Емил Чоран: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Уикипедия|Емил Чоран}}
{{Автор
| Име = Емил Чоран
| Снимка =
| Уикипедия = Емил Чоран
| Общоуики =
| Уикиизточник =
}}


'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист.
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист.

Версия от 20:34, 4 декември 2013

Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Емил Чоран

Емил Чоран (19111995) е румънски философ и есеист.


  • Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам. — L’inconvenient d’être né



  • Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светци


  • Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.


  • Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светци


  • Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й. — Сълзи и светци


  • Жените се държат или като курви, или като даскалици.


  • Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светци


  • Историята е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светци


  • Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светци


  • Музиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светци


  • Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светци


  • Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим. — Сълзи и светци


  • Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая. — Сълзи и светци


  • Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен. — Сълзи и светци


  • Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде. — Залезът на мислите, Le crépuscule des pensées


  • Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?


  • Упадъкът на паметта те прави метафизик. — Сълзи и светци


  • Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат. — Сълзи и светци


  • Човек – това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом. — Сълзи и светци


  • Човек забравя болката,но никога унижението.


  • Шопен издигна пианото до висотата на охтиката — Сълзи и светци