Латински пословици и поговорки

Юлий Цезар на Никола Кусту

A

• Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях. — Sum, quod eris, quod es, ante fui ( Надпис на входа на Римските гробища)
• Ако живееш в Рим, живей по римските обичаи. — Si vivis Romae, Romano vivito more
• Ако искаш мир, готви се за война. — Si vis pacem, para bellum.
• Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои. — Amici vitia si feras, facis tua.

Б

• Благоденствието на пациента е най-висш закон. — Salus aegroti suprema lex.
• Бог от машина. (Неочаквана намеса на висша сила, разрешаваща проблемите) — Deus ex machina
• Бързай бавно! (Девиз на Август Цезар) — Festina lente!

В

• Виното и музиката радват сърцето. — Vinum et musica laetificant cor.
• Време е за пиене. Сега е време да пием. — Nunc est bibendum.
• Времето разкрива истината — Veritatem dies aperit
• Всичко омръзва — парите никога! — Omnis distaedere — pecunia nunquam!

Г

• Глас народен — глас божи. — Vox populi, vox dei.
• Глупаците имат навика да си пишат имената навсякъде — Nomina stultorum scribuntur ubique locorum ( Сенека )

Д

• Да започнем с най-важното — Ab Iove principium
• Дай ми фактите и ще ти дам правото. — Da mihi facti, dabo tibi ius.
• Доброто начало е половината от работата. — Bonum initium est dimidium facti.
• Докато болният е в съзнание, все още има надежда. — Aegroto dum anima est, spes est.
• Докато дишам се надявам. — Dum spiro, spero.
• Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна. — Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est.
• Думите инструктират, примера води — Verba docent, exempla trahunt.
• Думите отлитат, написаното остава — Verba volant, scripta manent.

Е

• Един път написано, десет пъти прочетено. — Semel scriptum, decies lectum
• Един свидетел, не е свидетел — Testis unus, testis nullus.
• Едната ръка мие другата. — Manus manum lavat.

Ж

• Животът е кратък, изкуството е вечно. — Ars longa, vita brevis.
• Жребият е хвърлен. — Alea iacta est

З

• За закъснелите остават кокалите. — Tarde venientibus ossa.
• Завистта е враг на честта. — Hostis honori invidia
• Законът е суров, но е закон. — Dura lex, sed lex.
• Здравей, Цезар! Отиващите на смърт те приветстват. (Поздрав на гладиаторите към императора.) — Ave, Caesar (imperator)! Morituri te salutant!

И

• И да отпечаташ тайната, истината ще е скрита. — Imprimatur Secretum Veritas Misterium
• Истината е във виното. (Алкохолното опиянение кара хората да говорят истината) — In vino veritas.
• Историята е учителка на живота. — Historia vitae magistra

К

• Клин клина избива. — Cuneus cuneum trudit
• Кой ще ни пази от пазачите — Quis custodiet ipsos custodes?
• Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно. — Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum.
• Където има пушек, там има огън. — Ubi fumus, ibi ignis.
• Където е меда (сладоста), там е и горчивината. — Ubi mel, ibi fel.

Л

• Лекарят лекува, природата излекува. — Medicus curat, natura sanat.
• Лошите връзки развалят добрите нрави. — Bonus mores corrumpunt congressus mali.
• Любовта побеждава всичко. — Amor vincit omnia.
• Любовта побеждава всичко. — Omnia vincit amor.

М

• Медицината е най-благородното изкуство. — Omnium artium medicina nobilissima est.
• Мир на земята — Pacem in Terris

