Георги Калоянчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | |||
'''[[w:Георги Калоянчев|Георги Тодоров Калоянчев]]''' (р. [[w:1925|1925]]) е български актьор. |
'''[[w:Георги Калоянчев|Георги Тодоров Калоянчев]]''' (р. [[w:1925|1925]]) е български актьор. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
::— <small>пред в. "24 часа", 01.2006</small> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
::— <small>пред в. "Стандарт", 11.2006</small> |
|||
* "...За шейсетгодишнината на '''Георги Калоянчев''' написах пиесата „Господин Балкански“, която има живот и до ден-днешен. Разбира се, заслугата е на Алеко, но с премиерата на тази пиеса бе свързано нещо знаменателно. Важни партийни ръководители от по-младата генерация бяха посетили един от предпремиерните спектакли и направили забележка на Станислав Стратиев, тогава директор на Сатиричния театър, че в текста прекалено много се хулят философите и учените глави. Така беше. Ганьо Балкански никак не ги обича. Но, разбирате ли, това можело да бъде в услуга на някои хора, тъй като и без туй в ЦК, а и в Политбюро, имало настроения срещу по-ерудираните, пу научните кадри в партийното ръководство. |
|||
⚫ | |||
Класическото съчетание „някои хора“ си живурка и днес и не говори добре за дните, в които живеем. Аз лично подозирах защо по-неуките в ЦК ще се идентифицират с бай Ганьо, но си мълчах по въпроса. По-драматични бяха възраженията за финалния монолог на главния герой, който завършваше с думите: „Може да си мислят някои, че на бая ви Ганя времето е минало, ама ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“ Е това „ваш съм“ силно разтревожи критиците. Възможно ли е Ганьо Балкански да е жив след четиридесет години социалистическо общество и да е наш при това. Махнете го това „ваш съм“! |
|||
::— <small>ред "24 часа"</small> |
|||
Откровено казано, все едно ми беше дали '''Калоянчев''' ще казва „ваш съм“ - пиесата достатъчно добре го доказваше. Жалко беше това изискване, но аз, за всеки случай, рекох на Калата: „Ако искаш, не казвай ваш съм, а здрав съм!„„Добре, Жоро!“ отвърна той. |
|||
⚫ | |||
Дойде премиерата и финалният монолог, Георги Калоянчев се изтъпанчи и завърши тържествуващо: |
|||
* ''…За шейсетгодишнината на '''Георги Калоянчев''' написах пиесата „Господин Балкански“, която има [[живот]] и до ден-днешен. Разбира се, заслугата е на[[Алеко Константинов|Алеко]], но с премиерата на тази пиеса бе свързано нещо знаменателно. Важни партийни ръководители от по-младата генерация бяха посетили един от предпремиерните спектакли и направили забележка на Станислав Стратиев, тогава директор на Сатиричния театър, че в текста прекалено много се хулят [[философ]]ите и учените глави. Така беше. Ганьо Балкански никак не ги обича. Но, разбирате ли, това можело да бъде в услуга на някои хора, тъй като и без туй в ЦК, а и в Политбюро, имало настроения срещу по-ерудираните, по-научните кадри в партийното ръководство.<br/><br/>Класическото съчетание "някои хора" си живурка и днес и не говори добре за дните, в които живеем. Аз лично подозирах защо по-неуките в ЦК ще се идентифицират с бай Ганьо, но си мълчах по въпроса. По-драматични бяха възраженията за финалния монолог на главния герой, който завършваше с [[думи]]те: „Може да си мислят някои, че на бая ви Ганя времето е минало, ама ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“ Е това "ваш съм" силно разтревожи критиците. Възможно ли е Ганьо Балкански да е жив след четиридесет години социалистическо общество и да е наш при това. Махнете го това "ваш съм"!<br/><br/>Откровено казано, все едно ми беше дали '''Калоянчев''' ще казва "ваш съм" – пиесата достатъчно добре го доказваше. Жалко беше това изискване, но аз, за всеки случай, рекох на Калата: "Ако искаш, не казвай ваш съм, а здрав съм!" "Добре, Жоро!" отвърна той.