Иван Кулеков: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Atchernev (беседа | приноси)
+3
Atchernev (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 8: Ред 8:


* "С показването на физиономията си в телевизора се опитвам да кажа същото, което ми се искаше да внуша и с ръкописната си книга, както и с цялото си публично поведение - че човек въпреки натиска на ежедневието и на всякакви видове власт не трябва да се превръща в масово, обезличено същество, защото това е строителният материал на всички диктатори, маниакални политици или обикновени командири. Големият ми страх идва от това, че като говоря на няколко милиона души, без да искам, самият аз се превръщам в подобен тип манипулатор."
* "С показването на физиономията си в телевизора се опитвам да кажа същото, което ми се искаше да внуша и с ръкописната си книга, както и с цялото си публично поведение - че човек въпреки натиска на ежедневието и на всякакви видове власт не трябва да се превръща в масово, обезличено същество, защото това е строителният материал на всички диктатори, маниакални политици или обикновени командири. Големият ми страх идва от това, че като говоря на няколко милиона души, без да искам, самият аз се превръщам в подобен тип манипулатор."

* "Един параход потъвал.
:Пътниците се събрали на палубата му.
:Взели решение да сменят капитана."


== За него ==

* "Ние шъ съ оправим, Иван Кулеков - никога..." - [[Христо Бойчев]]





Версия от 20:18, 1 август 2005

Иван Кулеков (1951-), български писател, публицист, сатирик и фейлетонист

  • "Имаме земя, имаме вода... и си правим кал."
  • "Страх ме е от калъпите и инстинктът ми към независимост ме кара да бягам в свободната зона на творчеството от всякакви системи, независимо дали се наричат модернизъм, социализъм или капитализъм. За мене творчеството е единствената връзка на човека с Бога, а как ще бъде наречена тази "религия" изобщо не ме интересува."
  • "Роден съм през 1951 г. в с. Хирево. Това село го няма на картата на България по същата причина, поради която България я няма на картата на света - комплекс за малоценност. Затова по-голяма част от живота си прекарах в преодоляване на този комплекс: завърших Софийския университет, 16 години работих в Националното радио, десетина години се показвах по телевизията, публикувах пет сатирични книги в България и две в Италия, станах един от четиримата български писатели, включени в сборника с източноевропейска проза "Description of a Struggle", издаден в Англия, а по-късно и в САЩ, бях почетен гост на 11-ия панаир на книгата в Маями, анимационният филм по мой сценарий "Неделя" (реж. Анри Кулев и Николай Тодоров) е част от колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, написах четири пиеси, в две от които участвах, дори бях и кандидат за президент... И резултатите не закъсняха - сега имам един от най-големите комплекси за малоценност в страната. Затова където и да ме потърсите - в България или в литературата - мене ме няма."
  • "С показването на физиономията си в телевизора се опитвам да кажа същото, което ми се искаше да внуша и с ръкописната си книга, както и с цялото си публично поведение - че човек въпреки натиска на ежедневието и на всякакви видове власт не трябва да се превръща в масово, обезличено същество, защото това е строителният материал на всички диктатори, маниакални политици или обикновени командири. Големият ми страх идва от това, че като говоря на няколко милиона души, без да искам, самият аз се превръщам в подобен тип манипулатор."
  • "Един параход потъвал.
 :Пътниците се събрали на палубата му.
 :Взели решение да сменят капитана."


За него