Възгледите на един клоун: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Panzer (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''„Възгледите на един клоун“''' (''„Ansichten eines Clowns“'') е роман на [[Хайнрих Бьол]] от [[w:1963|1963]] г.
{{уикипедия|Хайнрих Бьол}}
<small>Хайнрих Бьол, превод Светлана Петрова</small>


{{цитат|Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия („Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?) и той ме попита: „Добре ли бях? Харесах ли ви?, буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: „Препоръчайте ме на други...“|||}}<ref name="SvetlanaPetrova">„Възгледите на един клоун“, Хайнрих Бьол, превод Светлана Петрова</ref>
* Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...


{{цитат|— Душата — повторих упорито, — моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.<br>— Душа — каза студено той, — брат, опасност.<br>По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".<br>— Въпросът е много, много спешен — настоях аз.<br>Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.|||}}<ref name="SvetlanaPetrova" />
* Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия ("Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?") и той ме попита: "Добре ли бях? Харесах ли ви?", буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: "Препоръчайте ме на други..."


{{цитат|Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...|||}}<ref name="SvetlanaPetrova" />
* — Душата — повторих упорито, — моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.<br />

: — Душа — каза студено той, — брат, опасност.<br />
== Източници ==
: По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".<br />
<references />
: — Въпросът е много, много спешен — настоях аз.<br />
: Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.


[[Категория:Литературни произведения]]
[[Категория:Литературни произведения]]

Версия от 10:50, 30 януари 2011

„Възгледите на един клоун“ („Ansichten eines Clowns“) е роман на Хайнрих Бьол от 1963 г.

  • Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия („Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?“) и той ме попита: „Добре ли бях? Харесах ли ви?“, буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: „Препоръчайте ме на други...“[1]
  • — Душата — повторих упорито, — моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.
    — Душа — каза студено той, — брат, опасност.
    По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".
    — Въпросът е много, много спешен — настоях аз.
    Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.
    [1]
  • Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...[1]

Източници

  1. 1,0 1,1 1,2 „Възгледите на един клоун“, Хайнрих Бьол, превод Светлана Петрова