Н

• На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко. — Desunt inopiae multa, avaritiae omnia
• Написаното остава. — Litera scripta manet
• Не влизаме два пъти в една и съща река. — In idem flumen bis non descendimus
• Не се отчайвай, уповавай се на Бога. — Nil desperandum, auspice Deo.
• Нека бъде светлина — Fiat lux.
• Непознаването на закона не е извинение. — Ignorantia legis non excusat.
• Никога не се предавай — Nil desperandum
• Никой не трябва да носи отговорност за невъзможни неща — Ad impossibilia nemo tenetur.
• Нищо не е толкова необходимо, както медицината. — Nulla res tam necessaria est quam medicina.
• Нищо не съхне по-бързо от сълза. — Nihil lacrima citius arescit.
• Нищо освен най-доброто не е достатъчно (Мото на Евертън ФК) — Nil satis nisi optimum.
• Няма вечно да е лято (Готви се за трудни времена) — Non semper erit aestas.
• Няма гладък път от земята към звездите — Non est ad astra mollis e terris via.
• Няма медицина без латински. — Nulla est medicina sine lingua Latina.
• Няма правило без изключение. — Nulla regula sine exceptione.
• Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ. — Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.

О

• О, времена! О, нрави! (Цицерон) — O tempora! O mores!
• Обединени в различието. (Мото на Европейския съюз) — In Varietate Concordia.
• Опитваш се да пробиеш небето с глава. — Caelum capite perrumpere conaris.
• Орелът не лови мухи — Aquila non capit muscas.
• От море, до море (мото на Канада)- A mari usque ad mare.

П

• Парите не миришат. (Веспасиан, като обложил тоалетните с данък) — Pecunia non olet
• Пести време — Tempori parce!
• Плодовете на науката са сладки, корените — горчиви. — Doctrina est fructus dulcis, radicis amarae
• Победата е там, където има съгласие. — Ubi concordia, ibi victoria.
• Поверяваш овцата на вълка. — Ovem lupo committis
• Повторението е майка на знанието. — Repetitio est mater studiorum.
• Прави това, което правиш (Прави това, което правиш добре) — Age quod agis
• Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица. — Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina.
• Подобните се лекуват с подобни. — Similia similibus curantur.
• Помни, че си смъртен. — Memento mori.
• Правилна диагноза — успешно лечение. — Bene diagnoscitur, bene curatur.
• Приятелят е половината ни душа. — Amicus animae dimidium.

Р

• Рим, каза, въпросът е приключен. — Roma locuta, causa finita

С

• С едната ръка държи камък, а с другата протяга хляб. — Altera manu fert (tenet) lapidem, panem ostentat altera.
• Слава на победените! — Gloria victis!
• Славата променя нравите! — Honores mutant mores!
• Слепият не съди за цветовете — Caecus non iudicat de colore.
• Спокойствието е най-доброто лекарство. — Optimum medicamentum quies est.
• Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта. — Vilius argentum est auro, virtutibus aurum.
• Старите хора стават за втори път деца. — Bis pueri senes.
• Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите. — Fortuna fortes metuit, ignavos premit.
• Съдбата обича смелите. — Fortuna favet fortibus.

Т

• Така преминава световната слава. — Sic transit gloria mundi.
• Те осъждат това, което не разбират — Damnant quod non intellegunt.
• Това, което за един е лекарство, за друг е отрова. — Quod medicina aliis, aliis est acre venenum.
• Този, който дава малко няма право да иска много. — Qui vult dare parva non debet magna rogare.
• Трима правят компания. — Tres faciunt collegium.
• Трябва да очакваш от другия това, което му направиш. — Ab alio axspectes, alteri quod feceris.
• Това е знак за този който побеждава. — In Hoc Signo vinces.

У

• Улови мига! — Carpe diem!
• Управниците са смъртни, държавата е вечна. — Principes mortales, respublica aeterna.
• Утре, утре, винаги утре и така минава животът. — Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas.
• Учиш рака да върви напред. — Cancrum recta ingredi doces.
• Учиш рибата да плува. — Piscem natare doces.

Ч

• Чистата съвест се надсмива на лъжливите слухове. — Conscia mens recti famae mendacia ridet.
• Човек за човека е вълк. — Homo homini lupus est.

Щ

• Щастието спохожда смелите. — Audaces fortuna iuvat.

Свързани страници

Латински пословици, Латински сентенции, Латински изрази, Латинска поговорка

Външни препратки

• Латински цитати и фрази, с превод на английски език
• Речник на юридическите латински фрази, с превод на английски език