Щастливият Гилмор: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Defalien (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Defalien (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:


{{цитат| Името ми е Щастливият Гилмор и откакто карам кънки обожавам хокея. Не мога да кажа, че съм най-добрия кънкьор, но това не попречи на баща ми да ме въведе в тайните на добрия и силен удар. Татко обожаваше хокея но не и майка ми, която се премести в Египет, на две хиляди километра от най-близката ледена пързалка. Баща ми винаги ме взимаше със себе си на мачовете на любимия ни хокеист Тери О'Райли - Тасманийския дявол. Не беше най-добрия в лигата, но нямаше страх от никой... точно като мен самия. Татко винаги ми казваше, че като порасна мога да бъда какъвто си искам, но аз единствено исках да бъда хокеист. Да, детството ми вървеше страхотно, но живота е пълен с изненади. След смъртта на баща ми ме пратиха да живея при баба в Уотърбери. Бях притеснен, понеже не я познавах добре, но на посрещането ми се беше облякла като Джийн Симънс от Кис. Тя е най-милият човек на планетата. След смъртта на баща ми станах кибритлия. Едно дете ми сви свирката на рождения ден и вместо да си я поискам възпитано, почнах да го удрям по главата с един детски чук. Но в повечето време се опитвах веднага да се извинявам. В гимназията играех хокей и все още държа два рекорда в гимназиалната лига - играча, прекарал най-много време на наказателната скамейка и единственият човек, който се е опитал чрез острието на кънка да наръга противник си. След дипломирането работех на много различни профисии: строител по пътищата, чистач на тоалетни, охрана, обслужващ бензиноколонка и водопроводчик. В последно време работя в строителството, не е за чудо и приказ, но ме бива с пистолета за патрони. Но един ден, шефа ми г-н Ларсън, се изпречи на пътя ми. Оказа се, че и той си пада малко кибритлия. Имаше късмета да ме уцели няколко пъти в главата, но като цяло мисля, че спечелих битката. Както и да е, не мисля, че работата беше за мен. В крайна цел бях се родил само за едно - да играя хокей. |||}}
{{цитат| Името ми е Щастливият Гилмор и откакто карам кънки обожавам хокея. Не мога да кажа, че съм най-добрия кънкьор, но това не попречи на баща ми да ме въведе в тайните на добрия и силен удар. Татко обожаваше хокея но не и майка ми, която се премести в Египет, на две хиляди километра от най-близката ледена пързалка. Баща ми винаги ме взимаше със себе си на мачовете на любимия ни хокеист Тери О'Райли - Тасманийския дявол. Не беше най-добрия в лигата, но нямаше страх от никой... точно като мен самия. Татко винаги ми казваше, че като порасна мога да бъда какъвто си искам, но аз единствено исках да бъда хокеист. Да, детството ми вървеше страхотно, но живота е пълен с изненади. След смъртта на баща ми ме пратиха да живея при баба в Уотърбери. Бях притеснен, понеже не я познавах добре, но на посрещането ми се беше облякла като Джийн Симънс от Кис. Тя е най-милият човек на планетата. След смъртта на баща ми станах кибритлия. Едно дете ми сви свирката на рождения ден и вместо да си я поискам възпитано, почнах да го удрям по главата с един детски чук. Но в повечето време се опитвах веднага да се извинявам. В гимназията играех хокей и все още държа два рекорда в гимназиалната лига - играча, прекарал най-много време на наказателната скамейка и единственият човек, който се е опитал чрез острието на кънка да наръга противник си. След дипломирането работех на много различни профисии: строител по пътищата, чистач на тоалетни, охрана, обслужващ бензиноколонка и водопроводчик. В последно време работя в строителството, не е за чудо и приказ, но ме бива с пистолета за патрони. Но един ден, шефа ми г-н Ларсън, се изпречи на пътя ми. Оказа се, че и той си пада малко кибритлия. Имаше късмета да ме уцели няколко пъти в главата, но като цяло мисля, че спечелих битката. Както и да е, не мисля, че работата беше за мен. В крайна цел бях се родил само за едно - да играя хокей. |||}}

== Диалог ==

:'''Хал''': Добре, слушайте ме внимателно, имам добра новина за всички, удължаваме часът по изкуство и занаят с четири часа.
:'''Възрастна жена''': Пръстите ме болят.
:'''Хал''': О, милата, сега и гърба ще почне да те боли, защото туко-що избра да работиш навън. Някой друг да се оплаква? Така си и мислех.

<hr width="50%"/>
:'''Шутър Макгавин''': Сега вече загази, приятел. Боклуци като теб ги ям за закуска.
:'''Щастливият Гилмор''': ''[смее се]'' Ядеш боклуци за закуска?!
:'''Шутър Макгавин''': ''[дълга пауза]'' Не!


[[Категория:Американски филми]]
[[Категория:Американски филми]]

Версия от 08:01, 16 септември 2014

Щастливият Гилмор (на английски Happy Gilmore) е американска спортна комедия с участието на Адам Сандлър от 1996 г.

Реплики

Щастливият Гилмор (Адам Сандлър):
  • Името ми е Щастливият Гилмор и откакто карам кънки обожавам хокея. Не мога да кажа, че съм най-добрия кънкьор, но това не попречи на баща ми да ме въведе в тайните на добрия и силен удар. Татко обожаваше хокея но не и майка ми, която се премести в Египет, на две хиляди километра от най-близката ледена пързалка. Баща ми винаги ме взимаше със себе си на мачовете на любимия ни хокеист Тери О'Райли - Тасманийския дявол. Не беше най-добрия в лигата, но нямаше страх от никой... точно като мен самия. Татко винаги ми казваше, че като порасна мога да бъда какъвто си искам, но аз единствено исках да бъда хокеист. Да, детството ми вървеше страхотно, но живота е пълен с изненади. След смъртта на баща ми ме пратиха да живея при баба в Уотърбери. Бях притеснен, понеже не я познавах добре, но на посрещането ми се беше облякла като Джийн Симънс от Кис. Тя е най-милият човек на планетата. След смъртта на баща ми станах кибритлия. Едно дете ми сви свирката на рождения ден и вместо да си я поискам възпитано, почнах да го удрям по главата с един детски чук. Но в повечето време се опитвах веднага да се извинявам. В гимназията играех хокей и все още държа два рекорда в гимназиалната лига - играча, прекарал най-много време на наказателната скамейка и единственият човек, който се е опитал чрез острието на кънка да наръга противник си. След дипломирането работех на много различни профисии: строител по пътищата, чистач на тоалетни, охрана, обслужващ бензиноколонка и водопроводчик. В последно време работя в строителството, не е за чудо и приказ, но ме бива с пистолета за патрони. Но един ден, шефа ми г-н Ларсън, се изпречи на пътя ми. Оказа се, че и той си пада малко кибритлия. Имаше късмета да ме уцели няколко пъти в главата, но като цяло мисля, че спечелих битката. Както и да е, не мисля, че работата беше за мен. В крайна цел бях се родил само за едно - да играя хокей.

Диалог

Хал: Добре, слушайте ме внимателно, имам добра новина за всички, удължаваме часът по изкуство и занаят с четири часа.
Възрастна жена: Пръстите ме болят.
Хал: О, милата, сега и гърба ще почне да те боли, защото туко-що избра да работиш навън. Някой друг да се оплаква? Така си и мислех.

Шутър Макгавин: Сега вече загази, приятел. Боклуци като теб ги ям за закуска.
Щастливият Гилмор: [смее се] Ядеш боклуци за закуска?!
Шутър Макгавин: [дълга пауза] Не!