Салустий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: ca:Gai Sal·lusti Crisp |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
{{цитат|Всеки е ковач на своето [[щастие]].|||Faber est suae quisque fortunae.}} |
{{цитат|Всеки е ковач на своето [[щастие]].|||Faber est suae quisque fortunae.}} |
||
* ''Мислѝ като човек на действието, действай като човек на [[мисъл]]та.'' |
* ''Мислѝ като човек на действието, действай като човек на [[мисъл]]та.'' |
||
* ''Делата са по-важни от думите.'' |
* ''Делата са по-важни от думите.'' |
||
* ''Думите ги съпоставят с делата.'' |
* ''Думите ги съпоставят с делата.'' |
||
* ''Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом. |
* ''Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом. |
||
{{цитат|При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада.||Bellum Iugurthinum, X.6|Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.}} |
{{цитат|При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада.||Bellum Iugurthinum, X.6|Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.}} |
||
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}} |
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}} |
||
* ''В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.'' |
* ''В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.'' |
||
* ''[[Храброст]]та замества крепостните стени.'' |
* ''[[Храброст]]та замества крепостните стени.'' |
||
* ''По пътя на мъжеството се отправят към [[слава]]та.'' |
* ''По пътя на мъжеството се отправят към [[слава]]та.'' |
||
* ''Всяка [[войната]] е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.'' |
* ''Всяка [[войната]] е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.'' |
||
* ''Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.'' |
* ''Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.'' |
||
* ''Нуждата прави дори страхливите смели.'' |
* ''Нуждата прави дори страхливите смели.'' |
||
* ''Този, който се [[гняв|гневи]] за всичко, се гневи за едното нищо.'' |
* ''Този, който се [[гняв|гневи]] за всичко, се гневи за едното нищо.'' |
||
* ''Кой е по-голям [[приятел]], ако не брат на брата?'' |
* ''Кой е по-голям [[приятел]], ако не брат на брата?'' |
||
{{цитат|Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба.||Bellum Catalinae, XX.4|Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.}} |
{{цитат|Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба.||Bellum Catalinae, XX.4|Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.}} |
||
{{цитат|Всеки се нуждае от помощта на друг човек.|||Alter alterius auxilii eget.}} |
{{цитат|Всеки се нуждае от помощта на друг човек.|||Alter alterius auxilii eget.}} |
||
* ''Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на [[признателност]]та.'' |
* ''Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на [[признателност]]та.'' |
||
* ''По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.'' |
* ''По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.'' |
||
* ''[[Богатство]]то не намалява [[алчност]]та.'' |
* ''[[Богатство]]то не намалява [[алчност]]та.'' |
||
* ''Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото. |
* ''Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото. |
||
{{цитат|Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота.||Bellum Catalinae, XXXIII.5|At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.}} |
{{цитат|Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота.||Bellum Catalinae, XXXIII.5|At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.}} |
||
{{цитат|Малко хора искат [[свобода]], повечето искат само господари.||Histories, iv.69.18|Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.}} |
{{цитат|Малко хора искат [[свобода]], повечето искат само господари.||Histories, iv.69.18|Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.}} |
||
* ''Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват [[живот]]а си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за [[удоволствие|наслаждение]], а [[душа]]та им е само в тягост.'' |
* ''Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват [[живот]]а си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за [[удоволствие|наслаждение]], а [[душа]]та им е само в тягост.'' |
||
* ''За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.'' |
* ''За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.'' |
||
* ''Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо.'' <small>— из "Югуртинската война"</small> |
* ''Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо.'' <small>— из "Югуртинската война"</small> |
||
* ''Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от [[съдба]]та, отколкото от добродетелта… [[Водач]] и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.''<small>— из "Югуртинската война"</small> |
* ''Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от [[съдба]]та, отколкото от добродетелта… [[Водач]] и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.''<small>— из "Югуртинската война"</small> |
||
* ''Капризите на случая управляват този свят.'' |
* ''Капризите на случая управляват този свят.'' |
||
* ''Трудно е, оказва се, да пишеш [[история]]та.'' |
* ''Трудно е, оказва се, да пишеш [[история]]та.'' |
||
Версия от 18:51, 31 март 2012
Гай Салустий Крисп | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
Гай Салустий Крисп (лат. Gaius Sallustius Crispus, 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк.
- Всеки е ковач на своето щастие.
- Faber est suae quisque fortunae.
- Мислѝ като човек на действието, действай като човек на мисълта.
- Делата са по-важни от думите.
- Думите ги съпоставят с делата.
- Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.
- При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада. — Bellum Iugurthinum, X.6
- Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.
- Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.
- Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.
- В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.
- Храбростта замества крепостните стени.
- По пътя на мъжеството се отправят към славата.
- Всяка войната е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.
- Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.
- Нуждата прави дори страхливите смели.
- Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.
- Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата?
- Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба. — Bellum Catalinae, XX.4
- Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.
- Всеки се нуждае от помощта на друг човек.
- Alter alterius auxilii eget.
- Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.
- По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.
- Богатството не намалява алчността.
- Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото.
- Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота. — Bellum Catalinae, XXXIII.5
- At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.
- Малко хора искат свобода, повечето искат само господари. — Histories, iv.69.18
- Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.
- Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.
- За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.
- Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. — из "Югуртинската война"
- Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта… Водач и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.— из "Югуртинската война"
- Капризите на случая управляват този свят.
- Трудно е, оказва се, да пишеш историята.