Двете кули

Двете кули е заглавието на втория том от трилогията на Джон Роналд Руел Толкин - Властелинът на пръстените.

Тази страница е създадена за цитати от Двете кули.

Трета книга

Гибелта на Боромир

• „Ти надделя. Малцина са извоювали такава победа. Бъди спокоен! Минас Тирит няма да загине!“ (Арагорн към Боромир)
• „Бих водил Фродо към Мордор, бих вървял с него до края, ала за да го диря сега из Пущинака, трябва да изоставя пленниците на мъки и гибел. Най-после сърцето ми говори ясно: съдбата на Носителя вече не е в моите ръце. Отрядът изигра ролята си. Ала ние, които оцеляхме, не можем да изоставим другарите си, докато има сили в телата ни.“ (Арагорн)
• „С надежда или без, ще следваме дирята на враговбте. И тежко им, ако се окажем по-бързи! Такава потеря ще им устроим, че ще се помни като чудо на Трите Рода - елфи, джуджета и хора. Напред, Трима Ловци!“ (Арагорн)

Роханските конници

• „Гондор! Гондор! - извика Арагорн. - Дано те видя отново в по-щастлив час! Не води все още пътят ми на юг, към ясните ти реки.“
• „Звездите едва греят, а аз съм изморен както никога преди, изморен както не би трябвало да се чувствува един Скиталец, изправен пред ясна диря. Нечия воля придава бързина на враговете и изправя пред нас невидима преграда - умора, тегнеща по-скоро в сърцето, отколкото в нозете.“ (Арагорн)
• „Но почивайте, щом трябва. И все пак не губете надежда докрай. Не знаем що ни носи утрешният ден.“ (Леголас)
• „Тогава, Еомер, син на Еомунд, Трети войводо на Ездитните предели, разреши на джуджето Гимли, син Глоин, да те предпази от глупави слова. Говориш зло за онази, що е недостъпно прекрасна за мислите ти, и само липсата на разсъдък може да те извини.“ (Гимли за Галадриел)
• „Не служа никому - каза Арагорн, - но преследвам слугите на Саурон, по чиято и земя да стъпват.“ (към Еомер)
• „Човек, изпаднал в такава нужда, ще върви пеша, щом няма кон и не ще иска разрешение да последва дирята. Нито пък ще броим главите на враговете другояче освен с меч. А аз не съм обезоръжен.“ (Арагорн)
• „Наистина странни дни настанаха. Оживели сънища и легенди изникват от тревата.“ (Еомер, след като Арагорн разкрива своята самоличност)
• „Ето що можеш да предадеш на Теоден, син на Тенгел: очаква го война, за Саурон или против него. Днес никой не може да живее както е живял и малцина ще запазят онова, което наричат свое. Но по тия важни въпроси ще говорим по-късно.“ (Арагорн)
• „Не ние, а дошлите подир нас ще сътворят легенди за нашето време.“ (Арагорн)
• „Ала е ясно, че изричаш самата истина - мъжете от Пределите не лъжат и затова е трудно да бъдат измамени. Но ти не разкри всичко.“ (Арагорн към Еомер)
• „Гандалф Сиводомни е известен в Пределите, но ще ви предупредя, че името му вече не е ключ за кралското благоволение. Откакто се помним, той неведнъж е гостувал из тия земи, пристигайки когато пожелае - всеки сезон или подир много години. Той винаги е вестоносец на странни събития - спътник на бедите, твърдят днес някои.“ (Еомер)
• „Благодаря ти за хубавите думи - каза Арагорн - и сърцето ми копнее да тръгнем с теб, но докато има надежда, не мога да изоставя приятелите си.“
• — Бях забравил това - каза Еомер. - Трудно може да е сигурен човек в каквото и да било сред толкова много чудеса. Целият свят е станал необикновен. Елф и джудже крачат задружно по нашите слънчеви поля; хора разговарят с Горската Владетелка и остават живи, отново се връща на бран Мечът, що бе строшен в далечните епохи, преди още бащите на нашите бащи да препускат из Пределите! Как да прецени човек постъпките си в такива времена?

— Както е преценявал винаги - отвърна Арагорн. - Доброто и злото не са се променили от миналата година, нито пък са едни за елфи и джуджета, а други за хората. Човек е длъжен да ги различава - както у дома си, така и в Златната гора.

• „Съветите на Гандалф не предричаха безопасност за него или за другите - каза Арагорн. - Има неща, които е по-добре да приемеш, отколкото да отхвърлиш дори ако краят може да бъде мрачен.“

Урук-хай

• „Ние служим на Саруман Мъдреца, Бялата ръка - Ръката, що ни храни с човешко месо. Ние дойдохме от Исенгард и ви доведохме дотук и ще ви върнем по който път си поискаме. Аз съм Углук. Казах.“
• „За какво мислите, че ви оставиха живи? Скъпи малки момченца, моля ви, повярвайте, като казвам, че не е от доброта - Углук никога не е имал такъв порок.“

