Гюстав Флобер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
⚫ | |||
* ''Да бъдеш [[глупав]], [[егоист]] и да имаш добро [[здраве]] – това са трите условия, необходими, за да бъдеш [[щастлив]]. Но ако първото от тях не достига, то останалите са безполезни.'' |
|||
* ''Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.'' |
|||
⚫ | |||
Ред 40: | Ред 40: | ||
* ''Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.'' |
* ''Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.'' |
||
* ''Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.'' |
|||
Ред 49: | Ред 52: | ||
* ''Необходимо е "да познаваш" авторите. Не е нужно да знаеш имената им.'' |
* ''Необходимо е "да познаваш" авторите. Не е нужно да знаеш имената им.'' |
||
* ''Нищо не ви внушава толкова презрение към [[успех]]а, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.'' |
|||
Ред 61: | Ред 67: | ||
* ''[[Самота]]та не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.'' |
* ''[[Самота]]та не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.'' |
||
* ''Талантът е продължително търпение.'' |
|||
* ''Там, където няма форма, няма и идеи.'' |
|||
Ред 66: | Ред 78: | ||
* ''Това, което го разбират лошо, често се стараят да го обяснят с помощта на [[думи]], които |
* ''Това, което го разбират лошо, често се стараят да го обяснят с помощта на [[думи]], които още по-малко разбират.'' |
||
Ред 73: | Ред 85: | ||
* ''Точността на мислите обуславя точността на изразяването.'' |
* ''Точността на мислите обуславя точността на изразяването.'' |
||
* ''Три неща са необходими на [[човек]]а, за да е [[щастлив]]: да бъде [[глупав]], да бъде [[егоист|себелюбив]], да има добро [[здраве]]; но ако му липсва първото, останалите са безполезни.'' |
|||
Версия от 19:33, 11 декември 2012
Гюстав Флобер | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
Гюста́в Флобе́р (фр. Gustave Flaubert, 1821-1880) е френски писател-романист, чиито най-известни произведения са "Мадам Бовари", "Възпитание на чувствата" и "Саламбо".
- Блондинките са по-страстни от брюнетките.
- Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.
- Всичко се износва, дори мъката.
- Всичко, което е прекрасно, е нравствено.
- Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.
- Да се ракзвайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.
- Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.
- За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.
- Загубили сме вярата си дори в порока.
- Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.
- Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.
- Настойчивостта смекчава съдбата.
- Невежеството ни в областта на историята ни кара да хулим своето време. Хората винаги са постъпвали така.
- Необходимо е "да познаваш" авторите. Не е нужно да знаеш имената им.
- Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.
- Обичам да обичам, обичам да ненавиждам.
- Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.
- Парите са причина за всички злини.
- Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.
- Талантът е продължително търпение.
- Там, където няма форма, няма и идеи.
- Темата не се избира. В това е именно тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писатля.
- Това, което го разбират лошо, често се стараят да го обяснят с помощта на думи, които още по-малко разбират.
- Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мислълта.
- Точността на мислите обуславя точността на изразяването.
- Три неща са необходими на човека, за да е щастлив: да бъде глупав, да бъде себелюбив, да има добро здраве; но ако му липсва първото, останалите са безполезни.
- Умей да създаваш впечатление, че си получил сериозно образование.
- Формата и съдържанието са две категории, които не съществуват никога отделно една от друга.
- Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената: да бъде вездесъщ и невидим.
- Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.