Емил Чоран: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AnankeBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: he:אמיל צ'יוראן
Bogorm (беседа | приноси)
м L’inconvenient d’être né
Ред 8: Ред 8:


'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист.
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист.
{{цитат|Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.|||}}
{{цитат|Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.||L’inconvenient d’être né|}}
{{цитат|Ако Адам беше щастлив в [[любов]]та, сигурно щеше да ни спести Историята.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Ако Адам беше щастлив в [[любов]]та, сигурно щеше да ни спести Историята.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.||Сълзи и светци|}}

Версия от 21:48, 16 март 2010

Емил Чоран (19111995) е румънски философ и есеист.

  • Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам. — L’inconvenient d’être né
  • Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята. — Сълзи и светци
  • Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светци
  • Болестта е модусът, в който смъртта обиква живота... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.
  • Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светци
  • Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ. — Сълзи и светци
  • Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светци
  • Историята е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светци
  • Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светци
  • Музиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светци
  • Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светци
  • Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим. — Сълзи и светци
  • Продължаваме да обичаме. Все па! Да това „все пак“ покрива Безкрая. — Сълзи и светци
  • Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен. — Сълзи и светци
  • Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде. — Залезът на мислите, Le crépuscule des pensées
  • Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?
  • Упадъкът на паметта те прави метафизик. — Сълзи и светци
  • Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат. — Сълзи и светци
  • Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом. — Сълзи и светци
  • Шопен издигна пианото до висотата на охтиката — Сълзи и светци