Шандор Петьофи

Шандор Петьофи
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Шандор Петьофи (унг. Petőfi Sándor, 1823—1849) е литературен псевдоним на Александър Петрович, унгарски поет, публицист, революционер, чиито родители имат сръбско-словашки произход.

Из негови изказвания

• Лицемерието не е труден занаят – там всеки негодник е специалист, но да се говори откровено, искрено, от цялата душа, могат и смеят само благородните сърца.

• Поезията не е аристократичен салон, където има само напомадени и лъснати ботуши, а храм, в който можеш да влезеш със скъсани обувки, или дори бос.

• Студент – това е все още нищо, от което може да излезе всичко.

• Този, който гледа в миналото, вижда бъдещето така, както високото небе се вижда в отражението на дълбоката вода.

Из неговата поезия

(Цитатите са от изданието "Свобода и любов", изд "Народна култура", София, 1959 г. Превод: Петър Алипиев)

"Любов и Свобода"

• Но две неща ми трябват на земята –

те са: любов и свобода.

За любовта бих жертвал си живота,

за свободата – бих дал и любовта.

Пеща, 1 януари 1847 г.

"Час очакван"

• Ала преди да тръгнем в боя,

ний нека се помолим, братя.

И не псалом, а клетва черна

ще да политне над земята.

И нека прокълнем дедите –

та да ни чуят чак във гроба, –

загдето са ни завещали нявга

позорната съдба на роба!

Пеща, 1848 г.

iз "Апостолът,,

• Къде ли броди мислено мъжът?

В кои ли светове?

Кого ли търси?

Зареян скита той из висините

где само луди и безсмъртни

се осмеляват да отидат.

Пеща, юни-септември 1848 г.

из "Апостолът"

• Погина си народът робски

и ново поколение

със срам си спомня вече

за робите – предци!

Оковите – наследство

той разчупи и разбунен

ги хвърли там, където

дедите му отдавана спят

та този звън тържествен

да ги пробуди в гроба

да видят свободата,

която се бояха

сами да призоват.

А старите борци

почиват впепелени

без гроб, без кръст в земята,

но споменът за тях

живей и ще живее

все неувяхващ и велик!

Пеща, юни-септември 1848 г.

"Към свободата"

• О, дълги дни мечтана свобода!

Да се погледнем с тебе във очите.

В безсънни нощи като духове

те търсеха навсякъде душите ни.

Небе-земя пребродихме за теб,

единствена и свята наша вяра,

че само ти си вечна сред това,

което бавно времето събаря.

...

Ако ли паднем в боя до един,

в среднощ дори пръстта ще се разтвори

и ще излезем ние, и врагът

и с призраци ще трябва да се бори.

Пеща, 1848 г.