Жак-Бенин Босюе: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 51: Ред 51:




* ''[[Неуспех]]ите са единствените учители, които могат да ни порицават с полза.''
* ''[[Неуспех]]ите са единствените [[учител]]и, които могат да ни [[критика|порицават]] с полза.''





Версия от 10:59, 15 април 2012

Жак-Бенѝн Босюè (фр. Jacques-Bénigne Bossuet, 1627-1704) е френски епископ, теолог, писател и талантлив оратор, един от първите защитници на теорията за политическия абсолютизъм.


  • Безплодната жена трябва да замениш с друга след година, язвителната – незабавно.


  • Великата душа е властелин на тялото, което тя оживява.


  • Всичко е възможно за този, който умее да презира живота.



  • Герои без човеколюбие, могат да предизвикат уважение и удивление, но никога няма да овладеят сърцата.



  • Здравият разсъдък е властелинът на човешкия живот.


  • Истинската свобода е тази, която свързва всички частни интереси с общите интереси.


  • Колко лесно извиняваме простъпките си, когато съдбата ни ги прощава.





  • Не мислете, че човек е увлечен само от невъздържаност на чувствата; невъздържаността на ума е не по-малко съблазнителна.




  • Ние предпочитаме по-скоро да тънем в невежество, отколкото да го признаем.


  • Нито един човек, колкото и прекрасен да е той, не може да бъде съвършенството.


  • Няма нищо по-надменно от приветливостта на горделивец.


  • Няма повече връщане към първите сладостни усещания на невинната душа, когато тя съзнателно се е отказала от тях.


  • От всички слабости най-голямата е да се страхуваш да се покажеш слаб.


  • От страх да не се покажат твърде слаби, държавниците стават понякога непреклонни пред разума.


  • Отделните лица чувстват бедствията на държавата само тогава, когато и те самите страдат от тях.


  • По-добре е да спасиш един гражданин, отколкото да разбиеш хиляди неприятели.


  • Силата ни е дадена, за да залазим своето имущество, а не за присвояване на чуждото.



  • Славата е най-твърдата опора за държавите.


  • Трябва да се страхуваш от враговете, когато са далече, за да не се страхуваш, от тях, когато дойдат наблизо.


  • Човешкото високомерие се старае да не мисли, за да не забележки своето нищожество.


  • Щом веднъж е намерено средство да се подхване народа с примамката на свободата, той върви сляпо, само като слуша нейното име.


Източници
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"