<br/><br/>Дойде премиерата и финалният монолог, Георги Калоянчев се изтъпанчи и завърши тържествуващо:<br/><br/>– Ама на, ей ма, тук съм, (по-високо) жив съм, (още по-високо) здрав съм, (най-високо) ваш съм!…<br/><br/>Такъв е '''Калоянчев''' – актьорозавър!<br/><br/>Може би две години по-късно, Сатиричният театър гостува на сцената на Пловдивския античен театър. Пристигнах преди самото начало на спектакъла и се настаних всред публиката. Между другото, бях чул, че на артистите вече им е дошло до гуша да повтарят все един и същ текст и са започнали да импровизират. Калоянчев на първо място.Това беше естествено, особено за Сатиричния театър. Представлението вървеше, публиката се забавляваше, дойде сцената с Гуньо адвокатина и героят на социалистическия труд, народният артист Георги Калоянчев, завърши спора си с Гуньо, като възкликна:<br/><br/>– Педераст, с педераст!<br/><br/>Публиката се зарадва. Тя обича, когато се говорят подобни неща от сцената, но не си го признава.<br/><br/>След представлението отидох при актьорите. Калоянчев ме видя и изненадано попита:<br/><br/>— Ама ти тука ли си?<br/><br/>– Тука съм, Кали – тъй му викахме на галено.<br/><br/>– Гледа ли?<br/><br/>– Гледах.<br/><br/>Той се замисли за миг.<br/><br/>– А чу ли, като го нарекох педераст с педераст.<br/><br/>– Чух.<br/><br/>– Нали не беше хубаво – изрече Георги Калоянчев с каещ се тон.<br/><br/>– Не, Кали.<br/><br/>На следващото представление той повтори същото.<br/><br/>Не стига всичко това, ами Калата има нахалството да издаде биографична книга и да я назове: "Жив съм, ваш съм!", без да ми даде нито стотинка за авторските права. Мога да го съдя, но нейсе.'' |
|||
- Ама на, ей ма, тук съм, (по-високо) жив съм, (още по-високо) здрав съм, (най-високо) ваш съм!.. |
|||
::— [[Георги Данаилов]], из [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5565&Level=2 Доколкото си спомням 2] |
|||
{{сорткат|Калоянчев, Георги}} |
|||
Може би две години по-късно, Сатиричният театър гостува на сцената на Пловдивския античен театър. Пристигнах преди самото начало на спектакъла и се настаних всред публиката. Между другото, бях чул, че на артистите вече им е дошло до гуша да повтарят все един и същ текст и са започнали да импровизират. Калоянчев на първо място.Това беше естествено, особено за Сатиричния театър. Представлението вървеше, публиката се забавляваше, дойде сцената с Гуньо адвокатина и героят на социалистическия труд, народният артист Георги Калоянчев, завърши спора си с Гуньо, като възкликна: |
|||
- Педераст, с педераст! |
|||
Публиката се зарадва. Тя обича, когато се говорят подобни неща от сцената, но не си го признава. |
|||
След представлението отидох при актьорите. Калоянчев ме видя и изненадано попита: |
|||
:- Ама ти тука ли си? |
|||
:- Тука съм, Кали - тъй му викахме на галено. |
|||
:- Гледа ли? |
|||
:- Гледах. |
|||
Той се замисли за миг. |
|||
:- А чу ли, като го нарекох педераст с педераст. |
|||
:- Чух. |
|||
:- Нали не беше хубаво - изрече Георги Калоянчев с каещ се тон. |
|||
:- Не, Кали. |
|||
На следващото представление той повтори същото. |
|||
Не стига всичко това, ами Калата има нахалството да издаде биографична книга и да я назове: „Жив съм, ваш съм!“, без да ми даде нито стотинка за авторските права. Мога да го съдя, но нейсе." — [[Георги Данаилов]] из [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5565&Level=2 Доколкото си спомням 2] |
|||
⚫ | |||
{{сорткат|Калоянчев, Георги}} |
|||
[[Категория:Хора]] |
[[Категория:Хора]] |
||
[[Категория:Актьори]] |
[[Категория:Актьори]] |
Версия от 10:44, 11 януари 2013
Георги Тодоров Калоянчев (р. 1925) е български актьор.
