Ричард Бах

Ричард Бах (англ.Richard Bach, р.1936 в щата Илиноис) е американски писател на научна фантастика, пряк потомък на немския композитор Йохан Себастиян Бах.

• Всичко, казано дотук, може да е погрешно.

• Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може. ("Едно")

• Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно. ("Едно")

• Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си! ("Илюзии")

• За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш с съзнанието, че вече си пристигнал.

• Колко живота има вьв Вселената? Един. ("Едно")

• Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.

• Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо! ("Едно")

• Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.

• Спори за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.

• Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни. ("Едно")

• Човек поверява живота си на това, в което вярва. ("Едно")

• Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда. ("Илюзии")

• Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.

Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.

— Пропускаш нещо. Как го правя?

— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.

— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.

Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.

— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение. ("Илюзии")

• За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш. ("Мост през вечността")

• Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора,които да ни разбират.Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами. ("Мост през вечността")

• На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи. ("Мост през вечността")

• Това е познанието:не дали ще изгубим играта,а по какъв начин ще приемем загубата,какво ще научим от нея,какъв опит ще извлечем от следващите игри.Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба. ("Мост през вечността")

• Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното,че сме забравили,че не външността определя истинската ни същност. ("Мост през вечността")

• Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта. ("Едно")

• Ние създаваме нашата собствена действителност. ("Едно")

• Единствената реалност е Любовта. ("Едно")

• Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА. ("Едно")

• Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия. ("Едно")