Звеното

От Уикицитат
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Звеното

Звеното или Специален отряд (англ. The Unit) е американски военен екшън драма-сериал, създаден по действителни случаи от дейността на истинския Делта форс и техните семейства. Създател, продуцент, както и сценарист на част от сериите е Дейвид Мамет. Първо изълчване в САЩ: 2006-2009 г.


  • Ако се държите като командир, те ще изпълняват вашите команди.


  • — Как ви учат да не се страхувате?
    — Ами… бях прекалено зает, за да почувствам страх!


  • — Какво правиш, когато не си достатъчно силен.
    — Правиш се, че си.


  • — Прекрасен ден за стрелба, а?
    — Че има ли лош ден за стрелба?!


  • Стрелецът прави оръжието.


  • — Без оръжия съм като гол.
    — Моите съболезнования…


  • Голям пистолет или нищо - в звеното не жалим чувствата на другите.


  • — Има ли опасност това да гръмне?
    — Няма как да разбера, докато не пробвам.


  • — Три шрапнела се намират близо до гръбнака ти.
    — Е, стоят си там от години.


  • Тренировката свърши - сега да видим дали ви стиска. Това са бойни патрони - стреляй между тях двамата!


  • Мисля… да си помисля по въпроса.




  • Я, млъкнете! Мисля.


  • — Имам идея.
    — Усещам, че няма да ми хареса.


  • — И какво ще правим?
    — Ще използваме предимствата си - минаваме към план Б.
    — И какъв е той.
    — Ще го измислим.


  • Добрият войник винаги има резервен план.



  • Искаш моя съвет как да се справиш ли? Вживей се в ролята си.


  • Ако не можеш да контролираш подчинените си, ще те пратя да пазиш портала.


  • Знаеш ли къде е номерът: да не се паникьосваш. Проблемът не е проблем, докато не го забележиш.



  • Готов ли си да поемеш подобен риск заради принципите си?


  • — Смятате ли, че заплахите срещу мен са истински.
    — Приемаме всички заплахи на сериозно - затова все още сме живи.


  • Ти си пратила агентите след всичко, което сме прижвели заедно?… Знаеш ли как се нарича това? Изневявра!
    — Трябваше да избирам между себе си и теб - съжалявам.
    — И аз съжалявям…, но вече сме във фазата на наказанието.


  • Някой е пробутал на тези негодници красиви лъжи за революции, за да се погрижат отровният газ да тече.


  • Какви са твоите приоритети? Какво избираш: човека или мисията? Ти решаваш!


  • — Ще се справя сам.
    — Никой не се съмнява в твоите способности, но мисията е за двама.


  • Когато мисията се скапе, аз (ръководителят) отговарям за това. Забрави ли правилото?


  • Хартийките не правят мисиите.


  • Не влизаме (в акция), ако не смятаме, че можем да излезем.


  • Първото, на което ни учат (при изпълнението на една мисия), е как да разпределяме силите си.


  • Последният урок: когато мисията свърши, забравяш за нея.


  • — Що за новобранска издънка беше това?! Ще ми кажеш ли къде си забрави главата, войнико, защото не я носиш на тази мисия?
    — Нямам извинение, сър.
    — Това е новото "майната ти".


  • Мислите (и колебанията) ти нямат никакво значение. Но си ги донесъл на мисията и ще трябва да се справяш с тях. Както и всички остнали…
    — Както и всички ли?!
    — Да не се мислиш за единствен?! Всички си имат мисли. Чудното е, че твоите се забавиха толкова време.
    — Значи и другите от звеното…?
    — Да, и с другите е така, но твоите определено правят мисията по-трудна… Нито си първият, нито ще си последният. Ако не можеш да се спавиш с мислите си, напускаш.


  • — Това не те ли притеснява?
    — Би ме притеснило, ако се замислях.


  • — Запомни това: мишената е само заместител на човека. Не става дума за стрелба, а за убиване.


  • — На война като на война - знаете как е.
    — Знам, но не ми харесва.
    — Ако щете вярвайте, но и аз се боря с това.
    — Понякога се чудя в какво се превръщаме.
    — Ако някога разберете…, запазете го за себе си.


  • — Всички военни акции дават жертви.
    — Бих казал, че е задължително. Важното е да ги причиним на врага.


  • Войната е само загуби и хаос. Това е най-пълната загуба на време, дух и средства. Войната е най-отвратителното нещо на света. И въпреки всичко твърдят, че само робството е по-отвратително от нея. Всички военни са потърпевши, а семействата им - повече от тях. На война много обстоятелства не са под наш контрол, а още по-малко под контрола на отделния войник.


  • — Понятието "справедлива война" е много трудно за определяне. По-добре ме питай за смисъла на живота…
    — И какъв е смисълът на живота?
    — Той е неизвестен за нас.