- Обаче тези певици в чалгата много се глезят бе, братче. Иначе са хубави, докарани, ама задниците си показват.
- — пред в. "24 часа", 01.2006
- Ако мога поне по време на представление да бъда мъдрец, че да убедя публиката, ще е добре. Но ако с всяка роля взимаш по малко от образа, ще стане страшно. Подлец, крадец…
- — пред в. "Стандарт", 11.2006
- Първата ми роля бе на цивилен полицай. Говорех уж сериозни неща, а хората в салона се смееха, та се късаха.
- — ред "24 часа"
За него
- …За шейсетгодишнината на Георги Калоянчев написах пиесата „Господин Балкански“, която има живот и до ден-днешен. Разбира се, заслугата е наАлеко, но с премиерата на тази пиеса бе свързано нещо знаменателно. Важни партийни ръководители от по-младата генерация бяха посетили един от предпремиерните спектакли и направили забележка на Станислав Стратиев, тогава директор на Сатиричния театър, че в текста прекалено много се хулят философите и учените глави. Така беше. Ганьо Балкански никак не ги обича. Но, разбирате ли, това можело да бъде в услуга на някои хора, тъй като и без туй в ЦК, а и в Политбюро, имало настроения срещу по-ерудираните, по-научните кадри в партийното ръководство.
Класическото съчетание "някои хора" си живурка и днес и не говори добре за дните, в които живеем. Аз лично подозирах защо по-неуките в ЦК ще се идентифицират с бай Ганьо, но си мълчах по въпроса. По-драматични бяха възраженията за финалния монолог на главния герой, който завършваше с думите: „Може да си мислят някои, че на бая ви Ганя времето е минало, ама ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“ Е това "ваш съм" силно разтревожи критиците. Възможно ли е Ганьо Балкански да е жив след четиридесет години социалистическо общество и да е наш при това. Махнете го това "ваш съм"!
Откровено казано, все едно ми беше дали Калоянчев ще казва "ваш съм" – пиесата достатъчно добре го доказваше. Жалко беше това изискване, но аз, за всеки случай, рекох на Калата: "Ако искаш, не казвай ваш съм, а здрав съм!" "Добре, Жоро!" отвърна той.
Дойде премиерата и финалният монолог, Георги Калоянчев се изтъпанчи и завърши тържествуващо:
– Ама на, ей ма, тук съм, (по-високо) жив съм, (още по-високо) здрав съм, (най-високо) ваш съм!…
Такъв е Калоянчев – актьорозавър!
Може би две години по-късно, Сатиричният театър гостува на сцената на Пловдивския античен театър. Пристигнах преди самото начало на спектакъла и се настаних всред публиката. Между другото, бях чул, че на артистите вече им е дошло до гуша да повтарят все един и същ текст и са започнали да импровизират. Калоянчев на първо място.Това беше естествено, особено за Сатиричния театър. Представлението вървеше, публиката се забавляваше, дойде сцената с Гуньо адвокатина и героят на социалистическия труд, народният артист Георги Калоянчев, завърши спора си с Гуньо, като възкликна:
– Педераст, с педераст!
Публиката се зарадва. Тя обича, когато се говорят подобни неща от сцената, но не си го признава.
След представлението отидох при актьорите. Калоянчев ме видя и изненадано попита:
— Ама ти тука ли си?
– Тука съм, Кали – тъй му викахме на галено.
– Гледа ли?
– Гледах.
Той се замисли за миг.
– А чу ли, като го нарекох педераст с педераст.
– Чух.
– Нали не беше хубаво – изрече Георги Калоянчев с каещ се тон.
– Не, Кали.
На следващото представление той повтори същото.
Не стига всичко това, ами Калата има нахалството да издаде биографична книга и да я назове: "Жив съм, ваш съм!", без да ми даде нито стотинка за авторските права. Мога да го съдя, но нейсе.