никого да избяга.
  • Мъртъв или жив - човекът си остава човек.
  • Детството в сиропиталището я е научило да се радва на малкото и да цени семейните отношения.
  • Бавният танц изглежда като безкрайно сбогуване с... неизбежното? Тайно и срамно, болно и дългоочаквано.
  • Безсмъртието е толкова непростима страхливост...
  • С нашите хора можеш да се договориш само тогава, когато те искат. Тоест никога.
  • С Боговете не спорят. Веднъж решил, значи, така и трябва.
  • Чудни дела са твоите, Господни, чудни и прекрасни.
  • Аз имам живо сърце, а не каменно. Как мога да не се разстроя?
  • Не деца, а празник, който те следва по петите.
  • Куче или вълк - каква е разликата? Живи същества...
  • ...всяка такава старица е молитвен храм.
  • Всеки миг за нея е безкрайност. Всеки миг за нея е вечност.
  • Когато мислите за доброто, всичко върви както трябва.
  • В Москва е като в Гърция. Има всичко!
  • Нужно е да се отнасяш към всичко по-просто. Не получаваш сега, ще получиш после. Задължително ще получиш. Главното е да не униваш и да не се съмняваш.
  • Самоусъвършенстването е необратим процес. А в условия близки до бойните, - още е и неизбежен.
  • Живейте - като в мъгла - и не мърморете.
  • Животът винаги побеждава смърта...
  • Да пишеш за войната е буквално да разрушиш в себе си надеждата. Буквално да гледаш в лицето смърта и да се стараеш да не отделяш поглед. Но в крайна сметка ако го отделиш ти предаваш самият себе си.
  • В този град всички са луди по войната, но никой не разбира това.
  • Моят живот се състои от картини - спомени. Едни с годините избледняват и изчезват, а други не признават нито време, нито разстояние.
  • ...когато жената обича истински това е завинаги.
  • Библиотеката й се струваше рай, място, където можете да си починете от ежедневните монотонни и омразни домакински задължения.
  • Защо да плачещ, ако не можеш да отмениш неизбежното.
  • Колкото по-прости са думите, толкова по значителен е техният смисъл.
  • На кой мъж му е приятно да осъзнае, че той е допуснал грешка?
  • Тя е част от моята душа, която искам да скрия с длани и да не показвам на никого.
  • Да отслабваш или да обичаш - ето в това е въпросът.
  • Кръвта не е вода, сине, тя шепне за родство.
  • ...в жестоките условия на петилетката човек предполага, а дефицита разполага.
  • Но пълната тишина е още по-ужасна.
  • Ако дете пита, значи то е готово за отговора. Иначе то няма да пита.
  • ...колко малко време ни е дадено да се чувстваме прекрасно и колко ние е оставено да го търсим.
  • Война или глад - все едно смърт.
  • Благодаря за възможността да бъда и да се радвам.
  • Погос беше млад, талантлив и вълнуващо неженен.
  • И с тези жени е невъзможно по друг начин - ако се отнасяте с тях сериозно, не можете да издържите дори една седмица.
  • Четенето стана единственият отдушник в безнадеждното ежедневие.
  • ...от скръб, всеки глупак може да умре.
  • Ние бяхме на единадесет, и ние отчаяно искахме да бъдем красавици.
  • Моята сестра беше същинско наказание за всеки подрастващ от мъжкото население на нашият квартал.
  • Бях уплашена. Кой знае дали лудото ми сърце се влюбва?
  • Аз го мразех от цялата си неукрепнала единадесетгодишна душа.
  • Бях уплашена, както в приеманата на лекар.
  • ...всяка обида се лекува само със смях.
  • Нищо, нищо не предвещаваше беда.
  • Щастието не е крайна цел, щастието е в голяма степен средство за придвижване.
  • Така че остаряла - бавно и стабилно, заобиколена от призраци, скъпи за сърцето й, самотна, но щастлива.
  • Научи се да не скриваш лицето си. И запомни ти си красавица.