Емил Чоран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: eu:Emil Cioran Промяна: he:אמיל צ'וראן |
Редакция без резюме |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
{{цитат|Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.||Сълзи и светци|}} |
{{цитат|Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.||Сълзи и светци|}} |
||
{{цитат|[[Шопен]] издигна пианото до висотата на охтиката||Сълзи и светци|}} |
{{цитат|[[Шопен]] издигна пианото до висотата на охтиката||Сълзи и светци|}} |
||
* ''Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.'' |
|||
* ''Жените се държат или като курви или като даскалици.'' |
|||
* ''Човек забравя болката,но никога унижението.'' |
|||
[[Категория:Хора|Чоран, Емил]] |
[[Категория:Хора|Чоран, Емил]] |
Версия от 17:05, 5 март 2012
Емил Чоран | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия |
Емил Чоран (1911 — 1995) е румънски философ и есеист.
- Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам. — L’inconvenient d’être né
- Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята. — Сълзи и светци
- Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светци
- Болестта е модусът, в който смъртта обиква живота... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.
- Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светци
- Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ. — Сълзи и светци
- Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светци
- Историята е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светци
- Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светци
- Музиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светци
- Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светци
- Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим. — Сълзи и светци
- Продължаваме да обичаме. Все па! Да това „все пак“ покрива Безкрая. — Сълзи и светци
- Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен. — Сълзи и светци
- Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде. — Залезът на мислите, Le crépuscule des pensées
- Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?
- Упадъкът на паметта те прави метафизик. — Сълзи и светци
- Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат. — Сълзи и светци
- Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом. — Сълзи и светци
- Шопен издигна пианото до висотата на охтиката — Сълзи и светци
- Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.
- Жените се държат или като курви или като даскалици.
- Човек забравя болката,но никога унижението.