Дървобрад

• „Да не прибързваме, това е моят девиз. Но ако ви бях видял, преди да чуя гласовете ви - харесаха ми: приятни тънки гласчета; напомниха ми нещо, но не зная точно какво - ако ви бях видял, преди да ви чуя, просто щях да ви стъпча, мислейки, че сте малки орки, и чак после щях да открия грешката си.“ (Дървобрад)
• „Ами такова, хрьм - отговори гласът, - е, аз съм ент, поне така ме наричат. Да, това е думата, ент. Самият ент, може да се каже на вашия език. Ветроклин е името ми според едни, Дьрвобрад казват други. Мисля, че Дървобрад е подходящо.“ (Дървобрад)
• „Узнай сега науката за Живите създания!
  Отпърво четири, свободните народи:
  най-стари са на елфите чедата;
  джудже копач из мрака обитава;
  ент земероден, стар като гранита;
  човекът смъртен, властелин на коня...“
• „Не толкоз припряно! Значи вие самите се наричате хобити? Ама не бива така да го казвате на този и онзи. Ако не внимавате, ще вземете да си изкажете и истинските имена.“ (Дървобрад)
• „Вашето доверие е чест за мен, но не бива отведнъж да си позволявате подобни волности. Да знаете, че има енти и енти; или по-точно има енти и същества, които приличат на енти, но не са, както бихте казали вие.“
• „Първо на първо, това би ни отнело доста време - името ми расте непрекъснато, а аз съм живял много, много дълго; тъй че моето име е като приказка. В моя език, Древноентически, както бихте го нарекли, истинските имена разказват историята на онова, на което принадлежат. Прекрасен език, но за да го използуваш, трябва извънредно много време, защото ние говорим на него само за онова, което си заслужава дългото говорене и дългото слушане.“ (Дървобрад)
• „Може и да сторим нещо заедно. А за страните не знам. Аз си имам свой път, но вашият и моят могат да вървят заедно донякъде.“ (Дървобрад)
• „Аз самият не разбирам всичко, което става, тъй че не мога да ви го обясня. Някои от нас и до днес са истински енти, доста жизнени и подвижни по нашите представи, но мнозина стават все по-сънливи, вдървяват се, както бихте казали вие. Естествено, повечето дървета са си просто дървета, ала много от тях са полубудни. Някои са съвсем будни, а една част, такова, ъъъ... да де, поентяват. Това продължава непрекъснато.“ (Дървобрад)
• „Защото ентите са по-близки до елфите: не тъй самовлюбени като хората и по-умели, когато трябва да проникнат в другите същества. А от друга страна, ентите са по-близки до хората, по-променливи от елфите и по-бързо схващат цветовете на външния свят, както бихте казали вие. Или по-добри и от хората, и от елфите - защото са по-настойчиви и по-дълго обмислят всяко нещо.“ (Дървобрад)
• „Днес мнозина от моя народ са досущ като дървета и само нещо голямо може да ги разбуди; говорят само шепнешком.“ (Дървобрад)
• „Така или иначе, сега сме край корените на Последната планина. Част от името на това място би могла да се преведе на вашия език като Бликнидом.“ (Дървобрад)
• „Хум, хм, досега не съм се кахърил за Великите войни - отвърна Дървобрад, - те засягат главно елфите и хората. Това е работа за вълшебници - вълшебниците все се тревожат за бъдещето. Не съм напълно на ничия страна, защото никой не е напълно на моя страна, ако ме разбирате - в днешно време никой не се вълнува за дърветата като мен, дори елфите.“
• „Скверните твари, породени от Великия мрак, имат една обща черта - не могат да понасят Слънцето, ала орките на Саруман го търпят, макар и да го ненавиждат.“ (Дървобрад)
• „Много от тия дървета бяха мои приятели, създания, които познавах още от лешник и жълъд; мнозина бяха надарени с глас, а днес завинаги са замлъкнали. А там, где някога пееха горички, сега се простират само сечища и бодливи храсталаци. Немарлив бях. Изтървах нещата. Това трябва да спре!“ (Дървобрад)
• „Пътищата ни водят в една посока - към Исенгард!“ (Дървобрад към Мери и Пипин)
• „Но тия енти ми вдъхват някакво странно чувство - някак не ми се вярва да са чак толкова безобидни и... да речем, забавни, колкото изглеждат. На вид са бавни, чудати и търпеливи, почти печални; и все пак вярвам, че могат и да се ядосат. А случи ли се това, бих предпочел да не им излизам насреща.“ (Мери)
• „Обаче за ентите решението не отнема толкова много време, колкото изреждането на всички факти и събития, които трябва да си изяснят. Както и да е, няма да отричам, че още дълго няма да мръднем оттук - нищо чудно да постоим ден-два.“ (Дървобрад)
• „Аз съм Брегалад, на вашия език това значи Бързолъч. Прякор, разбира се.“
• „Право да си кажа, от много векове насам не съм ги виждал тъй ядосани. Ние, ентите, не обичаме да ни ядосват; никога не се ядосваме, додето не стане ясно, че е настъпила велика заплаха за нашите дървета и за живота ни. В тая гора подобно нещо не се е случвало от времето на войните между Саурон и Морските хора.“ (Дървобрад)
• „Вълшебниците би трябвало да знаят тия неща - и те наистина ги знаят. Нито в ентическия, нито в елфическия или човешкия език се намира достатъчно зло проклятие за подобна измяна. Долу Саруман!“ (Дървобрад)
• „Сигурно не ви е известно колко сме силни. Чували сте за троловете може би? Страшна мощ имат те. Но троловете са само имитация, грозно подобие на ентите, създадено от Врага сред Великия мрак, както и орките са копие на елфите. Ние сме по-силни от троловете. Изсечени сме от костите на самата земя. Можем да цепим скалите, както го правят дървесните корени, само че по-бързо, много по-бързо, стига да се разбуни духът ни!“ (Дървобрад)