Цветан Тодоров: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Bot: removing existed iw links in Wikidata
File
 
Ред 1: Ред 1:
{{Уикипедия|Цветан Тодоров}}
{{Уикипедия|Цветан Тодоров}}
[[File:Tzvetan Todorov-Strasbourg 2011 (1).jpg|thumb|]]
'''Цветан Тодоров''' (р.1939) е български философ, живеещ във [[Франция]].
'''Цветан Тодоров''' (р.1939) е български философ, живеещ във [[Франция]].



Текуща версия към 20:15, 28 февруари 2020

Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Цветан Тодоров

Цветан Тодоров (р.1939) е български философ, живеещ във Франция.


  • Американското общество винаги е упражнявало по-силен натиск от западно-европейското върху поведението на индивидите. („Новият световен безпорядък“)


  • Докато Европа е просто едно удобство, не може да събуди чувства; за това е необходимо тя да бъде и една идея. („Новият световен безпорядък“)


  • Гордеем се, че сме поверили на машините особено тежки трудови операции, че сме удължили човешкия живот с помощта на лекарствата, че живеем в удобни къщи. Ала всички тези предимства на нашата цивилизация засилват уязвимостта ни: какво ще стане с нас, ако ги нямаше енергийните източници, бензинът и електричеството, лекарствата и санитарният контрол, водата и храната, на които сме свикнали? Пещерният човек и средновековният селянин са се боели най-вече от природните стихии; нашият живот зависи от толкова удобства, тъй че другите хора могат много лесно да ни причинят злина. („Новият световен безпорядък“)


  • …Тоталитарното мислене е форма на манихейство; а тоталитарната практика издигаше навсякъде непреодолими прегради. Една от тях опасваше страните от «социалистическия лагер». Така наричаната на Запад «желязна завеса» се възприемаше като идеологическа бариера; но за нас, жителите на източните страни, тя съществуваше осезателно: нейното преминаване криеше опасност за живота. Много по-късно, когато режимът беше вече донякъде отслабен, той възприе друго отношение — да прогонва тези, които го притесняваха… (из писмото-обръщение към участниците в юбилейната конференция — 2004 г. на СУ „Климент Охридски“, чийто патрон е)