Салустий: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AnankeBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: ca:Gai Sal·lusti Crisp
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 11: Ред 11:


{{цитат|Всеки е ковач на своето [[щастие]].|||Faber est suae quisque fortunae.}}
{{цитат|Всеки е ковач на своето [[щастие]].|||Faber est suae quisque fortunae.}}



* ''Мислѝ като човек на действието, действай като човек на [[мисъл]]та.''
* ''Мислѝ като човек на действието, действай като човек на [[мисъл]]та.''



* ''Делата са по-важни от думите.''
* ''Делата са по-важни от думите.''



* ''Думите ги съпоставят с делата.''
* ''Думите ги съпоставят с делата.''



* ''Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.
* ''Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.



{{цитат|При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада.||Bellum Iugurthinum, X.6|Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.}}
{{цитат|При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада.||Bellum Iugurthinum, X.6|Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.}}



{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}}
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}}



* ''В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.''
* ''В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.''



* ''[[Храброст]]та замества крепостните стени.''
* ''[[Храброст]]та замества крепостните стени.''



* ''По пътя на мъжеството се отправят към [[слава]]та.''
* ''По пътя на мъжеството се отправят към [[слава]]та.''



* ''Всяка [[войната]] е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.''
* ''Всяка [[войната]] е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.''



* ''Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.''
* ''Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.''



* ''Нуждата прави дори страхливите смели.''
* ''Нуждата прави дори страхливите смели.''



* ''Този, който се [[гняв|гневи]] за всичко, се гневи за едното нищо.''
* ''Този, който се [[гняв|гневи]] за всичко, се гневи за едното нищо.''



* ''Кой е по-голям [[приятел]], ако не брат на брата?''
* ''Кой е по-голям [[приятел]], ако не брат на брата?''



{{цитат|Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба.||Bellum Catalinae, XX.4|Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.}}
{{цитат|Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба.||Bellum Catalinae, XX.4|Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.}}



{{цитат|Всеки се нуждае от помощта на друг човек.|||Alter alterius auxilii eget.}}
{{цитат|Всеки се нуждае от помощта на друг човек.|||Alter alterius auxilii eget.}}



* ''Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на [[признателност]]та.''
* ''Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на [[признателност]]та.''



* ''По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.''
* ''По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.''



* ''[[Богатство]]то не намалява [[алчност]]та.''
* ''[[Богатство]]то не намалява [[алчност]]та.''



* ''Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото.
* ''Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото.



{{цитат|Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота.||Bellum Catalinae, XXXIII.5|At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.}}
{{цитат|Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота.||Bellum Catalinae, XXXIII.5|At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.}}



{{цитат|Малко хора искат [[свобода]], повечето искат само господари.||Histories, iv.69.18|Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.}}
{{цитат|Малко хора искат [[свобода]], повечето искат само господари.||Histories, iv.69.18|Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.}}



* ''Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват [[живот]]а си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за [[удоволствие|наслаждение]], а [[душа]]та им е само в тягост.''
* ''Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват [[живот]]а си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за [[удоволствие|наслаждение]], а [[душа]]та им е само в тягост.''



* ''За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.''
* ''За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.''



* ''Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо.'' <small>— из "Югуртинската война"</small>
* ''Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо.'' <small>— из "Югуртинската война"</small>



* ''Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от [[съдба]]та, отколкото от добродетелта… [[Водач]] и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.''<small>— из "Югуртинската война"</small>
* ''Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от [[съдба]]та, отколкото от добродетелта… [[Водач]] и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.''<small>— из "Югуртинската война"</small>



* ''Капризите на случая управляват този свят.''
* ''Капризите на случая управляват този свят.''



* ''Трудно е, оказва се, да пишеш [[история]]та.''
* ''Трудно е, оказва се, да пишеш [[история]]та.''






Версия от 18:51, 31 март 2012

Гай Салустий Крисп (лат. Gaius Sallustius Crispus, 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк.


  • Всеки е ковач на своето щастие.
    Faber est suae quisque fortunae.


  • Мислѝ като човек на действието, действай като човек на мисълта.


  • Делата са по-важни от думите.


  • Думите ги съпоставят с делата.


  • Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.


  • При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада. — Bellum Iugurthinum, X.6
    Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.


  • Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.
    Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.


  • В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.



  • По пътя на мъжеството се отправят към славата.


  • Всяка войната е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.


  • Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.


  • Нуждата прави дори страхливите смели.


  • Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.


  • Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата?


  • Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба. — Bellum Catalinae, XX.4
    Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.


  • Всеки се нуждае от помощта на друг човек.
    Alter alterius auxilii eget.


  • Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.


  • По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.



  • Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото.


  • Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота. — Bellum Catalinae, XXXIII.5
    At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.


  • Малко хора искат свобода, повечето искат само господари. — Histories, iv.69.18
    Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.


  • Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.


  • За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.


  • Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. — из "Югуртинската война"


  • Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта… Водач и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.— из "Югуртинската война"


  • Капризите на случая управляват този свят.