Райна Кабаиванска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
{{цитат|Човек има нужда от красота, а красотата, това е изкуството.|||}} |
{{цитат|Човек има нужда от красота, а красотата, това е изкуството.|||}} |
||
{{цитат|Моята кариера е много лична. Винаги съм избирала.Не съм правила компромис даже когато не можех да си позволя това. Защото в началото ти си избиран и не можеш да избираш. Избирала съм винаги силни героини.|||}} |
|||
{{цитат|Изкуството е това, което според мен няма да спаси света, това са глупости, но поне ни дава по-хубав живот. Той е по-красив с музиката, изкуството, живописта, книгите.|||}} |
|||
{{цитат|Пеенето не е фантазия. Пеенето е преди всичко учене.|||}} |
|||
{{цитат|Бях малко детенце и с баща ми вървим в бургаската Морска градина. Спря ни циганка и ми взе ръката. Баща ми доста се стресна, но тя ми гледа ръката и казва: “Ей, аз те виждам, ти си като царица, с едни дълги дрехи и корона, пък и музика винаги има около теб. Ама къде ще ходиш, ти си винаги на път и винаги с музика.” Това трябва да е било 1940 г.|||}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Текуща версия към 18:30, 16 август 2014
Райна Кабаиванска (р. 1934) е българска оперна певица.
- Човек има нужда от красота, а красотата, това е изкуството.
- Моята кариера е много лична. Винаги съм избирала.Не съм правила компромис даже когато не можех да си позволя това. Защото в началото ти си избиран и не можеш да избираш. Избирала съм винаги силни героини.
- Изкуството е това, което според мен няма да спаси света, това са глупости, но поне ни дава по-хубав живот. Той е по-красив с музиката, изкуството, живописта, книгите.
- Пеенето не е фантазия. Пеенето е преди всичко учене.
- Бях малко детенце и с баща ми вървим в бургаската Морска градина. Спря ни циганка и ми взе ръката. Баща ми доста се стресна, но тя ми гледа ръката и казва: “Ей, аз те виждам, ти си като царица, с едни дълги дрехи и корона, пък и музика винаги има около теб. Ама къде ще ходиш, ти си винаги на път и винаги с музика.” Това трябва да е било 1940 г.
