Салустий

Гай Салустий Крисп
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Гай Салустий Крисп (лат. Gaius Sallustius Crispus, 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк.

• Всеки е ковач на своето щастие.

  Faber est suae quisque fortunae.

• Мислѝ като човек на действието, действай като човек на мисълта.

• Делата са по-важни от думите.

• Думите ги съпоставят с делата.

• Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.

• При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада. — Bellum Iugurthinum, X.6

  Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.

• Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.

  Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.

• В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.

• Храбростта замества крепостните стени.

• По пътя на мъжеството се отправят към славата.

• Всяка войната е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.

• Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.

• Нуждата прави дори страхливите смели.

• Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.

• Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата?

• Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба. — Bellum Catalinae, XX.4

  Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.

• Всеки се нуждае от помощта на друг човек.

  Alter alterius auxilii eget.

• Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.

• По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.

• Богатството не намалява алчността.

• Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото.

• Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота. — Bellum Catalinae, XXXIII.5

  At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.

• Малко хора искат свобода, повечето искат само господари. — Histories, iv.69.18

  Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.

• Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.

• За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.

• Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. — из "Югуртинската война"

• Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта… Водач и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.— из "Югуртинската война"

• Капризите на случая управляват този свят.

• Трудно е, оказва се, да пишеш историята.