Прокълнатите крале: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:


<br/>
<br/>
==из "Железният крал"==
==Железният крал==
<small>книга първа от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)</small>
<small>книга първа от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)</small>


Ред 81: Ред 81:
<br/>
<br/>


==из "Удушената кралица"==
==Удушената кралица==
<small>книга втора от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)</small>
<small>книга втора от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)</small>


Ред 132: Ред 132:
* ''Лошо [[обич]]аш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш [[щастлив]]и против [[воля]]та им.''
* ''Лошо [[обич]]аш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш [[щастлив]]и против [[воля]]та им.''
<br/>
<br/>
==из "Отровите на короната"==
==Отровите на короната==
<small>книга трета от поредицата "Прокълнатите крале" (1956)</small>
<small>книга трета от поредицата "Прокълнатите крале" (1956)</small>


Ред 184: Ред 184:
<br/>
<br/>


==из "Законът на мъжете"==
==Законът на мъжете==
<small>книга четвърта от поредицата "Прокълнатите крале" (1957)</small>
<small>книга четвърта от поредицата "Прокълнатите крале" (1957)</small>


Ред 208: Ред 208:
* ''[[Лоялност|Вярност]] не се печели без благодеяния. Филип [Дългия] щедро заплати възкачването си на трона.''
* ''[[Лоялност|Вярност]] не се печели без благодеяния. Филип [Дългия] щедро заплати възкачването си на трона.''
<br/>
<br/>
==из "Френската вълчица"==
==Френската вълчица==
<small>книга пета от поредицата "Прокълнатите крале" (1958)</small>
<small>книга пета от поредицата "Прокълнатите крале" (1958)</small>


Ред 257: Ред 257:
<br/>
<br/>


==из "Лилията и лъвът"==
==Лилията и лъвът==
<small>книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале" (1959)</small>
<small>книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале" (1959)</small>


Ред 339: Ред 339:
<br/>
<br/>


==из "Как един крал погубва Франция"==
==Как един крал погубва Франция==
<small>книга седма от поредицата "Прокълнатите крале" (1977)</small>
<small>книга седма от поредицата "Прокълнатите крале" (1977)</small>


Ред 440: Ред 440:


[[Категория:Литературни произведения]]
[[Категория:Литературни произведения]]


[[ru:Проклятые короли]]

Версия от 19:32, 18 ноември 2012

Прокълнатите крале (фр. 1955–1977) е поредица от седем исторически романа на френския писател Морис Дрюон, която обхваща периода от осъждането на тамплиерите през 1314 до започването започването на войната между Франция и Англия в средата на ХVI век.


Железният крал

книга първа от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)


  • Това, което баща ми, кралят реши, това е законно – промълви Изабела…


  • Бяхме станали излишни, но не го знаехме – мислеше великият магистър [на тамплиерите]. – Продължавахме да говорим за нови кръстоносни походи и завоевания. Може би прекалено дълго пазихме гордостта и привилегиите си, без вече да ги заслужаваме.


  • Който има много длъжници, има и много неприятели.


  • Нека вълците се ядат помежду си, през това време няма да ядат нас.


  • Когато се касаеше за утвърждаване могъществото на държавата, крал Филип не се скъпеше, макар че в дребните разходи беше много пестелив.


  • …Често страстта загива от онова, което я е породило.


  • Двама любовници се издават пред околните най-вече, когато започнат да се карат или да си омръзват.


  • Как да кажеш на човека, който току-що ти е спасил живота, да не се бърка там, където не му е работата.


  • Когато си принуден да вземеш съучастници, длъжен си да им гласуваш доверие


  • Банкерът трябва да се учи да бъде твърд. Няма милост за дребните длъжници, иначе не бихме могли да услужваме на едрите.


  • Учѝ се, завирай се навсякъде, тършувай, разглеждай всичко, карай другите да говорят, а ти говори малко. Внимавай кой те черпи, не давай на жените повече пари, отколкото струват, и не пропускай да сваляш шапка, когато минава шествие…


  • Той посрещна госта си със спокойна и господарска любезност.


  • …И тук, и навсякъде има хора, които не принадлежат нито на едната партия, нито на другата, но използват и двете, като ги противопоставят една на друга.


  • Лицето на Изабел се пооживи, но вниманието й беше погълнато изцяло от писмото, а не от приносителя му. Обаче едно царствено желание да възнагради всеки, който й служи, я накара да добави:
    – Ще кажа на монсеньор д'Артоа да ви възнагради по-добре, отколкото бих могла да сторя аз в момента.



  • Пази се от ласкателството … Ласкателството представлява по-голямата опасност за един банкер. Трудно се устоява на похвалите, затова за нас крадецът е по-малко опасен от ласкателя.