  • — Някои твърдят, че отнемането на човешки живот е неоправдано.
    — Тези някои наемат други, за да вършат това вместо тях.
    — Но в Библията пише "не убивай!"
    — Става дума за умишлено убийство. На иврит думите за убийство и умишлено убийство се различават. Умишленото убийство е ненужно и неоправдано. Но ти би ли допуснал крадец, който се промъква нощем в дома ти и е готов да нарани семейството ти?


  • —Познавате Писанието?!
    — Достатъчно…, за да загазя.


  • — Всеки човек търси нещо.
    — И когато го открие?…
    — Намира покой.


  • Битки се печелят, когато противникът счита, че си готов на всичко.


  • Ще ги ударим… преди да са разбрали, че битката е започнала. Това е покер от най-висок залог.


  • Първото, което научаваш в битка, е да преценяваш силата на противника. В битка силата на противника се използва срещу самия него.


  • Добрият лидер се обгражда с мъдри съветници и ги слуша какво му говорят.


  • В този живот има малко златни шансове. Предлагам ти един. Ще го приемеш ли?


  • Искаш да знаеш защо сме те избрали?… Не сме. Само ти направихме предложение. Ти сам ни избра.


  • Нямаме проблем с качествата ти, а с това как ги ползваш.


  • — Смяташ, че не мога да ръководя звеното?
    — Знаеш го, и другите го знаят. Понякога образът в огледалото го разбира последен.
    — Важното е, че най-накрая го разбира.


  • — Тези (генералски) звезди означават, че ще трябва да се откажа от звеното.
    — Звеното е проблем на полковника. Време е да продължиш напред. Всеки го прави. Рано или късно.


  • Приемеш ли да влезеш в звеното, приемаш и правилата му. Това важи и за редника, и за офицера.


  • Ако си предложил услугите си на враговете, все едно не си бил един от нас.


  • — Когато нарочно не искаш да говориш за нещо, просто го променяш…
    — И лъжеш най-близките си приятелки…
    — Не, просто не говориш, защото е болезнено.
    — Знаеш ли кое е по-болезнено? Да те уличат впоследствие, че лъжеш.


  • — Нека ви разкажа всичко.
    — Не си длъжна.
    — Не, ще го разкажа, защото иначе следващия път пак ще се чудите дали отново казвам истината.


  • Лъжата е безсмислена, ако се колебаете. Очевидно е, че сте военен.
    — Откъде знаете.
    — И аз съм бил военен.


  • — А има ли добра причина да се лъже?
    — В името на по-голяма кауза.


  • Истината не е много приятна.
    — По това се познава, че е такава.


  • — Знам какво преживяваш. Но ще ти дам един съвет: когато нямаш повече информация, е време за решения. Може би вече ти е дошло много и е крайно време да вземеш решение.


  • Няма да те оставя да се бориш сама.


  • Това е моят начин да ти благодаря за самообладанието, с което прие неприятния инцидент.



  • — Проблеми ли има?
    — Не, тя ще се справи.
    — Бащиното доверие не ми достатъчно.


  • — Не я притискай толкова.
    — Дори не е достатъчно.
    — Разпада се.
    — Нищо подобно.
    — Тя е дете, ужасно е уплашена.
    — Беше на война, това е.


  • — Тя е под напрежение.
    — Не го отричам, но трябва да мине през това.
    — Защо.
    — Защото това й е работата. Защото други хора зависят от нея. Защото трябва да се справи.


  • — Професионалистът работи най-добре под натиск.
    — Хубава мисъл.


  • Ако той прекрачва границата, кажи му - бъди прям.


  • Има само четири начина да се сдобиеш с богатство: да го наследиш, да го изработиш, да ти падне късмет или да го откраднеш.


  • Че за какво друго служи бизнесът, освен да изкарва пари.


  • Плащай, качвай или бягай. … Ако не играеш, не печелиш.


  • — Разорихте се, господине?
    — Е…, просто пари.


  • — А вие, господине, с какво се занимавате?
    — Ами… предимно си гледам работата.


  • — Знаеш ли какво е най-важното: простота, търпение и състрадание
    — И кой го е казал?
    — Лао Дзъ. Но го научих от баща ти.


  • Отговарям само пред две неща: съвестта си и армията. А съвестта ми казва, че ти и твоята шайка сте сбъркали човека.


  • — Не искам да те разрочаровам.
    — Подведе ли другарите си?
    — Не знам…
    — Знаеш... Подведе ли екипа си.
    — Да.


  • — Ти се провали. Приеми го!
    — Не е вярно! Справих се! Цял живот съм се готвил за това.
    — Значи си живял напразно…


  • — Опрях окървавената си ръка в стъклото (преди да ме отвлекат).
    — Защо?
    — За да оставя знак.
    — За кого?
    — За тези, които ще ни търсят.
    — Откъде си сигурна, че ще те търсят?
    — Не изоставяме другарите си.


