Двете кули: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Panzer (беседа | приноси)
строеж
 
Panzer (беседа | приноси)
→‎Трета книга: две глави
Ред 6: Ред 6:


=== Гибелта на Боромир ===
=== Гибелта на Боромир ===

* „Ти надделя. Малцина са извоювали такава победа. Бъди спокоен! Минас Тирит няма да загине!“ (Арагорн към Боромир)
* „Бих водил Фродо към Мордор, бих вървял с него до края, ала за да го диря сега из Пущинака, трябва да изоставя пленниците на мъки и гибел. Най-после сърцето ми говори ясно: съдбата на Носителя вече не е в моите ръце. Отрядът изигра ролята си. Ала ние, които оцеляхме, не можем да изоставим другарите си, докато има сили в телата ни.“ (Арагорн)
* „С надежда или без, ще следваме дирята на враговбте. И тежко им, ако се окажем по-бързи! Такава потеря ще им устроим, че ще се помни като чудо на Трите Рода - елфи, джуджета и хора. Напред, Трима Ловци!“ (Арагорн)


=== Роханските конници ===
=== Роханските конници ===

* „Гондор! Гондор! - извика Арагорн. - Дано те видя отново в по-щастлив час! Не води все още пътят ми на юг, към ясните ти реки.“
* „Звездите едва греят, а аз съм изморен както никога преди, изморен както не би трябвало да се чувствува един Скиталец, изправен пред ясна диря. Нечия воля придава бързина на враговете и изправя пред нас невидима преграда - умора, тегнеща по-скоро в сърцето, отколкото в нозете.“ (Арагорн)
* „Но почивайте, щом трябва. И все пак не губете надежда докрай. Не знаем що ни носи утрешният ден.“ (Леголас)
* „Тогава, Еомер, син на Еомунд, Трети войводо на Ездитните предели, разреши на джуджето Гимли, син Глоин, да те предпази от глупави слова. Говориш зло за онази, що е недостъпно прекрасна за мислите ти, и само липсата на разсъдък може да те извини.“ (Гимли за Галадриел)
* „Не служа никому - каза Арагорн, - но преследвам слугите на Саурон, по чиято и земя да стъпват.“ (към Еомер)
* „Човек, изпаднал в такава нужда, ще върви пеша, щом няма кон и не ще иска разрешение да последва дирята. Нито пък ще броим главите на враговете другояче освен с меч. А аз не съм обезоръжен.“ (Арагорн)
* „Наистина странни дни настанаха. Оживели сънища и легенди изникват от тревата.“ (Еомер, след като Арагорн разкрива своята самоличност)
* „Ето що можеш да предадеш на Теоден, син на Тенгел: очаква го война, за Саурон или против него. Днес никой не може да живее както е живял и малцина ще запазят онова, което наричат свое. Но по тия важни въпроси ще говорим по-късно.“ (Арагорн)
* „Не ние, а дошлите подир нас ще сътворят легенди за нашето време.“ (Арагорн)
* „Ала е ясно, че изричаш самата истина - мъжете от Пределите не лъжат и затова е трудно да бъдат измамени. Но ти не разкри всичко.“ (Арагорн към Еомер)
* „Гандалф Сиводомни е известен в Пределите, но ще ви предупредя, че името му вече не е ключ за кралското благоволение. Откакто се помним, той неведнъж е гостувал из тия земи, пристигайки когато пожелае - всеки сезон или подир много години. Той винаги е вестоносец на странни събития - спътник на бедите, твърдят днес някои.“ (Еомер)
* „Благодаря ти за хубавите думи - каза Арагорн - и сърцето ми копнее да тръгнем с теб, но докато има надежда, не мога да изоставя приятелите си.“
*— Бях забравил това - каза Еомер. - Трудно може да е сигурен човек в каквото и да било сред толкова много чудеса. Целият свят е станал необикновен. Елф и джудже крачат задружно по нашите слънчеви поля; хора разговарят с Горската Владетелка и остават живи, отново се връща на бран Мечът, що бе строшен в далечните епохи, преди още бащите на нашите бащи да препускат из Пределите! Как да прецени човек постъпките си в такива времена?

:— Както е преценявал винаги - отвърна Арагорн. - Доброто и злото не са се променили от миналата година, нито пък са едни за елфи и джуджета, а други за хората. Човек е длъжен да ги различава - както у дома си, така и в Златната гора.
* „Съветите на Гандалф не предричаха безопасност за него или за другите - каза Арагорн. - Има неща, които е по-добре да приемеш, отколкото да отхвърлиш дори ако краят може да бъде мрачен.“


=== Урук-хай ===
=== Урук-хай ===

Версия от 05:40, 16 юли 2005

Двете кули е заглавието на втория том от трилогията на Джон Роналд Руел Толкин - Властелинът на пръстените.

Тази страница е създадена за цитати от Двете кули.

