Направо към съдържанието

Стивън Хокинг

От Уикицитат

Проф. Стивън Уилям Хокинг (англ. Stephen William Hawking,1942-2018) е английски астрофизик, преподавател по математика на Кеймбриджкия университет и автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната "Кратка история на времето" (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.


  • Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение.[1]


  • …Айнщайн е грешал, като е казвал, че: "Бог не играе на зарове". Наличието на черни дупки предполага, че Бог не само си играе на зарове, но понякога ни обърква, като ги хвърля там, където не можем да ги видим.
    So Einstein was wrong when he said, "God does not play dice." Consideration of black holes suggests, not only that God does play dice, but that he sometimes confuses us by throwing them where they can't be seen.[2]


  • …Ако Вселената има начало, бихме могли да предположим, че има и създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, ако няма граници и ръбове, то не би трябвало да има нито начало, нито край, а просто да съществува. Къде е мястото в този случай на създателя?
    So long as the Universe had a beginning, we could suppose it had a creator. But if the universe is really completely self-contained, having no boundary or edge, it would have neither beginning nor end: it would simply be. What place, then, for a creator?[2]


  • Винаги ме изненадва, колко незаинтересовани сме ние днес за такива неща, като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата крайна дестинация. Този свят там, навън, е напълно луд. Бъдете любопитни!
    It surprises me how disinterested we are today about things like physics, space, the Universe and philosophy of our existence, our purpose, our final destination. Its a crazy world out there. Be curious.[2]


  • Всички доказателства сочат, че Бог е всъщност отявлен комарджия, а Вселената е голямо казино, където се хвърлят зарове и колелата на рулетка се завъртат по всякакъв повод.
    All the evidence shows that God was actually quite a gambler, and the Universe is a great casino, where dice are thrown, and roulette wheels spin on every occasion.[3]


  • Възможно е примитивният живот [във Вселената] да се среща много често, докато интелигентният – твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи и на Земята.
    [In the Universe it may be that] Primitive life is very common and intelligent life is fairly rare. Some would say it has yet to occur on Earth.[2]


  • Въпреки че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.
    Although I cannot move and I have to speak through a computer, in my mind I am free.[2]


  • Дори и да има само една възможна единна теория, тя е просто набор от правила и уравнения. Кое е това, което диша огън в уравнения и създава Вселената, която те описват? — A Brief History of Time
    Even if there is only one possible unified theory, it is just a set of rules and equations. What is it that breathes fire into the equations and makes a Universe for them to describe?[4]


  • Едва ли съм срещал математик, който да е в състояние да разсъждава.
    I have hardly ever known a mathematician who was able to reason.[3]


  • Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. … Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.
    One of the basic rules of the Universe is that nothing is perfect. Perfection simply doesn't exist… Without imperfection, neither you nor I would exist.[2]



  • Да се задържи вниманието ни върху земните проблеми означава да се ограничи човешкият дух.
    To confine our attention to terrestrial matters would be to limit the human spirit.[4]


  • За мен мозъкът е просто компютър, който спира да работи, когато частите му се повредят. Няма рай или отвъден живот за повредените компютри – това е приказка за хора, които се страхуват от тъмното.
    I regard the brain as a computer which will stop working when its components fail. There is no heaven or afterlife for broken down computers; that is a fairy story for people afraid of the dark.[5]


  • Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат, преди да пресекат улицата.
    I have noticed even people who claim everything is predestined, and that we can do nothing to change it, look before they cross the road.[4]


  • Идеята за десетте измерения може да звучи вълнуващо, но те ще доведат до реални проблеми, ако сте забравили къде сте паркирали колата си.
    The idea of 10 dimensions might sound exciting, but they would cause real problems if you forget where you parked your car.[2]


  • Има основания за предпазлив оптимизъм, че ние вече може би сме близо до края на търсенето на основните закони на природата.
    There are grounds for cautious optimism that we may now be near the end of the search for the ultimate laws of nature.[4]


  • Има смисъл само ако не се отказвате.
    It matters if you just don't give up.[3]



  • Картината, която имахме за Космоса, се е променила значително през последните 40 години и аз съм щастлив, че съм допринесъл поне малко за това.[6]


  • Когато очакванията са сведени до нула, човек наистина оценява всичко, което има.
    When one's expectations are reduced to zero, one really appreciates everything one does have.[3]


  • Когато се попита: "Какво е правил Бог, преди да създаде Вселената?" св. Августин не ни отговаря: "Подготвял е ада за онези, които задават подобни въпроси." Вместо това казва, че времето е характеристика на Вселената, която Господ е създал, и то не е съществувало преди зараждането на тази Вселена.
    When asked, "What did God do before he created the universe?" St. Augustine didn't reply, "he was preparing Hell for people who asked such questions." Instead, he said that time was a property of the Universe that God created, and that time did not exist before the beginning of the Universe.[3]


  • Мислех, че информацията се унищожава в черните дупки. Това е най-голямата ми грешка, или поне най-голямата ми научна грешка.[1]


  • Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.
    I think computer viruses should count as life. I think it says something about human nature that the only form of life we have created so far is purely destructive. We've created life in our own image.[4]


  • Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици – искаме да знаем откъде сме дошли.[7]в интервю за германското сп. "Шпигел" през 1988 г. след излизането на бестселъра му "Кратка история на времето"


  • Моята цел е проста. Това е пълното разбиране на Вселената, защо е таква, каквато е, и защо въобще съществува.
    My goal is simple. It is a complete understanding of the Universe, why it is as it is and why it exists at all.[4]


  • Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание.
    The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.[2]


  • Напълно в реда на нещата е да се правят грешки. Нищо не е съвършено, защото ако съществуваше съвършенство, не бихме съществували ние.
    It is all right to make mistakes; nothing is perfect because with perfection, we would not exist.[2]


  • Не е ясно дали интелигентността има някаква стойност за оцеляването в дългосрочен план.
    It is not clear that intelligence has any long-term survival value.[4]


  • Не мисля, че човечеството би оцеляло следващите хиляда години, освен ако не засели космоса.
    I don't think the human race will survive the next thousand years, unless we spread into space.[2]


  • Ние сме само една напреднала порода маймуни на една малка планета около една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. И това ни прави много специални.
    We are just an advanced breed of monkeys on a minor planet of a very average star. But we can understand the Universe. That makes us something very special.[4]


  • Някой ми каза, че всяко уравнение, което съм включил в книгата, ще намали на половина продажбите.
    Someone told me that each equation I included in the book would halve the sales.[4]


  • Помнете, че трябва да гледате нагоре към звездите, а не в краката си. Опитвайте се да намерите смисъл в това, което виждате, и се интересувайте от причините, поради което Вселената съществува.[6]


  • Простотата е въпрос на вкус.
    Simplicity is a matter of taste.[2]


  • Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет да намериш любовта – помни, че я има, и не я отхвърляй.
    One, remember to look up at the stars and not down at your feet. Two, never give up working. Work gives you meaning and purpose and life is empty without it. Three, if you are lucky enough to find love, remember it is there and don't throw it away.[2]


  • Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен.
    I believe the simplest explanation is, there is no God. No one created the universe and no one directs our fate. This leads me to a profound realization that there probably is no heaven and no afterlife either. We have this one life to appreciate the grand design of the universe and for that, I am extremely grateful.[2]


  • Старият парадокс: Може ли Бог да направи един камък толкова тежък, че и самият той да не може да го вдигне?
    The old paradox: Can God make a stone so heavy that he can't lift it?[3]


  • Съществува фундаментална разлика между религията, основана на авторитета, и науката, положена върху наблюдението и разума. Науката ще победи, защото върши работа.
    There is a fundamental difference between religion, which is based on authority, and science, which is based on observation and reason. Science will win because it works.[2]


  • Тихите хора имат най-гръмки умове.
    Quiet people have the loudest minds.[2]


  • Това, което съм направил, е да покажа начина, по който Вселената е започнала да се оформя – според законите на науката. В такъв случай не е необходимо да се обръщаме към Бога, за да установим как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а само че Бог не е необходим.
    What I have done is to show that it is possible for the way the universe began to be determined by the laws of science. In that case, it would not be necessary to appeal to God to decide how the universe began. This doesn't prove that there is no God, only that God is not necessary.[2]


  • Трябва само да се вгледаме в себе си, за да видим колко интелигентен живот може да се развие в нещо, което не бихме искали да срещаме.
    We only have to look at ourselves to see how intelligent life might develop into something we wouldn’t want to meet.[2]


  • Учените са склонни да рискуват теориите, на които се възхищават.
    Scientists tend to risk theories they admire.[2]


  • Фактът, че ние хората, нищожни струпвания от най-елементарните частици в природата, можем да се доближим толкова близо до разбирането за законите, които управляват нас и нашата Вселена, е истински триумф.[6]


  • Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, са неудачници.
    People who boast about their IQ are losers.[2]


  • Цялата история на науката е постепенното осъзнаване, че събитията не се случват по произволен начин, а отразяват определен основополагащ ред, който може би е – или може би не е – резултат на божествено вдъхновение.
    The whole history of science has been the gradual realization that events do not happen in an arbitrary manner, but that they reflect a certain underlying order, which may or may not be divinely inspired.[4]



  • Човек не може наистина да спори с математическа теорема.
    One cannot really argue with a mathematical theorem.[4]


  • Човешкият глас е много важен. Когато говориш неясно, хората се отнасят към теб като към умствено изостанал.[7]


  • Човешкият капацитет за вина е такъв, че хората винаги могат да намерят начини да се обвиняват.
    The human capacity for guilt is such that people can always find ways to blame themselves.[2]


Стивън Хокинг за извънземните


  • За моя математически мозък самият брой на звездите в хилядите галактики прави напълно рационално мисленето за извънземни. Истинското предизвикателство е да разберем какви може да са те всъщност.[8]


  • Извънземните може да съществуват, но човечеството трябва да избягва контакт с тях, защото резултатите може да се окажат опустошителни.[8]


  • Ако извънземните ни посетят, резултатът би бил като при пристигането на Колумб в Америка, което не е свършило добре за местното население.[8]коментар из телевизионна поредица, посветена на Хокинг и неговите идеи


Източници