Салустий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: sv:Sallustius |
мРедакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}} |
{{цитат|Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.|||Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.}} |
||
{{цитат|Всеки е ковач на своето щастие.|||Faber est suae quisque fortunae.}} |
{{цитат|Всеки е ковач на своето щастие.|||Faber est suae quisque fortunae.}} |
||
{{цитат|Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо.}} ("Югуртинската война") |
|||
{{цитат|Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта... Водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.}}("Югуртинската война") |
|||
[[Категория:Хора]] |
[[Категория:Хора]] |
Версия от 18:14, 12 февруари 2009
Салустий (Sallustius) е римски държавник и историк.
- Всеки се нуждае от помощта на друг човек.
- Alter alterius auxilii eget.
- Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.
- Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.
- Всеки е ковач на своето щастие.
- Faber est suae quisque fortunae.
- Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. ("Югуртинската война")
- Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта... Водач и повелител в живота на смъртните е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.("Югуртинската война")