Трета книга

Гибелта на Боромир

  • „Ти надделя. Малцина са извоювали такава победа. Бъди спокоен! Минас Тирит няма да загине!“ (Арагорн към Боромир)
  • „Бих водил Фродо към Мордор, бих вървял с него до края, ала за да го диря сега из Пущинака, трябва да изоставя пленниците на мъки и гибел. Най-после сърцето ми говори ясно: съдбата на Носителя вече не е в моите ръце. Отрядът изигра ролята си. Ала ние, които оцеляхме, не можем да изоставим другарите си, докато има сили в телата ни.“ (Арагорн)
  • „С надежда или без, ще следваме дирята на враговбте. И тежко им, ако се окажем по-бързи! Такава потеря ще им устроим, че ще се помни като чудо на Трите Рода - елфи, джуджета и хора. Напред, Трима Ловци!“ (Арагорн)

Роханските конници

  • „Гондор! Гондор! - извика Арагорн. - Дано те видя отново в по-щастлив час! Не води все още пътят ми на юг, към ясните ти реки.“
  • „Звездите едва греят, а аз съм изморен както никога преди, изморен както не би трябвало да се чувствува един Скиталец, изправен пред ясна диря. Нечия воля придава бързина на враговете и изправя пред нас невидима преграда - умора, тегнеща по-скоро в сърцето, отколкото в нозете.“ (Арагорн)
  • „Но почивайте, щом трябва. И все пак не губете надежда докрай. Не знаем що ни носи утрешният ден.“ (Леголас)
  • „Тогава, Еомер, син на Еомунд, Трети войводо на Ездитните предели, разреши на джуджето Гимли, син Глоин, да те предпази от глупави слова. Говориш зло за онази, що е недостъпно прекрасна за мислите ти, и само липсата на разсъдък може да те извини.“ (Гимли за Галадриел)
  • „Не служа никому - каза Арагорн, - но преследвам слугите на Саурон, по чиято и земя да стъпват.“ (към Еомер)
  • „Човек, изпаднал в такава нужда, ще върви пеша, щом няма кон и не ще иска разрешение да последва дирята. Нито пък ще броим главите на враговете другояче освен с меч. А аз не съм обезоръжен.“ (Арагорн)
  • „Наистина странни дни настанаха. Оживели сънища и легенди изникват от тревата.“ (Еомер, след като Арагорн разкрива своята самоличност)
  • „Ето що можеш да предадеш на Теоден, син на Тенгел: очаква го война, за Саурон или против него. Днес никой не може да живее както е живял и малцина ще запазят онова, което наричат свое. Но по тия важни въпроси ще говорим по-късно.“ (Арагорн)
  • „Не ние, а дошлите подир нас ще сътворят легенди за нашето време.“ (Арагорн)
  • „Ала е ясно, че изричаш самата истина - мъжете от Пределите не лъжат и затова е трудно да бъдат измамени. Но ти не разкри всичко.“ (Арагорн към Еомер)
  • „Гандалф Сиводомни е известен в Пределите, но ще ви предупредя, че името му вече не е ключ за кралското благоволение. Откакто се помним, той неведнъж е гостувал из тия земи, пристигайки когато пожелае - всеки сезон или подир много години. Той винаги е вестоносец на странни събития - спътник на бедите, твърдят днес някои.“ (Еомер)
  • „Благодаря ти за хубавите думи - каза Арагорн - и сърцето ми копнее да тръгнем с теб, но докато има надежда, не мога да изоставя приятелите си.“
  • — Бях забравил това - каза Еомер. - Трудно може да е сигурен човек в каквото и да било сред толкова много чудеса. Целият свят е станал необикновен. Елф и джудже крачат задружно по нашите слънчеви поля; хора разговарят с Горската Владетелка и остават живи, отново се връща на бран Мечът, що бе строшен в далечните епохи, преди още бащите на нашите бащи да препускат из Пределите! Как да прецени човек постъпките си в такива времена?
— Както е преценявал винаги - отвърна Арагорн. - Доброто и злото не са се променили от миналата година, нито пък са едни за елфи и джуджета, а други за хората. Човек е длъжен да ги различава - както у дома си, така и в Златната гора.
  • „Съветите на Гандалф не предричаха безопасност за него или за другите - каза Арагорн. - Има неща, които е по-добре да приемеш, отколкото да отхвърлиш дори ако краят може да бъде мрачен.“

Урук-хай

Дървобрад

Белият конник

Кралят на Златния замък

Шемово усое

Пътят към Исенгард

Плаващи отломки

Гласът на Саруман

Палантирът

Четвърта книга

Опитомяването на Смеагол

Път през блатата

Черната порта се затваря

Подправки и заешка яхния

Западният прозорец

Забраненият вир

Към кръстопътя

Стълбите на Сирит Унгол

Бърлогата на Корубана

Изборът на Самознай