  • Човешките съдби се създават бавно и никой не знае кои наши постъпки, хвърлени случайно като семена, ще поникнат и един ден ще цъфнат.


  • Той пак пусна в ход любимата си хитрост – пълна откровеност и признаване на лошите си намерения, за да прикрие ножа в ръката си.


  • Не че силните хора не знаят какво е колебание и съмнение – това са черти, присъщи на човешката природа, само че те умеят да ги превъзмогват по-бързо.


  • У един банкер доброто сърце трябва винаги да принесе някаква полза. … И тъй като се нуждаеш от пари, трябва да занесеш подаръци.


  • Ето няколко полици, подписани от монсеньор д'Артоа. Мисля, че няма да откаже да ти помогне, ако стане нужда. Но помощта му ще бъде по-сигурна, ако с едната ръка му представиш молбата, а с другата – сметката. Ето и задължението на крал Едуард… Не зная … дали ще забогатееш от всичко това, но поне ще можеш да станеш опасен.


  • Най-голямата добродетел за един банкер е да знае да мълчи.


  • Не е сигурен в себе си и не знае как да ме подхване… Пристига с голям шум, сякаш идва да направи всичко на пух и прах, а после си гледа ноктите.


  • …Твърде много е преуспял, за да има само приятели


  • Постоянно мислех и нищо не можа да откъсне мислите ми от вас – рече той с необходимата за такава голяма лъжа жар.


Удушената кралица

книга втора от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)


  • Вие току–що постъпихте с мен както правят проститутките с мъжете: възбуждат ги, за да ги подчинят по-лесно на собствените си желания.


  • Маринѝ спадаше към редките личности, които могат да бъдат сигурни, че са влезли в историята, защото сами са я изковали.


  • Делото на държавника никога не е завършено.


  • Единственият лек срещу самотата е съчувствието и милосърдието или с други думи съзнанието, че и другите страдат от същото нещастие както и ние.


  • Беше недоволен от всичко и от всички, защото всъщност беше недоволен от себе си.


  • Хората, които много дълго са упражнявали власт, накрая се отъждествяват с длъжността си и започват да смятат всяко посегателство към личността си за пряко посегателство спрямо държавните интереси.


  • Както бе ненаситен на почести и титли, така бе ненаситен на скъпоценности, дрехи, коне, мебели, съдове. Трябваше да притежава прекалено много от всичко, за да има чувството, че притежава достатъчно.


  • Този благородник мегаломан [Валоа] имаше темперамент на авантюрист, вкусове на парвеню и амбиции на основател на династия.


  • Финансистите имат не по-малко въображение от пълководците и зле ги познаваме, ако мислим, че се водят единствено то жажда за печалба. Сметките им често прикриват абстрактни мечти за власт.


  • Случайните изневери не само не пречат, а напротив, карат да мислиш за оня, комуто изневеряваш.


  • В крайна сметка всеки се сражава най-добре с оръжието, което му е присъщо.


  • Хората, над които сме взели надмощие веднъж, обикновено се смятат предварително бити, когато отново е окажат пред нас.


  • …Хората се издават най-добре на масата.


  • …Когато не можеш да сразиш противника си в лицето, трябва да го атакуваш изотзад.


  • Всяка несправедлива постъпка, извършена за справедлива кауза, нови в себе си своето проклятие.



Отровите на короната

книга трета от поредицата "Прокълнатите крале" (1956)



  • Изглеждаше муден, защото беше разсъдлив.


  • Беше воювал твърде много, за да обича все още войната, и за него тя беше вече само политическа необходимост…


  • Филип [дьо Поатие] се старае да отвлече своите командири от пагубното безделие и вместо да се дразнят едни други, ги кара да помечтаят, преди да ги поведе в бой.


  • По често [жените] дават по милост хляб, отколкото удоволствие.


  • Безделието кара войника да харчи.


  • Има два вида суеверни хора: едните не споменават никога бедата от страх да не я привлекат, а другите се надяват, че ще я отклонят, като й отдават дан с думи.


  • …Цялата тази авантюра имаше смисъл, ако свършеше бързо.


  • Колкото и да сме подготвени за някое събитие, то рядко става точно така, както сме го очаквали.


  • До насилие прибягват хора, които не могат да мислят.


  • …Кралете никога не са обичани, заради самите тях, а хората, които коленичат в нозете им, винаги търсят на килима някоя троха от властта.


  • Луи беше от онези съпрузи без въображение, които нямат много високо мнение за жените и смятат, че всичко може да се уреди с един подарък.


  • По-добре да загубим малко, отколкото всичко…


  • Когато ни оскърбяват, то е, защото най-често ние сами се навираме там, където не ни е мястото.


