Възгледите на един клоун: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16: Ред 16:
{{цитат|Най-неприятното от този майор - или там какъвто беше - бяха неговите ордени. Без ордените си той може би щеше да запази известно достойнство.|||}}<ref name="SvetlanaPetrova" />
{{цитат|Най-неприятното от този майор - или там какъвто беше - бяха неговите ордени. Без ордените си той може би щеше да запази известно достойнство.|||}}<ref name="SvetlanaPetrova" />


{{цитат|— Католиците ме нервират — отвърнах, — защото са непочтени.<br>— А протестантите? — запита той смеейки се.<br>— Те направо ме отвращават с тяхното бръщолевене за съвест.<br>— А атеистите? — той продължаваше да се смее.<br>— Те са ми скучни, защото непрестанно говорят за Бог.<br>— А вие какъв сте всъщност?<br>— Аз съм клоун.|||}}


; Източници
; Източници

Версия от 08:51, 2 април 2015

Възгледите на един клоун („Ansichten eines Clowns“) е роман на Хайнрих Бьол от 1963 г.


  • Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия („Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?“) и той ме попита: „Добре ли бях? Харесах ли ви?“, буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: „Препоръчайте ме на други...“[1]


  • Душата — повторих упорито, — моля ви, предайте на господин Шнир, че душата на брат му е в опасност и веднага след като се нахрани, да ми се обади.
    — Душа — каза студено той, — брат, опасност.
    По същия начин би могъл да каже: боклук, смет, ведро. Всичко това ми се стори комично: в края на краищата студентите там ги обучаваха за бъдещи пастири на душата, и той все пак трябваше поне веднъж да е чувал думата "душа".
    — Въпросът е много, много спешен — настоях аз.
    Той каза само "Хм, хм", на него му се струваше напълно непонятно, че нещо свързано с душата, може да бъде спешно.
    [1]


  • Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове - това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието - Вероника, Магдалина, Мария и Марта - все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос...[1]


  • Артистът винаги носи смъртта в себе си, точно както добрият свещеник винаги носи своя псалтир.[1]


  • Най-неприятното от този майор - или там какъвто беше - бяха неговите ордени. Без ордените си той може би щеше да запази известно достойнство.[1]
  • — Католиците ме нервират — отвърнах, — защото са непочтени.
    — А протестантите? — запита той смеейки се.
    — Те направо ме отвращават с тяхното бръщолевене за съвест.
    — А атеистите? — той продължаваше да се смее.
    — Те са ми скучни, защото непрестанно говорят за Бог.
    — А вие какъв сте всъщност?
    — Аз съм клоун.
Източници
  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 „Възгледите на един клоун“, Хайнрих Бьол, превод Светлана Петрова