Шандор Петьофи: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SamoaBot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 10 interwiki links, now provided by Wikidata on d:Q81219
 
Ред 106: Ред 106:
[[Категория:Революционери|Петьофи, Шандор]]
[[Категория:Революционери|Петьофи, Шандор]]
[[Категория:Унгарци|Петьофи, Шандор]]
[[Категория:Унгарци|Петьофи, Шандор]]

[[bs:Sándor Petőfi]]
[[de:Sándor Petőfi]]
[[fa:شاندر پتوفی]]
[[hu:Petőfi Sándor]]
[[hy:Շանդոր Պետեֆի]]
[[it:Sándor Petőfi]]
[[lt:Šandoras Petefis]]
[[ru:Шандор Петёфи]]
[[sl:Sandor Petofi]]
[[zh:裴多菲]]

Текуща версия към 21:52, 15 април 2014

Шандор Петьофи (унг. Petőfi Sándor, 1823—1849) е литературен псевдоним на Александър Петрович, унгарски поет, публицист, революционер, чиито родители имат сръбско-словашки произход.


Из негови изказвания[редактиране]

  • Лицемерието не е труден занаят – там всеки негодник е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца.


  • Поезията не е аристократичен салон, където има само напомадени и лъснати ботуши, а храм, в който можеш да влезеш със скъсани обувки, или дори бос.


  • Студент – това е все още нищо, от което може да излезе всичко.


  • Този, който гледа в миналото, вижда бъдещето така, както високото небе се вижда в отражението на дълбоката вода.


Из неговата поезия[редактиране]

(Цитатите са от изданието "Свобода и любов", изд "Народна култура", София, 1959 г. Превод: Петър Алипиев)


"Любов и Свобода"

  • Но две неща ми трябват на земята –
те са: любов и свобода.
За любовта бих жертвал си живота,
за свободата – бих дал и любовта.

Пеща, 1 януари 1847 г.

"Час очакван"

  • Ала преди да тръгнем в боя,
ний нека се помолим, братя.
И не псалом, а клетва черна
ще да политне над земята.
И нека прокълнем дедите –
та да ни чуят чак във гроба, –
загдето са ни завещали нявга
позорната съдба на роба!

Пеща, 1848 г.

iз "Апостолът,,

  • Къде ли броди мислено мъжът?
В кои ли светове?
Кого ли търси?
Зареян скита той из висините
где само луди и безсмъртни
се осмеляват да отидат.

Пеща, юни-септември 1848 г.

из "Апостолът"[редактиране]

  • Погина си народът робски
и ново поколение
със срам си спомня вече
за робите – предци!
Оковите – наследство
той разчупи и разбунен
ги хвърли там, където
дедите му отдавана спят
та този звън тържествен
да ги пробуди в гроба
да видят свободата,
която се бояха
сами да призоват.
А старите борци
почиват впепелени
без гроб, без кръст в земята,
но споменът за тях
живей и ще живее
все неувяхващ и велик!

Пеща, юни-септември 1848 г.


"Към свободата"[редактиране]

  • О, дълги дни мечтана свобода!
Да се погледнем с тебе във очите.
В безсънни нощи като духове
те търсеха навсякъде душите ни.
Небе-земя пребродихме за теб,
единствена и свята наша вяра,
че само ти си вечна сред това,
което бавно времето събаря.

...

Ако ли паднем в боя до един,
в среднощ дори пръстта ще се разтвори
и ще излезем ние, и врагът
и с призраци ще трябва да се бори.

Пеща, 1848 г.