  • — Ще правя каквото смятам за нужно и когато смятам за нужно и няма да се отчитам пред тебе. Няма такова правило.
    — Вече има! Току-що го въведох.


  • Не си в позиция да издаваш нареждания.


  • — Можете поне да ми кажете какво следва!
    — И защо да ви казвам?
    — Защото питам!


  • Спор между адвокат и съпруга на сержант:
    — Как мога да ви вярвам, че това, което казвате, е истина?
    — Госпожо, вашият съпруг военен ли е?
    — Да.
    — Той има ли чувство за чест?
    — Да, разбира се!
    — А аз откъде мога да ви вярвам, че е така?



  • — Старите приятели са най-верните.
    — Колко вярно.


  • Не позволявай на криворазбраната лоялност да те провали.


  • Откога лошите предзнаменования грешат?!


  • — Не помня кога за последно чувствах, че съм с всичкия си.
    — Е, време е да се научим да сърфираме. Да си виждала някога тъжен сърфист?


  • — Явно, твърдо си решила да не прекараш добре.
    — Определено е така.


  • Толкова си напрегната, че не разсъждаваш сериозно.


  • Казват, че всички си имат предел. Не че нещо се е скъсало. Просто оттам нататък… вече няма нищо.


  • Дори всичко това, да е вярно, не е причина да захвърляш живота си.


  • Ако беше лесно, всеки щеше да го направи.


  • Нищо няма да постигнем като се самосъжаляваме.


  • — По-зле от това няма накъде.
    — Винаги има и по-зле.


  • Помните ли как майките все казват на децата си: "Можеше да е и по-зле."


  • — Не е ли странен светът понякога!?
    — И аз съм го забелязал…


  • — Как живееш в очакване на обаждане?
    — Това е дарба. Но понякога не се обаждат.


  • — Не мислех, че ще те видя отново…
    — Не изглеждаш много разочарована…
    — Не съм. Неведоми са пътищата на съдбата.
    — Да но в някоя друга вселена. В тази има други правила.


  • — Защо ме гледаш така.
    — Добре ли се чувстваш
    — Добре съм, Продължавам напред. Нали така?


  • — Благодаря, че дойдохте.
    — Не ми прозвуча като молба.
    — И не беше молба.


  • — Защо на никого не е казал какво смята да прави?
    — Ами… щяха да го спрат.


  • — Генералът ще се опита да ни спре.
    — Ще ни спре, ако ни хване.


  • Насилието привлича внимание.


  • Всеки вижда това, което може да си представи.


  • Нищо не е каквото изглежда.


  • Не бива да се живее с илюзии.


  • Доверието движи света напред.


  • Човек отива там, където го ценят.


  • Това е древен китайски детектор на лъжата: ако човек лъже, няма слюнка, за да изплюе ориза (който е налапал в устата си - бел.цит.).


  • Знаеш ли какво са правили с вещиците през средновековието? Връзвали са им по една наковалня и са ги пускали в някое езеро. Ако потънат, значи са невинни.


  • — Хипотетичен въпрос: какво е наказанието за шпионаж в Китай в наши дни.
    — Същото каквото и през последните две хиляди години.


  • Нали знаеш какво казват за отмъщението: "Винаги копай две ями."


  • Като цигарите е: лесно се започва, трудно се отказва - нарича се пристрастяване.


  • Ще се измъкнат - като змии през дървена ограда.


  • — Красиво е (в пустинята)!
    — Красиво е за опосуми.


  • Петлите кукуригат и слънцето изгрява, но не е заради тях.


  • Слънцето вече залязва. Ако се колебаеш, то ще залезе по-скоро…, защото се чувства обидено.


  • — Та ти ме оставяш на тридесет мили разстояние - без кола и без пари!? Как ще се прибера?
    — Сещам се за четири начина: с просия, с проституция, с ходене и с мислене. Ти решаваш.


  • — Ходил ли си на училище, синко?
    — Разбира се, сър. Но не внимавах много в час.
    — Ето затова сега си в армията!


  • — Заплашваш ли ме?
    — Не. Аз съм ти единственият приятел тук, но вече започвам да губя търпение.


  • — Дай й само минута. Какво ти коства?
    — А какво печеля?


  • — И къде е поуката от всичко това?
    — Няма поука - просто ти отклоних вниманието.


  • Услуга за услуга: ако не ми помогнеш и аз няма да го направя!


  • Който получава, трябва и да дава.


  • Добре де, всички сме уплашени, но се налага да работим заедно, за да оцелеем. Ясно ли е?


  • Най-трудното при заложниците не е да ги измъкнем, а да ги убедим да си тръгнат по своя воля.


  • Налага се да спасяваме хора, които не знаят, че трябва да бъдат спасени.


