Симон дьо Бовоар

Симон дьо Бовоар
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Симон дьо Бовоар (фр. Simone de Beauvoir, 1908–1986) е френска писателка, феминистка и философ.

• Не се раждаш жена. Ставаш жена.

• Ако живеете достатъчно дълго, ще видите, че всяка победа се превръща в поражение.

• Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие.

• Всяка истински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.

• Всяко потисничество довежда до състояние на война.

• Въпреки всевъзможните мнения, любовта съвсем не заема толкова голямо място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и сексуални отношение, издигането по социалната стълба означават за нея много повече.

• Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите.

• Да си намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа.

• Думата любов няма същия смисъл и за двата пола, а това е една от причините за сериозните недоразумения, които ги разделят.

• Дълбоко в душата си мъжът желае борбата на половете да си остане за него игра, докогато в същото време жената поставя на крата своята съдба.

• Жените прощават всичко и затова обичат често да припомнят нещата, които са простили.

• Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът сам определя себе си.

• Животът на човек има смисъл дотогава, докато той внася смисъл в живота на другите хора с помощта на любовта, дружбата, състраданието и протеста против несправедливостите.

• За да не се превърне старостта в нелепа пародия на нашия живот, съществува само едно средство – преследване на цели, които да придават смисъл на нашето съществуване.

• И най-посредственият мъж чувства себе си като полубог в сравнение с жената.

• Какво е възрастният ли? Просто пораснало дете.

• Много жени са способни да обичат само ако самите те са любими. И обратно, за да се влюбят, понякога им е достатъчна само малко проява на любов. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа.

• Мъжът е определян за човешко същество, а жената за женска. Когато тя се държи като човешко същество, се казва, че имитира мъжа.

• Никой няма да повярва колко сълзи могат да поберат женските очи.

• Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, но всички те искат да има жени. "Да благодарим на Господа, че е сътворил жените". "Природата е добра, защото е дарила мъжете с жени." В тези и подобни фрази мъжът за кой ли път с наивност заявява, че неговото присъствие на този свят е неизбежен факт, негово право, докато присъствието на жената е проста случайност, обаче много щастлива.

• Обликът на Грета Гарбо беше някакво подобие на пустота, върху която можеше да се проектира всичко угодно; на лицето на Бриджит Бардо не може да се прочете нищо.

• Обществото, ръководено от мъжете, постановява, че жената стои на по-ниско стъпало в йерархията. Тя може да се справи с това принизяване единствено чрез унищожаване на превъзходството на мъжа.

• Откъснах се от безопасния уют на сигурния и предначертан живот заради любовта си към истината – и истината ме възнагради.

• Оригиналният писател, освен ако вече не си е отишъл от този свят, винаги е шокиращ, скандален, нестандартен, смущаващ и отблъскващ.

• Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и надменен, от мъжа, който е несигурен в своята мъжественост.

• Писателството е професия, която придобиваш..., занимавайки се с писателстване.

• Променѝ живота си още днес. Не залагай на бъдещето – действай сега, без закъснение.

• Сам си носиш тази крехка конструкция, наречена собствен живот, а заплахите нямат брой.

• Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.

• Този свят винаги е бил мъжки, но нито една от причините, посочени като основание, не е адекватна.

• Удоволствието от секса при жената е вид магическо заклинание; изисква цялостно отдаване; ако думите или движенията са противоположни на магията, то заклинанието се разваля.

• Хората искат новото, но без риск, забавното – с гаранция за солидност, и достойнствата – на занижена цена.

• Човек може да стане свободен само чрез свободата на другите.

• Човек не защитава истината заради някакъв свой дълг или заради чувството си за вина – това само по себе си е вече награда.