  • Тя [Жана дьо Поатие] влезе при кралицата с изправна глава, свежо лице, уверена стъпка и, както винаги, изискана от глвата до петите; роклята й се разстилаше нашироко около нея.


  • Щастието, давано по малко и винаги обвито в дрипите на измамата, скоро се превръща в терзание.


Законът на мъжете

книга четвърта от поредицата "Прокълнатите крале" (1957)


  • Но колкото и удивителна да е нечия съдба, тя изглежда такава само за ония, които я гледат отстрани.


  • Да наложим данък върху прегрешенията. Това ще бъде неизчерпаем източник.Човекът е грешник по природа, но е по-склонен да се разкайва в сърцето си, отколкото с кесията си. Той ще изпита много по-силно съжаление за грешките си и повече ще се колебае, преди да ги повтори, ако нашите опрощения са придружени с такса. Ако някой държи да стане по-добър, трябва да плати глоба.


  • След като ни се налага да оправим тази бъркотия, няма как – ще загубим малко, за да запазим цялото.


  • Кралският занаят се учи като всеки друг…


  • Наслаждаваше се на страха, който раждаше появата му, но не забелязваше ненавистта, която оставяше след себе си.


  • Филип дьо Поатие имаше друго схващане за кралското достойнство и за него беше важно да извърши не рицарски, а кралски жест.


  • Вярност не се печели без благодеяния. Филип [Дългия] щедро заплати възкачването си на трона.


Френската вълчица

книга пета от поредицата "Прокълнатите крале" (1958)


  • Когато един съпруг ненавижда жена си, съвсем естествено я смята за виновна във всичко.


  • …Не се печели нищо, ако отстъпваш.


  • Колко ни помагат в нашия [банкерски] занаят дърдорковците, а самохвалците ни предлагат даром сведение, което биха могли да ни продадат прескъпо.


  • Настъпва възраст, когато ако работиш само за себе си, имаш чувството, че работиш за тоя, дето духа.


  • Не трябва да се пропуска възможността да се живее, нито да се избягва евентуално приключение.


  • Признак на богати времена е да видиш бродирани обувки на властник, замърсени от строителни отпадъци.


  • Светият отец беше способен на подобни жестове, които не бяха точно щедрост, а просто пресмятане на цената, която трябваше да плати за своята власт.


  • Всеки ден носеше своя сноп от удоволствия: състезания, празненства, турнири, лов и полски излети. В столицата се чувстваше благоденствие и ненаситна жажда за забавления.


  • Естествено хората се оплакваха, но не защото бяха нещастни, а задето не можеха да задоволят всичките си желания.


  • Всяка влюбена жена се отличава по походката, дори в гръб.


  • Напредналата възраст му позволяваше да говори така, а тонът му беше толкова кротък, че не можеше да се засегнат от думите му.


  • Животът му е смесица от безразличие и навик.


  • …Ако си позволя някои волности, бих дал лош пример и бих загубил авторитета, необходим на командира, за да въдвори при нужда ред сред войската си.



  • Светецът не е никога толкова свят, нито жестокият така невъзмутимо жесток, колкото си въобразяват другите.


Лилията и лъвът

книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале" (1959)



  • Главата му бе куха като орех през лоша година.


  • …Научаваш много повече от хора със съмнителна репутация.


  • Хората винаги се ласкаят, когато им поискаме съвет.


  • Истинската власт се изчислява само по броя на владенията, които командваш и от които можеш да свикаш войници.


  • Когато някой ми служи лошо, това е равносилно на измяна…


  • Притежанието не означава власт.


  • Ставаш истински господар на хищника само когато така го дресираш, че той ляга в краката ти, като чуе твоя глас, скрива ноктите си и погледът ти замества за него клетката.


  • Тя самата не си даваше сметка, че като се опитваше да го улови в капан, тя сама попадаше в неговата власт.


  • В обществото на властелините на този свят, една жена се издига най-бързо в легнало положение.


  • Общо заблуждение на всички хора е, че другите отдават на тяхната личност такова голямо значение, колкото самите те… Другите забравят бързо какво ни се е случило.


  • При загубата на неприятел, срещу когото си се борил двадесет години, се чувстваш някак си ограбен. Омразата е много силна връзка и, когато се скъса, остава известна тъга.


  • …Принудителното бездействие му позволяваше да наблюдава и размишлява.


  • За една жена, която чака, мъжът е виновен за всичко.



  • Човек прави усилие само при нова любов и се бои само от това, което не познава…


  • Любовниците би трябвало да знаят, че в момента, когато престанат да се обичат, ще се окажат такива, каквито са били преди да започнат.


  • Човек се уморява да прави усилия в посока, която никой не одобрява…


  • Всеки може да сгреши, никой от нас не е вършил само похвални неща.


