Публий Сир

Публилий Сир или както е попопуларен Публий Сир (лат. Publilius Syrus или Publius Syrus) — древноримски мимически поет от епохата Цезар и Август. Произхожда от Сирия, поради което и получава прозвището Syrus, т.е "сириец". В Рим попада като роб, но в последствие получава свобода и разиграва своите драматични произведения по цяла Италия с несекващ успех, благодарение най-вече на нравоучителните фрази, които са вплетени в сюжетите. Именно с тях той записва името си с ярки букви в световната литература.

• Безнаказанността е само временна.
• Безславният живот е за човека като смърт.

  Est socia mortis homini vita ingloria.

• Времето употребено за мислене не е загубено време.
• Да помислиш над това кое е полезно, е оправдано забавяне.

  Deliberare utilia mora tuttisima est.

• Дори зарасналите рани оставят белези.

  Etiam sanato vulnere cicatrix manet.

• Дори и косъмът има своята сянка.

  Etiam capillus unus habet umbram suam.

• Дружбата е винаги полезна, а любовта може и да навреди.

  Amicitia semper prodest, amor et nocet.

• Дружбата най-добре се скрепя с вярност.

  Amicitiae coagulum unicum est fides.

• Душевната болка е по-силна от телесната.

  Dolor animi gravior est, quam corporis dolor.

• Който бързо взема решение, може бързо да се разкае.

  Ad poenitendum properat, cito qui iudicat.

• Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ.

  Absentem laedit, qui cum ebrio litiga.

• Любовна рана може да излекува само този, който я е нанесъл.
• На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко.

  Desunt inopiae multa, avaritiae omnia.

• На мъдрост се учат с размишление.

  Deliberando discitur sapientia.

• Няма да чуем истината, ако сами не я казваме.
• Обичай баща си, ако е справедлив, ако не е — търпи.

  Ames parentem, si aequus est; si aliter, feras.

• Подготвяйте войната бавно, за да победите бързо.
• Понякога е целесъобразно да забравим кои сме.
• Понякога и зад целувките се крие ненавист.
• По-скоро ще победиш с разсъдък, отколкото с гняв.

  Consilio melius vinces, quam iracundia.

• Прекаленото благородство по отношение на наглия човек е нецелесъобразно.

  Contra impudentem stulta est nimia ingenuitas.

• Приятелите са крадци на време. — за приятелите се отделя време

  Amici fures temporum (temporis).

• Следващият ден е ученик на предходния.

  Discipulus est prioris posterior dies.

• Слухът приема по-лесно обидата от зрението.
• Тайното зло и тайните врагове са най-опасни.
• Трудно е да съвместяваш болката с разсъдителност.

  Difficile est dolori convenire cum sapientia.

• Трябва да се взема оръжието от разгневения, а не да му се дава.

  Eripere telum, non dare irato decet.

• Трябва дълго да се обмисля това, което е необходимо да се решава един път.

  Deliberandum est diu, quod statuendum est semel.

• Умният човек се избавя от своите пороци, наблюдавайки чуждите.
• Честният човек не търпи да го оскърбяват, а силният не оскърбява.

  Contumeliam nec ingenuus fert, nec fortis facit.

• Често от мислене се пропуска удобният случай.

  Deliberando saepe perit occasio.

• Чуждото повече се харесва на нас, нашето — на другите.

  Aliena nobisq nostra plus aliis placent.

• Щастието прилича на чаша: колкото е по-блестяща, толкова е по-чуплива.