Добри Чинтулов: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Atchernev (беседа | приноси)
New page: == Българи юнаци == :Българи юнаци, :ще ли още спим? :Дигайте байраци, :да се освободим! :О лъв, събуди с...
 
VanHelsing (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Добри Петров Чинтулов''' (1822-1886) е български поети, композитор и педагог.


== Българи юнаци ==


:Българи юнаци,
; Из "Българи, юнаци"
* ''Българи юнаци,<br>ще ли още спим?<br>Дигайте байраци,<br>да се освободим!<br><br>О лъв, събуди се<br>от дълбокий сън,<br>силно провикни се<br>от Балкана вън.<br><br>Пушки и топове<br>като загърмят,<br>саби и ножове<br>ще да зазвънчат.''


:ще ли още спим?


; Из "Къде си вярна ти любов гореща"
:Дигайте байраци,


* ''Къде си, вярна ти любов народна?<br>Къде блестиш ти, искра любородна?<br>Я силен пламък ти пламни,<br>та буен огън разпали<br>на младите в сърцата,<br>да тръгнат по гората.<br><br>Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,<br>противу турци да стоим насреща!<br>Да викнем всинца с глас голям<br>по всичкия Коджабалкан:<br>голямо, мало, ставай,<br>оръжие запасвай!''
:да се освободим!




; Из "Стани, стани, юнак балкански"
:О лъв, събуди се


* ''Стани, стани, юнак балкански<br>от сън дълбок се събуди,<br>срещу народа отомански<br>ти българите поведи!<br><br>Че сълзи кървави пролива<br>във робство милий наш народ;<br>високо той ръце простира<br>да го избави вишний бог!<br><br>И тъй ний много претърпяхме,<br>но стига толкоз да търпим,<br>да бъдем пак, каквито бяхме,<br>ил' всинца да се изтребим.<br><br>Докòга, братя, да се губим?<br>Защо да се не съберем?<br>Така ли вечно ще се трудим<br>и в робство всинца да измрем?<br><br>Я вижте, братя, погледнете<br>на ближните нам племена!<br>От тях добър пример вземете<br>как си прославят имена!<br><br>Станете, братя, вий станете,<br>начало покажете вий;<br>и сабите си запашете,<br>и помощ ще ви се яви.<br><br>На помощ сърби, черногорци<br>със радост ще се затекат,<br>а и от север храбри руси<br>тозчас ще да се появят.<br><br>Догде е мъничка змията,<br>елате да се съберем!<br>С крака да й строшим главата,<br>свободни да се назовем!<br><br>Да стане лева наш балкански,<br>от него вятър да повей,<br>та полумесец отомански<br>под тъмен облак затъмней!<br><br>Да си развием знамената,<br>да светне нашата земя,<br>да си прославим имената,<br>да гинат чужди племена!''
:от дълбокий сън,


:силно провикни се


; Из "Вятър ечи, Балкан стене"
:от Балкана вън.


* ''Вятър ечи, Балкан стене,<br>сам юнак на коня<br>с тръба зове свойте братя:<br>всички на оръжие!<br><br>Дойде време, ставайте,<br>от сън се събуждайте,<br>доста робство и тиранство,<br>всички на оръжие!<br><br>Който носи мъжко сърце<br>и българско име,<br>да препаше тънка сабя,<br>знаме да развие!''


:Сбирай си децата


; Из "За срам на чуждите езици"
:в гъстите гори,


* ''За срам на чуждите езици<br>в пространството ни все се вреш,<br>кога говориш, мелиш трици,<br>кога те хулят, ти се смеш.<br><br>Да поразсъдиш не умееш<br>и пред разумните мълчиш,<br>пред тях езика си държиш,<br>като че уж благоговееш.''
:силен им в сърцата


:огън разпали!


:Те като в гората

:ще да се сберат,

:после в градищата

:ще да пропълзят.


:Олеле горкана!

:Нашият народ

:вика по Балкана

:да го избави бог.


:Пушки и топове

:като загърмят,

:саби и ножове

:ще да зазвънчат.


:Левски глас

:вика нас,

:турски глас

:бяга от нас.





Версия от 16:25, 5 септември 2011

Добри Петров Чинтулов (1822-1886) е български поети, композитор и педагог.


Из "Българи, юнаци"
  • Българи юнаци,
    ще ли още спим?
    Дигайте байраци,
    да се освободим!

    О лъв, събуди се
    от дълбокий сън,
    силно провикни се
    от Балкана вън.

    Пушки и топове
    като загърмят,
    саби и ножове
    ще да зазвънчат.


Из "Къде си вярна ти любов гореща"
  • Къде си, вярна ти любов народна?
    Къде блестиш ти, искра любородна?
    Я силен пламък ти пламни,
    та буен огън разпали
    на младите в сърцата,
    да тръгнат по гората.

    Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
    противу турци да стоим насреща!
    Да викнем всинца с глас голям
    по всичкия Коджабалкан:
    голямо, мало, ставай,
    оръжие запасвай!


Из "Стани, стани, юнак балкански"
  • Стани, стани, юнак балкански
    от сън дълбок се събуди,
    срещу народа отомански
    ти българите поведи!

    Че сълзи кървави пролива
    във робство милий наш народ;
    високо той ръце простира
    да го избави вишний бог!

    И тъй ний много претърпяхме,
    но стига толкоз да търпим,
    да бъдем пак, каквито бяхме,
    ил' всинца да се изтребим.

    Докòга, братя, да се губим?
    Защо да се не съберем?
    Така ли вечно ще се трудим
    и в робство всинца да измрем?

    Я вижте, братя, погледнете
    на ближните нам племена!
    От тях добър пример вземете
    как си прославят имена!

    Станете, братя, вий станете,
    начало покажете вий;
    и сабите си запашете,
    и помощ ще ви се яви.

    На помощ сърби, черногорци
    със радост ще се затекат,
    а и от север храбри руси
    тозчас ще да се появят.

    Догде е мъничка змията,
    елате да се съберем!
    С крака да й строшим главата,
    свободни да се назовем!

    Да стане лева наш балкански,
    от него вятър да повей,
    та полумесец отомански
    под тъмен облак затъмней!

    Да си развием знамената,
    да светне нашата земя,
    да си прославим имената,
    да гинат чужди племена!


Из "Вятър ечи, Балкан стене"
  • Вятър ечи, Балкан стене,
    сам юнак на коня
    с тръба зове свойте братя:
    всички на оръжие!

    Дойде време, ставайте,
    от сън се събуждайте,
    доста робство и тиранство,
    всички на оръжие!

    Който носи мъжко сърце
    и българско име,
    да препаше тънка сабя,
    знаме да развие!


Из "За срам на чуждите езици"
  • За срам на чуждите езици
    в пространството ни все се вреш,
    кога говориш, мелиш трици,
    кога те хулят, ти се смеш.

    Да поразсъдиш не умееш
    и пред разумните мълчиш,
    пред тях езика си държиш,
    като че уж благоговееш.