Макс Фриш: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Spiritia (беседа | приноси)
дефиниция, уикипедия, категории
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
{{цитат|Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.|||}}
{{цитат|Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.|||}}
{{цитат|Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.|||}}
{{цитат|Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.|||}}
{{цитат|Знам, че не съм безследно изчезналият Щи­лер. А и никога не съм бил. Кълна се в това, макар и да не знам кой съм в същност...|||Из "Щилер"}}
{{цитат|Има различни начини да се убие човек, или поне ду­шата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! По­кажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!|||Из "Щилер"}}
{{цитат|Аз не съм техният Щилер! Какво искат от мен! Аз съм един нещастен, нищожен, незначителен човек, който няма ми­нало, въобще няма никакъв живот. Защо да ги лъжа? Нека ми оставят моята пустота, моята нищожност, моята действи­телност, защото бягството е невъзможно, а онова, което ми предлагат, е бягство - не свобода, а бягство в една роля. Защо не ме оставят на мира?|||Из "Щилер"}}
{{цитат|Тъкмо разочароващите ис­тории, тези без истински край и следователно без истински смисъл, са много по-близки до живота.|||Из "Щилер"}}
{{цитат|Как може човек да докаже кой е в действителност? Аз не мога. Нима сам зная кой съм? Това е най-страшното от всичко, което прозрях в този затвор за следствени: не мога да изразя с думи моята действителност!|||Из "Щилер"}}
{{цитат|Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.|||Из "Щилер"}}


{{уикипедия|Макс Фриш}}
{{уикипедия|Макс Фриш}}

Версия от 14:40, 15 февруари 2012

Макс Фриш (Max Frisch) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.

  • Когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта.
  • В действителност войната не е нужна на никого, но мнозина се нуждаят от ненавист.
  • Всеки човек, рано или късно измисля история за себе си, която счита за свой живот.
  • Да пишеш означава да четеш самия себе си.
  • Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.
  • Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.
  • Знам, че не съм безследно изчезналият Щи­лер. А и никога не съм бил. Кълна се в това, макар и да не знам кой съм в същност...
    Из "Щилер"
  • Има различни начини да се убие човек, или поне ду­шата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! По­кажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!
    Из "Щилер"
  • Аз не съм техният Щилер! Какво искат от мен! Аз съм един нещастен, нищожен, незначителен човек, който няма ми­нало, въобще няма никакъв живот. Защо да ги лъжа? Нека ми оставят моята пустота, моята нищожност, моята действи­телност, защото бягството е невъзможно, а онова, което ми предлагат, е бягство - не свобода, а бягство в една роля. Защо не ме оставят на мира?
    Из "Щилер"
  • Тъкмо разочароващите ис­тории, тези без истински край и следователно без истински смисъл, са много по-близки до живота.
    Из "Щилер"
  • Как може човек да докаже кой е в действителност? Аз не мога. Нима сам зная кой съм? Това е най-страшното от всичко, което прозрях в този затвор за следствени: не мога да изразя с думи моята действителност!
    Из "Щилер"
  • Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.
    Из "Щилер"
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Макс Фриш