Почти безобидна: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
YiFeiBot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q187655.
Panzer (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
 
Ред 30: Ред 30:
=== Глава 4 ===
=== Глава 4 ===
* Помисли си, че да се опитваш да живееш по предварително начертан план е като да се опитваш да купиш съставките за някоя рецепта от супермаркет. Вземаш една от онези колички, които никога не вървят в посоката, в която ги буташ, и в крайна сметка купуваш нещо съвсем друго. И какво правиш с него? Какво правиш с рецептата? Триша не знаеше.
* Помисли си, че да се опитваш да живееш по предварително начертан план е като да се опитваш да купиш съставките за някоя рецепта от супермаркет. Вземаш една от онези колички, които никога не вървят в посоката, в която ги буташ, и в крайна сметка купуваш нещо съвсем друго. И какво правиш с него? Какво правиш с рецептата? Триша не знаеше.

[[Категория:Литературни произведения]]
[[Категория:Литературна фантастика]]

Текуща версия към 15:06, 4 февруари 2016

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пътеводител на галактическия стопаджия.

Почти безобидна от Дъглас Адамс. Артър Дент живее на една планета, която има страх от Боб. Артър си е позволил да бъде щастлив, правейки сандвичи. Огромна грешка, защото около него се развихря самият Ад, но в няколко форми - обикновен Ад в лицето на Форд Префект, съвсем свеж Ад - новата тайнствена, непредвидима и зловеща версия на Пътеводителя, и накрая, съвършено неочакваният Ад в лицето на една тинейджърка, която се оказва дъщеря на Артър Дент.

Почти безобидна[редактиране]

Уводни бележки[редактиране]

  • Всичко, което се случва, се случва.
Всичко, което със случването си предизвиква да се случи нещо друго, предизвиква да се случи нещо друго.
Всичко, което със случването си предизвиква себе си да се случи отново, се случва отново.
Но това не става непременно в хронологичен порядък.

Глава 1[редактиране]

  • Един от проблемите е свързан със скоростта на светлината и трудностите, които възникват, ако поискаш да я превишиш. Не можеш. Нищо не се движи по-бързо от светлината, с изключение може би на лошите новини, подчиняващи се на свои собствени закони.
  • Расата Хингърфрийл от Аркинтофъл Минор се опита да построи космически кораби, задвижвани с лоши новини, но те не се оказаха особено сполучливи, а и ги посрещаха удивително недоброжелателно, пристигнеха ли някъде, където нямаше смисъл да бъдат.

Глава 2[редактиране]

  • Последния път, когато някой се сети да изготви списък на първите сто характерни особености на нюйоркчаните, здравият разум се оказа едва на 79-о място.
  • Триша не държеше кой знае колко денят й да е приятен. Предпочиташе да има работа.
  • Освен това ако животът я бе научил на нещо, то бе следното: Никога не се връщай, за да си вземеш чантата.
  • — Зная, че астрологията не е наука — продължи Гейл. — Разбира се, че не е. Тя е просто набор от правила като в шаха, тениса или… как се казваше странното нещо, на което играете вие, англичаните?
— Мм? Крикет? Самоненавист?
— Парламентарна демокрация. Правилата някак си са се оказали там, където са. Те нямат никакъв смисъл извън самите себе си.
  • — Мисля, че загубих един цял, съвсем друг живот.
— На всекиго се случва. Винаги, по всяко време, всяко просто решение, което вземаме, всеки наш дъх отваря някои врати и затваря много други. Повечето от тях дори не забелязваме. Други забелязваме.
  • — Бях астрофизик, разбирате ли? Човек не може да е астрофизик, ако е срещал човек от друга планета с две глави, едната от които се прави на папагал. Просто не може. - [Триша]
  • ... ако животът я е научил на нещо, то е следното — има случаи, когато не трябва да се връщаш за чантата си, и други, когато трябва. Сега оставаше да я научи как да различава едните от другите.

Глава 3[редактиране]

  • Първото нещо, което трябва да се знае за Паралелните вселени, казва Пътеводителят, е, че не са паралелни.

Глава 4[редактиране]

  • Помисли си, че да се опитваш да живееш по предварително начертан план е като да се опитваш да купиш съставките за някоя рецепта от супермаркет. Вземаш една от онези колички, които никога не вървят в посоката, в която ги буташ, и в крайна сметка купуваш нещо съвсем друго. И какво правиш с него? Какво правиш с рецептата? Триша не знаеше.