Ваклуш Толев: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
 
Ред 1: Ред 1:
'''Ваклуш Толев Запрянов''' (1923–2013), известен като '''Учителят Ваклуш Толев''', е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика, сред които “История и теория на религиите” в три тома, “Духовните дарове на България” в два тома, “Седемте лъча на еволюцията”, “Беззаветен Завет" и др., както и на изцяло авторското списание “Нур”. Оригиналните му възгледи, исторически прочит и тълкувания се оформят в самостоятелно Учение, което той нарича Път на Мъдростта.
'''Ваклуш Толев Запрянов''' (1923–2013), известен като '''Учителят на Мъдростта Ваклуш''', е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика, сред които “История и теория на религиите” в три тома, “Духовните дарове на България” в два тома, “Седемте лъча на еволюцията”, “Беззаветен Завет" и др., както и на изцяло авторското списание “Нур”. Оригиналните му възгледи, исторически прочит и тълкувания се оформят в самостоятелно Учение, което той нарича Път на Мъдростта.





Текуща версия към 21:06, 6 февруари 2016

Ваклуш Толев Запрянов (1923–2013), известен като Учителят на Мъдростта Ваклуш, е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика, сред които “История и теория на религиите” в три тома, “Духовните дарове на България” в два тома, “Седемте лъча на еволюцията”, “Беззаветен Завет" и др., както и на изцяло авторското списание “Нур”. Оригиналните му възгледи, исторически прочит и тълкувания се оформят в самостоятелно Учение, което той нарича Път на Мъдростта.


Някои най-характерни афористични сентенции са
  • Същественото е не биографията, а характеристиката.
  • Аз нямам цел, имам служение.
  • Има една реалност, по-реална от реалността – това е реалността на Духа.
  • Водата е астралният образ на светлината.
  • Няма зло, има нееволюирало добро.
  • Няма враг, има събожник.
  • Няма страдание, има развитие.
  • Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние.
  • Свещен е човекът, а не институцията.
  • Човекът е един бог в развитие.
  • Човекът е Богоосезаема необходимост.
  • Време е боговете, които станаха лоши човеци, да се сменят с човеци, които са добри богове.
  • Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове.
  • Не търсете спомен за човека – живейте с динамиката на деня – бог в развитие.
  • Възкресението в Духовната вълна на Мъдростта е надгробната властност на човека.
  • Само смирението не е обидило съдбата и Господа.
  • Бог не се доказва, Бог се живее.
  • Само Бог живее, човекът още съществува.
  • В сътворения Адам работи роденият Христос.
  • Чуждата вина не е наша невинност.
  • Знаещият е повече от безгрешния.
  • Вярата е знание за незнайното.
  • Няма чудо, има неовладяно знание.
  • Няма чудо, а духовни реалности.
  • Пътят е един, а улиците са много.
  • История се прави от волята на цезаря и от молитвата на жреца.
  • Болка, която не е станала мъдрост, е страдание; болка, която е станала мъдрост, е сияние.
  • Радостта е усмивка на Мъдростта.
  • Мъдростта има едно лице – пропито от Любов и отговорно пред Истината.
  • Мъдростта е да бъдеш, а не да имаш.
  • В Мъдростта няма страх, чудо и догми.
  • В Мъдростта тайни няма, но тайнства ще има.
  • В Мъдростта знанието не е метод на изповедание, а формула на Богоусвояване.
  • Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството.


Външни връзки