Емил Чоран: Разлика между версии

От Уикицитат
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AnankeBot (беседа | приноси)
м r2.6.6) (Робот Добавяне: hy:Էմիլ Սիորան
VanHelsing (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист.
'''[[w:Емил Чоран|Емил Чоран]]''' ([[w:1911|1911]] — [[w:1995|1995]]) е румънски философ и есеист.



{{цитат|Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават - то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.||L’inconvenient d’être né|}}
{{цитат|Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.||L’inconvenient d’être né|}}
{{цитат|Ако Адам беше щастлив в [[любов]]та, сигурно щеше да ни спести Историята.||Сълзи и светци|}}


{{цитат|Ако Адам беше щастлив в [[любов]]та, сигурно щеше да ни спести [[История]]та.||Сълзи и светци|}}


{{цитат|Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.||Сълзи и светци|}}

* ''Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.''

{{цитат|[[Болест]]та е модусът, в който [[Смърт — Гибел — Кончина|смъртта]] обиква [[живот]]а... Във всяка болка абсолютното у смъртта се наслаждава на ставането.|||}}
* ''Ако нямах [[свобода]]та да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.''


{{цитат|Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият.||Сълзи и светци|}}

{{цитат|Една религия умира само когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ.||Сълзи и светци|}}

* ''Жените се държат или като курви или като даскалици.''
{{цитат|Изглежда, че ползата от паметта е само една - дава ни възможност да съжаляваме.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Една [[религия]] си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й.||Сълзи и светци|}}


* ''[[Жени]]те се държат или като курви, или като даскалици.''


{{цитат|Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме.||Сълзи и светци|}}


{{цитат|Историята е динамизмът на жертвите.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Историята е динамизмът на жертвите.||Сълзи и светци|}}

{{цитат|Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа - от музика - и така започнаха моите невъобразими мъки...||Сълзи и светци|}}

{{цитат|Музиката е пристан за изпепелените от щастие души.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа от музика и така започнаха моите невъобразими мъки...||Сълзи и светци|}}


{{цитат|[[Музика]]та е пристан за изпепелените от щастие души.||Сълзи и светци|}}


{{цитат|Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.||Сълзи и светци|}}


{{цитат|Открай време [[Бог]] избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Открай време [[Бог]] избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим.||Сълзи и светци|}}


{{цитат|Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.||Сълзи и светци|}}

{{цитат|Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.||Сълзи и светци|}}

{{цитат|[[Самота]]та ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.||Сълзи и светци|}}


{{цитат|Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде.||Залезът на мислите'', ''Le crépuscule des pensées|}}
{{цитат|Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде.||Залезът на мислите'', ''Le crépuscule des pensées|}}

{{цитат|Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват [[желания]]та. Търсенето на [[Щастие — Нещастие|щастие]] е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че [[Париж]] е най-отдалеченото от [[Рай — Ад|рая]] място?|||}}

{{цитат|Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват [[желания]]та. Търсенето на [[щастие]] е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че [[Париж]] е най-отдалеченото от [[рай|рая]] място?|||}}


{{цитат|Упадъкът на паметта те прави метафизик.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Упадъкът на паметта те прави метафизик.||Сълзи и светци|}}


{{цитат|Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат.||Сълзи и светци|}}
{{цитат|Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат.||Сълзи и светци|}}

{{цитат|Човек - това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.||Сълзи и светци|}}

{{цитат|[[Човек]] това вечно недоволно животно. Всяка негова [[дума]] или жест имат стойността на симптом.||Сълзи и светци|}}


* ''Човек забравя болката,но никога унижението.''
* ''Човек забравя болката,но никога унижението.''


{{цитат|[[Шопен]] издигна пианото до висотата на охтиката||Сълзи и светци|}}
{{цитат|[[Шопен]] издигна пианото до висотата на охтиката||Сълзи и светци|}}



Версия от 20:33, 4 декември 2013

Емил Чоран (19111995) е румънски философ и есеист.


  • Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам. — L’inconvenient d’être né



  • Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега. — Сълзи и светци


  • Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.


  • Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалият. — Сълзи и светци


  • Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й. — Сълзи и светци


  • Жените се държат или като курви, или като даскалици.


  • Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме. — Сълзи и светци


  • Историята е динамизмът на жертвите. — Сълзи и светци


  • Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки... — Сълзи и светци


  • Музиката е пристан за изпепелените от щастие души. — Сълзи и светци


  • Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях. — Сълзи и светци


  • Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим. — Сълзи и светци


  • Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая. — Сълзи и светци


  • Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен. — Сълзи и светци


  • Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде. — Залезът на мислите, Le crépuscule des pensées


  • Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човеческото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?


  • Упадъкът на паметта те прави метафизик. — Сълзи и светци


  • Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат. — Сълзи и светци


  • Човек – това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом. — Сълзи и светци


  • Човек забравя болката,но никога унижението.


  • Шопен издигна пианото до висотата на охтиката — Сълзи и светци