  • Полк.Райън: Казвам ви, че не си нося седло, за да си пазя задника.


  • Полк.Райън: Той може само да ти е зачервил ухото, но аз ще ти разбия челюстта.


  • Полк.Райън към серж.Уилямс:
    — Да нямаш навика да имитираш по-висшестоящите?
    — Само тези, на които открито се възхищавам, сър.


  • — Какви са единствените неща, които падат от небето, сержант?
    — Само манна небесна и парашутисти, сър.


  • — Разполагаш само един хеликоптер и четирима души?!
    — Повече от достатъчно - иначе ще изглежда, че си клатим краката.


  • — Дефиницията за хеликоптер - шест милиона отделни части, летящи в безредна формация… мразя ги и в червата си.
    — Мисли положително.
    — Добре де, и с положителност ги мразя и в червата си.


  • Знаете ли как се проектира самолет? Първо и преди всичко забравяте за абсолютно всичко друго, преди да започнете да проектирате самолет. Защото това чудо трябва да полети!


  • — Летим след 90 минути.
    — Време е за екшън.


  • — Докладвай!
    — На западния фронт всичко е спокойно!
    — И тук смъртоносна е само скуката.


  • — Какво правиш, когато виждаш индианци?
    — Внимаваш.
    — А когато не виждаш индианци?
    — Внимаваш двойно повече.


  • — Защо просто не го направим?
    — Не обичам думата "просто", все едно казваш "евентуално", а нямам намерение "евентуално" да оцелея - държа да съм възможно най-сигурен.


  • — Ако заобиколим, ще изгубим часове. Ще минем направо.
    — Това не е добра идея.
    — Но е единствената, която имам.


  • — Мога да пратя подкрепление до половин час.
    — Ще закъснеят с половин час! Влизам сам!


  • — Аз обаче му видях сметката.
    — Сериозно?!
    — Не, усмихнато.


  • Той успя! Напрàви го! Сега вече с него няма да може да се разговаря…


  • — Беше истинско и забавно.
    — Но не беше истински забавно.


  • Един строеви казваше: "Професионалния войник го провалят само три неща - трите "Пе"-та: пачки, пички и пиячка."


  • — Обикновено не пия през деня.
    — И аз не правя много неща през деня, но… е известно, че допускам изключения.


  • — Ти си пиян!
    — Това медицинска диагноза ли е или лично мнение?


  • — Кучи син!
    — Да, такъв съм!


  • — Какво ти става?! Да не си луд!
    — И така да е… Откъде да знам.


  • — Не дразни човек, ако не се знаете с него от седем години.
    — И кой казва това?
    — Мъжът ти.


  • — Не съм те питала за историята на живота ти и знеш ли защо?
    — Защо?
    — Защото е изписана на лицето ти.


  • Ти обичаш само лошите момичета. Може би другите изобщо не съществуват за тебе.


  • Пререкание между серж.Мак Герхард и съпругата му:
    — Ти (в армията) отдаваш своето тяло под наем за родината; а аз (в бара) отдавам моето, заради децата си. Каква е разликата?!


  • Най-лесно е да обвиним за всичко армията. Ако мъжете ни не скачаха от самолети, щяха да гонят секретарки или да играят голф или нещо друго.


  • Свикваш с лишенията... При военните не си напърво място, нито пък децата ти - работата им е, която е на първо място.


  • Първо правило на съпруга на член от спец.звеното: "Разсеяният войник е загинал войник."


  • Самотна съм. Ти също. И това е доста сложно и за двама ни. Да спрем дотук.


  • Забелязали ли сте приликите между преговорите и съблазняването. И двете страни пазят намеренията си в тайна.


  • Можем ли да я обвиняваме, че търси малко романтика на място, напълно лишено от такава?


  • — Тя е различна. Точно такава ти трябва. Да прибавя сол към живота ти, да го прави интересен.
    — Да не твърдиш, че съм скучен?!
    — Да, скучен си. Ако не бях аз, щеше всяка вечер да си седиш вкъщи и да си готвиш.
    — А защо тогава тя се е хванала с мен.
    — Трябваш й. Твоята героична натура й трябва.


  • — Добро момче съм.
    — Такива финишират последни.


  • — И така - знам коя съм аз - но ти кой си?
    — Не съм такъв, какъвто изглеждам.
    — Че кой ли е... Виж, знам как изглеждаш, но какъв си в действителност?


  • — Да не ме сваляш?
    — И това може да стане. С времето.


  • — Невероятна си!
    — Благодаря, че забеляза.
    — Подозирах го отдавна.


  • — Започвам да се влюбвам в теб…
    — Ами… спри тогава.



  • — Чао, скъпи. Обичам те цял ден.
    — И цяла нощ след това…


  • "Съжалявам" казваш на момичето си, когато свършиш прекалено бързо.


Външни препратки[редактиране]

Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Звеното