Салустий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
'''Гай Салустий Крисп''' (лат. ''Gaius Sallustius Crispus'', 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк. |
'''Гай Салустий Крисп''' (лат. ''Gaius Sallustius Crispus'', 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк. |
||
⚫ | |||
{{цитат|Всеки се нуждае от помощта на друг човек.|||Alter alterius auxilii eget.}} |
{{цитат|Всеки се нуждае от помощта на друг човек.|||Alter alterius auxilii eget.}} |
||
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}} |
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}} |
||
⚫ | |||
* ''Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо.'' <small>— из "Югуртинската война"</small> |
|||
⚫ | * ''Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта... Водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.''<small>— из "Югуртинската война"</small> |
||
* ''Капризите на случая управляват този свят.'' |
|||
⚫ | |||
* ''В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.'' |
|||
* ''Храбростта замества крепостните стени.'' |
|||
* ''По пътя на мъжеството се отправят към славата.'' |
|||
* ''Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.'' |
|||
* ''По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.'' |
|||
* ''За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.'' |
|||
* ''Богатството не намалява алчността.'' |
|||
* ''Трудно е, оказва се, да пишеш историята.'' |
|||
{{цитат|При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада.||Bellum Iugurthinum, X.6|Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.}} |
|||
{{цитат|Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота.||Bellum Catalinae, XXXIII.5|At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.}} |
|||
* ''Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото. |
|||
* ''Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом. |
|||
{{цитат|Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба.||Bellum Catalinae, XX.4|Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.}} |
|||
* ''Делата са по-важни от думите.'' |
|||
* ''Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата?'' |
|||
* ''Думите ги съпоставят с делата.'' |
|||
* ''Всяка война е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.'' |
|||
{{цитат|Малко хора искат свобода, повечето искат само господари.||Histories, iv.69.18|Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.}} |
|||
* ''Мислѝ като човек на действието, действай като човек на мисълта.'' |
|||
* ''Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.'' |
|||
* ''Нуждата прави дори страхливите смели.'' |
|||
* ''Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.'' |
|||
* ''Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.'' |
|||
[[Категория:Хора]] |
[[Категория:Хора]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Политици и държавници]] |
[[Категория:Политици и държавници]] |
||
[[Категория:Историци]] |
[[Категория:Историци]] |
||
⚫ | |||
[[de:Sallust]] |
[[de:Sallust]] |
Версия от 12:01, 10 юли 2011
Гай Салустий Крисп | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
Гай Салустий Крисп (лат. Gaius Sallustius Crispus, 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк.
- Всеки е ковач на своето щастие.
- Faber est suae quisque fortunae.
- Всеки се нуждае от помощта на друг човек.
- Alter alterius auxilii eget.
- Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.
- Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.
- Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. — из "Югуртинската война"
- Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта... Водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.— из "Югуртинската война"
- Капризите на случая управляват този свят.
- В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.
- Храбростта замества крепостните стени.
- По пътя на мъжеството се отправят към славата.
- Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това - въпреки природата - тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.
- По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.
- За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.
- Богатството не намалява алчността.
- Трудно е, оказва се, да пишеш историята.
- При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада. — Bellum Iugurthinum, X.6
- Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.
- Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота. — Bellum Catalinae, XXXIII.5
- At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.
- Хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото.
- Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.
- Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба. — Bellum Catalinae, XX.4
- Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.
- Делата са по-важни от думите.
- Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата?
- Думите ги съпоставят с делата.
- Всяка война е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.
- Малко хора искат свобода, повечето искат само господари. — Histories, iv.69.18
- Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.
- Мислѝ като човек на действието, действай като човек на мисълта.
- Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.
- Нуждата прави дори страхливите смели.
- Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.
- Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.