Възгледите на един клоун: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
{{цитат|Децата на този свят са не само по-умни, те са и по-човечни и по-щедри от децата на небесната светлина.|||}} |
{{цитат|Децата на този свят са не само по-умни, те са и по-човечни и по-щедри от децата на небесната светлина.|||}} |
||
{{цитат|Артистът винаги носи смъртта в себе си, точно както добрият свещеник винаги носи своя псалтир.|||}}<ref name="SvetlanaPetrova" /> |
{{цитат|Артистът винаги носи смъртта в себе си, точно както добрият свещеник винаги носи своя псалтир.|||}}<ref name="SvetlanaPetrova" /> |
Версия от 09:36, 2 април 2015
„Възгледите на един клоун“ („Ansichten eines Clowns“) е роман на Хайнрих Бьол от 1963 г.
- Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия („Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?“) и той ме попита: „Добре ли бях? Харесах ли ви?“, буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: „Препоръчайте ме на други...“[1]
- — Душата — повторих упорито, — моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.
— Душа — каза студено той, — брат, опасност.
По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".
— Въпросът е много, много спешен — настоях аз.
Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.[1]
- Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...[1]
- Децата на този свят са не само по-умни, те са и по-човечни и по-щедри от децата на небесната светлина.
- Артистът винаги носи смъртта в себе си, точно както добрият свещеник винаги носи своя псалтир.[1]
- Най-неприятното от този майор - или там какъвто беше - бяха неговите ордени. Без ордените си той може би щеше да запази известно достойнство.[1]
- — Католиците ме нервират — отвърнах, — защото са непочтени.
— А протестантите? — запита той смеейки се.
— Те направо ме отвращават с тяхното бръщолевене за съвест.
— А атеистите? — той продължаваше да се смее.
— Те са ми скучни, защото непрестанно говорят за Бог.
— А вие какъв сте всъщност?
— Аз съм клоун.
- — Всеки, който стои отстрани – а на тоя свят всеки стои отстрани на всички останали, – винаги възприема нещата по-лоши или пък по-добри, отколкото онзи, когото тия неща непосредствено засягат, били те щастие или нещастие, любовна мъка или “артистична деградация”.
- — Когато съм пиян, на представленията си изпълнявам неточни движения, които се оправдават само с точността си, и изпадам в най-конфузната грешка, която може да допусне един клоун: смея се на собствените си хрумвания. Страшно унижение. А когато съм трезвен, страхът от излизането пред публика нараства до момента, в който стъпя на сцената (най-често се налагаше да ме избутват на сцената), и това, което някои критици наричат „тази замислена, критична веселост, зад която се чуват ударите на сърцето“, не бе нищо друго освен студено отчаяние, с което се превръщах в марионетка, впрочем ставаше много лошо, когато конецът се скъсваше и аз идвах отново на себе си. Вероятно монасите по време на съзерцание изпитват нещо подобно...
- Източници