Владо Даверов: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Atchernev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Борислав: Ползване на Шаблон:Цитат за цитатите
Ред 1: Ред 1:
* „Изкуството е вечното убежище на самотника.
{{Цитат|Изкуството е вечното убежище на самотника.|||}}
* „В България има толкова писатели, колкото й се полагат — не повече от 15–20 души. Между тези двайсетима няма нито леви, нито десни. Има мислещи хора. Те се опитват да застават на страната на човека, но не са леви. Другите са графомани — те са леви.
{{Цитат|В България има толкова писатели, колкото й се полагат — не повече от 15–20 души. Между тези двайсетима няма нито леви, нито десни. Има мислещи хора. Те се опитват да застават на страната на човека, но не са леви. Другите са графомани — те са леви.|||}}
* "Държавата майка изчезва. Изчезва и социалистическият батюшка господар, който се грижи за тебе, за вуйна ти, за чичо ти. Започнаха вече да изчезват и тези взаимоотношения между хората, характерни за социализма - някакво другарство, но докато се стигне до другарския съд. Човек започва да разчита на себе си. Това значи, че поемаш отговорност за всичко." - пред в. "24 часа"; 09.2006
{{Цитат|Държавата майка изчезва. Изчезва и социалистическият батюшка господар, който се грижи за тебе, за вуйна ти, за чичо ти. Започнаха вече да изчезват и тези взаимоотношения между хората, характерни за социализма някакво другарство, но докато се стигне до другарския съд. Човек започва да разчита на себе си. Това значи, че поемаш отговорност за всичко.||пред в. „24 часа“; 09.2006|}}


[[Категория:Хора|Даверов, Владо]]
[[Категория:Хора|Даверов, Владо]]

Версия от 20:22, 14 февруари 2008

  • Изкуството е вечното убежище на самотника.
  • В България има толкова писатели, колкото й се полагат — не повече от 15–20 души. Между тези двайсетима няма нито леви, нито десни. Има мислещи хора. Те се опитват да застават на страната на човека, но не са леви. Другите са графомани — те са леви.
  • Държавата майка изчезва. Изчезва и социалистическият батюшка господар, който се грижи за тебе, за вуйна ти, за чичо ти. Започнаха вече да изчезват и тези взаимоотношения между хората, характерни за социализма — някакво другарство, но докато се стигне до другарския съд. Човек започва да разчита на себе си. Това значи, че поемаш отговорност за всичко. — пред в. „24 часа“; 09.2006