Августин: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 61: Ред 61:




{{цитат|[[Минало]]то вече го няма, бъдещето все още го няма, а настоящето е лишено от бавност.}}
{{цитат|[[Минало]]то вече го няма, бъдещето все още го няма, а [[настояще]]то е лишено от бавност.}}





Версия от 15:15, 21 март 2012

Аврелий Августин Блажени (лат. Sanctus Aurelius Augustinus, 354 — 430) е римски свещеник, теолог и ритор.


  • Ако Бог беше предопределил жената да бъде господарка на мъжа, той би я сътворил от главата, ако трябваше да е робиня, то би я сътворил от краката; но тъй като я е опредеил да бъде другарка на мъжа, Той я е сътворил от ребро.


  • Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.


  • Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш.


  • В главното – единство, във второстепенното – свобода, а във всичко – любов.


  • Важно е да се знае длъжен ли е един човек да обича друг заради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме човека заради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.


  • Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига.


  • Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.



  • Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства: то твори в душата удивителни дела.


  • Всички искат да бъдат блажени, но не всички могат.


  • Вярвам, за да разбера.


  • Дай ми, Господи, да разбера дали първо трябва да те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първо да Те познавам или първом да Те призовавам. Но нима някой Те призовава, незнаейки за Теб?


  • Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.


  • Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако трябва да обясня на питащия — не, не знам.


  • Когато над нас се изливаш, Ти, Господи, не се принизяваш, а нас възвисяваш. Ти не се разпиляваш, а нас съединяваш.


  • Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките.


  • Любовта към ближния е ограничена от това, доколко всеки човек обича самия себе си.



  • Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.


  • Нека да вярваме, ако не можем да разберем.


  • Никой не може да обича абсолютно неизвестно нещо.


  • Никой нищо не прави хубаво, ако е против волята му, дори ако човек и да прави нещо хубаво.


  • Нито един човек няма право да води толкова съзерцателен живот, за да забрави за своя дълг да служи на ближния.


  • Нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-точно нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе.


  • О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага.


  • Обичай и прави каквото си поискаш. — защото, както поясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания


  • От какво се състоим? От тяло и дух. Кое от тях е по-доброто? Разбира се, духът.


  • По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.


  • Разбери, за да повярваш.


  • Стреми се не да разбереш, че си в състояние да вярваш, но да повярваш, че си в състояние да разбереш.


  • Същността на вярата е в това, че вярваме на всичко, което не виждаме, а наградата за вярата е възможността да видим това, в което вярваме.


  • Толкова страдащи, колкото са се отдавали на страданието.


  • Убедих се, че трябва повече да се доверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват.



  • Човекът е като завършена картина - може да не харесваме нещо в нея – как там са изобразени планините и реките - може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно. Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса.


  • Човекът няма друга причина да философства, освен стремежът към блаженство.