  • Колко усилия трябва да се положат, за да се спаси един човек, въпреки неговата воля.


  • Понякога жените, мислейки, че ще ни услужат, вършат измамни неща. Измамата е тяхна втора природа.


  • Когато парата напуска едно кралство, щастието му е отмерено.


  • Докато човек е жив, никога не е загубил всичко…


  • Никога не се бе замислял истински какво прави, за да му се порадва точно тогава. Духът му бе вечно насочен към бъдещето, към утрешния ден.


  • Всеки извор, колкото и прозрачен и бистър да е, не може да не започне да влачи кал и тиня, щом се превърне в река.


  • Да затвориш насила нечия уста, не значи да премахнеш оскърблението, което тя е произнесла.


Как един крал погубва Франция

книга седма от поредицата "Прокълнатите крале" (1977)


  • Великите хора се проявяват в трагичните моменти от историята, но причинителите на тези трагедии са посредствените личности.


  • Нищо велико и нищо трайно не може да бъде постигнато в политиката без наличието на хора, които със своя талант, характер и воля вдъхновяват, мобилизират и направляват народните усилия.


  • Когато нещастието разпери криле над някоя страна, всички се съюзяват с него. Природните бедствия съпътстват човешките грешки.


  • За да бъдеш папа не е достатъчно да си добър свещенослужител – трябва да умееш и да царуваш.


  • Много крале, и на първо място френският, биха управлявали по-успешно своите държави, ако уморяваха по-малко бъбреците си и повече мозъците си, и ако се въздържаха да решават важни проблеми на трапезата, на финала на някое надбягване или връщайки се от лов.


  • Колкото по-големи са нещастията, толкова по-дълбоки са корените им.


  • Да се отнасяш с младите като с деца, забравяйки какъв си бил на техните години, това е недостатък, идващ с възрастта.


  • Впрочем народите … са винаги склонни към илюзии и очакват от всеки нов владетел да бъде по-добър от предишния, сякаш новото само по себе си притежава чудодейна сила.


  • …Интриги има при всеки крал. Но само срещу слабия и омаломощения от някакъв порок или болест владетел се вършат заговори и съзаклятия. … Не казвам, че силните крале са застраховани срещу заговорите; но за това трябва да има истински предатели. Докато при негодните владетели е естествено дори почтените хора да съзаклятничат.


  • Знам, че не се гледа добре на хора с моя вкус, но си е мой и се придържам към него.


  • Добър слушател сте, … и човек с удоволствие ви учи на това, което знае.



  • Няма остаряло и съвременно мислене. Има само мисъл от една страна, а от другата – глупост.


  • Младите лесно си създават примери за подражание.


  • Никак не ценя хората, които се изтъкват, парадирайки с толкова много задължени служители…


  • И най-незначителната дума, излязла от устата на владетеля, става предмет на безкрайни тълкувания, с които онзи, комуто е била казана, си придава важност.



  • Прошепнат на ухо един донос звучи доста убедително. Но повторен на висок глас пред десет души, той губи силата си.


  • …Подробностите имат по-голямо значение, отколкото може да се предположи, защото те осведомяват за характера на хората.


  • Когато си с човек, който много е живял, трябва да свикнеш да слушаш няколко пъти едно и също. …Просто [главата] е пълна със спомени, които се събуждат по най-различни поводи.


  • Самият крал притежава огромно имущество; казват, че не може да сметне богатството си, но аз знам, че го пресмята, иначе нямаше да го притежава.


  • Животът е достоен и смислен само ако човек посвети сили и разума си на някакво велико дело, с което може да слее личността си.


  • Ако искаш една тайна да бъде запазена, просто не я записваш, това е.


  • Войната не се прекратява, когато войските са вече на път. Тя може да се спре в главите на кралете, докато все още се колебаят.


  • Тъй като той беше личност, аз се срещнах с него, слушах го любезно, от което той остана доволен и уредих някои негови въпроси…


  • У скромните високопоставени хора има някаква скрита гордост, често причина за неуспеха им.


  • Не може всичко да е все злополучно…


  • …На война времето и бързината са толкова важни, колкото и числеността, а понякога дори по-важни.


  • Научил съм сержантите и слугите да коленичат, когато слизам [от носилката]. Това винаги впечатлява тези, при които съм дошъл. Много от тях също веднага коленичат и се прекръстват. Можете да ми повярвате, че моето появяване предизвика смут в английския лагер.


  • Ласкателството удари в целта. Кралят се поколеба още малко, а аз продължих да настоявам, украсявайки речта си с хвалебствия, големи колкото Алпите.


  • Когато величаем победения, извисяваме победата си.


  • Беше крал-рицар и държеше да се покаже такъв и в поражението.